№ 30706
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110133194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
С искова молба, ведно молба-уточнение от 28.06.2023 г., е предявен установителен иск по
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от А. М.
Ч. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство №4648664/22.11.2022 г., и за заплащане на сумата 50,00
лева, представляваща част от парично вземане в общ размер 220,00 лв. – платено без
основание възнаграждение по нищожен Договор като платена на 26.05.2022 г. без
основание, представляваща възнаграждение по за предоставяне на поръчителство
№4648664/22.11.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за поръчителство /гаранция/ за обезпечаване
изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД
срещу възнаграждение от 220,00 лева, което е заплатено на ответника за времето на
заемното правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради
нищожност на договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за
гаранция, респ. престациите по него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят
и ответникът са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала
на дружеството-поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е
обусловено от валидността на заемното правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на
потребителя да намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го
поставя пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо
условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като
разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19,
ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото
не е посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за
действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от
основание, защото по него не се предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138
от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от
половината от заемните средства.
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна.
Евентуално поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по
възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно
нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е
възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност
не намират опора в представените от ищеца доказателства., и в нормативната уредба ЗПК
неприложима за процесния договор.
1
На осн. чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните за сключили договор за предоставяне на поръчителство
№4648664/22.11.2022 г., по който ответникът е получил плащане за сумата общо 185,52 лв.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че
договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК,
накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при
липса на основание, съобразно изложеното в искова молба. Указва, че не сочи доказателства
за наличието на сключени договори и тяхното съдържание. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, като се
указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на посочените договори, въз основа
на които твърди извършено плащане и наличието на плащане. В случай, че бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
Искането по чл. 219 от ГПК на ищеца е допустимо с оглед на изложените фактически
твърдения за правоотношенията между него, ответникът и третото лице-помагач и чл.223,
ал. 2 от ГПК.
По доказателствата на ищеца:
Искането по чл. 186, чл. 190 от ГПК е неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна
по посочените договори и е запознат със съдържанието им, и при така изложените
фактически твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в
държане на ищеца. Искането по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо за правилното
решаване на спора.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лицепомагач – „Изи Асет Мениджмънт" АД, с адрес посочен в искова молба. УКАЗВА на
третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи
становище и доказателства по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, чл. 190 от ГПК и чл. 192 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите,
поставени с искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 300 лв., вносимо от ищеца по сметка на
Софийски районен съд. в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-
2
162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на
експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от 09,45
часа, за които дата и час да се призоват страните и трето лице-помагач.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца – на актуален настоящ адрес,
с уведомление по чл. 47 от ГПК, и препис от отговор на искова молба; на третото лице-
помагач препис от искова молба, с приложения.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка за съобщения и призовки адв. Б. З. и за него ДА се преустанови
ел. достъп до ЕИСС.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3