Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260011
гр. Кубрат, 27.1.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КУБРАТСКИЯТ районен съд, ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА
При участието на секретаря Павлина Петрова, сложи на разглеждане ГР. Д. № 294 по описа на 2020
година, докладвано от съдия
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.А.Й., ЕГН **********,***,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. С. В.,
АК – Разград, вземането на „Райфайзенбанк(България)“ –
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, **, Експо 2000, представлявано от изп.директор **– прокурист, чрез юриск.
Пр. Д., съд.адрес: ***, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 97
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.04.2020 г. по
ч.гр.дело № 187/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено
на длъжника – Н.А.Й., ЕГН **********,***, да плати на ищеца – заявител,
неплатени свои задължения:
19 661.57 (деветнадесет хиляди, шестстотин шестдесет
и един лева, петдесет и седем ст.) лева – предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № 1901142477981305 от 15.01.2019 г., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 21.04.2020 г., до окончателното изпълнение; 471.26 (четиристотин
седемдесет и един лева, двадесет и шест ст.) лева – изискуема редовна лихва по
цитирания договор за кредит, начислена за периода 10.08.2019 – 11.02.2020 г.,
вкл.;
380.50 (триста и
осемдесет лева, петдесет ст.) лева – изискуема наказателна лихва по цитирания
договор за кредит, начислена за периода 10.09.2019 – 11.02.2020 г.,
всички
съставляващи задължения по Договор за потребителски кредит № 1901142477981305
от 15.01.2019 г. по описа на банката.
ОСЪЖДА Н.А.Й., ЕГН **********,***,
да заплати на „Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, **, Експо 2000, представлявано от изп.директор **– прокурист, чрез юриск.
Пр. Д., съд.адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 410.27
(четиристотин и десет лева, двадесет и седем ст.) лева – платена държ.такса,
и 100.00 (сто) лева – юриск.възнаграждение, както и
по настоящото, сумите: 476.19
(четиристотин седемдесет и шест лева и деветнадесет ст.) лева – платена държавна такса, 300.00 (триста) лева - юриск.възнаграждение, и 300.00 (триста) лева – разноски за
назначаване на особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/П/ Д. Петрова – Енева
Мотиви по Решение № 260011/ 27.01.2021г., постановено по гр. дело № 294/
2020 г. по описа на РС – Кубрат
Обективно съединени
искове с правно основание в разпоредбите
на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът -
„Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Лозенец“, **, Експо
2000, представлявано от изп.директор **– прокурист,
чрез юриск. Пр. Д., съд.адрес: *** на
„Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД, като твърди, че в изпълнение на Договор за
потребителски кредит № 1901142477981305 от 15.01.2019 по описа на банката, сключен между „Райфайзенбанк(България)“ –
ЕАД, ЕИК *********, от една страна като кредитор, и Н.А.Й., ЕГН **********, от
друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 20 720.00 лева, преведени по разплащателната сметка на
ответника; поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски с
падежни дати: 10.09.2019; 10.10.2019; 10.11.2019;
10.12.2019; 10.01.2020 и 10.02.2020 г., банката кредитор е изпратила за
връчване на ответника – длъжник, писмо
покана с изх. № 001-4228/ 21.01.2020 г., по реда на чл. 9.2. от
договора, чрез изпратено му съобщение на договорения между страните адрес за
кореспонденция с длъжника, доставено, но непотърсено от него – чл. 11.8. от
договора; „Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД, в качеството си на неудовлетворен
кредитор по ликвидно и предсрочно изискуемо, считано от 12.02.2020 г., вземане,
е депозиралата на 21.04.2020 г. заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано
ч.гр.дело № 187/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 97/ 22.04.2020 г. в
полза на кредитора – „Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД за претендираните суми, а
именно:
19 661.57 (деветнадесет хиляди, шестстотин шестдесет и един лева,
петдесет и седем ст.) лева – предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № 1901142477981305 от 15.01.2019 г., ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.04.2020 г., до окончателното изпълнение; 471.26 (четиристотин седемдесет и
един лева, двадесет и шест ст.) лева – изискуема редовна лихва по цитирания
договор за кредит, начислена за периода 10.08.2019 – 11.02.2020 г., вкл.;
380.50 (триста и осемдесет лева, петдесет ст.) лева – изискуема наказателна
лихва по цитирания договор за кредит, начислена за периода 10.09.2019 –
11.02.2020 г., всички съставляващи задължения по Договор за потребителски кредит
№ 1901142477981305 от 15.01.2019 г. по описа на банката, както и за разноски по
делото: 410.27 (четиристотин и десет лева, двадесет и седем ст.) лева – платена
държ. такса, и 100 (сто) лева – юрисконсултско
възнаграждение; заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е връчена на ответника,
в качеството на длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление на рег. пост.адрес на 20.05.2020 г., поради което с разпореждане №
472/ 08.06.2020 г., връчено на завителя на 18.06.2020
г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава
настоящата на 15.07.2020 г. пред РС – Кубрат, и моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 97/ 22.04.2020 по ч.гр.дело № 187/ 2020 г. по
описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи
на ищцовото дружество претендираните с нея суми, както те са посочени, и го
осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски. В условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на установителните искови претенции относно разпоредените за плащане вземания на банката, претендира
осъждането на ответника за същите.
Ответникът - Н.А.Й., ЕГН **********, с надлежно
удостоверени чрез служебно изготвена на 01.09.2020 справка пост./наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Стара планина”
№ 31, редовно уведомен на 05.10.2020 г., чрез назначен му на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. В., АК – Разград, в дадения 1-месечен
срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 260415/ 06.10.2020 г. с
който заявява становище за допустимост и вероятна основателност на исковите
претенции, като претендира съда да извърши преценка на клаузите на сключения
между страните с оглед вероятна неравноправност. Не оспорва заявените от ищеца
доказателствени искания и не заявява собствени такива.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с
доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 187/
2020 г.по описа на РС – Кубрат, приети
като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски
кредит № 1901142477981305 от 15.01.2019 г. по описа на банката сключен между
„Райфайзенбанк(България)“ – ЕАД, ЕИК *********, от една страна като кредитор, и
Н.А.Й., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, се установи по
несъмнен начин, че по силата на същия на ответника Банката е предоставила
кредит в размер на 20 720.00 лева, преведени по негова разплащателната сметка в
същата; кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва, чрез 96 месечни погасителни вноски в
размер на 264.29 лева, до пълното
погасяване на задължението с последна вноска – 10.02.2027 г., но ответника Н. Й.
е преустановил редовното обслужване на кредита относно дължимите на 10.09., 10.10., 10.11., 10.12.2019 г., 10.01.2020 г., оставайки
задължен за съответните и всяка от следващите погасителни вноски, включващи
главница и възнаградителна лихва, всички за сумите,
предмет на установяване в настоящия процес, както са предявени за плащане в
писмо изх. № 001-4228/ 21.01.2020 г. – л. 27 от делото, достигнало до
договорения с длъжника адрес за кореспонденция, но останало невръчено, тъй като
той е напуснал същия. Считайки, на основание постигнатата между страните
договореност по чл. 11.8., изпратеното до длъжника уведомление за получено от
него, на 12.02.2020 г. банката е осчетоводила обявената на длъжника предсрочна
изискуемост на всички свои вземания по договора за кредит.
Договорът, не оспорен от
ответника, носи подписите на двете страни.
Поради липса на извършени от
ответника плащания за погасяване на задълженията след м. 08.2019 г., банката е предявила целия дълг за плащане с
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, образувано в
ч.гр. дело № 187/ 2020 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд –
Кубрат.
Срещу издадената по
цитираното гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 97/
22.04.2020 г. по ч.гр.дело № 187/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат ответника не
е възразил, но същата му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по
цитираната.
Приетият като писмено
доказателство Договор за потребителски кредит № 1901142477981305 от 15.01.2019
г., съставляващ частен диспозитивен документ,
подписан и от двете страни, е годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените
договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не
оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и
въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от
ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата,
съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството
заемодател.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено
следното: Безспорно установено по делото
е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения между тях на 15.01.2019 г. договор за заем. По силата
на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата по заема - 20
720.00 лева, преведени по негова разплащателна сметка в същата банка, която
той се е задължил да върне в сроковете и
размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът е направил 6
погасителна вноска в размер на 264.29 лева, оставайки задължен за сумата
19 661.57 лева – главница и възнаградителна
лихва, и преустановил всякакви плащания по договора за кредит на 10.09.2019 г.,
поради което следва да се приеме, че не
е изпълнил задължението си по чл. 430 ТЗ в претендираните от ищеца размери. В
тази насока е и извършеното доказване на иска.
Ответникът не твърди и не установява да е
извършил плащанията по договорения с
банката погасителен план, считано от 10.09.2019 г.
Неконкретизираното
възражение на особения представител на ответника, извършвайки служебно преценка
на клаузите на сключения между страните договор, с оглед вероятна неравноправност, нищожност поради
противоречие с закона и с добрите нрави относно претендираните договорни
задължения, съдът намира за неоснователно и недоказано.
Между страните е безспорно,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило
в съда на 21.04.2020 г., поради което
основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на
обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода,
считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл.
86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина
за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е
присъдил разноски по него в размер на 410.27 лева, на колкото възлиза платена
държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане
за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от
сумите: 476.19 лева – платена държавна такса, 300.00 лева - юриск.възнаграждение, и 300.00 лева – разноски за назначаване на особен представител, поради което в полза
на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва присъждането им.
Воден от изложеното, съдът постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/П/ Д. Петрова – Енева