№ 213
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900271 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 във вр. с чл.608
ТЗ, а в евентуалност с правно основание чл.625 във вр. с чл.742 ТЗ на длъжника „Елий Ян“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик,
бл.208, вх.2, ет.4, ап.41, за откриване на производство по несъстоятелност.
Твърди се, че на 08.04.2021г. на молителя бил връчен Ревизионен акт
№03000320004961-091-001/07.04.2021г. за задължения в размер от 124 422.45лв.
Дружеството осъществявало търговия на дребно с хранителни стоки, като в резултат от
пандемията, след 13.03.2020г. и през 2021г. значително намалели продажбите и считано от
15.03.2021г. дружеството преустановило търговската си дейност, персоналът бил освободен,
понастоящем дружеството няма функциониращ обект. Това довело до невъзможност
дружеството да покрие задълженията си към единствения си кредитор – НАП. РА влязъл в
сила на 23.04.2021г., но молителят е в невъзможност да изпълни изискуемите задължения.
Разполага само с касова наличност от 2151.21лв., която сума е предвидена да поеме
началните разходи по несъстоятелността. Няма вземания и други активи. Поддържа се, че
затрудненията на дружеството са трайни и необратими. Моли се за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 23.04.2021г.,
в евентуалност поради свръхзадълженост. Счита се, че продължаването дейността на
дружеството би увредило масата на несъстоятелността, поради което се моли едновременно
и за прекратяване дейността на дружеството. В съдебно заседание молбата се поддържа.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна.
1
Приобщен по делото е Ревизионен акт №Р-03000320004961-091-001/07.04.2021г. за
ревизирано лице „Елий Ян“ ЕООД, обективиращ задължения за ДДС и корпоративен данък
за периода 2014г. – 2019г. с размер на главницата от 91281.88лв.
В Централен регистър на особените залози няма вписвания досежно молителя.
Съобразно постъпилата справка №60nulm0lxq /17.05.2021г. от Регистъра на
длъжниците към Камарата на ЧСИ, няма регистрирани висящи изпълнителни дела с
длъжник „Елий Ян“ ЕООД.
Не са установени и ППС, регистрирани на „Елий Ян“ ЕООД, съгласно справка от
информационната система на КАТ.
Няма вписвания, отбелязвания и заличавания за „Елий Ян“ ЕООД за периода
01.01.1991г. до 10.05.2021г. съобразно служебно извършената проверка в Агенция по
вписванията.
Съобразно приетото и неоспорено заключение на вещото лице Ж.Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, за периода 2017-2020г. основна част от всички активи се
пада на материалните запаси, които са 100% от всички активи. През 2016г. материалните
запаси заемат 60% от всички активи на дружеството. Длъжникът „Елий Ян" ЕООД е
преустановил активна дейност след 15.03.2021г. От прегледаните регистри за всяка една от
анализираните години ССчЕ установява, че „Елий Ян" ЕООД няма записвания по
счетоводните си баланси за дълготрайни финансови активи. Показателят за обща
ликвидност в периода 2016г - 2020 е в оптимални стойности. И това се дължи на
наличностите на материални запаси в края на всеки отчетен период. Според изчисленията за
дружеството „Елий Ян" ЕООД изчислените стойности в периода 2017-2021г. са с нулева
стойност, защото вземанията и паричните средства са 0 хил.лв. Но важна особеност е, че
дружеството няма просрочени търговски задължения и търговски вземания, т.к. урежда
разплащанията си единствено и само в брой. Задълженията, които се явяват към края на
всеки отчетен период са свързани с трудовоправните отношения и произтичащите от там
задължения към персонал и бюджет. Текущите публични задължения, които по счетоводни
данни се установяват в края на всеки отчетен период, се погасяват своевременно с
оборотните средства от реализацията на продаваните стоки в следващия месец. Към
30.04.2021г. натрупаните публични задължения са в значително голям размер. Същите са
констатирани с РА № Р-03000320004961-091-001/07.04.2021г. в общ размер 124 422,45лв.
(главница 91281,88лв. и лихви по РА 33140,57лв.). Към 30.04.2021г. „Елий Ян" ЕООД
притежава много ниска степен на ликвидност. Изчислените стойности на показателите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност сочат, че към настоящия момент
дружеството изпитва затруднения да погасява своите краткосрочни задължения.
Стойностите са извън препоръчителните. Дружеството не притежава бързоликвидни активи
за погасяване на задълженията към единствения кредитор - НАП. Изчислените стойности на
2
показателите за автономност са отрицателни величини към настоящия момент. Налице е
абсолютна зависимост от кредитори и липса на финансова автономност. Дружеството е
декапитализирано към датата на последно изготвен междинен отчет - 30.04.2021г.
Изчислените стойности на показателите за рентабилност показват количествената
характеристика на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на
активите на дружеството. Към 30.04.2021г. е налице ниска рентабилност. Последно плащане
към доставчици е направено на 01.03.2021г. Последно плащане към бюджета е направено на
01.02.2021 година. Последно плащане по задължение към персонал е направено на
01.04.2021г. Дружеството „Елий Ян" ЕООД не разполага с дълготрайни и краткотрайни
активи, с които да обезпечи кредиторите и евентуално продължаване на дейността си.
Собственият капитал към 30.04.2021г. е отрицателен. Дружеството притежава повече
задължения, няма нито материална база, нито краткотрайни материални активи за
продължаване на дейността. При преглед на счетоводни регистри на „Елий Ян" ЕООД се
установява, че към 30.04.2021г. дружеството разполага със свободни парични средства в
размер на 2153,21лв. Не са налице данни за условни възможности, които вероятно биха
подобрили финансовото състояние на дружеството, което от своя страна би довело до
реализиране на такава печалба, която да покрие задълженията към кредитора. В открито
съдебно заседание вещото лице сочи, че актуалната наличност в касата на дружеството е
253.21лв., след заплащане на разноските в настоящото производство, при което
имуществото е недостатъчно за покриване на предстоящите разноски в несъстоятелността.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира,
съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от
ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е
регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените,
е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
3
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на
ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения.
От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молба е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл. 625 ТЗ, длъжникът е търговец според чл. 1 от същия,
като се установи наличието и основанието неплатежоспособност.
Налице е изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата,
свързано с търговската му дейност по чл.608, ал.1, т.2 ТЗ, което понастоящем е в размер на
125 487.49лв.
Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания,
изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ.
В настоящият случай, към датата на подаване на молбата, длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание
чл.608, ал.3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение
на длъжника.
На следващо място, съдът при преценка състоянието на неплатежоспособност
изследва показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които
характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите.
Съобразно изложените по-горе данни от заключението на вещото лице Ж.Т., което съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено по делото, по
категоричен начин се установява, че през 2021г. активите на дружеството са изчерпани,
показателите за ликвидност, рентабилност и финансова автономност падат под
общоприетата минимална стойност, като предприятието не е способно да изплаща текущите
си задължения с наличните активи.
Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че не се установява
понастоящем търговецът да разполага с дейност и имущество, с които да преодолее
влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е трайно
и необратимо и е налице обективното състояние на неплатежоспособност.
Предвид установяване на главното основание, съдът не пристъпва към разглеждане
на състоянието за свръхзадълженост, което е предявено в условията на евентуалност.
4
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на
трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране
на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В практиката на
ВКС трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори,
поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за
покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност
за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или
нежелание на длъжника /Решение №20/07.02.2018г. по т.д. 758/2017г. на ВКС, I т.о./.
В процесния случай натрупаните задължения са данъчни. Данък добавена стойност е
изискуем за процесния период и следва да бъде внесен в републиканския бюджет съгласно
чл. 89 ЗДДС в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а
корпоративният данък за съответната година следва да бъде внесен в срок до 31 март на
следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година
/чл.93 ЗКПО/. Следва да бъде съобразено, че задълженията за ДДС и корпоративен данък не
възникват с издаването на ревизионния акт през 2021г., или неговото влизане в сила, а той
само ги установява, има констативен характер и представлява основание за принудителното
им събиране. Т.е., независимо, че тези задължения не са отразени в счетоводния баланс на
дружеството за съответните години, те са били съществуващи и изискуеми. В случая
първите неизпълнени задължения към НАП са за данъчен период 2014г., но до края на
2020г. изследваните по-горе коефициенти са в норма. За 2019г. коефициентът за обща
ликвидност е 2.00 при нормални граници 1.25-1.5, към края на 2020г. все още е 1.33.
Съпоставката на нетните приходи от продажби на дружеството в периода 2016г. – 2020г.
/средно около 45 хил. годишно/ с размера на данъчните задължения за отделните години
/между 15 и 21 хил. годишно/, налага обоснован извод, че дружеството вероятно е могло да
изпълнява задълженията си по ЗДДС и ЗКПО до края на 2020г. Първият момент, в който с
категоричност се установяват коефициенти за ликвидност и финансова автономност под
нормата и едновременно с това вече натрупани изискуеми задължения към държавата, т.е.
състояние на дружеството на окончателна невъзможност да изпълнява задълженията към
държавния бюджет, е 2021г. За да определи конкретната начална дата на
неплатежоспособност, съдът съобразява разясненията на вещото лице, които се подкрепят от
изложените в заключението цифрови показатели, че последно плащане към доставчици е
извършено на 01.03.2021г. и към 15.03.2021г. дружеството окончателно преустановява
търговската си дейност, с което става невъзможно реализирането на приходи занапред с
5
оглед покриване на натрупаните задължения. В заключение, съдът приема, че към средата
на м. март 2021г. невъзможността на търговеца да изпълнява изискуемите си задължения е
вече добила окончателен и необратим характер, респективно приема за начална дата на
неплатежоспособността 15.03.2021г.
При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, с откриването му не би се реализирала неговата цел,
формулирана в чл.607, ал.1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на
кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани лица, както и
длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума от 6300лв. за разноски
по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ. Имуществото, което ще бъде
открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целите на производството, поради което е необходимо да се
наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн. чл.620, ал.1 ТЗ, вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, дружеството – молител, следва да бъде осъдено да
заплати дължимата за производството държавна такса в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41, с
начална дата 15.03.2021г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Елий Ян“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208,
вх.2, ет.4, ап.41.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41, при обявяване на
фирмата си да прибави добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41,
на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или
кредитор/, че в срок от една година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е открито
достатъчно имущество, или ако депозира сума в размер на поне 6300 лв. за покриване на
текущи и начални разноски.
УКАЗВА на длъжника „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, че в едномесечен срок от
вписване на решението следва да изпълни задълженията си по чл.632, ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА „Елий Ян“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.208, вх.2, ет.4, ап.41, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер от 250лв.
/двеста и петдесет лева/, на осн. чл.620, ал.1 ТЗ, вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
Да се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение,
на основание чл.624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл.633, ал.1, във вр. с
чл.613а, ал.1 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се връчи на молителя.
Да се впише настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7