РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Ловеч , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100647 по описа за 2021 година
Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г. против К. Р. Т. от с.Александрово, Община-гр.Ловеч, в която изтъква, че въз
основа на отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
Ч.гр.дело №346/2021 год. и получени указания за предявяване на осъдителен иск, срещу К.Р. Т., ЕГН-**********, в
указания едномесечен срок и на основание чл.79 във връзка с чл.124 от ГПК, предявяват настоящия осъдителен иск, с който
да осъди ответницата по отношение на изискуемо вземане на ищеца срещу длъжинка в настоящото производство.
От фактическа страна изтъква, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 год., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп"ООД, ЕИК : *********, което
дружество, от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 год., с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо ФЛ и ЮЛ, подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка от което прилагат.
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №14564492003.
Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.26.09.2009 год., в сила от 26.10.2009 год.)
Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
1
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Пояснява, че между кредитора „БТК" ЕАД, ЕИК : ********* и К.Р. Т., ЕГН-********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14564492003 от дата 03.08.2017 год., с който абонатът е
добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с месечна абонаментна
такса в размер на 15,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
14564492003 от дата 03.08.2017. год. между ответника К.Р. Т., ЕГН-********** и „БТК“ЕАД, ЕИК : ********* са издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, на стойност 86.03 лв. (осемдесет
и шест лв. и 3 ст.) лева, а именно : **********/22.03.2018 год., **********/22.04.2018 год.; **********/22.05.2018 год.,
**********/22.06.2018 год., **********/22.07.2018 год. за периода от 22.02.2018 год. до 21.07.2018 год., както следва :
За отчетен период от 22.03.2018 год. - 21.04.2018 год., операторът е начислил на абоната за незаплатени услуги
сума в размер на 23.40 лв. с ДДС, обективирани във фактура : **********/22.03.2018 г., от които :
VIVACOM Mobix 30 LTE 1.41 лв. без ДДС;
VIVACOM Mobix 30 LTE 13.17 лв.;
Еднократна цена Оборудване за VIVACOM Mobix LTE 4.92 лв.;
ДДС ставка и сума 20% 3.90 лв.
Дължимата сума е платима в срок 08.04.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
За отчетен период от 22.04.2018 год. - 21.05.2018 год.., операторът е начислил на абоната за незаплатени услуги сума
в размер на 15.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура : **********/22.04.2018 год., от които :
VIVACOM Mobix 30 LTE 13.17лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 2.63 лв;
Дължимата сума е платима в срок 09.05.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.05.2018 год. - 21.06.2018 год., операторът е начислил на абоната за незаплатени услуги
сума в размер на 15.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура : **********/22.05.2018 год., от които :
VIVACOM Mob!x 30 LTE 13.17лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 2.63 лв;
Дължимата сума е платима в срок 08.06.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.06.2018 год. - 21.07.2018 год., операторът е начислил на абоната за незаплатени услуги
сума в размер на 15.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура : **********/22.06.2018 год., от които :
VIVACOM Mobix 30 LTE 13.17 лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 2.63 лв;
Дължимата сума е платима в срок 09.07.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.07.2018 год. - 21.08.2018 год., операторът е начилил на абоната за незаплатени услуги сума
в размер на 15.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура : **********/22.07.2018 г., от които:
- VIVACOM Mobix 30 LTE 13.17 лв. без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% 2.63 лв;
Дължимата сума е платима в срок 08.08.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.08.2018 год. - 21.09,2018 год., операторът е начислил лихва за забавено плащане в размер
на 0,59 лв., които ищцовото дружество не претендира с настоящия иск, обективирани във фактура **********/22.08.2018
год., в която е отразен и незаплатения баланс от предходни отчетни периоди, от които :
Дължимата сума е отражение на незаплатения баланс от предходни периоди, ведно с начислената неустойка,
платими в срок до 08.09.2018 год.
2
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги в размер на 86,60 лв., от които ипщовото дружество има
правен интерес да претендира, цедираната му незаплатена услуга на обща стойност 86.03 лв. (осемдесет и шест лв. и 3 ст.)
лева, фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 03/2018 год., 04/2018 год., 05/2018 год., 06/2018 год. и за
месец 07/2018 год. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност
86.03 лв. (осемдесет и шест лв. и 3 ст.) лева е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има
следните задължения : 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е
издал по клиентски номер №14564492003, крайна фактура №**********/22.07.2018 год., платима в срок до 06.08.2018 год.,
с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна на договорите за фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги, която не е предмет на настоящото производство, фактурирана е цената, дължима се за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 86.03 лв. (осемдесет и. шест лв. и 3 ст.) лева, която е
предмет на настоящото производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 07.08.2018 год., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента VIVACOM Mobix 30 LTE за мобилен номер ********** до 03.08.2019 год., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 03.08.2017 год.
Главницата е формирана като за периода от месец 03/2018 год. до месец 07/2018 год. К.Р. Т., ЕГН-********** не
е платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Претенцията на заявителя 86.03 лв. е
формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и представени със заявлението договори-всичките на
основание тях. Главницата е формирана по този начин и в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните
потребени услуги, като отделно се претендира мораторна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по
първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор
/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но дъжникът-ответник е сключил
договор и e ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респективно получил е предоставената лизингова вещ, които
не е заплатил в указания срок, респективно същият е в неизпълнение на договора си.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения : 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване
на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение.
Според чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
3
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Оттук следва, че
длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването
на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните
задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатьт,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл, 45.1. от Общите Условия „45.1. Да получава изцяло и в срок
плащане па дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия“. Според чл.43.1. „43.
Абонатът има следните задължения : 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените: случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща : 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване
към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно -
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец
(или периоди)."
Съгласно чл.35, „35.Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както
следва : 35.1.Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези Общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за
плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/ши. чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."
В конкретният случай; ответникът К.Р. Т., ЕГН-********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга,
ползвал е мобилен номер ******* не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това
си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
4
От правна страна ищецът посочва, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого
да плати.
В конкретният казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от
тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много ФЛ и ЮЛ на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество
закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД и „С.Г.Груп"ООД, е дадена легална дефиниция на
понятието : Приложение №1 - неразделна част от договора за цесия : „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор."
В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение
за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците пo вземанията, описани в Приложение
№1 не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2,
т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представят и молят, да се приеме извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 год. “БТК“ЕАД е прехвърлител, а
„С.Г.Груп“ООД е собственик на вземането спрямо К.Р. Т., ЕГН-**********, което впоследствие е било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019 год. между „С. Г. Груп"ООД и „ЮБЦ"ЕООД.
Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма,
ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦВДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер,
длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на ЗЗЛД, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за
цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация
на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
С оглед гореизложеното с настоящата искова молба представят и молят, съда да приеме извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 год. „С.Г.Груп“ООД е
прехвърлител, а „ЮБЦ“ЕООД е собственик на вземането спрямо К.Р. Т., ЕГН-**********.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 год., считано от подписването му, „ЮБЦ"ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната
доктрина - професор А.Калайджиев -Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат, че
5
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.
Груп"ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 год. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 год.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009 год. На ВКС по т.д.№12/2009 год., II т.о. ТК;
Решение № 3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год., II т.о. на ВКС; Решение №78 от 09.07.2014 год. по т.д. №2352/2013
год., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е
посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящият случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 год.
е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне.
Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че К.Р. Т.,
ЕГН-********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп"ООД към датата на връчването на препис
от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до
уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да; се освободи от задължението да
плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са множество
съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза : Решение №50 от 07.02.201З год. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д.№1082/2012 год.; Решение №2084 от 17.12.2013 год. по в.гр.д.№2581/201З год. на Окръжен съд
Пловдив, IX с-в; Решение №33 от 01.02.201З год. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№1048/2012 год.; Решение
№480/27.11.201З год. на ОС Хасково по в.гр.д.№814/2013 год.; Решение №60 от 11.02.2013 год. на Окръжен съд Пазарджик
по в.гр.д.№1050/2012 год.; Решение от 28.02.2009 год. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д.№1129/2012 год.; Решение №52 от
07.02.201З год. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№1069/201З год.; Решение №V-163/20.12.2013 год. по гр.д (В)
№2196/2013 год., V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение №343/21.11.2013 год. на Окръжен съд- Перник по гр.д.№682/201З
год.; Решение №19/22.01.2014 год. по в.гр.д.№893/201З год. на ОС Хасково; Решение №25/20.01.2014 год. по
в.гр.д.№1017/201З год. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014 год. по в.гр.д.№ 988/2013 год. по описа на ОС Перник;
Решение от 18.02.2014 год. по в.гр.д.№26/2014 год. по описа на ОС Плевен I възз. състав; Решение №118/20.02.2014 год. на
ОС Перник по в.гр.д.№995/201З год.; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014 год. по в.гр.д.№ 1177/2013 год., I с-в; Решение
№118/14.03.20214 год. на ОС Пазарджик по в.гр.д.№3/201З год. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014 год. по в.гр.д.№70/2014
год. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014 год. по в.гр.д.№1026/201З год. на ОС Перник; Решение
№132/21.03.2014 год. по в.гр.д.№151/2014 год. на ОС Пазарджик 1 с-в.; Решение №111-31/27.03.2014 год. по в.гр.д.№
341/2014 год. по описа на ОС Бургас; Решение №217/10.04.2014 год. по в.гр.д.№32/2014 год. по описа на ОС Перник.;
Решение от 25.04.2014 год. по в.гр.д №825/201З год. по описа на Софийски окръжен съд; Решение №250/02.06.2014 год. по
в.гр.д.№331/2014 год. по описа на ОС Пазарджик I с-в; Решение №268/11.06.2014 год. по в.гр.д.№233/2014 год. по описа на
Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение №279/16.06.2014 год. по в.гр.д.№287/2014 год. по описа на ОС Пазарджик, III
възз. с-в; Решение по в.гр.д.№385/2014 год. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д.№418/2014 год. на ОС
Благоевград; Решение №435/13.10.2014 год. на ОС-Пазарджик по в.гр.д.№509/2014 год., III възз. с-в; Решение
№418/07.10.2014 год. по в.гр.д.№ 683/2014 год., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение №385/23.09.2014 год. по в.гр.д.№
515/2014 год., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение №407/02.10.2014 год. по в.гр.д.№489/2014 год. на ОС Пазарджик, III с-
6
в; Решение №1807 от 28.10.2014 год. по в.гр.д.№1944/2014 год. на ОС Пловдив, IX с-в.
Твърди, че длъжникът-ответник К.Р. Т. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане като го
осъди да заплати своя дълг.
В случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, моли
съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл. 239 от ГПК, с което да осъди ответника и за
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното до момента и на основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл.124 от ГПК, моли съда, след като се
убеди в основателността на претенцията им да постанови решение, с което да осъди ответника К.Р. Т. да заплати на ищеца
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, сума в размер на 86.03 (осемдесет и шест лв. и 3 ст.) лева - представляваща неустойа по
договор, сключен между ответника и „БТК“ЕАД, отделно се претендира лихва за забава от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищецът „ЮБЦ”ЕООД, редовно призован, не изпраща представител, но чрез процесулният си
представител юрисконсулт Геров сезира съда с молба-становище вх.№4388/09.07.2021 год., в което от името на доверителя
си не възразява да се даде ход на делото в отсъствие не техен представител. Поддържа исковата молба срещу ответника и я
намира за основателна и доказана. Изразява становище по съществото на делото и моли съда да се произнесе с решение по
чл.237, чл.238 и чл.239 от ГПК, в случай, че са налице законовите основания за приложението на тези текстове от
процесуалния кодекс. Представя и списък на разноски по делото, в съответствие с чл.80 от ГПК.
Ответникът К. Р. Т., редовно призован, се явява лично като признава иска и не оспорва, че дължи процесната сума
на ищцовото дружество. До момента не е заплащала сумата, но ако е възможно моли съда да я плати на две-три вноски,
защото живее сама.
Съдът като взе предвид представените към исковата молба писмени доказателства, както и становището на
страните, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено, че в конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответникът признава, че дължи процесната сума на ищеца в проведеното публично заседание, така, че с оглед
изричното искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания. Затова решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на непосредствено направеното
пред него признание на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани в нормата на чл.237,
ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а и е признато право, с което
страната може да се разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното решение ще е изцяло в интерес на
страните в процеса и ще даде възможност на „ЮБЦ“ЕООД по-бързо да събере задължението си срещу К. Р. Т..
Имайки предвид всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема, че искът, с който е
сезиран, с правно основание чл.79 във връзка с чл.92 от ЗЗД, се явява изцяло основателен и доказан, което налага да се
уважи изцяло, като се осъди ответника К.Р. Т. да заплати на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, сума в размер на 86.03
(осемдесет и шест лв. и 3 ст.) лева - представляваща неустойа по договор, сключен между ответника и „БТК“ЕАД, ведно с
лихвата за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2021 год. до изплащане на вземането.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 205 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Видно от списъка на разноски е, че ищеца е
претендирал и заплащане на 25 лева разноски, представляващи държавна такса за заповедното производство, но те не са
предмет на настоящия исков процес, предвид факта, че видно от петитума на исковата претенция, съдът е сезиран с
осъдителен иск с право основание чл.79 във връзка с чл.92 от ЗЗД, а не с иск за съществуване на вземането с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, при който според т.12 на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013
год., ОСГТК/ задължение на исковия съд е да разпредели отговорнсостта за разноските, направени в заповедното
7
производство. В този смисъл и той не дължи произнасяне за сумата в размер на 25 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер на сумата от 230 лева съдебно-деловодни разноски, поради което и претенцията на ищеца
против ответника следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Водим от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника К.Р. Т., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес : с.Александрово, Община-
гр.Ловеч, ул.“Район ЖП Гара“№4 да заплати на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, гр.София, район „Триадица”,
бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г., на
основание чл.79 във връзка с чл.92 от ЗЗД, сумата в размер на 86.03 /осемдесет и шест лева и 3 стотинки/ - представляваща
неустойа по договор, сключен между ответника и „БТК“ЕАД, ведно с лихвата за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.03.2021 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника К. Р. Т., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес : с.Александрово, Община-
гр.Ловеч, ул.“Район ЖП Гара“№4 да заплати на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, гр.София, район „Триадица”,
бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г. сумата 205
/двеста и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева
платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, а за сумата 25 лева,
представляваща разликата до пълния претендиран размер от 230 лева съдебно-деловодни разноски ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г. против ответника К. Р. Т., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес : с.Александрово, Община-гр.Ловеч, ул.“Район ЖП Гара“№4, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8