Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 11967/20 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е
сезиран с жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноски от 05.10.2020 г.
на ЧСИ Р.М.по изп.дело N 2020**********, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя. Според жалбоподателят, който е длъжник в
изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, защото към момента на образуване на изпълнителното дело в
Наредба N 1 е било предвидено, че
минималният размер на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително
дело възлиза на 200 лв. Поддържа се, че няма основание да се приемат разноски
за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело, защото освен
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело други изпълнителни
действия не са извършени, защото в срока за изпълнение задължението по изп.лист е погасено. Иска се от жалбоподателя да се отмени
постановлението за разноски на съдебния изпълнител, както и да се намали
размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/ М.П.Н.е подала възражение, с
което оспорва жалбата с довода, че минималният размер на адвокатско възнаграждение
възлиза на 200 лв. – за образуване на изп.дело, и на
200 лв. – за процесуално представителство, защита и съдействие с цел
удовлетворяване на парични вземания. Поддържа се, че уговореният размер на адв.възнаграждение не надхвърля минималните размери по Наредба
N 1. Сочи се, че в молбата за
образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя е посочил като изпълнителен способ налагане на
запор върху движими вещи, а на 25.09.2020 г. е подадена молба, с която е
поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, от което
следва, че са извършени действия по процесуално представителство защита и
съдействие с цел удовлетворяване на парични вземания.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че размерът
на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с предвидения минимален размер в
Наредба N 1 от 09.07.2004 г. и че от
процесуалния представител на взискателя са извършени
действия за защита и съдействие чрез събиране на присъдените в полза на взискателя суми, които действия са довели до погасяване на
задължението. В резултат на наложения запор върху банковите сметки на длъжника
е събрано вземането.
Изп.дело N 2020********** на ЧСИ Р.М.е
образувано по молба на М.П.Н.въз основа на изп.лист
от 16.09.2020 г. на СРС, 164 с-в, по гр.дело N 46700/19 г., с който длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати сумите от 281,84 лв. и от 90,45 лв.
С молбата е посочен от взискателите
начин на изпълнение - „запор” върху банкови сметки на длъжника.
Представен е договор за правна защита и
съдействие от 23.09.2020 г., от който се установява, че между взискателя и адвокат М.е уговорено адвокатско
възнаграждение от 400 лв. – за образуване на изп.дело
200 лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие с цел
удовлетворяване на парични вземания – 200 лв.
На 28.09.2020 г. длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение.
На 06.10.2020 г. е преведена по сметка на
съдебния изпълнител сумата от 948,41 лв.
С обжалваното постановление от 05.10.2020
г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя, както и размерът на таксите в
изпълнението.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски
в изпълнението.
Жалбоподателят длъжник не е изпълнил
задълженията си по издадения в полза на взискателя изп.лист, поради което е станал причина за образуване на изп.дело и на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на
длъжника.
С молбата
от 24.09.2020 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя
е посочил като изпълнителен способ „запор“ върху движими вещи на длъжника, а с
молба от 25.09.2020 г. посочил друг изпълнителен способ – „запор“ върху банкови
сметки на длъжника. По същество с подадена на 25.09.2020 г. молба взискателят е оттеглил посочения в молбата от 24.09.2020 г.
способ и е посочил нов начин на изпълнение, който представлява реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и е част от
нейното задължително съдържание. В този смисъл съдът приема, че с подадената на 25.09.2020 г. молба взикателят е уточнил
способа по подадената на 24.09.2020 г. молба за образуване на изп.дело, в която съгласно изискването на закона е длъжен
да посочи и начин на изпълнение /способ/.
Обстоятелството, че на 25.09.2020 г. е
подадена молба, в която е посочен способът „запор“ върху банкови сметки и взискателят се е отказал от посочения способ в молбата за
образуване на изп.дело от 24.09.2020 г., представлява
уточнение на задължителния реквизит по чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване
на изп.дело. На взискателя
не се дължат разноски за водене на изп.дело, ако след
образуване на изпълнението не са били предприети принудителни действия срещу
имуществото на длъжника, различни от посочения от него в молбата от 25.09.2020
г. способ.
По делото няма данни, че спрямо имуществото
на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен
изпълнителен способ, който да е различен от посочения способ в молбата от
25.09.2020 г. По сметка на съдебния изпълнител е постъпила на 06.10.2020 г.
сумата от 948,41 лв., а поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 28.09.2020 г., от което следва, че задължението е погасено в срока
за доброволно изпълнение. Това означава, че след изтичане на срока за
доброволно изпълнение не са извършени принудителни действия срещу имуществото
на длъжника, които да са довели до погасяване на задължението по изп.лист.
При тези факти съдът приема, че по същество
процесуалният представител на взискателя освен да
подаде молба, в която да посочи способ на изпълнение като задължителен реквизит
на молбата по чл.426 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и
съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до
погасяване на задължението. В този случай взискателят
има право на адв.възнаграждение само за образуване на
изп.дело, защото дългът е погасен в срока за
доброволно изпълнение, а спрямо имуществото на длъжника не са предприети
принудителни действия, различни от посочения способ в молбата от 25.09.2020 г.,
с която се уточнява молбата от 24.09.2020 г. за образуване на изп.дело.
С оглед ниската правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело на взискателя следва
да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200
лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело.
По т.26 от ТТРЗЧСИ при дълг по изп.лист в размер на 309,29 лв. се дължи пропорционална
такса в размер на 30,92 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а
според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес, който се равнява по размер на присъдената с изпълнителния лист сума.
Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените
в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен
нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от
Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 309,29
лв.
След прибавяне на ДДС размерът на
дължимата такса по т.26 от Тарифата възлиза на 37,10 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя
до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело
- чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се намали размерът на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 37,10 лв. Причината за образуване на делото е
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не
следва да се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 05.10.2020 г. на ЧСИ Р.М.по изп.дело N 2020**********, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско
възнаграждение на взискателя М.П.Н., както и размерът
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя М.П.Н.по изп.дело
N 2020********** на ЧСИ Р.М.,
възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, както и размерът на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ до сумата от 37,10 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.