РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
пета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
РАЙНА СТЕФАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА |
|
|
мл.съдия РАДИНА КАЛЕВА |
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното
от съдия Желязкова в.гр.д. № 1735
по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 176918/22.06.2017 г., постановено
по гр. д. № 1878/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав е
отхвърлен предявения от „Н.с.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.М.Н., ЕГН **********
инцидентен установителен иска за прогласяване на нищожност на договор от
10.11.1997 г. за правно обслужване между страните като сключен без
представителна власт, инцидентен
установителен иска за прогласяване на нищожност на договор от 10.11.1997 г. за
правно обслужване между страните за нищожен като сключен при нарушение на Закона за възлагане на
държавни и общински поръчки (отм.), инцидентен установителен иска за
прогласяване на нищожност на чл. 9, ал. 11 от Анекс от 21.03.2004 г. към
договора от 10.11.201997 г.поради противоречие с добрите нрави. Със същото съдебно
решение е уважен предявеният от Н.М.Н., ЕГН ********** срещу „Н.с.” ЕАД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.с.” ЕАД да заплати на Н.М.Н.
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9 и чл. 11 от договор от
10.11.1997 г. за правно обслужване, във връзка с чл. 7 от анекса от 21.03.2004
г. за неправомерно извършени плащания на адвокатско дружество „Д. и П.“ в
периода от 18.09.2009 г. до 16.01.2015 г. преди да са изплатени всички дължими
суми на ищеца по процесния договор, ведно със законната лихва върху посочената
сума от 16.01.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният от
Н.М.Н., ЕГН ********** срещу „Н.с.” ЕАД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.с.”
ЕАД да заплати на Н.М.Н. сумата от 750 лв. мораторна лихва за периода от
18.09.2009 г. до 14.01.2015 г. върху главницата от 10 000 лева.
Съдебното производство пред СГС е
образувано по реда на чл. 268 от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 5138600 от
25.09.2017 г., подадена от ищеца Н.М.Н., против решение № 176918 от 22.06-2017
г., постановено по гр.д. № 1878/2015 г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав, в
частта му, в която е бил отхвърлен предявения от въззивника против „Н.с.“ ЕАД
иск за осъждането му да заплати сума в
размер на 750 лв., представляващ мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода на забавата от 18.09.2009 г. до 14.01.2015 година.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, в
тази му част решението страда от порок поради противоречие с материалния закон.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че изискуемостта на задължението за
неустойка възникнало след отправянето на покана. По своята правна същност,
неустойката представлява обезщетение за причинените на въззивника вреди по реда
на чл. 49 от ЗЗД, поради което неустоечната клауза възникнала незабавно при
наличието на предпоставките за това. Тъй като дружеството-ответник осъществило
деликт или квази деликт, то изпадало в забава без да е необходима изрична
покана. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част, като
въззивният съд по същество удовлетвори ищцовата претенция за плащане на
мораторна лихва, като съответно и като последица от това произнасяне бъде
отменено осъждането на ищеца да заплати разноски на ответното дружество.
Въззиваемата страна „Н.с.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, вх. № 108315
от 16.08.2017 г. от ответника „Н.с.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с
която се обжалва постановеното по гр.д. № 1878/2015 г. по описа на СРС, ГО,
85-ти състав, решение в частта му, с която е бил осъден да заплати на ищеца Н.М.Н.
сума в размер на 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 11 от
сключения между страните договор и анекс, за неправомерно извършени плащания от
ответника в полза на адвокатско дружество „Д. и П.“ за периода от 18.09.2009 г.
до 16.01.2015 г., преди да е било извършено пълно погашение на задълженията на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2015 г. до
окончателното й заплащане, както и сторените по делото разноски. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, решението в атакуваната му част е
незаконосъобразно, тъй като договорът, на основание който ищецът претендира
посочената сума, бил сключен от името на дружеството от лице, което не е разполагало
с представителна власт. Подписалият го Р.И., управител на клона на ответника в
гр. Шумен, не е бил оправомощен да извършва действия и да сключва договори
извън предмета на клона, без съгласието на изпълнителния директор и членовете
на Съвета на директорите на „Н.с.“ ЕАД. Решението се обжалва и в частта, с
която предявените от ответника инцидентни установителни искове за прогласяване
недействителността на сключения между страните договор и анексите към него са
били отхвърлени. Договорът бил сключен във вреда на представлявания и на
основание на чл. 40 от ЗЗД бил недействителен. Договорът в последствие бил
прекратен и поръчката на ответника е била оттеглена. Настоява се за отмяна на
решението, удовлетворяване на инцидентните установителни претенции и отхвърляне
на ищцовата такава.
По реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК,
ответната по тази въззивна жалба страна Н.М.Н., чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на
въведените в жалбата оплаквания и настоява да бъде оставена без уважение.
Решението в тази му част било законосъобразно и правилно, тъй като ангажираните
по делото доказателства сочели, че дружеството-ответник в първоинстанционното
производство е нарушило задълженията си по сключения между страните договор,
възлагайки извършването на правни услуги на адвокатите Д., П. и др. С влезли в
сила съдебни актове било установено, че между страните е съществувал алеаторен
договор за правно обслужване, поради което предявените от ответника инцидентни
установени искове са процесуално недопустими. Договорът бил действителен,
валиден и пораждал права и задължения за страните. Ирелевантно било
обстоятелството, че към въпросния период дружеството не възлагало изпълнението
на конкретни правни услуги на ищеца, тъй като договореното възнаграждение не е
било резултатно. Заявеното от дружеството възнаграждение за изтекла погасителна
давност било неоснователно и представлявало шикан. Неоснователни били
оплакванията на ответника в първоинстанционното производство, че договорът бил
от лице без представителна власт, тай като Р.И. бил търговски пълномощник и
разполагал с генерална представителна власт. Самото дружество, чрез неговия
изпълнителен директор, не се е противопоставило на сключването на договора,
дори напротив, което ставало ясно от нотариално заверено пълномощно да
представлява „Н.с.“ ЕАД. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение,
претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
Всяка от жалбите е депозирана в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу съдебен
акт в неизгодната за съответната страна част, поради което са процесуално
допустими.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Въззивната жалба на Н.с. ЕАД и
насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани лица, като са
заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове както следва – три инцидентни установителни иска с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК и два осъдителни иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно.
При преценка допустимостта на съдебното
решение в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Н.с.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.М.Н., ЕГН **********
инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на договор от
10.11.1997 г. за правно обслужване между страните като сключен без
представителна власт, инцидентен
установителен иска за прогласяване на нищожност на договор от 10.11.1997 г. за
правно обслужване между страните за нищожен като сключен при нарушение на Закона за възлагане на
държавни и общински поръчки /отм./, инцидентен установителен иск за
прогласяване на нищожност на чл. 9, ал. 11 от анекс от 21.03.2004 г. към
договора от 10.11.201997 г. поради противоречие с добрите нрави, Съдът намира следното:
В производство пред СРС Н.М.Н. е
представил редица съдебни решения, по дела, по които страни са Н.Н. и Н.с. ЕАД
по повод претенции на Н.Н. за изплащане на неустойки във връзка с договор от
10.11.1997 г. за правно обслужване и анекс от 21.03.2004 г. към договора от
10.11.1997 година.
Установява се, че с решение
6645/08.12.2011 г. на СГС по гр. дело 11888/2010 г., потвърдено с решение
1029/21.06.2012 г., на САС по в. гр. дело 1072/2012 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение 391/28.03.2013 г. на ВКС по к. гр. дело
1136/2012 г. на ВКС, Н.с. ЕАД е осъдено да заплати на Н.Н. сумата от 40 600 лева - възнаграждение по договор от 10.11.1997 г.
за периода 20.11.2007 г. – 20.10.2010 година, законна лихва, мораторна лихва и
разноски.
Установява се, че с решение от
12.03.2015 г. по в.гр.д. № 13166/2013 г. на Софийски градски съд, III-В състав
(стр. 61-64, делото на СРС), е потвърдено решение № I-49-117 от 21.05.2013 г.
по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, 49 състав (стр. 59-26, делото на
СРС), с което „Н.с.“ ЕАД е осъдено да заплати на Н.М.Н. по иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 10 000 лв., представляваща
неустойка по чл. 9, ал. 1 от договор от 10.11.1997 г. за правно обслужване, във
вр. с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 г. за извършени плащания на адвокатски
дружества в периода от 2005-2009 година. Решението е влязло в сила на 05.05.2015
година. (стр. 291 гръб, дело СРС).
За да прецени относимостта на това
съдебно решение към настоящото производство, Съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
Обективните
предели на СПН очертават правоотношението, чието съществуване или несъществуване
е установено по делото и субективното материално право, което произтича от
него, а субективните предели-страните по материалното правоотношение, както и
лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение.
Съдът намира, че следва да се изложат
съображения относно обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН),
доколкото в конкретния случай е налице безспорно идентитет между субектите по
цитираното решение и в настоящото съдебно производство.
Както е посочено и в ТР № 3 от
22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС в основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на
които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието
съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното
материално право, което произтича от него.
Белезите, които индивидуализират всяко
материално правоотношение и съответно субективно материално право,
представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които
спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/
и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право
не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието
му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните
и субективни предели на СПН.
Както е посочено и в решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. №
2618/2014 г. на ВКС, І ТО със сила на пресъдено нещо се установява
съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на
делото и на съдебното решение към деня на приключване на устните състезания на
съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила - станало е
необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до
фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността
или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни
на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от
който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на
устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на
носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от
материално правоотношение, чието съществуване е установено с влязло в сила
съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на
правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване
или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право.
Съотносими към конкретното производство тези постановки, сочат на извода,
че във връзка с решение 6645/08.12.2011 г. на СГС по гр.
дело 11888/2010 г., със СПН между
страните и по настоящото производство е разрешен въпросът относно валидността
на договора от 10.11.2007 г. с оглед твърденията, че е сключен при липса на
представителна власт, съответно в нарушение на законови разпоредби – касае се
за факти, представляващи основания за нищожност на правните сделки, които са
преклудирани от СПН на посочените решения. Така и въпросът за валидността на
уговорката за неустойка въз основа на договор
от 10.11.1997 г. за правно обслужване, във вр. с чл. 7 от анекс от 21.03.2004
година е решен със СПН между страните по силата на решение от 12.03.2015 г. по в.гр.д. № 13166/2013 г. на Софийски
градски съд, III-В състав.
Поради това и
атакуваното решение в частта относно отхвърлените инцидентни установителни
искове, засягащи валидността на договор от 10.11.1997 г. за правно обслужване и
анекс от 21.03.2004 година е недопустимо, като постановено по недопустими
искове и следва да бъде обезсилено.
В частта относно
предявения иск по чл. 92 от ЗЗД и по иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Съдът намира
следното от фактическа страна:
По делото се установява, че между Н.М.Н.
и „Н.с.“ ЕАД е сключен договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г. (стр.
5), по силата на който дружеството възлага на Н.М.Н. извършването на текущо
правно обслужване при подробно описани параметри на услугата. Уговорено е всяка
конкретна задача да се възлага с конкретна покана и изясняване на всички
подробности от страна на възложителя. Срещу изпълнение на възложеното
дружеството изплаща на Н. месечно възнаграждение в размер на 5 минимални
работни заплати за служителите от държавния апарат на бюджетна издръжка
най-късно до 20 число на месеца, за който съответното възнаграждение е дължимо.
С анекса от 21.03.2004 г. (стр. 6) към
договора от 10.11.1997 г., подписан за дружеството от управителя на „Напоителни
системи – клон Шумен“ – Р.И. се уточнява, че работата се възлага писмено с
подробно указание относно възложените задачите и срока, за който следва да
бъдат извършени. Уговорено, че работата се възлага единствено лично на адв. Н.Н.
или на техническия му сътрудник Г.Н..
С чл. 6 от анекса се създава нов чл. 8
от договора. Съгласно ал. 4 от същия, ако някоя от дължимите неустойки не бъде
заплатена при възникване на основанието за плащането й, неизправната страна
дължи и мораторна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД върху дължимата неустойка от
падежа до окончателното изплащане на главното вземане по неустойката.
С чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г. се
създава нова разпоредба от договора – чл. 9, като в съответствие с ал. 11 от
анекса „Н.с.“ ЕАД се задължава да не извършва каквито и да било плащания към
други адвокатски кантори, при положение че има неизплатени задължения към Н.Н..
Предвидено е още, че при нарушение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 10 000 лв. за всеки конкретен случай.
С чл. 9 от анекса от 21.03.2004 г.
страните уговорят ред за прекратяване на договора за правно обслужване чрез
промяна на съдържанието на досегашния чл. 11 и чрез създаване на нов чл. 12 в
договора. С разпоредбата на чл. 11 е предвидено, че договорът може да се
прекрати или развали с 6-месечно писмено предизвестие, връчено по надлежния ред
и удостоверено с подписите на адв. Н.Н. или изпълнителния директор на „Н.с.“
ЕАД. Съгласно чл. 12 договорът може да се прекрати и по взаимно писмено
съгласие или едностранно от възложителя при неизпълнение в продължение на два
месеца на повече от пет от възложените му задачи.
Предмет на производството по цитираното гр.
д. № 51375/2010 г. е предявеният от Н.Н. срещу „Н.с.“ ЕАД осъдителен иск за
заплащане на сумата от 10 000 лв. – неустойка по сключения между страните
договор и анекс за извършени плащания от „Н.с.“ ЕАД към други адвокатско
дружества в периодите 2005-2009 година. Предмет на производството по гр.д. №
4589/2007 г. (както бе посочено, съдебните решения по дела, постановени между
страните са представени от ищеца – въззивник Н.Н.) е предявеният от Н.Н. срещу
„Н.с.“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата от 28 800 лв. –
възнаграждение по договора за периода от 20.11.2004 до 19.11.2007 година.
От съдържанието на съдебните актове се
установява, че в хода на тези производства „Н.с.“ ЕАД поддържа както в исковите
молби, така и във въззивните жалби, че договорът от 10.11.1997 г. между
страните в прекратен.
Препис от исковата молба по гр.
дело № 51375/2010 г. на СРС, съдържащо
изявление за прекратяване на договора за извършване на работа е връчен на Н.Н.
през месец януари 2011 година.
Съдебните състави, разглеждащи
производствата приемат, че за процесните периоди от 2004 г. до 2009 г.
договорът не е прекратен, тъй като изявление за прекратяване от „Н.с.“ ЕАД не е
достигнало до Н.Н. преди този период.
От представените по първоинстанционното
дело доказателства (стр. 177) се установено, че в периода от 19.01.2012 г. до
23.02.2012 г. „Н.с.“ ЕАД извършва плащания към адвокатско дружество „Д. и П.“ в
размер на 15 600 лева.
С
оглед установеното фактическа страна, Съдът намира следното от правна страна:
За основателност на исковата претенция
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на валиден договор с
ответника, уговорка за неустойка и настъпване на основание за заплащане на
дължимата неустойка – конкретно неизпълнение на договорните задължения от ответника.
Договорът за правна услуга от адвокат
съдържа елементи от договор за мандат/ поръчка когато задължението на адвоката
е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка. Правната уредба на
договора за поръчка е в чл. 280 и сл. ЗЗД. В чл. 287 ЗЗД са уредени хипотези на
прекратяване на договора за поръчка, сред които е оттегляне на поръчката от
доверителя. Съгласно приетото в решение № 72 от 30.06.2010 г. по търг. д. №
740/2009 г. на ВКС, І т.о. при оттеглянето на поръчката по чл. 287 ЗЗД въпросът
за неизпълнението не стои. Правото на доверителят да прекрати договора чрез
оттегляне на поръчката е потестативно и самият закон не поставя изисквания да е
налице неизпълнение на задълженията на довереника, за да бъде оттеглена
поръчката. Действието за прекратяването е занапред и не лишава довереника от
възнаграждение за извършеното преди прекратяване на договора.
По отношение на договора предоставяне на
правни услуги приложение намира и от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 15 от
ЗА от 1991 г. (отм. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г. приложим към момента на
сключване на процесния договор) доверителят или подзащитният може по всяко
време на делото да се откаже от защитата на повереника или защитника.
Същевременно изявленията на страната,
обективирани в съдебни книжа – искова молба, отговор на искова молба, въззивна
жалба и други – или приложени към тях, достигнали до насрещната страна, са
годни да породят целените правни последици. Например, приема се, че с исковата
молба страната може да отправи изявление за предсрочна изискуемост, да връчи
уведомление за цесия, да отправи изявление, че разваля договор и т.н.,
следователно допустимо е по този ред страната да бъде уведомена и за оттегляне
на поръчката.
В настоящия случай между страните е
сключен договор за извършване на дадена работа (договор за текущо абонаментно
обслужване), имащ характер на договор за поръчка. По отношение на него се
прилагат както правилата на ЗЗД за
договора за поръчка, така и правилата на Закона за адвокатурата от 1991 г. по
отношение на договора за предоставяне на правна помощ.
Както беше посочено с чл. 10 от анекса
от 21.03.2014 г. е създаден нов чл. 12, в който са предвидени условията за
прекратяване на договора от 10.11.1997 година. Уговорено е, че договорът се
прекратява едностранно от възложителя единствено, ако изпълнителят в рамките на
два месеца не е изпълнил повече от 5 от възложените му по реда на чл. 1 и чл. 5
от договора задачи. Освен това в чл. 10, б. „б“ от анекса от 21.03.2014 г. са
въведени редица изисквания към съдържанието на предизвестието и процедурата по
връчването му. Въведено е изискване предизвестието за прекратяване да бъде
подписано лично от изпълнителния директор на дружеството и същото да бъде
връчено лично от него на ищеца, като същият няма право да делегира тези си
правомощия на друго лице; уговорен е 6-месечен срок на предизвестието;
уговорени са реквизити на предизвестието, утежняващи формата. По силата на чл.
11 от анекса е създаден и нов чл. 13, съгласно който „евентуално разваляне“ на
договора би могло да се извърши единствено при условията на чл. 12 от договора
(новосъздаден с чл. 10 от анекса) посредством 6-месечено писмено предизвестие,
в което подробно да бъдат описани всички факти и обстоятелства за развалянето
на договора, като предизвестието следва да бъде подписано единствено с личните
подписи на изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, *** и Н.М.Н. съответно като
„издател“, „връчител“ и „получател“ в зависимост от това кой е отправил
предизвестието.
В изпълнение на задължението си по чл.
20 от ЗЗД да тълкува волята на страните по сключения договор и анекс, като се
търси действителната им воля, безспорно насочена към сключване на валидни
споразумения, Съдът намира, е посочените клаузи имат за предмет уредбата на
едностранното прекратяване на договора от някоя от страните поради неизпълнение
на договора. Противното тълкуване, а именно, че за да бъде оттеглена поръчката
следва да намерят приложение чл. 12 от договора (създаден с чл. 10 от анекса) и
чл. 13 от договора (създаден с чл. 11 от анекса), би довело до извод за
нищожност на тези клаузи, поради противоречието им със закона - чл. 9 от ЗЗД и чл. 15 от ЗА (отм., в сила
при подписване на процесния договор и анекс). Също така ограничаването на
възможността поръчката да бъде оттеглена, включително чрез изискване да се
посочват конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които се оттегля,
засяга и процесуалните права на доверителя по конкретни дела, което обосновава
и извод за евентуално противоречи с добрите нрави и морала на подобна уговорка.
Следователно, доколкото в случая
процесните уговорки касаят единствено хипотезите на разваляне на договора,
което винаги е свързано с наличие на неизпълнение било то виновно (чл. 87 ЗЗД)
или невиновно (чл. 89 ЗЗД), то същите не са приложими при прекратяване на
договора поради оттегляне на поръчката.
При прекратяване на договора, поради
оттегляне на поръчката приложение намира общата уредба на ЗЗД (чл. 287, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД).
В конкретната хипотеза, въззивната
инстанция намира, че от данните по делото се установява, че възложителят Н.с.
ЕАД е упражнил правото си да прекрати договора за поръчка, като оттегли същата
с подаването на искова молба по гр. дело № 51375/2010 г., като договорът се
счита прекратен с получаване на препис от ИМ, включващ и изявление за
прекратяване на договора за поръчка – през януари 2011 година
Ето защо направеното в тази връзка
възражение във въззивната жалба на „Н.с.“ ЕАД е основателно.
По делото се установи, че плащанията,
които ищецът твърди, че представляват нарушение на договора от страна на
ответника Н.с. ЕАД са се осъществили през 2012 година.
А с оглед приетото по-горе, към този
момент, въззивната инстанция намира, че договорът за поръчка вече е бил прекратен
от възложителя в рамките на договорната свобода на страните.
Както вече бе посочено в настоящото
решение, СПН на решенията обхваща и времевия отрязък от съществуване
/несъществуване на претендираното право. Поради това наличието на предходни
съдебни решения, по които е прието, че договорът за поръчка не е
прекратен/поръчката оттеглена от възложител за период пред 2010 г. не
противоречи на приетото в настоящото производство, а именно, че договорът за
поръчка между страните от 10.11.1997 г., изменен с последващи анекси, на които
ищецът основава претенцията си, е прекратен към датата на твърдяното нарушение
на договора по настоящото производство чрез плащане в полза на адвокатско
дружество Д. и П., настъпило през 2012 г., т.е необхванато от СПН на посочените
съдебни решения.
Следователно, към момента на извършване
на процесните плащания през януари-февруари 2012 г. договорът за извършване на
дадена работа от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2024 г. е прекратен.
След този момент изпълнителят не е задължен да обслужва с предимство
възложителя, отпада и реципрочното задължение на възложителя с предимство да
изпълнява задълженията си към изпълнителя.
Плащането към „други адвокатски кантори“
след прекратяване на договора не представлява неизпълнение на договорни
задължения и не води до ангажиране на отговорността на ответника за заплащане
на неустойка.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и
решението в тази част следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли.
Неоснователността на искова по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД обуславя и неоснователност на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което решението в тази част следва да се потвърди.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 176918/22.06.2017 г. по гр. д. № 1878/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав
Ч В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен предявения от „Н.с.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.М.Н.,
ЕГН ********** инцидентен установителен иска за прогласяване на нищожност на
договор от 10.11.1997 г. за правно обслужване между страните като сключен без
представителна власт, инцидентен
установителен иска за прогласяване на нищожност на договор от 10.11.1997 г. за
правно обслужване между страните за нищожен като сключен при нарушение на Закона за възлагане на
държавни и общински поръчки /отм./, инцидентен установителен иска за
прогласяване на нищожност на чл. 9, ал. 11 от анекс от 21.03.2004 г. към
договора от 10.11.201997 г. поради противоречие с добрите нрави И
ПРЕЛКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ
решение
№ 176918/22.06.2017 г. по гр. д. № 1878/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 85
състав, в частта, в която осъжда „Н.с.” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Н.М.Н.
ЕГН ********** по иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка
по чл. 9 и чл. 11 от договор от 10.11.1997 г. за правно обслужване, във връзка
с чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г. за неправомерно извършени плащания на
адвокатско дружество „Д. и П.“ в периода от 18.09.2009 г. до 16.01.2015 г.,
преди да са изплатени всички дължими суми на ищеца по процесния договор, ведно
със законната лихва върху посочената сума от 16.01.2015 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.М.Н., ЕГН **********, срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 за сумата
от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9 и чл. 11 от договор от
10.11.1997 г. за правно обслужване, във връзка с чл. 7 от анекса от 21.03.2004
г. за неправомерно извършени плащания на адвокатско дружество „Д. и П.“ в
периода от 18.09.2009 г. до 16.01.2015 г. преди да са изплатени всички дължими
суми на ищеца по процесния договор, ведно със законната лихва върху посочената
сума от 16.01.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2277,20
лв. – разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 176918/22.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1878/ 2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 85-и състав, в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.