Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание
на двадесет и девети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Росица Ангелова
при участието на секретаря Ваня
Василева, като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д.№ 134 по описа за
Производството е
по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и е образувано по жалба на Й.К.Й. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление (НП) № 26-0000005 от 11.01.2021 г., издадено от директора на РД
„АА” гр.Враца на ИА „Автомобилна администрация” към МТИТС, с което за нарушения
на чл.27, §2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №165/2014, на основание чл.93в,
ал.5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.
Жалбоподателят
оспорва НП, като твърди, че същото било незаконосъобразно: При реализиране на
административно-наказателната отговорност било налице нарушаване на
процесуалните правила, което било довело до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, не се явява.
Представител на
ответната страна – Началник на ОО „АА” - Враца, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява, но представя писмено становище, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, за което излага доводи.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
А-2020, № 281879 от 04.01.2021 г. за това, че на 04.01.2021 г., около 15:35
часа, на път I-1, Е 79, км152+000 посока гр.Враца, жалбоподателят
е управлявал товарен автомобил марка ************ и
прикачено полуремарке кат. 04 с peг. № РВ1484ЕР, извършва международен превоз
на товари от Република България до Република Германия, видно от CMR от
04.01.2021 г., оборудван с дигитален тахограф марка Continental Automotive №
**********, като при проверката е констатирано, че водачът Й. използва карта на
водача за дигитален тахограф, издадена на друго лице, а именно за Асан
Михтарски с №0000000003ELJOOO.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението, като такова по чл.27, §2, изр.1, пр.2 от Регламент
(ЕС) №165/201. Актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец на нарушенията, подписан е от нарушителя,
последният не е вписал възражения и впоследствие също не го е направил.
Въз основа на
горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на
нарушенията,
наказващият орган на 11.01.2021 г. е издал атакуваното НП №26-0000005, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
При обжалването
на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит актосъставителя и свидетеля-очевидец. Показанията и на двамата се припокриват с
изложеното в АУАН и в НП, поради което съдът ги
кредитира изцяло като обективни, безпристрастни, логически последователни и
достоверни.
По
делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени
доказателства: НП
№26-0000005/11.01.2021 г в оригинал и АУАН Серия
А-2020, № 281879 в оригинал; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г.; Становище на
АНО; Копие от дигитална карта на водача ************; Разпечатка от дигитален
тахограф; CMR от 04.01.2021
г. за 21.06.2019 г. и Ксерокопие от TDCS-3 програма на *************
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановения 7(седем)-дневен срок и същата е
процесуално допустима. Разгледано делото по същество, води до извода, че
въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
Наказателното постановление и актът за
установяване на административно нарушение са съставени в предидените за това
срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност
форма и съдържание.
По
отношение компетентността на актосъставителя, следва да се анализират
разпоредбите на чл.92, ал.1 вр. с чл.91, ал.3 от ЗАвтПр. Визираните норми
овластяват длъжностните лица от ИА „АА” да съставят актове за констатираните при извършените от
тях проверки административни
нарушения. В случая актът е съставен от инспектор при ОО „АА”- гр.Враца, т.е. от дължностно лице от ресорната агенция, което
доказва материалната му компетентност. Материалната
компетентност на наказващия орган е безсъмнено доказана с приетата и
приложена по делото заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.,
по-конкретно т.I.6.
от заповедта. В цитираната точка е определено от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съощенията, че право да издават
наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПр,
ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, имат директорите
на регионалните дирекции „Автомобилна администрация”, какъвто именно се явява
наказващият орган по настоящото производство.
Съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на визираното нарушение чл.27, §2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №165/2014. Не е спорно по
делото, че към момента на проверката, жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил марка ДАФ кат. N3 с peг. № РВ8527КС и
прикачено полуремарке кат. 04 с peг. № РВ1484ЕР, извършва международен превоз
на товари от Република България до Република Германия, оборудван с дигитален
тахограф марка Continental Automotive № **********. Установено е безспорно, че по време на
проверката контролните органи констатирали, че водачът Й. използва карта на
водача за дигитален тахограф, издадена на друго лице, а именно - за **************
Проверяващите органи
са констатирали нарушението на 04.01.2021 г., когато водачът Й. е бил спрян за
проверка, по време на която са установили, че същият е използвал карта на
водач, издадена на друго лице, което е видно от разпечатка от програма на ИА АА
TDCS-3, както и от самата карта на водача, което
представлява нарушение на чл.27, §2, изр.1, пр.2 от
Регламент (ЕС) №165/2014 г., където е казано, че картата на водача е лична и,
че водача има право да използва само своята собствена персонализирана карта на
водач.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира, че е безспорно установено и
доказано реализирането на горепосоченото административно нарушение,механизма на
неговото извършване, времето и мястото на осъществяването му, както и неговото
авторство.
Ето защо, с оглед установената
фактическа обстановка по делото и анализа на събраните доказателства, съдът
намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му
административно нарушение по чл.27, §2, изр.1, пр.2 от
Регламент (ЕС) №165/2014.
Наказващият
орган, правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на водача, като му
е наложил съгласно чл.93в,
ал.5 от ЗАвП административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.
Въззивната инстанция счита, че извършеното административно
нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Предвид характера на релевираните съставомерни деяния и
правната регламентация на обществените отношения по специалния закон за
автомобилните превози, хипотезата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в
случая. Институтът на маловажния случай е дефиниран с нормата на чл.93, т.9 от НК, приложима в административно-наказателното производство на основание чл.11
от ЗАНН и има за последица освобождаване на нарушителя от административно-наказателна
отговорност. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол (ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на
ВКС). Въведеният със закон режим за осъществяване на автомобилния транспорт се
характеризира със сериозна и детайлна регламентация, включително на реквизитите от съдържанието на
тахографските листа от монтираните в автомобилите контролни уреди. Налице са
завишени изисквания по отношение на задълженията на водачите на автомобили, които извършват превозната
дейност. Неизпълнението на всяко от предвидените задължения съставлява елемент
от състава на административно нарушение. С оглед важността на защитените със
специалния закон обществени отношения, въззвият съд отказва да приложи чл.28 от ЗАНН. Без правно значение е липсата на вредоносен резултат от нарушенията,
доколкото релевираното деяние не е резултатно административно нарушение и
вредоносните последици не са съставомерен признак. От друга страна, деянието не
съставлява такова с по-ниска степен на обществена опасност, преценено съобразно
критериите в чл.93, т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя с издаденото наказателно постановление.
Врачанският районен съд прецени, че не
са налице условия за изменение и индивидуализация на наложеното административно
наказание - глоба, констатирано в НП, тъй като наложеното е в размер, строго
фиксиран съгласно разпоредбата на чл.93в, ал.5
от ЗАвП – 1500. 00 лева.
Предвид
липсата на основание за отмяна или изменение, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Мотивиран
от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд -
гр.Враца, VІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000005/11.01.2021
г., издадено от директора на РД гр.Враца на ИА „Автомобилна администрация” към
МТИТС, с което за нарушения на чл.27, §2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС)
№165/2014, на основание съответно чл.93в, ал.5 от ЗАвП на Й.К.Й. ***, ЕГН **********
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 500.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца
по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: