Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3570
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №49366 от
24.02.2020г., постановено по гр.дело №52012/2019г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в,
е признато за установено по отношение на Д.Д.Г. с ЕГН**********, че дължи на „Т.С."ЕАД
с ЕИК*****, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 54,57 лв. за периода от м.09.2017г.
до м.04.2018г.- цена на доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 16.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№40605/2019г. на СРС, 35 с-в, като са отхвърлени искът за главница
над уважената част от 54,57 лв. до пълния предявен размер от 356,76лв., искът
за сумата от 11,04лв.- главница за дялово разпределение за периода от м.09.2017г.
до м.04.2018г., както и исковете с правно основание чл.415, ал.1, вр.с чл.124,
ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД за сумата от 47,42лв.- мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г.,
както и за сумата от 1,59 лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 114,56 лв. разноски в
исковото производство и 9,82 лв. разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част на исковете, а ищецът е осъден да заплати на
ответника 391,08лв. разноски в исковото производство и 260,72лв. разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.с."
ЕООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на СТЕ за сметка на
заключението на ССЕ, от което се установявала дължимостта на всички
претендирани суми с исковата молба. Ответникът дължал и мораторна лихва за
пресрочените главници. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок е подаден отговор от ответника, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира
разноски във въззивната инстанция.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не се
оспорва, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Не се оспорва и фактът,
че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна
енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът относно
процесния обект е "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр.
54 от 2012г./. Доколкото за процесния период между страните не е налице писмен
договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на топлинна енергия от
"небитов клиент" е основание да бъде направен извод за наличие на имуществено
разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца
топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно
за ищеца е налице възможността да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Относно размера
на дължимите суми за стойността на реално доставената в имота топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за процесния период, по делото е прието и не е оспорено от страните заключение на
съдебно- техническа експертиза, съгласно което за процесния период в имота няма
радиатори и абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имота, а дължи
стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се
разпределя от ФДР между всички абонати в сградата, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. В имота не е ползвана и енергия за
подгряване на вода. Според изчисленията на вещото лице, направени по
представените по делото писмени доказателства, включително изравнителни сметки,
за процесния период и за реално отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия (пропорционално на отопляемия обем на собствения на ответника имот,
съотнесено към обшия отопляем обем на сградата по проект), ответникът дължи
сумата от 54,57 лева.
Както правилно е
отбелязал и първостепенният съд, при липса на сключен договор за доставка на
топлинна енергия, в който включително и след препращане към Общите условия да
са уговорени срокове за заплащане на консумираната топлинна енергия, длъжникът
би изпаднал в забава само след изрична покана от страна на кредитора. Такава
покана по делото е представена, но липсват каквито и да било доказателства
същата да е връчена на длъжника и същият по този начин да е изпаднал в забава,
респективно- да дължи обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД за забавата.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 300 лева,
което е в минималния предвиден от закона размер.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№49366 от 24.02.2020г., постановено по гр.дело №52012/2019г. по описа на СРС,
ГО, 35 с-в.
ОСЪЖДА „Т.- С.“ЕАД с ЕИК:***** да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН**********
сумата от 300 (триста) лева- разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с."
ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/