РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Нови пазар, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско
дело № 20253620100169 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявените от И. Р. К., ЕГН:
**********, постоянен адрес град Б., улица *** и Р. Р. К., ЕГН: **********,
постоянен адрес град Б., ж.к. ***, *** обективно субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
уС.овено в отношенията между страните, че ответниците Н. И. Н., ЕГН:
********** и С. Н. Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес: село С., община
Н., улица *** не са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в
село С., община Н., област Ш., а именно: СГРАДА с идентификатор № ***,
със застроена площ от 42 кв.м., на 1 етаж, с предназначение – жилищна сграда
– еднофамилна; СГРАДА с идентификатор № ***, със застроена площ от 20
кв.м., на 1 етаж, с предназначение – селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор № ***, със застроена площ от 18 кв.м., на 1 етаж, с
предназначение – селскостопанска сграда, ведно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, с площ от 1903 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10 м.), с номер по предходен план 306, квартал **, парцел II, при граници:
имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителен
директор на АГКК, както и по предявеното от ищците акцесорно искане с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**,
том **, peг. №***, дело: № *** г. на нотариус П.А., peг. №*** в НК, вписан с
акт №***, том **, вх. рег. №*** от *** г. на СВ – Н..
В исковата молба се поддържа, че ищците са обикновени съсобственици
1
по силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща им Р.Д. К.,
който към момента на смъртта е вдовец. След придобиване на правото на
собственост ежегодно всяко лято имотите са посещавани за преглед и
евентуален ремонт. Дължимите данъци за имотите са заплащани диС.ционно
от град Б.. Поради обстоятелството, че същите не са постоянно обитавани, са
освободени от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2022 г. В началото
на месец Февруари 2025 г. се уС.овило, че имотите са с други собственици –
ответниците по предявените искове. Последните се сдобили с констативен акт
за собственост през 2024 г., като са се позовали на давностно владение. При
посещение на самите имоти в село С. се уС.овило, че там са проведени
хигиенизиращи мероприятия. Доколкото ищците никога не са губили
владението на имотите, считат, че е невъзможно ответниците да се позоват на
давностно владение, за да се легитимират като собственици. За ищците като
собственици на процесните недвижим имоти в село С. съществува правен
интерес да отрекат правото на собственост на ответниците Н. И. Н. и С. Н. Н.
и да искат да бъде отменен констативният нотариален акт за тези имоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. И. Н. и
С. Н. Н., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Навеждат
се твърдения, че поземленият имот е изоставен и необитаем от преди 2007 г.
Ответникът Н. е собственик на съседен имот и познава процесните. Те са
наследствени за наследодателя на ищците, с когото е имало договорка за
предоставянето му за ползване. Самият наследодател на ищците Р. К., също
нямал възможност да се грижи за имотите, поради което предоставил
ползването на ответника през 2007 год. Н. започнал да владее поземления
имот и с действия афиширал намерението си да свои имотите, като
поддържал, стопанисвал и ползвал същите, което продължава и към
настоящия момент. През годините поземленият имот бил почистен от
саморасли дървета, храсти, плевели и тръни, ремонтирани са сградите в него
поетапно, обработвана е земята и са отглеждани плодове и зеленчуци. От 2007
год. имотите са владени като свои от Н., поради което се сдобил с акт за
собственост през 2024 г., което право на собственост не е било оспорвано.
Правото на собственост върху имотите в село С. е предмет на бездялова
съсобственост между двамата ответници. Категорично оспорват твърденията,
че ищците са посещавали имота в селото, тъй като до него няма достъп,
защото е заключен с верига и катинар от самото начало, а извършените
ремонти на сградите и поддържаният двор биха ги мотивирали да разберат кой
върши това в техните имоти, което те са сторили едва през настоящата година.
Признават обстоятелството, че данъчните задължения за 2020 г., 2021 г. и 2023
г. са платени от ищците, но това е ирелевантно за придобитото по давност
право на собственост. ПротИ.поставят възражение за изтекла придобивна
давност с изтичане на десет годишния давностен срок за периода от 2007 г. до
началото на 2025 г., в рамките на който ответниците са владели за себе си
открито, необезпокоявано и непрекъснато.
От събраните по делото доказателства се уС.овява от фактическа
страна следното:
Приет е като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот №**, том: I, дело: 18 от *** год., с
която Р.Д. К. е придобил собствеността върху следните недвижими имоти:
2
Къща и Навес, със застроено и незастроено дворно място от 1 800 кв.м.,
находящо се в село С., за който по плана на селото е отреден Парцел *** (***),
от квартал ** (***), при граници: от две страни улици, В.Г. и Г.Г..
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № *** Р.Д. К. е починал на
*** год., при семейно положение вдовец, и негови единствени наследници са
синовете му И. Р. К. и Р. Р. К..
С констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение, с №***, том: ***, дело: **/*** г. на СВ –
град Н., ответникът Н. И. Н. е признат за собственик по давностно владение
на СГРАДА с идентификатор № ***, със застроена площ от 42 кв.м., на 1
етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор № ***, със застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с
предназначение – селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № ***,
със застроена площ от 18 кв.м., на 1 етаж, с предназначение – селскостопанска
сграда, ведно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1903
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план
306, квартал **, парцел II, при граници: имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на АГКК. Имотите са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност заедно със
съпругата му С. Н. Н..
Идентичността на имотите по НА №**, т. I, д. 18 от *** г. и по НА
№***, т. 3, д. ***/*** г. е безспорна между страните.
От приетия по делото препис от нотариалното дело, по което е издаден
горецитираният констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, се
уС.овява, че същият е издаден по силата на поС.овление на нотариус А. от ***
год. Правният извод на нотариуса е обоснован на приложените писмени
доказателства и със свидетелските показания, дадени от Н.Д.С., О. Н. В. и
В.П.В., като последните двама са свидетели и в настоящото производство.
От представените по делото квитанции се уС.овява, че местните данъци
за процесните имоти за периода от 2020 год. до 2024 г. са заплащани от
ищците.
Приети по делото са и удостоверения, издадени от „Водоснабдяване и
канализация – Ш.“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД, от
съдържанието на които се уС.овява, че партидите на потребителите на
съответните услуги за процесните имоти са с титуляр Д. К. Д. и Д. К..
Представени и приети в съдебно заседание са договори за поръчка и
посредничество, сключени между наследодателя на ищците Р.Д. К. и агенции
за недвижими имоти от *** г. („Бългериън пропърти дрийм“ ООД), от *** год.
(„Мирела“ ЕООД и „Ромел ланд“ ЕООД) и от *** год. („Адрес недвижими
имоти“ АД). Предмет на договорите е осигуряването на лице – купувач, с
което да бъде сключен договор за покупко - продажба.
Приети са като писмено доказателство по делото заверени за вярност
преписи от три ръкописно изписани листа от частен тефтер на Р.Д. К., в които
същият е отразил, че е посетил село С. в периода от *** г. до *** г. и е
3
констатирал, че е имало орехи, грозде, ябълки и дюли. Посочил е, че
следващият път – 2010 г. следва да се отиде пак, ако все още не е продаден. За
2013 год. е посочено, че посещението е продължило от 09.09.2013 г. до
16.09.2013 г. и са донесени 3 кофи орехи, 5 – 6 кофи грозде, круши и малко
ябълки. За следващия път също са записани задачи относно шахтата и
прозореца. Има бележка и за посещение от *** до *** г., от когато са набрани
орехи.
В рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване
автентичността на представените извадки от частен тефтер е допуснато
провеждането на съдебно – почеркова експертиза, от заключението на която се
уС.овява, че съдържащият се в тях ръкописен текст е изпълнен от Р.Д. К..
Вещото лице посочва, че не е възможно да се даде отговор на поставения
въпрос относно приблизителната дата на изготвянето им.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна М. М. К. и З. Г. К.,
съпруги на двамата ищци, се уС.овява, че процесните имоти са наследствени,
придобити след смъртта на баща им Р.Д. К. през *** г.
Според свидетелката М. М. К. приживе последният живеел в Б., но
посещавал имота в село С., като по време на отсъствието му свидетелката
трябвало да се грижи за съпругата му, която не обичала да остава сама. Р.
носел грозде, ябълки и орехи от имота в селото. Посещавал имота няколко
пъти в годината, като единият задължително бил преди зимата, за да спре
водата. Оставал за няколко дни, но без да бъде сигурна при какви условия.
Последното му посещение било през 2015 г. След 2015 год. до 2023 год.
имотът е бил посещаван от свидетелката М. М. К. всяка година при
констатирана необходимост от ремонт на къщата. Единствено през 2024 г.
имотът не е бил посетен от свидетелката и съпруга й. Лично е заплащала
дължимия данък всяка година, до момента в който разбрала за новия
собственик. След *** г. свидетелката не е влизала в поземления имот. В
къщата не е влизала от 1992 г. Не е сигурна дали има баня, тоалетна, кухня.
Необходимостта от ремонт е констатирана и след всяко посещение ситуацията
се влошавала. Не й е направило впечатление, че къщата е ремонтирана. Няма
спомен дали дворът е бил с високи храсти, дървета или е бил засят, както и
дали къщата граничи непосредствено с улица.
От разпита на свид. З. К. се уС.овява, че Р.Д. К. живеел в Б. от двадесет
годишен и починал през *** г. Имотът в село С. е наследствен. Свекърът Р.
посещавал имота всяка година, пътувал с влак и оставал за няколко дни Носел
от селото орехи и плодове, като последно посетил имота през 2015 г. При
посещенията си е оставал в къщата да нощува. След смъртта периодично са
наминавали заедно със съпруга си И., като данъците са заплащани лично от
нея, като пълномощник на съпруга й. Няма спомени за границите на къщата,
нито е влизала в нея. Няма спомен за периодичността, с която е посещаван
имотът. Последното посещение е след Ковид периода. Констатирана е
нуждата от ремонт на къщата, за да бъде годна за обитаване. През годините Р.
е декларирал намерения да продава имота, поради което е имал срещи с
брокери на недвижим имоти.
В подкрепа на твърденията си за упражнявано давностно владение
ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
4
Свидетелят Н.Е.Н. е непосредствен съсед на процесните имоти от 2017
г., а преди това неговите баба и дядо са живели в имота му, а той им е гостувал
всеки уикенд. Свидетелят има спомени за имота от повече от 20 години. За
него ответникът Н. е собственик, тъй като повече от десет години го вижда в
имота да отглежда зеленчуци. Преди десет години Н. поетапно поправил
покрива на къщата, почистена била част от двора, преди 6, 7, 8 години, а по –
осезаемо имотът бил култивиран преди 2 – 3 години, когато бил изчистен
целият двор за около 2, 3 седмици. Никога никой друг не е проявявал интерес
към имота. Преди това дълги години имотът бил в окаяно състояние, обрасъл
с растителност, даже не се е виждало, че има къща в него, никой не полагал
грижи за него. Лицето на къщата не се виждало, тъй като цялото място било
обрасло с растения. За къщата свидетелят знае, че я има, защото нейният гръб
е на улицата. Още от детските му спомени имотът бил обрасъл и необработен,
а ответникът Н. е първият, който го изчистил напълно.
От показанията на свидетеля В.П.В. се уС.овява, че след 2007 год. е
викан периодично от ответника да коси и чисти имота, тъй като разполага с
резачки и косачки, за което му се плаща. Чистил е тротоара и вътре в двора.
През 2007 год. е чистил високи, гъсти треви, а след това отново е чистил и
косил, за да се сеят и копаят различни видове зеленчуци, като ориентировъчно
това се е случило през 2010 г. – 2011 г. Не е виждал и не е чувал за хора, които
да проявяват интерес към имота. Бил е свидетел на ремонт на къщата, като
наред с това са сменяни прозорци, поправен е и покривът. Преди две – три
години е правено цяло почистване на дворното място, в което участие взел и
самият свидетел при изнасянето на клони.
От показанията на О. Н. В. се уС.овява, че неговият имот е съседен на
процесните. Достъпът до имота се осигурява от ответника, тъй като
последният има катинар и ключ за него. Ответникът сложил катинар от
самото начало, когато започнал да владее имота през 2007 г. – 2008 год. и се
заел с почистването му. Друг начин за достъп до имота свидетелят не е имал. В
имота се е живеело през 90 – те години, когато бил обитаван от възрастни мъж
и жена. След тяхната смърт имотът е изоставен, а единственият им син не
поддържал имота и състоянието му не позволявало да се ползва. Същият
посетил дома им само веднъж преди 2000 год., когато обрал една торба с
орехи от улицата и след това я продал. След 2000 год. не е виждан отново.
Единственият, който свидетелят е виждал в имота след 2000 г. е ответникът, на
когото свидетелят помогнал при ремонта на покрива. Преди това в периода
след 2007 г. – 2008 г. свидетелят е участвал при чистенето на двора. Никой не е
идвал да спори за имота. Свидетелят е посещавал къщата, която се състои от
три стаи и коридор, а тоалетната е външна.
При така уС.овеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е наличието на правен интерес от
страна на ищците. Отрицателният уС.овителен иск е допустим и в случай, че
ищците разполагат с възможността да предявят положителен уС.овителен иск
за своето право, тъй като за тях съществува правен интерес и при избрания по-
ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху
същия обект. Чрез отрицателния уС.овителен иск ищците защитават своето
5
право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки
правата му, които са пречка, за да реализират собственото си право. Ищците
имат задължението да уС.овят наличието на свое накърнено материално
право, което се нуждае от защита – да докажат фактите, от които то произтича.
За тях ще е налице правен интерес посредством отрицателния уС.овителен
иск да уС.овят несъществуването на спорното право в патримониума на
ответника, който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото.
В разглеждания случай правният интерес от предявения иск се извлича
от твърдението за наличие на притежавано от ищците право, чието
съществуване би било отречено от претенцията на насрещната страна в спора.
Обстоятелството, че ответникът разполага с титул за собственост –
констативен нотариален акт, който от формална страна го легитимира като
носител на протИ.поставими на ищците права, обуславя извод за наличие на
конкуренция на материални права. Наличието на спор относно
принадлежността на правото на собственост обосновава и правния интерес на
ищците от избраната форма на защита. В рамките на преценката си за наличие
на активна процесуална легитимация съдът намира, че ищците формално се
легитимират като собственици на процесните имоти по силата на
наследствено правоприемсто, в качеството си на наследници по закон на Р.Д.
К., за който са ангажирани доказателства да е придобил собствеността му
върху процесните имоти на възмездно правно основание– договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт №**, том: I, дело: 18 от *** год.
Налага се извод, че предявеният отрицателен уС.овителен иск за собственост е
процесуално допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За успешното провеждане на защита срещу предявен по реда на чл.124,
ал.1 от ГПК отрицателен уС.овителен иск, в тежест на ответниците е да
уС.овят осъществяване на елементите от фактическия състав на твърдяното
придобивно основание. Ето защо на изследване подлежи въпросът притежават
ли ответниците протИ.поставимо на ищците право на собственост върху
процесните имоти.
В разглеждания случай ответниците се позовават на придобиване на
процесните имоти чрез изтекла в тяхна полза давност, въз основа на която са
се сдобили с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение с акт №***, том: ***, дело: **/*** г. на СВ –
град Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, несъмнено,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се свои без протИ.поставяне от страна на
собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. КонС.тна е
съдебната практика по въпроса, че за да се придобие имот по давност, е
необходимо да се докажат два елемента, а именно: упражняване на фактическа
власт върху имота през определен в закона период от време (обективен
елемент) и ясно манифестирана воля, намерение за своене (субективен
елемент). Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицата -
собственици на вещта, поведение на пълноправен собственик. Субективният
елемент на владението се предполага от обективния съгласно разпоредбата на
чл.69 от ЗС.
6
Няма спор, че процесните имоти не са били обитавани постоянно от
ищците, а преди това от техния наследодател. Същите са посещавали селото
инцидентно при неуС.овена с категоричност периодика. Констатирали са
необходимостта от поддръжка, но не са предприемали действия по
осъществяването й. Ответниците са уС.овили фактическа власт върху
процесните имоти, като според ангажираните от тях свидетелски показания
владението е започнало от 2007 год. От друга страна според свидетелите на
ищците последното посещение на наследодателя Р. е от 2015 год., когато пред
него не е манифестирана воля за своене от ответниците. Последното
кореспондира с дневника, който Р. К. си е водил, от който се уС.овява неговото
последно посещение на село С. в периода *** до *** г. преди да почине през
*** г.
След анализ на протИ.речивите показания на двете групи свидетели
съдът кредитира тези ангажирани от ответника, тъй като свидетелите ***, О.
В. и В.В. са непосредствени съседи на имота, не са заинтересовани от изхода
на делото, а показанията им са последователни и кореспондиращи помежду
си, за разликата от свидетелите М. и З. К.и, които са съпруги на ищците,
поради което показанията им следва да бъдат ценени с оглед евентуалната им
заинтересованост. От показанията на тримата съседи се уС.овява, че през
целия период, през който е уС.овена фактическата власт върху процесния
имот от 2007 год. до настоящия момент, последният е бил заключен с катинар,
като единственият начин за влизане в дворното място е с ключа, с който
разполагал единствено ответникът. Друга проявна форма на манифестиране на
намерението за своене е периодичното частично, а впоследствие и цялостно
почистване на имота през годините, още от 2007 г., през 2010 г., 2011 г. и през
2023 г., както и ремонтирането на къщата, на нейния покрив и прозорци.
Всяко едно от описаните действия е израз на намерението на ответника Н. да
счита имота за негов и да го свои. Първо като хронология на манифестираното
намерение за своене е поставянето на катинар през 2007 г., което е достатъчно
да обоснове началният момент на придобивната десетгодишна давност, която
е изтекла през 2017 г. и е обусловила издаването на констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка. Показанията на свидетелите М. и З. К.и,
освен, че изхождат от заинтересовани лица, са и повърхностни, тенденциозни,
лишени от конкретика и не са информативни относно основни характеристики
и състоянието на имотите. Изложеното поставя под съмнение дали
свидетелите са имали достъп до вътрешността на имотите или впечатленията
им са формирани само при външен оглед или възпроизвеждат дневника на
наследодателя на ищците.
Бележките, които си е водил наследодателят на ищците Р. К. относно
свои посещения в село С., имат косвен характер. Съдържанието им е
лаконично и не може да бъде отнесено с категоричност към процесния имот,
тъй като липсва всякаква конкретика, освен указване на датата на посещения в
село С.. Относимост на дневника към процесните имоти не може да се приеме
за уС.овена, особено при липса на данни наследодателят да е нощувал именно
в процесната сграда и с оглед събраните от свидетелите сведения, че е събирал
плодове от външната страна на имота откъм улицата. Наред с това един от
мотивите за посещенията в района, узнат от свидетелските показания на
съпругите на ищците е, че техният наследодател е страна по договор за аренда
7
и идването било и с цел събиране на рентата. С оглед изложеното съдът
намира, че представеният частен документ не представлява годно пряко
доказателство, че наследодателят е посещавал и поддържат процесните имоти
в периода след 2007 г., нито е в състояние да опровергае ангажираните от
ответника еднопосочни и безпротИ.речиви гласни доказателства. Посоченото
писмено доказателство е изолирано и не се подкрепя от оС.алия
доказателствен материал, доколкото единствените доказателства, които му
кореспондират, са ангажираните от ищците свидетелски показания, които
всъщност само възпроизвеждат съдържанието му.
В обобщение съдът намира, че с поставянето на катинар през 2007 г.,
ответникът е ограничил достъпа на всички трети лица до имота, включително
неговият собственик, с което категорично е демонстриран анимусът за своене.
Горният извод не се променя от факта, че данъците за имота са
заплащани от ищците, а титулярите на партидите за ток и вода не са
променени. В практиката си ВКС възприема за действия, които демонстрират
промяната от държане във владение, такива действия, които изразяват
правомощията на собственик. Такова действие, което е конкретно и насочено
към отричане правата на собственика – отказът да се допусне собственик в
имота му или поставянето на катинар, което е дало начало на давностния срок.
Не са такива декларирането на имот в данъчната служба на общината, нито
плащането на данъци. Същите имат облигаторен и публичноправен характер
и нямат пряко отношение към правото на собственост, нито към
придобиването му, нито към упражняването му.
Налага се изводът, че по отношение на процесните имоти проявните
форми на осъществявано владение са поставянето на катинар, частичното и
цялостно прочистване на имота, ремонта на къщата, засаждането му с плодове
и зеленчуци, както и грижата за тях, вкл. събиране на плодовете от
насаждения, които в настоящия случай по отношение на ответниците се
уС.овяват от ангажираните по делото гласни доказателства. При поставянето
на катинар, грижите за дворното място и къщата от ответниците е налице явно
манифестиране на намерение за своене спрямо всички трети лица,
включително и собствениците. Предприемането на действия по ограничаване
достъпа на третите лица представлява демонстриране от страна на ищците на
собственическо намерение, изразено по несъмнен и категоричен начин, с
деклариране, че го владеят за себе си и отричане на чуждата власт над имота.
Индиция в тази насока са и събраните доказателства за извършваните от
ответниците трайни и регулярни действия по полагане на грижи за земята и
плодоползване през твърдения период, както и ремонт и поддръжка на
жилищната сграда в него. Периодът, през който свидетелите имат
непосредствени впечатления, кореспондира с предвидените в закона 10
години.
По делото не са ангажирани доказателства за осъществен юридически
факт по прекъсване или спиране на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 от
ГПК.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са
налице всички предвидени от закона предпоставки за придобиване на
недвижим имот по давност, а именно изтекло през уС.овения 10 - годишен
8
период явно, необезпокоявано и непрекъснато владение.
С оглед формирания извод за доказаност на въведения от ответника
придобивен способ, следва да се приеме, че предявеният отрицателен
уС.овителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат
възложени сторените от ответниците разноски в размер на 1 520,00 лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес
град Б., улица *** и Р. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес град Б., ж.к.
***, ***, срещу Н. И. Н., ЕГН: ********** и С. Н. Н., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: село С., община Н., улица ***, искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за уС.овено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти,
находящи се в село С., община Н., област Ш., а именно: СГРАДА с
идентификатор № ***, със застроена площ от 42 кв.м., на 1 етаж, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор № ***, със застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с
предназначение – селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № ***,
със застроена площ от 18 кв.м., на 1 етаж, с предназначение – селскостопанска
сграда, ведно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1903
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план
306, квартал **, парцел II, при граници: имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на АГКК.
ОСЪЖДА И. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес град Б., улица
*** и Р. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес град Б., ж.к. ***, ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н. И. Н., ЕГН: ********** и С. Н. Н., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: село С., община Н., улица ***, сумата от 1 520,00 лева,
представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ш. в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9