№ 864
гр. Сливен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105393 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 172,41 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № 549059 от 14.03.2023 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД
са страни по Договор за кредит № 549059, сключен на 14.03.2023 година.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за кредит № 549059, ищцата
получила сумата 1000 лева. Сочи се, че на 14.04.2023 година ищцата е платила
сума в размер на 1172,41 лева на ответното дружество, като се твърди, че
същата е платена без основание и като такава подлежи на връщане.
От съда се иска да осъди ответното дружество да върне на ищцата сума в
размер на 172,41 лева, представляваща част от общо 1172,41 лева, платени без
основание, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата
молба, до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноските по
делото.
В законоустановения срок от ответника депозиран отговор на исковата
1
молба, в който се излагат подробни аргументи по отношение допустимостта и
основателността на исковите претенции.
От съда се иска да отхвърли изцяло претенциите на ищеца за осъждането
на ответника да му заплати сумата в размер на 172,41 лева, като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от
пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител
или пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от Договор за кредит № 549059 от
14.03.2023 година.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за кредит № 549059 от
14.03.2023 година, ищцата е получила сумата 1000 лева, като е уговорен срок
за погасяване на кредита 14.06.2023 година, с размер на погасителната вноска
с одобрено обезпечение 356,11 лева, годишна лихва за ползване на кредита
4,40 % и ГПР по кредита 49 %. Общо дължимата сума при надлежно и
правилно изпълнение на задълженията по кредита е посочена като възлизаща
на 1068,33 лева.
На 14.04.2023 година, ищцата е платила сума в размер на 1172,41 лева на
ответното дружество.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 172,41
лева, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на
основание по сключен между страните договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба на 29.10.2024 година до окончателното й изплащане
е процесуално допустим.
Разгледан по същество е доказан по основание и размер и като такъв
следва да се уважи изцяло.
По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
2
доказателства се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, произтичащо от Договор за кредит № 549059 от 14.03.2023
година. Установи се, че общата сума, която Ж. Д. С. е изплатила на ответното
дружество по Договор за кредит № 549059 от 14.03.2023 година, е 1172,41
лева, при получена главница в размер на 1000 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима
сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин
се формира неговото задължение. Тъй като ГПР представлява вид оскъпяване
на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителната лихва
се налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, подлежащи на заплащане от
длъжника. В противен случай същият се поставя в положение да гадае, респ.
да преценява кои суми към кой момент дължи. В конкретния случай ГПР не
отговаря на законовите изисквания, тъй като в Договор за кредит № 549059 от
14.03.2023 година не е определен точно, а е посочен като фиксиран процент.
Същото се отнася и за договорената лихва. Не е определено какво
представлява разликата между зададените проценти и кои разходи покрива.
3
Наред с това е предвидена и такса за експресно разглеждане на документи,
поставяща потребителя в положение да не знае и да не може сам да определи
размера на оскъпяването по кредита, което ще дължи. Това неспазено
изискване на посоченото законово основание обуславя в случая
недействителността.
Възражението на ищеца за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения
процент също е основателно. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за начина на изчисляване, респ. формиране на
договорната възнаградителна лихва. Без значение е дали лихвеният процент е
един и същ или е променлив, след като законът изисква в договора да са
посочени условията за прилагането му. В случая това изискване не е
изпълнено и не може да се направи проверка при какви условия е приложен и
дали отговаря на фиксирания размер, поради което е налице нарушение на
посочената императивна разпоредба. Това нарушение е достатъчно, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По изложените съображения процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем. Тъй като ищецът е платил на ответното
дружество общо сумата 1172,41 лева, искът следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер, възлизащ на сумата 172,41 лева. Присъдената сума се
дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.10.2024
година, доколкото това е законна последица от уважаването на осъдителната
претенция.
По тези съображения, съдът следва да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца 172,41 лева, представляваща сума,
недължимо платена при начална липса на основание по сключен между
страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба на
29.10.2024 година до окончателното й изплащане.
4
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 50,00 лева - заплатена държавна такса.
Пълномощникът на ищеца му е оказал безплатно адвокатска помощ,
поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 480,00 лева -
адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна, № 16, „САП Център
София“, ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.
......................................., сумата 172,41 лева /сто седемдесет и два лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за кредит № 549059 от 14.03.2023 година, поради начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба – 29.10.2024 година, до окончателното й
изплащане, както и сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща
разноски по делото.
„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна, № 16, „САП Център
София“, ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р., с персонален № **********
от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йаким Груев“ № 41, сумата от
480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с включено ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5