Решение по дело №1676/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260360
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 23 октомври 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20191620101676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 27.09.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари,  две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Д.а, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1676 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 108 ЗС.

 

Предявен е иск от Б.Й.Т., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ ********, представлявана от кмета на общината, за ревандикация.

В исковата молба се твърди, че ищецът повече от 50 години владее имот с площ от 700 кв.м. – УПИ № VІІІ-625, кв. 132 по плана на *****, обл. Монтана. Част от имота – 48 кв.м. била отчуждена през 1990 год., за изграждане на обходен път, какъвто не бил изграден и до сега.

За имота нямал издаден нотариален акт, но никой не е оспорвал собствеността и владението му до 2018 год., когато се опитал да се снабди с констативен нот.акт за собственост. Едва тогава ответникът инициирал производство и актувал имота като общинска собственост.

Иска се от съда:  да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде осъден да му предаде владението.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника.

Ответникът  счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Позовава се на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност, приет с § 1 от ЗД ЗС и продължаваща и до момента.

В с.з. ищецът Б.Т. се явява лично и с адв. Л. П.,***, който счита предявените искове за основателни и доказани и моли де бъдат уважени. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Община Брусарци се представлява от адв. Ц. Д., МАК, който счита претенцията за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

 

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Протокол № 1/19.04.1990 год. на Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ е извършена оценка на част от 48 кв.м. от парцел VІІІ-514 в кв. 32 и определяне обезщетение за собственика на имота – Б.Й.Т..

Със Заповед за отчуждаване на недвижим имот № 234/06.09.1990 год. на председателя на ИК при Общински народен съвет *****, на осн. чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ и във връзка с Протокол от 09.04.1990 год., е отчужден имот – дворно място от 48 кв.м., пл.сн. № 514, парцел VІІІ, кв. 32 по плана на *****, обл. Монтана, собственост на Б.Й.Т. ***. Отчуждаването е извършено в полза на държавата за мероприятието "Обходен път *****", предвидено по ЗРП на *****, одобрен със Заповед № 389/06.04.1986 год. на ОНС Михайловград. Имотът е оценен на 107 лв., която сума е определено да се изплати в брой на собственика Б.Й.Т..

От показанията на свидетелите Р.И.(на 85 години) и М.Л. (на 71 години), без родство с ищеца, съседи на процесния имот се установява, че този имот представлява празно дворно място, което от както се помнят свидетелите е на семейството на ищеца. Преди време там имало и къща, но после тя останала необитаема и започнала да се саморазрушава, съборили я и останало празното място, което докато били по-млади обработвали. Ищецът си го имал за свое, но дълго време не го посещавал, защото си имал къща на друго място. Мястото пустеело до като не ищецът решил да го продава, отишъл да се снабдява с документи и от общината му отказали.

Видно от приложената по делото Скица № 1998/21.11.2018 год., издадена от техническата служба на Община Брусарци, съгласно регулационния план на *****, обл. Монтана, утвърден със Заповед № 444/06.10.1997 год., УПИ VІІІ-625, кв. 132, с площ от 700 кв.м. е без записан собственик и без документи за собственост.

С Акт за частна общинска собственост № 815 от 04.12.2018 год. на Община Брусарци, вписан в Сл.вп. Лом под № 7400/05.12.2018 год., акт № 80, т. 15, процесният имот – празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо УПИ № VІІІ-625, кв. 132 по действащия план на *****, обл. Монтана,при съседи: от изток, запад и юг – улици, от север УПИ № VІІ-625, е частна общинска собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС.

В приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка от 18.02.2019 год., имотът вече е отразен като собственост на Община Брусарци.

С писмо, изх. № ТУ-35-107/23.11.2020 год., кметът на Община Брусарци пояснява, че:

УПИ VІІІ-625, кв. 132 по действащия план на *****, одобрен със Заповед № 444/06.10.1997 год. и имота, визиран в Заповед за отчуждаване на недвижим имот № 234/06.09.1990 год. на председателя на ИК при Общински народен съвет ***** са части от един и същи имот, с пл.сн. № 514, парцел VІІІ, кв. 32 по предходния план на *****, одобрен със Заповеди №№ 4267, 4268 от 14.11.1934 год.

Имотът с пл.сн. № 514, парцел VІІІ, кв. 32 по плана на ***** е с площ от 820 кв.м. (определени по графични данни от плана)

За имота са отредени два парцела – парцел VІІІ-514 и парцел ІХ-514 в кв. 32.

Със Заповед № 389/06.04.1984 год. ОНС Михайловград е одобрено изменение на регулацията на кв. 32 за "Обходен пат ІІІ-112", при което част от 700 кв.м. от имот пл. № 514 е изключен от регулационните очертания, а в обхвата на пътя са останали част от 48 кв.м. от парцел VІІІ-514, кв. 32 (описани в представената от ищеца заповед за отчуждаване) и 74 кв.м. от парцел ІХ-514, кв. 32, описана в Заповед № 237/06.09.1990 год. (която не се представя по делото).

Със Заповед № 444/06.10.1997 год. е одобрен сега действащия регулационен план на селото и с него частта от 700 кв.м. от имот, пл. № 514 отново е включена в регулацията, вече като ПИ № 625 в кв. 132.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се от съда:  да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот: празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо УПИ № VІІІ-625, кв. 132 по действащия план на *****, обл. Монтана,при съседи: от изток, запад и юг – улици, от север УПИ № VІІ-625 и да бъде осъден да му предаде владението върху този имот.

Искът е основателен и доказан.

              За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

Не се спори между страните, че имот, с пл.сн. № 514, парцел VІІІ, кв. 32 по предходния план на *****, одобрен със Заповеди №№ 4267, 4268 от 14.11.1934 год., с площ от 820 кв.м. и процесният имот - празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо УПИ № VІІІ-625, кв. 132 по действащия план на *****, обл. Монтана, при съседи: от изток, запад и юг – улици, от север УПИ № VІІ-625 са един и същи имот – т.е., идентичността не е спорна.

Установено е, ищецът Б.Й.Т. е собственик по наследство и давност на имот, с пл.сн. № 514, парцел VІІІ, кв. 32 по предходния план на *****, одобрен със Заповеди №№ 4267, 4268 от 14.11.1934 год.

Това обстоятелство също не е спорно, доколкото се признава от ответника, а и се установява от представените от страните отчуждителни заповеди, които се отнасят само до част от 48 кв.м. от този имот и в които се определя обезщетение за ищеца в качеството му на собственик. Други 74 кв.м. също са отчуждени по признание на ответника, но за тях не са съхранени отчуждителните заповеди. Така от площ от около 820 кв.м. (по графични данни) след отчуждаването на 48 кв.м. и на 74 кв.м. са останали процесните 700 кв.м., като разликата е в рамките на допустимата грешка при графичните данни.

Не се спори между страните, че отчуждението на горните 48 кв.м., част от процесния имот е било извършено на осн. чл. 95 ЗТСУ (отм.), за обществени нужди – строителство на обходен път на *****.

Също не е спорно, че със Заповед № 389/06.04.1984 год. ОНС Михайловград е одобрено изменение на регулацията на кв. 32 за "Обходен пат ІІІ-112", при което част, с площ  от 700 кв.м. от имот пл. № 514 е изключен от регулационните очертания на селото, а със Заповед № 444/06.10.1997 год., с която  е одобрен сега действащият регулационен план на селото частта от 700 кв.м. от имот, пл. № 514 отново е включена в регулацията, вече като ПИ № 625 в кв. 132.

Изключването или включването на един имот в регулационния план на населеното място обаче нито създава, нито отнема собственост. Следователно ищецът никога не е губил собствеността си по отношение на процесния имот.

За това и е неоснователно позоваването от страна на ответника на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност, приет с § 1 от ЗД ЗС и продължаващ и до момента.

От друга страна, съгл. чл. 5, ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, но той няма правопораждащо действие, следователно подлежи на оборване.

В случая констатациите на Актът за частна общинска собственост от 04.12.2018 год. на Община Брусарци, на който се позовава ответника са опровергани от представените от самия него писмени доказателства.

От друга страна, установено е, че към настоящия момент ищецът не владее имота, а ответникът манифестира завладяване, приемайки, че се касае за имот без собственик.

Ето защо съдът намира, че са налице осъществени всички необходими предпоставки за уважаване на предявения иск.

Относно разноските:

С оглед изхода от делото, направените разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ответника.

Ищецът  представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, според който сторените разноски са в общ размер на 650 лв., от които 600 лв. за процесуално представителство и 50 лв. държавна такса.

Предвид изхода от делото, тези разноски следва да бъдат понесени от ответника.

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА БРУСАРЦИ, БУЛСТАТ ********, че Б.Й.Т., ЕГН **********,***, е собственик по наследство и давнот на следния недвижим имот:

ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 700 кв.м., съставляващо УПИ № VІІІ-625, кв. 132 по действащия план на *****, *****,при съседи: от изток, запад и юг – улици, от север УПИ № VІІ-625.

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, ОБЩИНА БРУСАРЦИ, БУЛСТАТ ******** да предаде на Б.Й.Т., ЕГН **********,***, владението на имота. 

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,  ОБЩИНА БРУСАРЦИ, БУЛСТАТ ********, да заплати на Б.Й.Т., ЕГН **********,***, сумата от 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева, 00 ст.), представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :