Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-14 състав,
в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
16971 по описа на съда за 2013 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С.К.М. искова
молба, с която срещу С.Г.Г., Б.А.Г. и С.И.С. са предявени искове за
установяване правото й на собственост върху ½ ид.ч. от апартамент № 11,
целият с площ от 153.68 кв.м., заедно с 8.68% ид.ч. от общите части на сградата
и толкова идеални части от УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м. „*********“,
целият с площ от 470 кв.м. и на гараж № 3, находящ се в сутерена на сградата,
на кота -2.40 м, със застроена площ от 20.60 кв.м., заедно с 1.32% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по
плана на гр. София, м. „*********“ и осъждане на ответниците да й предадат
владението върху тях.
Твърди, че правото на собственост придобила по силата на
договор за покупко-продажба през 2006 г. Впоследствие имотът бил разширен и
през 2008 г. за допълнителната площ бил съставен констативен нотариален акт.
Срещу процесните имоти било насочено принудително
изпълнение, а ответникът С.Г. - въведен във владение преди влизане в сила на постановлението за възлагане.
През 2014 г. С.Г. прехвърлил на С.С. правото на
собственост върху процесните имоти.
Ищцата твърди, че с постановлението за възлагане не било
валидно прехвърлено правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния
апартамент № 11, поради което моли съдът да признае за установено по отношение
на ответниците правото й на собственост и да ги осъди да й предадат владението.
Ответникът С.Г.Г. е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва правото на собственост на ищцата след 27.12.2012 г. Собствеността
С.Г. и съпругата му Б.Г. прехвърлили на С.И.С..
Оспорва като неотносимо обстоятелството относно датата на
влизане в сила на постановлението, с което имотите били възложени в негова
собственост.
С.И.С. е подала отговор, в който излага доводи за валидно
придобиване на правото на собственост върху процесните имоти. Не оспорва
упражняваната от нея фактическа власт.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са пасивно субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищцата е да докаже, че е собственик на процесния имот и че ответниците го
владеят без правно основание.
Ищцата твърди правото й на собственост да произтича от
договор за покупко-продажба, сключен на 21.12.2006 г. Между страните не се
спори и от приетите по делото заверени копия на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 97, том ІІ, рег. № 5595, дело №
252/21.12.2006 г. на нотариус рег. № 185 на НК и нотариален акт за придобиване
на недвижим имот на основание покупка и преустройство № 14, том Х, рег. № 15312,
дело № 1755/2008 г. на нотариус рег. № 040 на НК,че С.К.М. е придобила
собственост върху ½ ид.ч. от находящ се в гр. София, район „Лозенец“,
кв. „*********апартамент № 11, на груб строеж, разположен на две нива, целият
със застроена площ от 153.68 кв.м., заедно с 8.68% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е изградена
сградата, представляващо УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м. „НПЗ
*********“ с площ от 470 кв.м.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
7, том ХІІІ, рег. № 29816, дело № 2124/13.12.2006 г. на нотариус рег. № 302 на
НК, С.К.М. е придобила право на собственост върху изграден в груб строеж гараж
№ 3, находящ се в сутерен, на кота -2.40 м., със застроена площ от 20.60 кв.м.,
заедно с 1.32% ид.ч. от общите части на сградата в гр. София, район „Лозенец“,
ул. „*********, построена в УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м.
„Витоша-ВЕЦ Симеоново“, с площ от 470 кв.м. и толкова идеални части от правото
на собственост върху УПИ ХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София.
Спорният по делото въпрос е дали постановление за
възлагане е породило вещно-прехвърлително действие.
По образуваното изп.д. № 20128390400168 на ЧСИ рег. №
839 на Камарата на ЧСИ е извършена публична продан в периода 19.11.2012 г. –
19.12.2012 г. на АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се в гр. София, СО, район „*********“,
на ул. „*********, разположен на две нива: първо ниво - на трети надпартерен
етаж, на кота +9.00 м, и второ ниво - в подпокривното пространство, на кота
+11.80 м, целият апартамент с площ от 153.68 кв.м., състоящ се от: на първо
ниво - дневна с кухня, спалня, два коридора, баня с тоалетна, тоалетна, склад и
балкон, при съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт за собственост:
двор, второ ниво на ап. № 8, първо ниво на ап. № 12, стълбище, първо ниво на ап.
№ 10 и калканна стена, и на второ ниво – две спални, коридор, баня с тоалетна,
балкон и тераса, при съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт за
собственост: двор, второ ниво на ап. № 12, второ ниво на ап. № 10 и калканна
стена, заедно с 8.68% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от УПИ,
в който е изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м., представляващ,
съгласно скица УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м. НПЗ „*********“,
а съгласно доказателствен акт за собственост м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при
съседи: ул. „*********“, улица, УПИ ХХVІІІ-671 и УПИ ХХVІ-670, собственост на
длъжниците по изпълнителното дело С.К.М. иД.И.Г.и ГАРАЖ № 3, находящ се в гр.
София, СО, район „*********“, на ул. „*********, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, на кота -2.40 м, със застроена площ от 20.60 кв.м., при
граници: изток - двор, юг - мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3 и мазе № 4, запад -
проход между гаражи, север - гараж № 2, заедно с 1.32% ид.ч. от сградата и
толкова ид.ч. от УПИ, в който е изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м.,
представляващ, съгласно действащия подробен устройствен план УПИ ХХVІІ-671 от
кв. 53 по плана на гр. София, м. НПЗ „*********“, а съгласно доказателствен акт
за собственост м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при съседи: ул. „*********“, улица,
УПИ ХХVІІІ-671 и УПИ ХХVІ-670, собственост на длъжниците по изпълнителното дело
С.К.М. и Д.И.Г..
За купувач на имотите с протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 20.12.2012 г. е обявен С.Г.Г., внесъл продажната
цена с бордера от 19.12.2012 г. и от 21.12.2012 г. и с постановление от
27.12.2012 г. гореописаните недвижими имоти са му възложени.
В постановлението е посочено, че същото подлежи на
обжалване пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните и на
купувача.
Постановлението за възлагане от 27.12.2012 г. е
съобщено на длъжника по изпълнителното дело С.М., която е упражнила правото си
на жалба срещу акта на съдебния изпълнител с жалба вх. № 150/07.01.2013 г.
С определение от 19.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1289/2013
г. състав на СГС се е произнесъл по жалбата, като я е оставил без разглеждане.
Определението е влязло в сила на 31.05.2013 г., след потвърждаването му от САС
с окончателен съдебен акт – определение № 1295/31.05.2013 г. по ч.гр.д. №
1698/2013 г.
В настоящото производство доводите за нередовно извършена
публична продан не подлежат на обсъждане. Право на длъжника е да релевира
пороците на изпълнителното действие по извършване на проданта чрез обжалване на
действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК, като се
позове на ненадлежно извършена публична продан или на обстоятелството, че
имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Установи се, че ищцата в
настоящото производство, в качеството си на длъжник по изп.д. № 20128390400168,
е упражнила това свое право. В исковото производство с предмет установяване
собственическите права на М. и с оглед изложените от нея твърдения, на изследване
подлежи въпросът налице ли е влязло в сила постановление за възлагане.
Длъжникът разполага с процесуалната възможност за
защита на правата си по реда на чл. 496, ал. 3 от ГПК при условие, че
постановлението за възлагане не е обжалвано, какъвто настоящият случай не е.
Предявеният иск не почива и на твърдения за наличие на обстоятелства, покриващи
фактическия състав на предявен иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, който би бил и
недопустим, предвид безспорните данни за проведено производство по чл. 435, ал.
3, пр. 3 от ГПК.
Преди
постановяване на обезпечителната заповед от 09.05.2013 г. за спиране на
изпълнителното производство по изп.д. № 20128390400168 е проведена публична
продан, приключила с обявяване на купувач на процесните имоти и издаване на
постановление за възлагане. Нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК (ред. ДВ, бр.
49/2012 г.) предвижда придобиване от купувача на правата, които длъжникът е
имал върху имота от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане.
Последното е постановено преди акта, допускащ спиране на изпълнителното
производство - обезпечителната заповед от 09.05.2013 г.
В изпълнение на
обезпечителната заповед от 09.05.2013 г., с постановление от 15.05.2013 г. ЧСИ рег.
№ 839 на Камарата на ЧСИ е спряла производството по изпълнително дело №
20128390400168. По молба на взискателя „М.К.Г.“ ООД от 20.06.2013 г.
изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ М.П.и е образувано под №
20138510401684. На 24.06.2013 г. е постъпило влязло в сила на 31.05.2013 г.
определение № 3384/19.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1289/2013 г. по описа на СГС, с
което е оставена без разглеждане жалбата на длъжниците срещу постановлението за
възлагане.
С протокол от 03.07.2013 г. по изп.д. № 20138510401684
частен съдебен изпълнител М.П.е установил, че постановлението за възлагане на
процесните недвижими имоти от 27.12.2012 г. е влязло в сила на 31.05.2013 г.,
когато е влязло в сила определение № 3384/19.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1289/2013
г. по описа на СГС. От момента на неговото постановяване – 27.12.2012 г.
същински изпълнителни действия не са извършвани. Извършването на въвода е
действие по привеждане в изпълнение на влязлото в сила постановление за
възлагане. На основание чл. 498, ал. 1 от ГПК купувачът на имота може да поиска
от съдебния изпълнител извършване въвод във владение, като въводът се извършва
срещу всяко лице, което се намира в имота. (така решение № 87/22.07.2015 г. по
гр. д. № 659/2015 г. на ВКС, III г. о.) Постановлението за възлагане на имот
при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена
изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави
възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице,
което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик.
В постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 19/10.08.2015 г. по гр. д. № 1812/2014 г.
на ВКС, ІV г.о. е прието, че правото на собственост се придобива от деня на
постановлението за възлагане, дори то да е обжалвано, което съответства на
нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК и че в противен случай няма как да се запазят
правата на купувача, тъй като в периода от постановяване на възлагането, в
случая – от 27.12.2012 г. до влизане в сила на възлагането – 31.05.2013 г. длъжникът
може да плати и това е основание за прекратяване на изпълнителното
производство, въпреки че купувачът надлежно е платил. Само при отмяна на
постановлението за възлагане с обратна сила ще отпадане и придобивното
основание, съответно ще отпаднат и правата на купувача и на последващите
приобретатели, които не могат да придобият права, които праводателят им не
притежава. В цитираното решение е разгледана хипотеза, при която производството
е прекратено след постановлението за възлагане, като купувачът е запазил
правата си (чл. 433, ал. 3 от ГПК). Ретроактивно действие има само отмяната на
постановлението за възлагане с акт на съда. По аргумент на по-силното
основание, спирането на изпълнителното производство в периода от постановяване
на възлагането до влизането му в сила не рефлектира върху правата на купувача С.Г.,
при положение, че постановлението от 27.12.2012 г. не е отменено.
В исковата молба ищците твърдят нищожност на
постановлението за възлагане, поради наложена предходна възбрана върху ½
ид.ч. от апартамент № 11 от Прокуратурата на РБ. Този довод почива на права,
които не принадлежат на длъжника, а на трето за производството лице. М. не
разполага с възражения, които не са в защита на собственото й материално право и
поради не подлежат на обсъждане в производството по предявения от нея
ревандикационен иск.
Що се отнася до твърдението, че проданта от 19.11.2012
г. - 19.12.2012 г. е проведена по ненадлежно подадено искане от взискателя, съдът
намира следното:
По делото е представено решение № 152/31.05.2016 г. по
гр.д. № 1196/2016 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че сезирането на
решаващия орган с електронен документ (каквото е искането на „М.К.Г.“ ООД от
22.10.2012 г. за извършване на нова публична продан) не е редовно, тъй като не
е подписан от страната. Следвало е да се дадат указания за отстраняване на
нередовността на процесуалното действие. Искането обаче е било направено в
срока по чл. 494, ал. 1 от ГПК и от проданта не са произтекли вредни последици.
Както вече беше отбелязано, ненадлежното извършване на
публичната продан е предмет на проверка в производството по обжалване на
постановлението за възлагане, което свое право, като длъжник в изпълнителния
процес, С.М. е упражнила. Въпреки това, следва да се отбележи, че извършеното
нарушение във връзка с нередовност на искането за нова публична продан е
формално и не може да я опорочи, а и не се установява наличие на вредни
последици от провеждането й.
С влизане в сила на постановлението
за възлагане от 27.12.2012 г. е настъпил неговия вещно-прехвърлителен
ефект, като С.М. е изгубила правото на собственост върху своята ½ ид.ч.
от процесния апартамент и върху гараж № 3 и то е придобито от купувача С.Г.Г. и
съпругата му Б.А.Г., с която Г. е сключил граждански брак на 04.10.2003 г., при
приложим режим на имуществени отношения съпружеска имуществена общност (чл. 18,
ал8. 2 от СК), съгласно препис-извлечение от акт за сключен граждански брак от
22.11.2013 г.
С валидно сключен договор от 11.03.2014 г. за покупко-продажба
на недвижими имоти, съгласно нотариален акт № 83, том І, рег. № 683, дело №
45/2014 г. на нотариус рег. № 628 на НК, С.Г. и съпругата му Б.Г. са прехвърлили
собствеността върху процесните апартамент № 11 и гараж № 3 на С.И.С., която не
оспорва, че упражнява фактическа власт върху имотите.
Ищцата не доказа, че притежава собственически права
върху ½ ид.ч. от апартамент № 11 и върху гараж № 3, противопоставими на
ответниците в настоящото производство. Легитимен техен собственик е С.С.,
валидно е придобила собствеността от С.Г. и Б.Г., които са били титуляри на
прехвърленото право по силата на влязлото в сила постановление за възлагане от
27.12.2012 г.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответниците,
но никой от тях не е представил доказателства за извършването им, поради което
такива не им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.М., ЕГН
********** срещу С.Г.Г., ЕГН ********** и Б.А.Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че е собственик на
½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се в гр. София, СО, район „*********“,
на ул. „*********, разположен на две нива: първо ниво - на трети надпартерен
етаж, на кота +9.00 м, и второ ниво - в подпокривното пространство, на кота
+11.80 м, целият апартамент с площ от 153.68 кв.м., състоящ се от: на първо
ниво - дневна с кухня, спалня, два коридора, баня с тоалетна, тоалетна, склад и
балкон, при съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт за собственост:
двор, второ ниво на ап. № 8, първо ниво на ап. № 12, стълбище, първо ниво на
ап. № 10 и калканна стена, и на второ ниво – две спални, коридор, баня с
тоалетна, балкон и тераса, при съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт
за собственост: двор, второ ниво на ап. № 12, второ ниво на ап. № 10 и калканна
стена, заедно с 8.68% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от УПИ,
в който е изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м., представляващ,
съгласно скица УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м. НПЗ „*********“,
а съгласно доказателствен акт за собственост м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при
съседи: ул. „*********“, улица, УПИ ХХVІІІ-671 и УПИ ХХVІ-670, собственост на
длъжниците по изпълнителното дело С.К.М. иД.И.Г.и ГАРАЖ № 3, находящ се в гр.
София, СО, район „*********“, на ул. „*********, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, на кота -2.40 м, със застроена площ от 20.60 кв.м., при
граници: изток - двор, юг - мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3 и мазе № 4, запад - проход
между гаражи, север - гараж № 2, заедно с 1.32% ид.ч. от сградата и толкова
ид.ч. от УПИ, в който е изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м.,
представляващ, съгласно действащия подробен устройствен план УПИ ХХVІІ-671 от
кв. 53 по плана на гр. София, м. НПЗ „*********“, а съгласно доказателствен акт
за собственост м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при съседи: ул. „*********“, улица,
УПИ ХХVІІІ-671 и УПИ ХХVІ-670 и за осъждането им да й предадат владението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.М.,
ЕГН ********** срещу С.И.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от
ЗС за признаване на установено, че е собственик на ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ
№ 11, находящ се в гр. София, СО, район „*********“, на ул. „*********,
разположен на две нива: първо ниво - на трети надпартерен етаж, на кота +9.00
м, и второ ниво - в подпокривното пространство, на кота +11.80 м, целият
апартамент с площ от 153.68 кв.м., състоящ се от: на първо ниво - дневна с
кухня, спалня, два коридора, баня с тоалетна, тоалетна, склад и балкон, при
съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт за собственост: двор, второ
ниво на ап. № 8, първо ниво на ап. № 12, стълбище, първо ниво на ап. № 10 и
калканна стена, и на второ ниво – две спални, коридор, баня с тоалетна, балкон
и тераса, при съседи на това ниво, съгласно доказателствен акт за собственост:
двор, второ ниво на ап. № 12, второ ниво на ап. № 10 и калканна стена, заедно с
8.68% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от УПИ, в който е
изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м., представляващ, съгласно скица
УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. София, м. НПЗ „*********“, а съгласно
доказателствен акт за собственост м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при съседи: ул. „*********“,
улица, УПИ ХХVІІІ-671 и УПИ ХХVІ-670, собственост на длъжниците по
изпълнителното дело С.К.М. иД.И.Г.и ГАРАЖ № 3, находящ се в гр. София, СО,
район „*********“, на ул. „*********, находящ се в сутерена на жилищната
сграда, на кота -2.40 м, със застроена площ от 20.60 кв.м., при граници: изток
- двор, юг - мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3 и мазе № 4, запад - проход между
гаражи, север - гараж № 2, заедно с 1.32% ид.ч. от сградата и толкова ид.ч. от
УПИ, в който е изградена сградата, целият с площ от 470 кв.м., представляващ,
съгласно действащия подробен устройствен план УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана
на гр. София, м. НПЗ „*********“, а съгласно доказателствен акт за собственост
м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при съседи: ул. „*********“, улица, УПИ ХХVІІІ-671 и
УПИ ХХVІ-670 и за осъждането й да й предаде владението.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: