Определение по дело №238/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 184
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20212001000238
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Христина З. Марева

Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000238 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Д. ООД, ЕИК *** чрез адв.Т.Г.,
против определение № 261425/ 30.07.2021 г., постановено по т.д. № 75/ 2020
г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството по него е
прекратено поради оттегляне на предявените искове.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт и се
твърди, че ищецът е упражнил правото си на оттегляне на иска за постигане
на незаконосъобразна цел – да бъде призната силата на пресъдено нещо на
арбитражно решение и да бъде заобиколен редът за установяване и доказване
на вземанията в производството по несъстоятелност. Сочи се, че последното
засяга интересите на по-широк кръг лица и се цели удовлетворяване на
всички кредитори на несъстоятелния длъжник, които следва да бъдат
третирани равнопоставено. Ако се прекрати производството по чл.694 от ТЗ,
един кредитор ще бъде поставен в привилегировано положение, тъй като той
основава неоспоримостта на вземането си на арбитражно решение,
постановено в едноинстанционно производство, спрямо кредитор, който
установява съществуването на вземането си в триинстанционно производство
по чл.694 от ТЗ. Твърди се, че настоящото производство не следва да се
прекрати, тъй като е от съществено значение за производството по
несъстоятелност на „С. ООД в н. и по-конкретно за установяване на
действителните кредитори на несъстоятелния длъжник. Сочи се, че в
арбитражното производство не е възможно друг кредитор на
несъстоятелността да встъпи като трето лице – помагач на страната на
длъжника, с цел предотвратяване постановяването на акт със сила на
пресъдено нещо по симулативен процес, каквато възможност е предвидена в
1
производството по чл.694 от ТЗ и от която „Д.“ ООД се е възползвало.
Иска се отмяна на обжалваното определение, с което е прекратено
производството по т.д.№75/2020 год. по описа на БОС.
Постъпил е отговор на частната жалба от „С. ЕООД чрез адв.М..
Излагат се съображения за недопустимост на жалбата, поради
несъществуване на правен интерес от обжалването. Твърди се, че само
ищецът по прекратеното исково производство има интерес от обжалване на
прекратителното определение. Ответникът няма такъв интерес, а в още по-
голяма степен това се отнася за третите лица, които нямат и не биха могли да
имат повече права от страната, на която помагат.
В случай, че жалбата се разгледа по същество, се изразява становище за
нейната неоснователност. Посочва се, че само ищецът има правото на
преценка дали да поддържа своя иск или да го оттегли. Заявява се, че ищецът
е бил принуден да заведе иска, образуван в т.д.№75/20 год. по описа на БОС,
тъй като не е било ясно развитието на т.д.№28/20 год. на ВКС, ІІ т.о.,
образувано по иск на временния синдик на „С. ООД по чл.47 от ЗМТА за
отмяна и установяване на нищожност на решение от 04.11.2019 год.по ВАД
№12/18 год. на ТАС при НЮФ. Целта на исковете била ищецът да получи
евентуално нужната му искова защита в случай на неблагоприятно решение
по т.д.№28/2020 год. на ВКС, ІІ т.о. Твърди се, че с решение №49/21.04.2021
год. по т.д.№28/2020 год. на ВКС исковете на временния синдик са
отхвърлени, с което е отпаднала необходимостта ищецът да продължава да
търси защита по т.д.№75/20 год. на БОС и отпадането на нуждата от защита е
единствената причина ищецът да оттегли исковата си молба. Оспорват се
доводите на частния жалбоподател, че оттеглянето на исковете представлява
злоупотреба с процесуални права. Излагат се доводи, че двете производства
за установяване вземанията на кредиторите – по чл.637 ал.4 и по чл.694 от ТЗ
са напълно равностойни и последиците им са идентични, като съдът е
задължен за зачете силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.
Не е изразено становище от синдика по частната жалба.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, приема, че е подадена от лице без надлежна процесуална
легитимация:
Производството по т.д. № 75/ 2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас
е образувано по искова молба на „С. ЕООД против „С. ООД, представлявано
от управителя Ал.М., за установяване съществуването на вземания, които са
били включени в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „С. ООД
и след като съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията
на „С. ЕООД против списъка. В самата искова молба се съдържат твърдения,
че процесните вземания са установени с решение от 04.11.2019 год.по ВАД
2
№12/18 год. на ТАС при НЮФ.
С определение №260160/25.09.2020 год. „Д. ООД е конституиран като
трето лице-помагач на длъжника по негова молба. Легитимирал се е като
кредитор с вземания, включени под №1 в списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 12.08.2019 год. Със
същото определение производството по т.д.№75/20 год. е спряно до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт по т.д.№28/20 год. на ВКС, ІІ т.о.,
образувано по искова молба по чл.47 от ЗМТА, предявена от синдика.
С определение №261214/31.05.2021 год. производството по т.д.№75/20
год. е възобновено, като е отчетено, че с решение №49/21.04.2021 год. по т.д.
№28/20 год. на ІІ т.о. ВКС са отхвърлени исковете на временния синдик на
„С. ООД в н. за отмяна на решение от 04.11.2019 год.по ВАД №12/18 год. на
ТАС при НЮФ на основание чл.47 ал.1 т.1, 2,4, 5 и 6 от ЗМТА и решението е
прогласено за нищожно единствено в частта, в която е определен реда за
удовлетворяване на вземанията на „С. ООД в производството по
несъстоятелност на „С. ООД.
На 29.07.2021 год. „С. ЕООД е депозирал молба, с която е оттеглил
обективно съединените искове. С определение №261425/30.07.2021 год.
Бургаският окръжен съд е прекратил делото поради оттегляне на исковете
преди първото по делото заседание, за което не е необходимо съгласие на
ответника.
С оттеглянето на иска съдът се десезира със спорното право и отпада
задължението му и правото да разгледа и реши спора по същество. Правният
интерес от обжалване е за онази страна, за която резултатът е неизгоден –
така опр.№ 271 от 30.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1555/2017 г., IV г. о.
ВКС. Легитимиран да обжалва прекратителното определение е само ищецът,
тъй като същото препятства разрешаването на спора със сила на пресъдено
нещо. Третото лице, което е встъпило, за да помага на ответника, няма
интерес от обжалването, тъй като не може да има повече процесуални права
от подпомаганата страна. В случая причините, които са водили ищеца при
предприемане на действието по оттегляне на иска, са напълно ирелевантни, и
настоящият съд не може да признае интерес на жалбоподателя поради
твърдението му за превратно упражняване на процесуални права от „С. ООД
и неравностойно третиране на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „С. ООД.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Д. ООД, ЕИК ***
чрез адв.Т.Г., против определение № 261425/ 30.07.2021 г., постановено по
т.д. № 75/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството по
него е прекратено поради оттегляне на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№238/2021 год. по описа на
Апелативен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4