№ 14077
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110169019 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че Л. Х. В., ЕГН **********, е потребител на топлинна
енергия като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ..., като не била
заплатила следните суми:
4785,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в ..., ведно
със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането,
578,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава от 15.09.2019 г. до
07.05.2021 г.,
42,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до
изплащане на вземането, и
8,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 34344/2021 г. по описа на СРС. Претендира разноски.
1
Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа ескпертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Представя писмени доказателства.
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение ....
Ответницата Л. Х. В., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва
ответницата да е собственик на процесния имот. Оспорва имотът да е топлоснабден и
ответницата да ползва услугите на ищеца или на .... Оспорва истинността на приложения
към исковата молба нотариален акт. Твърди, че сумите по съобщенията към фактури били
произволно посочени. Моли съдебно-счетоводната експертиза да бъде изготвена въз основа
на документи, различни от съобщенията за фактури, тъй като последните не представлявали
годно доказателство за установяване размера на процесните суми и доставеното количество
на ТЕ. Възразява и срещу размера на исковете, като посочва, че общите фактури не
представляват основание за плащане по смисъла на Общите условия. Навежда твърдение за
настъпила погасителна давност за част от вземанията. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197/16.07.1993 г., на нотариус при СРС,
молба – заявление от 21.09.1993 г. от Л. В. за откриване на партида за ап.208, находящ се в
..., Протокол от ОС на ЕС – ... от 16.09.2002 г. и Списък на етажните собственици към него
/на л.19 и 20 от делото/, в който за ап.208 е вписан ответника Л. Х. В., /всички приложени на
л.14-20 от делото/, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото Л.
Х. В. /придобил имота в резултат на покупко-продажба през 1993 г./ притежава правото на
собственост върху процесния апартамент 208, находящ се в гр. София, .... Това
обстоятелство, макар да се оспорва от ответник, се опровергава категорично от приетите
доказателства. Приетия по делото нотариален акт от 1993 г., е представен по делото и от
2
Агенцията по вписванията, по реда на чл.192 от ГПК, като видно от делото, самия ответник
В. го е представила и на ищеца при подаване на молбата, с която е поискала откриване на
партида за ап.208 на нейно име. Следователно, заявените от ответника оспорвания, са
бланкетни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника Л. Х. В. се явява единствен собственик на
процесния ап.208 с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената
до него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на топлина енергия за
битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент №
208 е открита партида, с присъединен аб. № ..., по която се отчита потребеното количество
топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името
на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след придобиване на имота
през 1993 г. В молбата-декларация, В. е посочила, че семейството й е състои от 3 члена, като
ще използва доставяната до имота ТЕ за битови нужди.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в
жилищната сграда /на 16.09.2002 г./, находяща се в гр. София, ..., лично е присъствала Л. В.,
вписана под № 1 и като собственик на ап.208 в Списъка на присъстващите етажни
собственици, която видно от протокола от общото събрание е удостоверила с подписа си, че
ще ползва услугите на ..., в т.ч. е изразила съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство
на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието на 5 бр. радиатори както и
начин на плащане на потребената ТЕ – разсрочено на 12 м. Нещо повече, на проведеното
общо събрание именно ответника В. /там вписана като Ч., но с идентичен ЕГН .../ е избрана
от етажните собственици да сключи Споразумителен протокол с ... и Договор с ТАЕС ... от
името на ЕС за извършване на услугата по „топлинно счетоводство“ и същата следва да
представлява етажната собственост по време на изпълнение на този договор. Въпреки, че по
делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 5
годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на ... е видно, че именно
последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която
се намира ап. 208 на ответника. От становището на третото лице – помагач, представено по
делото се установява, че в процесния топлофициран имот, първоначално е монтиран един
топлинен разпределител върху единствения присъединен към разклонения на та общата
отоплителна инсталация радиатор, който през 2019 г. е констатирано, че е отсъединен. През
м.09.2019 г. в имота е бил подменен и индивидуалния водомер за топла вода, като абоната е
консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от
сградната инсталация; количеството ТЕ, потребена за отопление на имота и количеството
ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода. За отоплителен сезон
2018-2019 г., при изготвяне на изравнителните сметки, дела за отопление на имота е
начислен, съгласно т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяването, а
дела зда топла вода е бил изчислен съгласно чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители
– трима, поради неосигурен достъп до имота в края на отоплителния сезон. При изготвяне
3
на изравнителната сметка за следващия сезон от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., вече дела за
топла вода е изчислен, въз основа на снети показания от водомера за топла вода. За тези си
твърдения, ФДР е представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.61-63/ като
неоспорени от ответника, като видно от талона за отчет на уредите за дялово разпределение
за сезон 2019-2020 г., същия е подписан лично от ответника В. на 23.05.2020 г., като същата
е предоставила достъп за реален отчет на уредите в имота си.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., протокол от проведено на 16.09.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от бивша
собственик Л. В., в т.ч. Договор от 26.09.2002г., сключен между ФДР ... и ЕС, находяща се
на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия
процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата
молба твърдения ответникът Л. Х. В. /Ч./ в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот – апартамент 208, находящ се в гр. София, ..., през процесния период /2018-2020 г./ да е
била потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът В., като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по
силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество,
досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично
нейно изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца ..., топлинна енергия. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове.
Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО
на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора,
съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. №
5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО
на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По
този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на
Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на
потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април
1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и
множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на
ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на
потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като
неравноправни.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът Л. В. /а преди това и предишния собственик Асен Борисов
Димитров/ да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да
е сключено с тях допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 16.09.2002 г., дялово разпределение за процесния период и главни отчети и
протоколи за неосигурен достъп, относими за периодите от 2018-2020г., всички те
неоспорени от ответника В. се установява, че последната не е осигурявала ежегоден достъп
до имота за извършването на реален отчет на индивидуалните разпределители /видно от
приетия един единствен талон за отчет на уредите за дялово разпределение от 23.05.2020 г.
за периода 2019-2020, съдържащ подпис на клиента, неоспорен от ответника/поради което
съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени при спазване на
законовите изисквания, като за количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост, описана в Приложение
към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота е
разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем – 214 куб.м. и
този на ЕС – 7677 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1,
т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007. Съответно, делът за БГВ е
изчислен, на база за 3 потребители, при 140 л. за денонощие разход за периода от м.05.2018
г. до м.04.2019 г., като количествата ТЕ за погряване на битова вода са изчислени по т.5.2.
от Приложение към чл.61, ал.1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и е разпределена
между потребителите въз основа на разход на гореща вода.
Видно от заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на ответника е
начислена /прогнозно/ ТЕ за топла вода на стойност 2485,93 лв.; за отопление на имот и за
сградна инсталация /заедно/ – 1896,09лв. или общо 4382,02 лв. Вещото лице е установило,
че през процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а
дяловото разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна
уредба. По делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр.
индивидуални справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 1 бр. КП за
неосигурен достъп и 1 бр. талон за отчет, в т.ч. протоколи за предаването им на
представител на ЕС и сертификати за монтираните в имота разпределители.
5
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от ..., при спазване на действащата към момента
нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС били
приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването и техническите характеристики на
абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени
сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.21-23 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема,
че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на
доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с
одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент 208, находящ се в ...
възлиза в размер на сумата от 4716,29 лева /съгласно заключението на СТЕ/.
6
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило извършени
плащания от страна на ответника на суми от отчетния период, нито пък служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. възлиза в размер на 4716,29 лв. /сбор от прогнозно начислените
от ищеца 4382,02 лв. и изравнителните сметки от +334,27 лв./, предвид което предявеният
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за същия размер, следва да
бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 4785,44 лв. или за
сумата от 69,15 лв., иска като недоказана следва дасе отхвърли. Тези суми, видно от ССчЕ са
осчетоводени от ищеца в м.08.2020 г., т.е. след исковия период.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от Комисията Общи условия за процесния
период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на директорите на
..., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Л.
В.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на
„Топлофикация София“ ЕА да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по
чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са
заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо
кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през
м.05.2018г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася
или до 15.07.2018 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва
след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2018/2019 г. към 31.07.2019 г. и в
случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й. В този смисъл и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/31.07.2019 г. е в размер на 455,41 лв., а по отношение дължимото обезщетение
за забава върху задължения на ответника по ОФ № **********/31.07.2020 г., с оглед
7
установената дължима главница от 1850,11 лв., съдът установи и размера на мораторната
лихва по реда на чл.162 от ГПК възлиза в размер на 120,78 лв. Или размерът на мораторната
лихва до който съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 576,19 лв., като
за разликата до пълния предявен такъв от 578,82 лв. или за сумата от 2,63 лв. иска като
неоснователен ще следва да се отхвърли.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР ... документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за
апартамента, собствен на ответника Л. Х. В., е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От
приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № ... /на л.24/ и
заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от съда, се
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.05.2018г. до м.04.2020 г.
възлиза в размер на 42,45 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр. месечни такси за отчитане
на уредите за дялово разпределение в размер от 1,81 лв. до 2,16 лв./месечно в различните
периоди, като за целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като
не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са заявявани от
страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
42,45 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
8
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 01.05.2018 г. до 07.05.2021 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 8,22 лв. /за просрочената главница от 42,45 лв./, до
който размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника Л. В. сума възлиза на общо 5343,15 лв., от която сума: 4716,29 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 42,45 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.; 576,19лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019 г. до
07.05.2021 г. и 8,22 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 42,45 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., т.е. за част от
претендираните от ищеца размери, за които в полза на последния е била издадена ЗИ по
чл.410 от ГПК на 22.06.2021 г., по ч.гр.д. № 34344/2021 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 634,82
лева, от които 134,82 лева – доплатена държавна такса, 500 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски до размер от 626,40лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед частичното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 156,20
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 34344/2021г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
На ответника, с оглед отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се
следват разноски до размер от 6, 63 лв. На ответника не се следва отделно възнаграждение
за заповедното производство, доколкото защитата му срещу издадената ЗИ се провежда
основно в исковото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, след като е подадено в
срок възражение по чл.414 от ГПК, за което законът не изисква да бъде мотивирано. Само в
случай, че ищецът не бе подал в срока по чл.415 от ГПК установителен иск, то защитата на
ответника щеще да е реализирана само в рамките на заповедното производство, посредством
подаденото възражение и в този случай би му се дължало адвокатско възнаграждение за
9
това, тъй като това ще съставляват негови разходи, неоснователно предизвикани от
процесуалното поведение на заявителя „Топлофикация София“, какъвто обаче не е
настоящия случай.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Л. Х. В., ЕГН
********** от гр. София, дължи на „..., ЕИК ..., сумите от общо 5343,15 лв., от която сума:
5343,15 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до топлоснабден имот находящ се в
..., ап. 208, топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за ТЕ за разликата до пълния предявен
размер от 4785,44 лв. или за сумата от 69,15 лв., като неоснователен и недоказан.
42,45 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот
находящ се в ..., ап. 208 услуга по дялово разпределение, в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното плащане на
задължението ;
576,19лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
5343,15 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му предявен размер от 578,82 лв. или за сумата от 2,63 лв.,
като недоказан.
8,22 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за
ДР от 42,45 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми в полза на
ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 22.06.2021 г., по ч.гр.д. № 34344/2021 г. по
описа на СРС,164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Х. В., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на „..., ЕИК ..., сумата от 626,40 лева – разноски в производството по чл. 422 от
ГПК, сторени пред СРС, и 156,20 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
34344/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „..., ЕИК ... да плати на Л. Х. В., ЕГН
********** от гр. София сумата от 6,63 лв., представляваща сторените от ответника
съдебни разноски в настоящото исково производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
10
– „...“ АД, с ЕИК ..., седалище в гр. София, ул. „....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11