№ 256
гр. Смолян, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 61/09.04.2025г., постановено по гр.д.№ 461/2024г. по описа на Районен
съд-Мадан е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от З. Б.
Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ.Р., обл. С. против „Е. М.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул. „Б. П. С.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, представлявано от
Управителите Р. И. М. - Т. и Т. И. В. да бъде признато за установено, че З. Б. Х. не дължи на „Е. М.”
ЕООД следните суми: 9 862,16 лв. дължима главница, 1 401,38 лв. просрочена лихва за периода
09.09.2010г.-15.02.2011г., законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2011г. до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 225,27 лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 475,27 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.02.2011г. по ч.гр.д. № 45/2011г. по описа на PC- Мадан, и за чието
събиране е било образувано изпълнително дело № 97/2011 г. по описа на ДСИ при PC- Смолян,
като погасени по давност. Осъден е З. Б. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ.Р., обл. С. да
заплати на „Е. М.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул.“ Б.
П. С.“ № *, бл. *, вх. *,ет. * сумата от 100 лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1250/30.04.2025г. от З. Б. Х., чрез
пълномощника му адв.М. О. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се
доводи, че неправилно районният съд е приел, че Споразумение за разсрочване на парично
задължение, сключеното на 18.06.2024 г.,с което ищецът признава задължението по основание и
размер и упражнява отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на
1
споразумението (чл. 4, ал. 4 от Споразумението) е действително. Твърди се, че с подписването на
споразумението ищецът не е направил валиден отказ от изтекла погасителна давност за
процесиите вземания, тъй като споразумението е нищожно поради противоречие със закона и
добрите нрави на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД, както и поради липса на съгласие, основание и
невъзможен предмет. Сочи се, че текстът на споразумението е изготвен предварително от
ответното дружество и е представено за подпис на ищеца, без той да има възможност да се
запознае с клаузите му и последиците от полагането на подписа си. Същото съдържа
заблуждаващи текстове, като в чл.3 е записано, че задълженията произтичат от договори за
кредит, за които има образувани изпълнителни дела №97/2011г. и 98/2011г. по описа на СИС при
PC- Мадан, а тези дела са били прекратени още през 2016г. В чл.5 е записано, че за събиране на
задължението има образувано изпълнително дело № 97/2011г. и № 98/2011г. по описа на СИС при
PC- Мадан, които ще бъдат прекратени след окончателно заплащане на дължимата сума в чл.2 от
споразумението. Така ищецът е бил въведен в заблуждение, че такъв негов дълг съществува и е
предмет на принудително изпълнение в действащо изпълнително производство, в противоречие с
добрите нрави. Споразумението е нищожно поради невъзможен предмет, тъй като липсва яснота
относно размера на задължението, предмет на споразумението. Съгласно чл.2 страните са се
споразумели, че към 18.06.2024г. З. Б. Х. има задължение към ответника кредитор в размер на 44
722,16 лева. Съгласно чл.4 от споразумението кредиторът разсрочва общия размер на
задължението на месечни вноски в размери съгласно погасителния план, представляващ
Приложение № 1, в което се съдържа погасителен план за заплащане на сумата от 3600,00 лева,
записана в Приложение № 1 като „обща сума на споразумението“. Така не става ясна волята на
страните дали те се споразумяват за заплащане на сумата от 3600,00 лева или на сумата от 44
722,16 лева. Съгласно Решение № 186/19.06.2013г., по гр.д.№ 927/2012г. на ІV Г.О. на ВКС,
„Паричните задължения имат за предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите
изразяват като платежно средство. Паричното задължение може да бъде определено по най
различни начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на размера му като
стойност. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна
давност може да се направи само след изтичането й. За разлика от неупражняването на
субективното право на погасителна давност във висящ процес, което може да е със знание или без
знание за правните последици /резултатът и в двата случая е един и същ/, отказът преди или по
време на висящия процес е винаги съзнавано волеизявление. Длъжникът, като знае същността на
правото си трябва и да иска настъпването на правните последици от непозоваването на
погасителна давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен, то от него не произтичат
правни последици. Няма форма за действителност на едностранното волеизявление за отказ от
субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае
да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение,
било само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна давност
при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения. Това е така,
защото без такава определеност не може да има валидно изразена воля за самото съдържание на
задължението, за което е изтекла погасителната давност. “Видно е от разпоредбата на чл.4 ал.4, че
няма конкретна сума, за която ищецът да декларира информирано, че се отказва от последиците на
чл.110 и чл. 111 ЗЗД, т.е няма валиден отказ от погасителна давност, тъй като в споразумението не е
индивидуализиран размера на паричните задължения и така нареченото им разсрочване, доколкото
приложение №1 съдържа разсрочване единствено на сумата от 3600,00 лева, която е 14 пъти по-
2
малка от записания в чл.2 размер на задължението. По този начин не може да достигне до
еднозначен извод относно волята на ответника, подписвайки споразумението, дали признава
задължение в размер на 3600,00 лева, тъй като със споразумението се задължава да заплаща именно
такъв размер задължение, а не сумата, посочена в чл.2 - 44 722,16 лева. Съгласно чл.5 от
Споразумението при забава на плащане или неплащане на дължима вноска по това споразумение,
същото се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът за уведомява длъжника.
Установено е по делото, че З. Б. Х. не е извършвал никакви плащания по споразумението в полза на
ответника, поради което на основание чл.5 от него следва да се приеме, че то е автоматично
прекратено. Така, дори да се приеме, че споразумението е било действително към датата на
подписването му, на основание чл.5 от същото то е прекратено с обратна сила, включително и
относно отказа от изтекла погасителна давност.С оглед изложеното в жалбата се твърди, че няма
валиден отказ от изтекла погасителна давност, а предявеният иск е основателен и доказан и
неправилно е отхвърлен от PC- Мадан.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде
уважен предявения иск. Претендира на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде осъден въззиваемия
да заплати на адв.О. разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1712/13.06.2025г. от „Е. М.“ ЕООД, чрез пълномощника му юрисконсулт М. М., в който се оспорва
същата като неоснователна, като се твърди, че обжалваното решението е правилно постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че съгласно чл. 266, ал. 1
ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Сочи се, че жалбоподателят не е направил своевременно своите възражения относно
твърдените пороци на споразумението, поради което те не могат да се предявяват за първи път
пред въззивна инстанция. На страните са предоставени достатъчно възможности да упражнят
своите права и да защитят интереса си, поради което направените едва с писмените бележки след
приключване на съдебното дирене възражения и оспорвания са извън срок и не следва да бъдат
кредитирани. Съдът правилно е установил това обстоятелство, поради което не е обсъдил същите,
но е направил валидна проверка за нищожността на споразумението и е установил, че същото не
страда от пороци.Съгласно ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 на ОСГТК на ВКС,по
силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Между ищеца З. Б. Х., като титуляр на задължението, и „Е.
М.“ ЕООД е подписано извънсъдебно споразумение на 18.06.2024г., с което страните се съгласяват
относно основанието и размера на задължението, а съгласно чл.4, ал.4 от споразумението, на
основание чл.113 от ЗЗД, длъжникът е упражнил правото си на отказ от изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението, описани подробно в чл. 3 от
същото. До подписване на споразумението са минали повече от седем години от последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 97/2011 по описа на ДСИ при PC-Мадан без да са
предприети действия, прекъсващи давността, поради което направения отказ от последиците на
изтекла погасителна давност е валиден, съгласно чл.113 ЗЗД. Ищецът лично е подписал
споразумението, като с подписването му той удостоверил, че се е запознал и съгласил със
съдържанието му. Преди да положи подписа си той е имал възможност да прочете документа,
както и да откаже да го подпише или да го подпише и изпрати по-късно, в случай че не разбира или
не е съгласен с някоя от клаузите му.Споразумението има характер на частен документ по смисъла
3
на чл.180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. В случая, в процесното споразумение е индивидуализиран правопораждащият
юридически факт на вземането, което е признато по основание и размер с подписването на
споразумението. Валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи
само след изтичането й, като c полагане на подписа си подписващият удостоверява съзнателното
си волеизявление.Макар и давността по отношение на това вземане да е била изтекла по смисъла на
чл.110 от ЗЗД, при липса на позоваване от длъжника в предходен момент и отказ от последиците на
чл.110 и чл.111 от ЗЗД, който не е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.113 от ЗЗД, като е
направил признание относно вземането по смисъла на чл.116 б."а" от ЗЗД, от този момент е
започнала да тече нова давност съгласно чл.117 от ЗЗД и тази давност винаги е петгодишна. В този
смисъл са Решение № 260046/21.10.2020г. по гр. д. № 549/2020 г. на ОС - Хасково; Решение
№260276 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 4642/2019 г. на РС- Пазарджик и др. В разпоредбата на чл. 4,
ал. 4 ищецът е изявил ясно и безусловно намерение, че не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност относно цялото парично задължение по чл. 2, индивидуализирано в чл. 3,
ал.1 и ал.2. Волеизявлението е достатъчно конкретизирано, тъй като има за предмет давността по
отношение на всички вземания, визирани в чл. 3. По аргумент на противното от чл. 113 ЗЗД
допустим е отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла /Решение № 74 от 13.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. N2 4588/2021 г., I г. о., ГК Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК/.Във връзка с направеното твърдение, че изп.д. № 97/2011 г. по
описа на ДСИ при PC-Смолян е било прекратено към момента на подписване на споразумението и
поради това длъжникът бил въведен в заблуждение следва да се има предвид, че уведомлението за
прекратяване на делото е съставено на 15.10.2024 г., което е след подписване на споразумението.
Без изричен акт на съдебния изпълнител няма как да се разбере за прекратяването. Това е видно от
приложеното копие на изп.д. № 97/2011 г. От ал.4 на чл. 4 от споразумението е видно, че
длъжникът признава именно задълженията, описани в самото споразумение в чл. 3. Описаният в
Приложение № 1 погасителен план включва общо дължимата сума, която е 44 722,16 лв. по двете
задължения на длъжника, а 3600 лв. е сумата, която се разсрочва по задължението. Ясно е посочена
и оставащата сума по задълженията – 41 122,16 лв. Сумите са ясно посочени и не въвеждат в
заблуждение длъжника.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят З. Б. Х., чрез пълномощника си адв.М. О.
поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият „Е. М.“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт М. М., в представено
писмено становище оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от З. Б. Х. против „Е. М.“ ЕООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че З. Б. Х. не дължи на „Е. М.” ЕООД, следните суми: 9 862,16 лв.
4
дължима главница, 1 401,38 лв. просрочена лихва за периода 09.09.2010г.-15.02.2011г., законната
лихва върху главницата, считано от 15.02.2011г. до окончателното плащане, както и направените
разноски по делото в размер на 225,27 лв. за заплатена държавна такса и 475,27 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.02.2011г. по
ч.гр.д. №45/2011г. по описа на Pайонен съд- Мадан.
В срока по чл. 131 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения
иск като недопустим и неоснователен, като твърди, че между страните е сключено споразумение с
изх. № МАЗ 00095381 от 18.06.2024 г. за доброволно уреждане на отношенията, в чл.4,ал.4 от
което ищецът се е отказал на основание чл. 113 от ЗЗД от изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, предмет на споразумението.
По делото не е спорно и от представения Изпълнителен лист от 17.02.2011г. по ч.гр.д.№
45/2011г.по описа на Районен съд- Мадан се установява, че ищецът З. Б. Х. е осъден да заплати на
„Б. Д.“ ЕАД сумите: 9 862,16 лв. - дължима главница, 1401,38 лв.- просрочена лихва за периода
09.09.2010г.-15.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2011г. до
окончателното плащане на вземането и направените разноски по делото, от които 225,27 лв. за
заплатена държавна такса и 475,27 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на посочения Изпълнителен лист от 17.02.2011г. от взискателя „Б. Д.“ ЕАД е
образувано против длъжника З. Б. Х. изп. д. № 97/2011 г.-Ю по описа на СИС при Районен съд-
Мадан. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като видно от отбелязването
върху изпълнителния лист е внесъл за периода от 20.01.2013г. до 27.05.2013г. общо 280 лева. С
постановление от 21.01.2014г. на основание чл.429,ал.1 от ГПК ДСИ е конституирал в качеството
на взискател по изп.д.№ 97/2011г.-Ю „О. Ф.“ ЕАД с ЕИК **** на който „Б. Д.“ ЕАД с договор за
цесия от 28.06.2013г. е прехвърлила вземането си срещу длъжника З. Б. Х..
С Постановление от 25.11.2016г. на ДСИ изп.д.№ 97/2011г. е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като постановлението е влязло в сила от 12.12.2016г., видно от
отбелязването. От представената писмо с вх.№ 117/10.01.2025г. от ДСИ е видно, че изп.д.№
97/2011г. е унищожено, съгласно изискванията на ПАС, като до съда са изпратени само запазените
документи.
На 18.06.2024 г. е сключено Споразумение за разсрочване на парично задължение между
„Е. М.“ ЕООД в качеството му на кредитор и З. Б. Х., в качеството му на длъжник –
кредитополучател по два договора за кредит от 08.08.2008г. и от 12.08.2008г., сключени с Б. Д.
ЕАД. Съгласно чл.2 от споразумението длъжникът има задължение към кредитора, което към
датата на подписване на споразумението е на обща стойност 44 722,16 лева и произтича от Договор
за кредит 08.08.2008г. и Договор за кредит от
12.08.2008 г. сключени с Б. Д. ЕАД. Вземанията по посочените договори са прехвърлени от „Б. Д.“
ЕАД на „О. Ф.“ ЕАД с Договор за цесия от 28.06.2013г., а „О. Ф.“ ЕАД е прехвърлил същите
вземания с договор за цесия от 28.09.2018г. на „Е. М.“ ЕООД. Сочи се, че вземането по договора за
кредит от 08.08.2008г. към момента на прехвърлянето му на „Е. М.“ е в размер на 25 824,48 лева и
за това задължение срещу длъжника има образувано изп.д.№ 97/2011г по описа на СИС при РС-
Мадан, а вземането по договора за кредит от 12.08.2011г. към момента на прехвърлянето му на „Е.
М.“ е в размер на 18 897,68 лева и за това задължение срещу длъжника има образувано изп.д.№
98/2011г по описа на СИС при РС-Мадан.
Предмет на настоящия иск е само недължимост на задълженията по първия договор за
5
кредит от 08.08.2011г. Съгласно чл. 4 от споразумението с подписването му длъжникът признава
задължението по основание и размер и се задължава, считано от датата на подписването да погаси
задължението си при следните условия:по ал.1 кредиторът разсрочва общия размер на
задължението на месечни вноски в размери , съгласно погасителния план, представляващ
Приложение № 1, като длъжникът се задължава да внася ежемесечно на договорените падежи в
приложението до изплащане на задължението и оставащата дължима сума, представляваща
остатъка от задължението, след приспадане на направените вноски, подлежи на разсрочване при
условията на настоящето споразумение. Според чл.4,ал.4 с подписването на споразумението на
основание чл.113 се упражнява правото на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД ,
настъпили до датата на подписването. Съгласно чл.5 при забава на плащане или неплащане на
дължимите вноски по това споразумение, същото се прекратява автоматично,без да е необходимо
кредиторът да уведомява длъжника. В чл.5,ал.1 и 2 е посочено, че по задължението има изп.дело №
98/2011 г. и № 97/2011г.и двете по описа на СИС при РС-Мадан, които ще бъдат прекратени, след
окончателното изплащане на сумата по чл.2 от споразумението и дължимите такси и разноски по
изпълнителните дела.
От представената от „Е. М.“ служебна бележка № 25-СБКД00037/19.02.2025 г. е видно,
че по сключеното споразумение между страните от 18.06.2024 г. длъжникът З. Б. Х. не е извършил
плащания.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск като отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. С иска по чл.439 от
ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая длъжникът се основава на изтекла погасителна давност.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца за
недопустимост на иска по чл.439 от ГПК, поради липса на правен интерес за ищеца, с оглед на
обстоятелството, че липсва образувано между страните производство по принудително изпълнение
на процесното вземане. Между страните не е спорно, че процесното вземане срещу ищеца,
произтича от Договор за потребителски кредит от 08.08.2008г. сключен с „Б. Д.“ ЕАД , което
вземане с договор за цесия от 28.06.2013г. е прехвърлено първо на „О. Ф.“ ЕАД , а впоследствие с
договор за цесия от 28.09.2018г. същото вземане е прехвърлено от „О. Ф.“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД,
като ищецът признава в исковата молба, че е получил уведомление за цесията, поради което е
налице необходимата процесуална легитимация на страните като кредитор и длъжник по
облигационното правоотношение. От ищеца е въведено възражение за изтекла погасителна давност
на процесното вземане, но поради обстоятелството, че за това вземане има издаден изпълнителен
лист от 17.02.2011г. , представляващ изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, това обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, независимо, че към момента на
предявяване на иска не е образувано изпълнително производство. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл е и
съдебната практика (Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о.,
Определение №50686 от 22.12.2022 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др.)
Въззивният съд счита за основателно възражението на ищеца за изтекла в негова полза
погасителна давност за процесното вземане към момента на подписване на споразумението с
6
ответника от 18.06.2024г. Не е спорно, че процесното вземане е съдебно установено и за него е
издаден изпълнителен лист от 17.02.2011г., с оглед на което давността за погасяването му съгласно
чл.110 от ЗЗД е общата 5-годишна погасителна давност.
Съгласно чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. По делото не е спорно, че въз основа на процесния изпълнителен лист от
17.02.2011г. по молба на кредитора „Б. Д. ЕАД от 13.06.2011г. срещу длъжника З. Б. Х. е образувано
изп.д. № 97/2011г. по описа на СИС при РС-Мадан, видно от представената по делото разпечатка от
програмния продукт, с които работи СИС,поради унищожаване на изпълнителното дело.
В случая изпълнителното производство изп.д.№ 97/2011г. е образувано при действието
на ППВС № 3/1980г., според което погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия
по принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
Отмяната на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази
дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Тъй като към
26.06.2016г. изпълнителното производство е било висящо, то за него е приложимо посоченото в
т.10 разрешение. От приложената по делото разпечатка от програмния продукт, с които работи
СИС за изп.дело № 97/2011г. е видно, че последното изпълнително действие е налагането на запор
на трудовото възнаграждение на длъжника на 30.11.2012г. С Постановление от 25.11.2016г. на ДСИ
изп. д.№ 97/2011г. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
С оглед изложеното, давностният срок е спрян от образуване на изп.дело на 13.06.2011г.
до постановяването на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като от 26.06.2015г. е започнала да
тече нова 5-годишна погасителна давност, която е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но при
съобразяване с разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето давностният срок е спрял да тече
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. и е започнал да тече отново от 21.05.2020г., с оглед на което
погасителната давност е изтекла на 03.09.2020 г.
Спорният по делото въпрос е какъв е характера и какви са правните последиците от
подписаното от страните по делото споразумение от 18.06.2024 г., с което кредиторът твърди, че
длъжникът е признал задължението си по основание и размер и е направил отказ от изтеклата
погасителна давност.
Сключеното между страните споразумение от 18.06.2024г. има правното действие на
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Обективираното в него признание на дълга не води до
прекъсване на давността, тъй като същата вече е изтекла преди сключването на споразумението.
Едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната
давност. След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на давността/чл.
118 ЗЗД/ и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от аргумент за по-силното
основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от изтеклата в него полза погасителна
давност. Признанието фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност. И тъй
като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е
изтекла/чл. 113 ЗЗД/, то признанието може да бъде направено и след изтичане на
давността.Признанието, направено след изтичане на погасителната давност, обаче, не прекъсва
7
теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от признаването на вземането, ще
настъпи само доколкото са налице предпоставките за това- започнала, но още не изтекла
погасителна давност/арг. от чл. 116 ЗЗД/. Погасителната давност по съществото си представлява
последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време.
След като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови.
Следователно, признанието може да бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но
не може да доведе до прекъсването й.
В случая съгласно чл.4 от споразумението длъжникът е признал задължението си по
основание и размер и се е задължил да го погаси при уговорените условия - на разсрочено плащане
съгласно погасителния план по Приложение № 1, в който погасителен план е предвидено за 12
месеца длъжникът да заплаща по 300 лева месечно на 28-мо число от месеца, считано от
28.06.2024г. по посочена банкова сметка, а остатъка от задължението, след приспадане на
направените вноски също подлежи на разсрочване при условията на споразумението. С
подписването на споразумението съгласно чл.4,ал.4 на основание чл.113 от ЗЗД длъжникът е
упражнил правото си на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД , настъпили до датата на
подписване на споразумението.
Съгласно чл. 113 ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може
да се направи само след изтичането й, като отказът е винаги съзнавано волеизявление. Той може да
бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи
извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно
цялото парично задължение, било само за част от него.По тези причини не може да има валиден
отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични
задължения. Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена воля за
самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност , в който смисъл е
Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ІV г.о. на ВКС.
Правилно районният съд е извършил преценка на процесното споразумение от
18.06.2024г., тълкувайки, съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, на действителната воля на страните,
на отделните уговорки от споразумението една с друга, и всяка в смисъла, който произтича от
цялото споразумение, като е достигнал до извода, че се касае до волеизявление с изричен и
достатъчно конкретен характер, което съставлява отказ от изтекла погасителна давност по
отношение на цялото парично задължение, индивидуализирано в споразумението. В процесното
споразумение са индивидуализирани правопораждащите юридически факти на вземането, а
именно: 1. Договор за кредит от 08.08.2008 г. сключен между З. Б. Х. и Б. Д. ЕАД, вземанията по
които са прехвърлени на „О. Ф. Б.“ ЕАД на 28.06.2013 г., който от своя страна ги е прехвърлил на
"Е. М." ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018 г и 2. Договор за кредит,сключен на 12.08.2008г.
между З. Б. Х. и "Б. Д." ЕАД, вземанията по които са прехвърлени на „О. Ф. Б." ЕАД на 16.08.2012
г., който от своя страна ги е прехвърлил на "Е. М." ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018г, като в
чл.2 е посочен и общият размер на задълженията дължими по двата договора, предмет на
споразумението в размер на 44 722,16 лева, както и конкретният размер на задълженията по всеки
един от двата договора – по Договора за кредит от 08.08.2008 г. в размер на 25 824,48 лева и по
Договор за кредит от 12.08.2008 г. в размер на 18,897,68 лева, съгласно чл.3, ал.1 и ал. 2. В чл.4
длъжникът З. Б. Х. е признал по основание и размер задължението по споразумението, като в чл.4,
ал.4 е изразил воля, че упражнява правото на отказ от последиците на погасителната давност по чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД до момента на подписване на споразумението. С оглед на изложеното
8
тълкувайки изразената от длъжника воля в сключеното споразумение , правилно районният съд е
приел, че е налице валиден и действителен отказ от давност по смисъла на чл.113 ЗЗД. Правилно
също районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от споразумението не се намира в
обусловеност от разпоредбите на 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от споразумението, които уреждат начина на
погасяване на дължимите от длъжника суми. Страните са постигнали съгласие сумата от 3600 лева
да бъде заплатена на 12 месечни вноски, всяка от по 300 лева в периода от 28.06.2024 г. до
28.05.2025 г. съгласно погасителния план по споразумението, както и че преди падежа на
последната вноска кредиторът предоставя възможност на длъжника да предоговори параметрите
на споразумението за остатъка от дължимата сума. Съгласно чл. 5 от споразумението при забава на
плащане или неплащане на дължимата вноска, споразумението се прекратява автоматично, без да е
необходимо кредиторът да уведомява длъжника, като кредиторът възобновява действията по
принудителното събиране на вземането в пълния му размер, намален с размера на извършените
плащания след подписване на споразумението. Тълкувайки разпоредбата на чл.5, че при забава
или неплащане споразумението се прекратява автоматично, правилно районният съд е приел, че
тази разпоредба следва да се тълкува само и единствено в контекста на договореното разсрочено
изпълнение на задължението и условията, при които то настъпва, съответно на поетото
задължение от кредитора да не предприема действия по принудително изпълнение за процесните
вземания, ако длъжникът изпълнява задълженията си по погасителния план. Логическата и правна
връзка на признаване на задължението по договорите за кредит от длъжника и определяне на
начина на погасяване чрез разсрочено плащане, визирано в разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от една страна и отказа от изтеклата погасителна давност, визиран в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от
друга,може да се търси единствено в това, че съществуването и изпълнението на погасено по
давност задължение е предпоставено единствено от отказа от погасителна давност от страна на
длъжника, а не обратното. Ако отказ от погасителна давност не е направен, то разпоредбите на чл.
4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от споразумението биха били лишени от правен смисъл, тъй като признанието
на дълга според чл.4 от споразумението не води до прекъсване на давността, каквото прекъсване е
предвидено в чл.116,б.“а“ от ЗЗД , но само ако погасителната давност не е изтекла, а в случая към
момента на признанието на дълга на 18.06.2024г. давността вече е изтекла. Затова правилно
районният съд е приел, че при неизпълнение от страна на длъжника на внасяне на вноските по
погасителния план по Приложение № 1, при прилагането на последиците по чл. 5 от
споразумението, а именно неговото прекратяване, това не води до отпадане с обратна сила на
изявлението на длъжника за отказ от погасителна давност до момента на сключването на
споразумението, а води единствено до отпадане на задължението на кредитора да не начислява
законна лихва върху главницата, както и до правото му да пристъпи към принудително събиране на
вземането.
Правилно също районният съд е констатирал, че не е налице порок на споразумението,
водещ до неговата нищожност поради противоречие със закона, добрите нрави, липса на съгласие,
основание и невъзможен предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, каквито оплаквания са въведени
едва с представената писмена защита след приключване на съдебното дирене и за които ответникът
е направил основателно възражение за настъпила преклузия.
Съгласно ТР № 1/27.04.2011г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от
тях, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
9
доказателства. В случая нито пряко от споразумението, нито от представените по делото
доказателства може да се направи извод за нищожност на процесното споразумение, сключено
между страните на 18.06.2024г. Споразумението е подписано от длъжника, като авторството на
изявлението не е оспорено, поради което същото е валидно и го обвързва. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба, че споразумението съдържа заблуждаващи клаузи, като чл.3,
в който е посочено, че задълженията произтичат от договори за кредит, за които има образувани
изп.дела № 97/2011 и № 98/2011г. Посоченото не е заблуждаващо длъжника, тъй като поради
неизпълнение на двата договора за кредит действително има образувани изпълнителни дела с
посочените номера, което обстоятелство е известно на длъжника като страна по тези дела, по които
е правен запор на трудовото му възнаграждение. На длъжника е известно също, че делата са
прекратени още 2016г. Неоснователно е възражението за невъзможен предмет на споразумението,
тъй като не бил ясен размера на задължението. В чл.2 от споразумението ясно е посочен общият
размер на задължението на длъжника от 44 722,16 лева, а в чл.3,ал.1 и ал.2 са посочени размерите
на задълженията по всеки от договорите за кредит- по договора от 08.08.2008г. в размер на 25
824,48 лева, а по договора от 12.08.2008г. в размер на 18897,68 лева. В чл.4 също ясно е посочено,
че общият размер на задължението се разсрочва съгласно погасителния план, представляващ
Приложение № 1, в който е разсрочена само сума от 3600 лева на 12 месечни вноски от по 300
лева, а остатъкът от сумата е прието, че подлежи на разсрочване, съгласно условията на
споразумението, като в чл.4,ал.3 изрично е предвидена възможността длъжникът да предоговори
параметрите на споразумението за остатъка от дължимата сума. Затова неоснователно е
възражението, че отказът от погасителна давност е невалиден, поради това, че не е
индивидуализиран по размер.
След като ищецът нито в исковата молба, нито до приемането на изготвения по делото
доклад по чл. 146 от ГПК, с който окончателно е определен предмета на спора, не е въвел такова
възражение, то правилно районният съд е приел, че не следва да обсъжда тези възражения,
въведени едва с писмената защита.
С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че макар погасителната давност да
е изтекла, то със споразумението от 18.06.2024 г. ищецът е направил валиден отказ от нея за
периода до момента на сключването му и вземането се явява дължимо, включително към датата на
предявяване на иска -19.11.2024г., към която дата не е изтекъл нов петгодишен давностен срок,
поради което е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. Като е достигнал до този извод
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/09.04.2025г., постановено по гр.д.№ 461/2024г. по описа
на Районен съд-Мадан.
ОСЪЖДА З. Б. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ.Р., обл. С. да заплати на „Е. М.”
10
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул. „Б. П. С.“ № *, бл. *,
вх. *, ет. *, направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 150 лева за
юрисконсултско възнаграждние.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11