Решение по адм. дело №2190/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Д. Т. Ф. от [населено място], [жк], [адрес], против решение № 338 от 08.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 141/2023 г. по описа на КЗД, с което е установено по отношение на нея, че Д. И. Г., временно изпълняващ длъжността директор на детска градина /ДГ/ „Веселушко“ Бургас, Р. К. Н., на длъжност завеждащ административна служба в ДГ „Веселушко“ Бургас, както и учителите в детската градина М. И. П., Х. Й. Г., С. В. Г., Г. Х. Г., А. С. П. и К. Р. Р., не са осъществили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 ДР ЗЗДискр. по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр.

Жалбоподателят, редовно, уведомена, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени решението на КЗД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на решението. Претендира разноски.

Заинтересованите страни - Д. И. Г., Р. К. Н., Г. Х. Г., А. С. П., К. Р. Р., С. В. Г. и Х. Й. Г., редовно уведомени, не се явяват и не се представляват. Писмено са изразили становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - М. И. П., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

Заинтересованата страна - община Бургас, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по повод жалба с вх. № 12 - 00 - 26/19.05.2023 г., препратена по компетентност от Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ и допълнения с вх. № 44 - 00 - 2154/06.06.2023 г., и вх. № 44 - 00 - 2301/15.06.2023 г. по описа на КЗД, подадени от Д. Т. Ф. за осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. при упражняване правото на труд по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и твърдения за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДиск. В жалбата и допълненията към нея Д. Т. Ф. навежда доводи за неравно третиране и осъществен спрямо нея тормоз на работното място, изразяващ се в постоянни критики, притеснение и унижение от вр. и. д. директор на детската градина Д. Г., Р. К. Н., на длъжност завеждащ административна служба в ДГ „Веселушко“ Бургас, и от учителите в детската градина М. П., Х. Г., С. Г., Г. Г., А. П., К. Р.. Твърди извършени нарушения в детската градина в различни области, включително с видеонаблюдението, както и на трудовото законодателство, за което е сигнализирала множество институции като Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, община Бургас, Регионално управление на образованието /РУО/ Бургас, Министерство на образованието и науката /МОН/, Държавна агенция за закрила на детето/ДАЗД/, синдиката на българските учители и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/ИА „ГИТ“/. Сочи, че вр. и. д. директор на детската градина Д. Г. я унижавала и се отнасяла различно към нея - постоянно я критикувала неоснователно, включително и пред останалите учители, а към тях се държала приятелски и безкритично; твърдяла, че бившите колеги на Ф. не „искали да я чуят и да работят с нея“; натоварвала я извънредно с допълнителна работа като член на тематичната комисия по изработването на украси, включително със задължения по изготвяне на афиши, празнични програми, грамоти, които не влизали в длъжностната и характеристика и които следвало да извършва в извън работно време, включително със собствени средства, а от останалите учители не изисквала нищо; отнела и правото да отговаря за публикациите в сайта и фейсбук страницата на детската градина и възложила това на други колеги, които за разлика от нея не правили чести публикации и не били критикувани от директора; посещавала занятията на Ф. и отправяла публични критики към нея, обиждала я и я унижавала пред децата с реплики, че на нищо не ги е научила; не изпратила Ф. на обучение по „Краезнание“, а вместо нея друга учителка; достъпът до комуникационните чат канали на детската градина, включително служебния чат във вайбър и фейсбук месинджър и бил отнет, както и достъпът и като администратор на фейсбук групата на детската градина. Добавя, че Г. определила неправомерно за неин ментор В., предвид факта, че Ф. била учител в детската градина от две години и половина, а наставник се назначавал в срок до два месеца от встъпване в учителската длъжност; осъществявала контрол на извършваната от Ф. дейност, в който се намесвали и други учители - К. Р. посетила групата на Ф. „Делфинчета“ по време на провеждане на ситуация по „Околен свят“ с цел текуща проверка през м. април 2023 г.; по - късно през същия месец по време на провеждане на ситуация по БЕЛ и „Музика“ групата на Ф. била посетена от Н. - завеждаща административна служба с цел да наблюдава дневния режим, след нея влезли техническият сътрудник, след това и Р., която си позволила да се намесва в педагогическите занимания, което било в разрез със Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. На 03.05.2023 г. Р. отново посетила група „Делфинчета“ и започнала да изрежда етични нарушения, които Ф. била извършила като събудила децата. На 04.05.2023 г. заниманията на групата, провеждани от Ф. били многократно и тенденциозно посещавани от П., Р. и Г., с което се нарушавал реда и спокойствието в групата и провеждането на работния процес. На 05.05.2023 г. Н., на длъжност завеждащ административна служба в детската градина, отказала да входира заявление на Ф. за ползване на един ден платен отпуск под претекст, че директорката отсъствала. Според Ф. отказът бил избирателен, а оттам неправомерен. Н. повикала и други служители в кабинета - П., Г., П., Ч., Г. и Г., които започнали да държат сметка на жалбоподателката за поискания от нея отпуск. Ф. поискала да ползва отпуск за медицински преглед и изследвания, тъй като страдала от онкологично заболяване и след като не могла да подаде заявление съобщила на присъстващите в стаята, че ако нещо се случи с нея, по - добре да не идват на погребението и. Тази ситуация колегите и интерпретирали като застрашаваща живота на Ф., и уведомили директорката. Тя сезирала Районна прокуратура /РП/ Бургас с искане да бъде направена психиатрична експертиза на Ф., поради вероятните и намерения да посегне на живота си, към което приложила 7 броя молби от служители. Около 17.25 ч., докато Ф. била на площадката с децата Р. и съобщила, че някой я чака в занималнята. Там я посрещнали двама полицаи, които поискали и задържали личната и карта, след което я извели от детската градина и и било направено психиатрично изследване в линейка. Ф. твърди, че служителите пропуснали да упоменат в молбите си, че тя искала един ден отпуск за преглед и изследвания на онкологично заболяване и била разстроена от това, че не го получила; не споменали, че смятала да посегне на живота си; никой от подалите молби нямал такова отношение към друг колега от детската градина - никой от тях не се бил намесвал при желание на друг учител да ползва един ден платен годишен отпуск /за преглед и изследвания/. Това било направено единствено срещу Ф.. По тези съображения заявила, че срещу нея е осъществено дискриминационно отношение и тормоз по признаците „лично положение“ и „здравословно състояние“ /„увреждане“/ от Г., Н. и останалите учители. Намира извършените срещу нея действия за репресивни и в отговор на това, че подала сигнали за извършени нарушения в детската градина. С тях се целяло да бъде унижена пред всички в детската градина, които видели как полицаите я извеждат и качват в линейката. Сочи, че действията на Г. и колегите и представляват осъществен спрямо нея тормоз на работното място и че същите се дължат на обстоятелството, че Ф. не приемала за нормално извършването на нарушения в детската градина, открито се противопоставяла на директора и е сигнализирала редица институции за извършването им.

На 23.06.2023 г., с разпореждане № 444 на председателя на КЗД е образувана преписка № 141/2023 г., която е разпределена за разглеждане от петчленен специализиран постоянен състав/л.160 от делото/.

След определяне на председател и докладчик по преписката е проведена и процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. ЗЗДискр. в рамките на която след уведомяване за образуваното производство, на страните е указана доказателствената тежест и е предоставена възможност да изразят становище и представят доказателства.

В хода на проучването са представени становища по повод подадените жалби и уточненията към тях от Д. Г., временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „Веселушко“ Бургас, както и от учителите в детската градина М. П., Х. Г., С. Г., Г. Г. и К. Р.. Директорът и учителите в детското заведение не са оспорили факта за изострени отношения между тях и Ф.. Оспорили са твърденията на жалбоподателката за осъществено спрямо нея дискриминационно отношение и тормоз. Г. твърди, че от самото начало, след постъпване в детската градина и започване на присъствена форма на обучение, когато страните са започнали да общуват, се е зародило неразбирателство като конфронтацията е инициирана от Ф.. В детската градина имало създадени традиции, правила, разписани и приети правилници, длъжностни характеристики, Правилник за вътрешен трудов ред, Правилник за дейността, Етичен кодекс. Имало създадени комисии за подпомагане дейността на детската градина, които се гласували и приемали в началото на учебната година. Ф. била в опозиция с всяко взето решение, както и предложения направени от екипа или от Г.. В процеса на работа възразявала с всички поставени задачи, държавно образователни изисквания и начина на преподаване и работа с деца. Ф. продължавала да работи по свои образец и убеждения, които само тя смятала за правилни; не приемала забележки или критика и реагирала с жалба към определена институция, при всяка отправена насока от Г. или от колега. Още през месец октомври били постъпили множество оплаквания от родители, свързани с поведението на Ф. спрямо децата, които се изразявали в това, че Ф. често си сменяла настроенията, позволявала си да плаче пред децата, да проявява агресивно поведение. В тази насока са становищата на останалите колеги на Ф.. Отказвала да си сътрудничи с тях и нарушавала работния микроклимат.

В хода на проучването е установено, че със заповед № 164/07.11.2023 г. на временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „Веселушко“ Бургас Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Ф. за нарушения на трудовата дисциплина. Наказанието е наложено след извършена дисциплинарна проверка, разпоредена от директора по повод постъпил сигнал на 15.05.2024 г. от родител на дете в групата на Ф. за промяна в поведението на детето и преглед на видеозапис от камера в детското заведение, при който било установено, че на 26.04.2023 г. Ф. наказала въпросното дете да стои прав, докато тя говори по телефона, и след това го бутнала да седне на столчето си, продължавайки да говори по телефона, както и по повод други сигнали от родители с оплаквания за агресивно поведение на Ф.. Ф. обжалвала заповедта за наложеното дисциплинарно наказание пред районен съд Бургас, който я отменил като незаконосъобразна и е възстановил Ф. на заеманата преди уволнението длъжност „учител“ в същата детска градина. За да постанови това решение съдът е приел, че Ф. е извършила нарушение на трудовата дисциплина като е водела телефонен разговор от неспешен характер по време на занятие, но не е проявила форма на насилие спрямо визираното дете. Приел е, че оценката на работодателя за извършеното от Ф. е несъобразена с данните от видео материала и че действията на Ф. не могат да се определят като нанасяне на телесна повреда или страдание на детето, нито че са довели до вредоносен резултат.

В хода на проучването е представено и становище от община Бургас, с вх. № 16 - 15 - 468/06.10.2023 г. относно сигнала, депозирани от Д. Ф. в общината с вх. № 94 - 01 - 4922/13.02.2023 г. В становището е посочено, че по повод нейния сигнал е била инициирана проверка в детското заведение, при която са били установени нарушения от страна на работодателя, включително свързани с трудово правоотношение на жалбоподателката, констатирани и от сезираните компетентни институции. Към датата на приключване на проверката, нарушенията по някои от съдържащите се в сигнала оплаквания, били отстранени. Били дадени предписания на директора на детското заведение за предприемане на конкретни действия с цел подобряване микроклимата в детската градина.

Установено е също така, че КЗЛД не е констатирала нарушение на разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗДЛ от страна на ДГ „Веселушко“ Бургас по повод подадената жалба от Ф. във връзка с организацията на видеонаблюдението в детското заведение, но е разпоредила да бъдат въведени технически и организационни мерки, така че да се гарантира спазването на посочените нормативни актове и да изготвят и приемат правила за функциониране на изградената система за видеонаблюдение.

След приключване на проучването е съставен доклад заключение по преписката от докладчика до председателя на петчленен разширен заседателен състав на КЗД за множествена дискриминация/л. 527 - 536 от делото/. На основание чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. страните са уведомени, че проучването по преписката е приключило, както и за възможността да се запознаят с материалите по преписката.

Преписката е разгледана в едно открито заседание на 24.04.2024 г., за което страните са редовно призовани, и са приети допълнително представените от тях писмени доказателства.

Производството пред КЗД е приключило с постановяване на решение № 338 от 08.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 141/2023, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателката Д. Т. Ф., че Д. Г., временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „Веселушко“ Бургас, Р. К. Н., на длъжност завеждащ административна служба в ДГ „Веселушко“ Бургас, както и учителите в детската градина М. П., Х. Г., С. Г., Г. Г., А. П., К. Р., не са осъществили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗЗДискр. по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр. За да постанови решението петчленен разширен заседателен състав е приел, че от страна на Ф. не се твърди и не се доказва да е било проявено дискриминационно отношение /неравно третиране/ или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. от директора на детската градина или от другите и колеги във основа на някой от защитените признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, поради което не е изпълнен съществен елемент на фактическия състав на твърдяното нарушение, което го окачествява именно като дискриминация.

Решение № 338 от 08.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 141/2023 г. по описа на КЗД, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, оспореното решение е постановено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 47 и 64 ЗЗДискр. като преписката е разпределена за разглеждане на петчленен разширен заседателен състав в хипотезата на чл. 48, ал. 3 ЗЗДискр.

На второ място, същото е в предвидената писмена форма /по арг. от чл. 66 ЗЗДискр./ с установените в текста реквизити, съдържа фактически и правни основания и е мотивирано след обстоен анализ на събраните доказателства.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна.

Жалбата е разгледана в открито заседание, съобразно изискванията на чл. 60 и сл. ЗЗДискр. Извършени са необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на установеното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството.

С разпореждане № 444/23.06.23 г., председателят на КЗД е образувал преписка № 141/2023 г. по подадената от Ф. жалба, разпределил е преписката за разглеждане от петчленен състав, възложил е на членовете на състава да определят председател и докладчик по преписката, възложил е на определения докладчик да започне процедура по проучване по преписката, като едновременно с това е указал на жалбоподателя доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр. К. Д. Ф. е информирана за издаването на това разпореждане с уведомление изх.№ 44 - 00 -2446/27.06.2023 г., което и е връчено на 29.06.2023 г., видно от преложеното известие за доставяне/л.161 от делото/. В уведомлението също изрично е посочено, че е нейно задължение, съгласно чл. 9 ЗЗДискр. да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Ето защо е неоснователно възражението и в жалбата, че не и е била указана тежестта на доказване по надлежния процесуален ред.

В административното производство са събрани всички необходими и относими доказателства, приети са становищата на страните и им е предоставена възможност за депозиране на заключителни писмени бележки.

Противно на твърденията в жалбата, Ф. е уведомена на основание чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр., че проучването по преписката е приключило, както и за възможността да се запознае лично или чрез упълномощен представител със събрания по преписката доказателствен материал, видно от приложеното уведомление за призоваване, връчено и лично на 13.02.2024 г./л. 537 от делото/.

На следващо място, оспореното решение е съответно на материалния закон, при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Абсолютната забрана за дискриминация, установена в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието „защитен признак“, но се приема трайно, че тъй като чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. дава определение за пряка дискриминация като всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с „признаците“, които са посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. също се смята за дискриминация, съгласно чл. 5 ЗЗДискр. Тормозът се определя от закона като всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда /§ 1, т. 1 ДР ЗЗДискр./.

Освен общата забрана на дискриминацията, законът предвижда и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд - глава втора, раздел първи на ЗЗДискр. В тази връзка, нормите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 20 ЗЗДискр. задължават работодателя: да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1; да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; да предоставя равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им; да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 26 ЗЗДискр. лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

При всички случаи, за да е съставомерно деянието, следва да се установи, че тормозът на работника или служителя или неравното му третиране при упражняване правото на труд са извършени по някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 ЗЗДискр.

В случая, в съответствие с регламента на посочените текстове, и събраните доказателства, съставът на КЗД правилно е приел, че твърденията на жалбоподателката остават недоказани.

Безспорно е, че е налице напрежение в отношенията между жалбоподателката и заинтересованите страни - Д. Г., временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „Веселушко“ Бургас, и останалите служители в детското заведение. По делото, обаче не се доказва по безспорен и категоричен начин, това напрежение да се дължи на оказван тормоз на работното място по отношение на Ф. на основание някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., нито да са нарушени специалните антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото и на труд и тези нарушения да са обусловени от някой от защитените признаци. Не всеки конфликт или напрежение в отношенията между хората може да се вмести в понятието дискриминация, в случая - тормоз на работното място и нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр.

В случая освен, че не са събрани безспорни, достоверни и обосновани доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от страна на Д. Г. на поведение, което може да се квалифицира като унизително, враждебно, обидно, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърнява достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда. От жалбата, допълненията към нея и представените становища на заинтересованите страни, както и от подадените сигнали от Ф. до различни институции и данните за подадени сигнали срещу нея от родители на деца в детското заведение, се установява, че жалбоподателката от една страна и останалите заинтересовани страни, от друга, взаимно се обвиняват една друга в конфликт по повод неколегиалност и недобросъвестност в изпълнение на служебните задължения. Изяснявани са и изтъкнати от жалбоподателката различни факти и обстоятелства от трудовоправен характер, както и свързани с организацията на работата в детското заведение. Недоказана е обаче връзката на твърдяните трудовоправни нарушения с твърденията на жалбоподателката за упражняван спрямо нея тормоз. Напротив, изтъкнали са се факти и обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина и служебните задължения и от двете страни в спора. Несъгласието на жалбоподателката със създадената организация на работа, с решенията във връзка с протичане на трудовия процес, не е достатъчно да обоснове дискриминация, след като негативният ефект не е предизвикан и не се основава на някой от предвидените в закона признаци.

В настоящия случай, нито в жалбата и в допълненията към нея, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство Д. Ф. не е въвела твърдения, съответно не е посочила доказателства за конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак „лично положение“, твърдян като признак, по който е осъществена спрямо нея дискриминация. Признакът „лично положение“ е разписан бланкетно в закона и за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателката не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ и белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“, за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак.

Правилно административният орган е приел, че подаването на жалби до различни институции за нарушения в различни области в детското заведение, не може да се приеме като обстоятелство, свързано с нейната личност или обществено положение, което кореспондира с признак „лично положение“ и „обществено положение“ и я дефинира спрямо останалите лица, изпълняващи длъжността учител в детското заведение. Характеризиращият личността белег следва да има траен, постоянен, изграждащ личността като такава характер, а не да е свързан с моментно състояние или отношение към някого или нещо. Изразяването на гражданска позиция по законоустановения ред, чрез жалби и сигнали или под друга форма са все обстоятелства свързани със законово регламентирани основни права за всички граждани и не са свързани с траен, същностен, отличителен белег на личността на Д. Ф., за да попадне това нейно поведение под защитата на признак „лично положение“. Правилно КЗД е приел, че поведението/деянията, посочени като дискриминация - в случая под формата на тормоз, следва да са свързани с защитения признак/белег. Безспорно са установени конфликтни отношения, но не е установено същите да са свързани с някакъв конкретен белег, характеристика на Ф., изпълваща със съдържание защитения признак. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за проявена спрямо жалбоподателката дискриминация под формата на тормоз на работното място и нарушения на правилата, установени в чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр.

По изложените съображения, при отсъствие на неравно третиране по сочените от Ф. защитени признаци и пряка причинно - следствена връзка между тях, правилно КЗД е приела липсата на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр., съответно правилно е приложен материалният закон.

По изложените съображения жалбата на Д. Ф. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на ответника и на всяка от заинтересованите страни Д. И. Г., Р. К. Н., Г. Х. Г., А. С. П., К. Р. Р., С. В. Г. и Х. Й. Г., се следват разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /обн.ДВ,бр.5/2006 г./, а на всяка от заинтересованите страни по 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение или общо - 2 100.00/две хиляди и сто/ лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. Ф. от [населено място], [жк], [адрес], против решение № 338 от 08.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 141/2023 г. по описа на КЗД, с което е установено по отношение на нея, че Д. И. Г., временно изпълняващ длъжността директор на детска градина /ДГ/ „Веселушко“ Бургас, Р. К. Н., на длъжност завеждащ административна служба в ДГ „Веселушко“ Бургас, и учителите в детската градина М. И. П., Х. Й. Г., С. В. Г., Г. Х. Г., А. С. П., К. Р. Р., не са осъществили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 ДР ЗЗДискр. по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр.

ОСЪЖДА Д. Т. Ф. от [населено място], [жк], [адрес], да плати на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

ОСЪЖДА Д. Т. Ф. от [населено място], [жк], [адрес], да плати на всяка от заинтересованите страни Д. И. Г., Р. К. Н., Г. Х. Г., А. С. П., К. Р. Р., С. В. Г. и Х. Й. Г. по 300.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение или разноски общо в размер на 2 100.00/две хиляди и сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.