№ 1192
гр. Пазарджик, 02.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
2021********** по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Д. ИВ. В., Ищец, редовно призован чрез адвокат Д. Н. К. от АК – Русе,
се явява лично и с се явява адвокат Д. Н. К. от АК Русе, надлежно
упълномощен, с пълномощно представено по делото.
ЕЛ. Т. Т., Ответник, редовно призован чрез адвокат
И.С. Т. от АК Пазарджик, се явява лично и с адвокат
И.С. Т. от АК – Пазарджик, надлежно упълномощен, с
пълномощно представено по делото.
АДВОКАТ К.:– Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Т.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл. 143 от ГПК:
АДВОКАТ К.: – Уважаема госпожо съдия, поддържаме изцяло
исковата молба и личните отношения записани в нея. Като искаме
допълнително да се запише, да допълнение в личните отношения в исковата
молба - детето да се взема от детската градина в 16.00 часа или там в колкото
свършва и да се води сутрин на детската градина веднъж седмично, в ден,
който майката определи, с оглед нейния ангажимент, тъй като работи от 17.00
ч. до 21.00 часа, което също е в интерес на детето и на бащата, като детето
след това взимане преспива при бащата.
Значи, моля да се приеме, че има техническа грешка в ИМ, че детето
има отчуждение не към бабата и дядото, а към бащата.
Вещото лице по експертизата М.К. моля да бъде отхвърлено, тъй като
това е било вещо лице между двете страни по гр. д. № *30/2021 г. по описа на
РС Пазарджик и е предубедено, може да прецените кое друго вещо лице да
бъде определено.
Значи по отношение на отговора на ИМ, всичко в отговора е отрицание
или бланкетно написано, там просто няма какво да се коментира, нито има
доказателства, нито те опровергават нашите доказателства. Засега това е.
Моля да бъдат допуснати двама свидетели, с които ще докажем родителското
отчуждение на детето към бащата и отношението на бащата към детето.
Моля да допълня – моля да приемете като доказателства задължително
предписание от ДСП – Пазарджик и решение № 610 по дело № 369 от 21 г. на
Административен съд – Пазарджик. Вътре много добре са описани
отношенията на детето с бащата.
АДВОКАТ Т.: – Уважаема госпожо председател, считам, че така
представените писмени доказателства в днешното съдебно заседание, а
именно решение № 610 от 19.7.2021г. на Административен съд – Пазарджик и
задължително предписание на ДСП – Пазарджик са неотносими към
настоящото производство и касаят съвсем различен спор, който е бил към
2
момента и нямат никаква връзка с настоящото производство по изменение на
режима на личните контакти с детето. Моля същите да не бъдат приемани
като доказателства по делото.
Да се приеме докладът и обяви за окончателен, не възразявам.
По искането на ищеца за отвод на вещото лице считам, че същият е
неоснователен и незаконосъобразен и не смятам, че две вещи лица по делата
ще бъдат предубедени по някакъв начин, те не са нито в родство със страните,
нито с техните интереси, това са специалисти в тяхната област, назначени
като вещи лица, които се ползват и по другите дела, не само по нашите дела с
ищеца, които се водят почти през месец по негово желание. Считам, че е
неоснователно искането за отвод и моля да не се прави отвод на вещото лице.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 1*82 от 2*.08.2021г.
АДВОКАТ К.: – Възражения по доклада нямаме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 1*82 от 2*.08.2021г.
По отношение на представените в днешното заседание писмени
доказателства съдът намира, че те наистина, макар да не засягат същия спор,
имат отношение към предмета на делото, доколкото доизясняват
отношенията между родителите, на родителите с детето и т.н. Така, че следва
да се приемат.
3
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото решение № 610/
19.07.2021 г. по дело № 369 от 2021 г. на Административен съд – Пазарджик,
заедно с отмененото от него задължително предписание от ДСП - Пазарджик.
По отношение на искането за замяна на вещото лице, съдът, макар да не
счита, че вещото лице наистина е предубедено, намира, че няма пречка то да
бъде заменено, тъй като незаменянето му при изразеното съмнение в неговата
непредубеденост би могло да породи у ищеца и съмнения в
непредубедеността на съда.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като вещо лице по делото М. Ив. К..
ОПРЕДЕЛЯ експертизата със същата задача да се извърши от Д.Т. при
същия депозит.
ДОКЛАДВА постъпилия по делото социален доклад № 16784 от
16.08.20201 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.
АДВОКАТ К.: - Не възразявам да се приеме.
4
АДВОКАТ Т.: - Не възразявам да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото изпратения социален доклад № 16784 от
16.08.20201 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел Д.С.Й., доведен от ищцовата страна.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д.С.Й. на ** години, роден на ****. в гр. В., живущ в град В., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината и се заклевам да казвам
само истината.
Приятел и колега съм на Д.. Работим заедно в Професионален
фолклорен ансамбъл “Тракия“ – Пловдив, също съм и учител в
Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. Преподавам
практически музикални предмети, кавал и камерни групи.
Моят казус с Д. започна миналата година, мисля че в средата на
5
ноември месец. В един от работните ни дни Д. сподели, че има проблем да си
взима дъщерята П. от майката. Питах го – „Какъв е проблемът?“. Той ми
сподели, че детето често е раздразнено и в неподобаващо настроение, когато
види баща си, когато той отива да го взима.
В този момент, чудех се как да помогна и Д. ми каза, че е достатъчно да
бъда свидетел, когато взима щерка си. И аз, разбира се, казах: „Добре“ и
каквото е нужно, ще му помогна. Така от края на месец ноември миналата
година започнахме през седмица да ходя с него.
От четири седмици в месеца той имаше право да я вижда две седмици,
два пъти по три дена. Два от тези три дни аз ходех с него, стараех се да бъда
на разположение, като съм прекарвал с тях и време вкъщи, тогава времето
беше студено.
След като я вземем, ние отиваме с детето в неговия дом на улица „Я.“ **
в Пазарджик.
Там наблюдавах как Д. се грижи за нея, как й готви, как я храни, как се
занимава с нея, как си играе с нея, как й свири. И се стараех да участвам в
процеса, така че и аз съм правил същите тези неща. Както споменах, аз съм
преподавател и работя с деца, и ми е приятно.
Това нещо продължи до края на април, май месец тази година. След
този период Д. каза, че не е нужно да идвам повече.
Интересното нещо, което мога да спомена е, че в първите няколко
седмици, когато идвах, като едно лице, което си играе с П., детето проявяваше
интерес към мене, забавлявахме се. Но след някъде януари-февруари месец
започна да се забелязва странно поведение у детето, когато отивахме да я
вземем, когато ни види П., се разстройваше. Първоначално идвахме с една
кола, после Д. започна да се притеснява защо детето така реагира, да, и
прецени, че е по-добре аз да идвам с моята кола, пак свидетел, отзад, но по-
далече, за да не разстройваме детето излишно.
В началото всичко беше нормално, но след това детето започна да се
разстройва, когато ме види, дори започна да стига до рев, плач. Д. не можеше
да разбере какво би причинило това нещо, нито пък аз. Затова няколко пъти
6
подред, когато вече се разделяме и обувахме обувките на детето и ще я
връщаме при майка й, още на излизане от апартамента на Д., Д. й задаваше
въпроса: - „Искаше ли отново да се видиш с бате Д., да си посвирите, да си
поиграете, да ти донесе плодове?“. И детето винаги с еднозначен отговор:
„Да“, винаги с усмивка на лицето, дори трудно сме се разделяли.
Първо като отидем да я вземем, тя първоначално идва разстроена, реве,
но след като минат 2 часа, успява вече да се успокои, хапне вкъщи, аз изкарам
моя инструмент, кавала, и посвиря и така детето си влиза в нормалния режим
и тогава вече казва, че иска да се видим следващия път, и това няколко пъти
подред Д. го прави. И отиваме след две седмици, когато следващия път Д.
трябва да види дъщеря си, детето отново реагира по същия неадекватен
начин, сякаш не се познаваме, дори аз съм чужд човек, дори враг.
Детето е на три години, не виждам как може да направи нарочно
пакост. Не съм го виждал да се репчи на баща си.
Всеки път съм присъствал на връщането на детето при майката. Имало
е моменти на напрежение, което се усеща, да кажем, при 20–30% от моите
идвания е била майката, през другото време съм виждал бабата и дядото да
съпроводят и да дадат детето. Не бих казал, че съм усетил нещо
притеснително от страна на бабата и дядото.
Имаше една случка с дядото, когато връщахме детето, тъкмо ще
тръгваме, това беше периода още когато ходехме с колата на Д.. Върнахме
детето. Тъкмо щях ме да тръгваме и дядото се надвеси така над прозореца и
говореше несвързано, сякаш под някакъв опиат, сякаш неясно и твърдеше, че
не знае, че Д. има апартамент в Пазарджик. Д. настоя, ако е възможно, да
отстъпи настрана от автомобила и че няма смисъл от излишни разговори и
всичко е казано до момента между тях. Дядото настоятелно се опитваше да
говори, това беше в продължение някъде на 20-2* минути. Да, задържа ни в
рамките на около 2* минути всичкото това нещо. Това е.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
7
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел А.А.К., на ищцовата страна.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
А.А.К. на **, родена на *** г. в гр. И., с адрес в село С., общ. И.,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Първо искам да кажа, че моята професия е учител и съм приятел на Д..
Няколко пъти съм била с него, когато взима детето, като с него имам предвид
не в неговата кола, а в колата на Д.. Аз живея с Д.. Отиваме да придружаваме
Д..
Винаги е бил пред къщата преди уречения час 10-1* минути, точен е.
Като веднъж времето позволяваше да бъдем навън и отидохме на разходка. Д.
беше взел храна и вода за малката, топка, за да си играе, като се наблюдава в
началото поведението на детето, че страни от нас, в началото е нормално за
едно дете, аз съм непознат човек. Трудно се отпуска пред мен и Д. като цяло,
повече комуникира по-скоро с баща си. И след няколко часа навън тя започва
малко по малко да се отпуска, играе си, тя е доволна. И така приключва един
8
ден и след това той я връща, като я пита: „Искаш ли пак да дойдат кака Тони
и бате Д. да си играем заедно?“ и нейният отговор е: „Да“. Следващият път
обаче когато отидем, просто тя обръща глава и не иска да говори, когато
видиш едно дете, можеш да разбереш много бързо, че едва ли не емоционално
не показва състоянието, в което е била предишния път, нали, радостта това,
че й е харесвало да бъдем заедно, все едно не ни познава.
Искам да кажа и за друг път когато времето не е позволявало, валяло е
дъжд и така сме отивали в дома на Д.. Винаги е подредено, чисто, играчките
са й подредени, има си стая. Просто една много добра и приятна атмосфера за
дете. Преоблича я, ако е нужно. Сготвил е преди това. Един баща, който е
много грижовен, това е, което мога да кажа.
Разбира се, че Д. иска да бъде повече време с нея. Винаги когато трябва
да я вземе, се вълнува, особено ако е някакъв празник – Великден, Коледа.
Заедно с Д. и с Д. взимаме детето от къщата на майка й, която се намира
в едно село до Пазарджик.
АДВ. Т.: - Къде се намира това село и как се казва? Колко пъти сте
ходили там. Къде се намира къщата в това село?
СВИДЕТЕЛКАТА: - Казах, че няколко пъти съм ходила там когато
взимаме детето от къщата на майка й. Не знам как се казва селото. Вижте, аз
съм от Пловдив и не съм обикаляла цялото село и не мога да кажа. Къщата не
е от първите къщи при влизане в селото. Минават се няколко улици, преди да
се стигне до къщата.
АДВ. Т.: - Накъде завивате след като влезете в селото и минете няколко
улици, надясно или наляво?
СВИДЕТЕЛКАТА: Не мога да се сетя, може би наляво.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
9
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел Р.С.Т. на ответната страна.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Р.С.Т. - ** години, родена на *** г. в гр. Пазарджик, живуща в град
Пазарджик, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Колежка съм на Е.Т.. Познавам го визуално Д.. Виждала съм го веднъж,
тъй като когато роди Е. той донесе болничния й лист. Моите родители са от
Д. събота и неделя когато съм отивала при тях, съм минавала през Г. и съм
пила кафе в Г. с Е. и съм виждала, когато Д. довежда, връща детето.
Детето като идва, е весело, само очичките са му зачервени, може би
недоспало, но конфликти не е имало. Щастливо е, доволно е детето, не съм
забелязала да има конфликти.
Детето казва: „Здравей, мамо. Здравей, лельо Рени“, и така.
В пряк контакт не съм виждал в какви отношения са, но съм свидетел
на „есемесите“, които тя получаваше от майка му, заплашителни. До
споделяла ми е, че й оказват психически тормоз за това, че тя не е дала детето
на Добри, но аз не съм била свидетел да не го дава.
10
По време на работа много често тя е притеснена, защото постоянно я
викат в Агенцията за закрила на детето, ДСП – Пазарджик и от
прокуратурата, защото Добри пуска някакви жалби срещу нея. Не е казвала
конкретно за какво са жалбите, но видимо е притеснена.
Когато бяхме дежурни през лятото, детето беше взето от Добри мисля,
че за 10 дена и тя нямаше никакъв контакт с детето. В смисъл такъв, че тя
просто искаше да разбере дали детето е добре. Тя звънеше на Добри по
телефона, но той не й отговаряше и не й връщаше обаждане.
Ами тя като всяка една майка я е грижа къде е детето, понеже знам, че
той е музикант и тя беше притеснена, петък, събота и неделя той свири по
кръчмите и по някакви заведения и тя се притесняваше къде се намира детето,
тъй като той няма роднини тука. Майка му била в чужбина, а братя и сестри
няма, баща му е починал, и тя се притесняваше къде е оставил детето.
Тя като всяка една майка беше притеснена, разсеяна и мисля, че с право,
и всеки един родител като се отдели детето от него, трябва да знае как се
чувства детето. Поне с две приказки можеше да се обади и да каже, понеже
съм била свидетел на тези обаждания, да каже: „Детето е добре, не се
притеснявай“, това е.
Аз поне знам за много пъти. Поне 4-* пъти е викана в ДСП –Пазарджик
и 2-3 пъти в Прокуратурата, за мен това е много.
Аз съм от 7.00 ч. до 19.00 ч. вечерта на работа. Имам обедна почивка,
която е от 11.00 – до 1*.00 ч., това е през учебно време. А лятото съм била с
нея по 8 часа от 08.30 до 17. 30 часа.
Била свидетел на това, че по време на работния процес тя звънеше и
нямаше обратен отговор.
Не ми е казвала после, на следващия ден, дали Д. е върнал обаждането.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
11
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел Т.Г.Т. на ответната страна.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Т.Г.Т. – на ** години, родена на ***** г. в гр. Пазарджик, живуща в
село Г., българка, българска гражданка, неомъжена, живееща на семейни
начала, неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познаваме се със страните. С Е. сме израснали от деца. Д. го познавам
покрай нея, виждали сме се няколко пъти.
Присъствала съм на взимането и на връщането на детето, даже моето
дете и П. си играят, в смисъл приятелчета са, те са почти на една възраст.
Спречквания не е имало. В смисъл, като е идвал бащата, детето е било
спокойно, веселко. Единствено съм виждала, че когато идва в присъствието
на негов приятел, детето ревеше, беше доста разстроено. Разстроено е детето
от неговия приятел, сякаш се плашеше от приятеля му, поне аз така го
виждам от пръв поглед. А когато бащата е идвал сам, детето е спокойно,
весело и тръгва с желание с него. Веднъж съм го виждала да идва с приятеля.
Веднъж съм била свидетел, приятелят беше излезнал от колата и беше
изкарал един инструмент и свиреше на улицата. Инструментът мисля че
беше кавал или дудук. През това време бащата я слагаше вътре в колата, но
12
отвън се виждаше, че е разстроена.
В разговор с майката, тя ми е споделяла, понеже ние си говорим такива
работи, че като идва Д. с негови приятели, детето реве.
Не съм присъствала на някакъв спор или скандал между Д. и Е..
Говорим си за децата като майки, понеже и аз имам детенце. Споделяла
ми е, че това лято като е взимала детето, то е било подсечено по интимните
части, и това ме навежда на мисълта, че той не се грижи, не е полагал
достатъчно грижи и не се грижи много старателно за нея. И другото, което ми
е казвала, че той я връща недоспала и явно неуспява да я преспи.
По това, което съм била свидетел, по-скоро от приятеля е била
разстроена, и майката ми е споделяла, че когато идва с различни негови
приятели, детето реве, а когато идва сам, детето, П. е спокойна.
Веднъж съм била свидетел на такъв случай, когато идва с приятел да
взима детето, аз казах по-горе, когато се разстрои детето.
Не живеем заедно с Е. но живеем на една и съща улица, израснали сме
като деца. Просто бях случайно там, а и децата ни си играят заедно. Ние сме
едно село, живеем наблизо и затова съм виждала и взимане и връщане на
детето, оказвала съм се случайно там и затова съм била свидетел на взимането
и на връщането на детето.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетеля от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
13
ОТЛАГА ДЕЛОТО за година 10.12.2021 година от 13:30 часа, за която
дата и час страните и процесуалните представители уведомени.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 1*:4* часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14