Решение по дело №29867/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12822
Дата: 20 юли 2023 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110129867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12822
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110129867 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.07.2023 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 29867 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния
директор Александър Славчев Александров, исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против Ф. Б., гражданин на И..., роден на
********** г., с адрес: гр. С..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
ответникът, като ползвател на топлоснабдяван имот дължал на ищеца сумата от общо 143,52
лв., от която: сумата от 98,77 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2020 г., сумата от
26,02 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 09.05.2022
г., сумата от 15,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец март 2019 г.
до месец януари 2020 г. и сумата от 3,70 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г. Твърди, че ответникът
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – кафе-
аперитив, находящ се в гр. София, ул. „Топли дол“ № 5, с абонатен № 424655, но не
заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо
143,52 лева. Излага твърдения, че потребителят не е сключил договор за продажба на
топлинна енергия, независимо от отправената покана, поради което и се обогатил
неоснователно за сметка на ищеца при ползване на топлинна енергия. Също така излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Ф. Б. да заплати на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 143,52
лв., от която: сумата от 98,77 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2020 г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно, сумата от 26,02 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 31.10.2019 г. до 09.05.2022 г., сумата от 15,03 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец март 2019 г. до месец януари 2020 г. и сумата от
3,70 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
01.07.2019 г. до 09.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, като основателни и доказани,
като съобрази извършеното от ответника плащане, претендира направените по делото
2
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Ф. Б. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. С отговора се прави
изявление за плащане на дължимите суми за топлинна енергия. Моли съда да прекрати
производството по делото. Ангажира доказателство.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 18.01.2023 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от договор от 29.09.2020 г. за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „....“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ се установява, че същият е сключен между ищеца и „Дарик 2014“ ЕООД за доставяне на
топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ул. „Топли дол“ № 5, инсталация №
**********, като договорът е сключен за срок от пет години.
Като доказателство по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по
Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 01.06.2015 г., сключен
между ищеца и „....” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „....” ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имоти № 26, том II, рег. № 11057, дело № 207 от 08.10.2010 г. на нотариус с рег.
№ 500, действащ в района на СРС, се установява, че Ф. Б. е придобил собствеността върху
жилищна сграда с подземен гараж, офиси и магазини, състояща се от сутерен, партер,
четири жилищни и два подпокривни етажа, сградата на адрес: гр. София, ул. „Топли дол“ №
3
5.
От приетата по делото справка се установява, че за абонат с инсталация №
********** за периода от месец май 2019 г. до месец януари 2020 г. се дължи сумата от
общо 143,52 лв., от която: сумата от 113,80 лв. за главница и сумата от 29,72 лв. за лихви.
От представения от ответницата заверен препис от фискален бон се установява, че на
14.12.2022 г. е било извършено плащане на ищеца на сумата от 249,71 лв., от която: сумата
от 113,80 лв. за главница, сумата от 29,72 лв. за мораторна лихва, сумата от 6,19 лв. за
законна лихва и сумата от 100 лв. за съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Топли
дол“ № 5, на който адрес е открита партида на абонатен № 424655 на името на ответника. Не
се спори, че ответникът е собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се за
размера на дължимата сума за топлинна енергия.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи по
безспорен начин наличие на договорни отношения между страните по делото.
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
От събраните по делото писмени доказателства, за съда се налага извод, че между
страните не е бил сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът
приема, че през процесния период имотът е бил ползван от ответника.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
4
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от представената справка
задълженията на ответника за периода от месец май 2019 г. до месец януари 2020 г. възлизат
на сумата от общо 143,52 лв., от която: сумата от 113,80 лв. за главница и сумата от 29,72 лв.
за лихви.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер, поради което исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че на 14.12.2022
г. е било извършено плащане на ищеца на сумата от 249,71 лв., от която: сумата от 113,80
лв. за главница, сумата от 29,72 лв. за мораторна лихва, сумата от 6,19 лв. за законна лихва и
сумата от 100 лв. за съдебни разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасена чрез плащане се явява
дължимата главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, лихвата за
забава и законната лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответницата
плащане, намира, че задължението за главница, лихва за забава и мораторна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно. Доколкото ответникът е извършил плащане на сумата от 100 лв. на
14.12.2022 г., която към посочената дата не е била дължима съдът следва да отчете факта на
извършеното плащане, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ф. Б., гражданин на И..., роден на ********** г., с адрес: гр. С...., ДА
5
ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 98,77 лв. /деветдесет и
осем лева и седемдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2020
г., с която ответникът се е обогатил неоснователно, сумата от 26,02 лв. /двадесет и шест лева
и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до
09.05.2022 г., сумата от 15,03 лв. /петнадесет лева и три стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2019 г. до месец януари 2020 г. и сумата от 3,70 лв.
/три лева и седемдесет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като погасени чрез извършено плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от управителя ....., в качеството му на трето
лице – помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6