РЕШЕНИЕ
№ 4302
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110172672 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Б.
СКР. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
главница от 27.04.2018 г. до 27.06.2021 г. в размер на 2 705,16 BGN /двe хиляди
седемстотин и пет лева и 16 стотинки/, представляваща стойността на потребена вода
от длъжника за имота му на адрес гр. София, ж.к., ведно със законна лихва от
29.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 28.05.2018 г. до
27.06.2021 г. в размер на 92,77 BGN /деветдесет и два лева и 77 стотинки/.
Предявени са установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение от 08.11.2021
г. на СРС, 33 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № г.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по договор с общи
условия за жилище с ад. Твърди се, че жилището е общинска собственост, като
ответникът е наемател в него в процесния период, поради което се явява потребител по
смисъла на закона. Ищецът претендира установяване дължимостта на горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че не е
потребител, както и че между страните не е налице облигационна връзка. Счита освен
това, че претендираните вземания са погасени поради изтекла давност. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Ответникът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ответника по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно
чл. 2, ал.1, т.1 от приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД - потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата има качеството на потребител на
имота, тъй като е наемател в същия. Действително съгл. чл. 2, ал. 3 от Общите условия
предвижда, че потребител, по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги, като е предвидено в такъв случай лицето по ал.1, т.1
или т.2 да се задължи солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК
услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие.
Следва да се даде отговор на въпроса има ли ответницата качеството на
потребител въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в процесния
период. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил Заповед № 7700-
15/07.03.2012 г., издадена от Столична община, р-н Искър, въз основа на която на осн.
чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община ответницата Б. СКР. К., заедно с още 5
лица – членове на домакинството й, са настанени в процесния имот, представляващ
общинско жилище.
За да бъде завършен фактическият състав по възникване на наемно
правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от горепосочената
наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен
договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата
и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на
консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и
основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. По делото не е
2
представен писмен договор за наем – нито от ищеца, нито от Столична община, р-н
Искър във връзка с уваженото доказателствено искане по чл. 192 ГПК, поради което
съдът не може да приеме, че е налице валидно възникнало наемно правоотношение.
От приетите по делото писмени доказателства, представени от неучастващото по
делото трето лице – Столична община, р-н Искър, се установява, че със заповед №
РИС179РД48-111/08.11.2017 г. на кмета на Район „Искър“ / преди процесния период/
наемното правоотношение е прекратено. Това обстоятелство се потвърждава и от
констатацията, направена в придружаващото заповедта писмо от Столична община, р-н
„Искър“, като в същото е посочено освен това, че съгласно счетоводна справка при
третото лице Б. СКР. К. продължава фактически да обитава имота.
Фактическото обитаване на имота не може да бъде установено със счетоводна
справка, издадена от Столична община, на първо място, и същевременно то не е
еднозначно с валидно възникнало и съществуващо наемно правоотношение по
смисъла на чл. 2, ал. 3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество, но по делото липсват доказателства, че Б. СКР. К., на която е открита
партида за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания
недвижим имот, е собственик на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено
вещно право на ползване или че е съществувало валидно наемно правоотношение.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за равни услуги. Възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, доколкото същото е в минимално предвиден
размер.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу Б. СКР. К., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 2705,16
лева, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр.
София, за периода от 27.04.2018 г. до 27.06.2021 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 92,77 лева, представляваща обезщетението за забава за
периода от 28.05.2018 г. до 27.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч. гр. дело № г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
да заплати на Б. СКР. К., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 72672/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4