О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../10.11.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в
закрито заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9050/2017г. по описа на Районен съд, град Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана искова молба с
рег. № 36727/29.06.2017 г., подадена от А.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***
срещу А.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***. С нея е предявена искова претенция с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ, с
които се иска да се признае за установено в отношенията между А.Р.П., ЕГН **********
и А.С.Р., ЕГН **********, че ответника дължи на ищеца сумата от 14 890 лева,
представляваща дължима по запис на заповед от 25.01.2012 г. сума ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 657,80 лева – съдебни разноски. За претендираните суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 16228/2014 г. по описа на
Районен съд, град Варна.
Производството по иска за съществуване на вземането
по чл. 422, ал. 1 ГПК се провежда по реда на общия исков процес при отчитане на
съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената
заповед за изпълнение. За допустимостта на исковете за съществуване на вземане
по чл. 422 ГПК е необходимо наличието на специалните предпоставки, които са: 1)
издадена заповед за изпълнение; 2) подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3) спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Дадените от съда, пред когото е висящо заповедното
производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда,
разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки,
които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от
констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок
възражение от длъжник срещу вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да
провери допустимостта на предявения установителен иск.
На основание гореизложеното настоящия състав на Районен съд, град Варна с
разпореждане от 03.07.2017 г. изиска ч.гр.д. № 16228/2014 г., по което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
А.Р.П., ЕГН ********** депозира на 18.12.2014 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу
Стефан Недков Райков, ЕГН **********. С разпореждане № 55608/22.12.2014 г. по
ч.гр.д. № 16228/2014 г. състав на Районен съд, град Варна разпорежда да се
издаде заповед за незабавно изпълнение на задължение въз основа на документ по
смисъла на чл. 417, т.2 ГПК и изпълнителен лист в полза на А.Р.П., ЕГН **********
срещу Стефан Недков Райков, ЕГН ********** за сумата от 14 890 лева,
дължима по силата на издадена на 25.01.2012 г. запис на заповед, прехвърлена с
договор за цесия от 29.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 657,80
лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски,
от които 297 лева държавна такса и 360 лева, адвокатско възнаграждение.
Издадена е заповед № 8381/22.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата.
На 13.04.2017 г. е депозирано възражение по реда на
чл. 414 ГПК от А.С.Р., ЕГН **********, с което е заявила, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и оспорва дължимостта на сумите, посочени в заповедта и изпълнителния
лист. С разпореждане от 19.04.2017 г. е указано на горепосоченото лице да
посочи в какво качество депозира възражението. В указания срок А.С.Р., ЕГН **********,
изрична молба от 25.04.2017 г. заявява, че депозира възражението по реда на чл.
414 ГПК като наследник на починалото лице Стефан Недков Райков като представя
заверено за вярност удостоверение за наследници на № 31/08.08.2016 г. ,
издадено от община Аксаково, от което е видно, че същият е починал на
01.06.2016 г. Изискана е от ЧСИ Захари Димитров справка относно датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение, от която се установява, че на
длъжника Стефан Недков Райков /починал/ не са връчени покана за доброволно
изпълнение и заповед за изпълнение № 8381/22.12.2014 г., нито са приети за
връчени на основание чл. 47 ГПК, предвид констатациите, че същия е настанен в
старчески дом, поради което е изискана информация от НОИ и ДСП – Варна, къде е
настанен. ЧСИ Захари Димитров посочва, че на 06.04.2017 г. на А.С.Р. е връчена
покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение, издадена по реда на
чл. 417 ГПК чрез упълномощеното от нея лице, с валидно учредена представителна
власт, с оглед съдържащото се пълномощно на страница 28 от заповедното дело. С
разпореждане от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 16228/2014 г. на заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК
срещу наследника на длъжника – А.С.Р.. В указания едномесечен срок от
получаване на горецитираното разпореждане, 01.06.2017
г., е предявен иск, обективиран в искова молба с рег.
№ 36727/29.06.2017 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 9050/2017 г. по
описа на Районен съд, град Варна.
При оставяне на производството без движение и с оглед
констатираните твърдения, в уточнителната молба от
25.09.2017 г., че е налице направен отказ от наследство от страна на А.С.Р.,
съдът разпореди извършването на служебна справка относно това дали е налице
вписан отказ от наследството на Стефан Райков от страна на А.Р.. От съдържащото
се на стр.34 удостоверение е видно, че съгласно определение № 8626/09.08.2016
г. по ч.гр.д. № 9461/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна е вписан в
особената книга при Районен съд, град Варна отказа на А.С.Р. от наследството,
останало след смъртта на Стефан Недков Райков, починал на 01.06.2017 г.
Видно от съдържащото се в кориците на делото
удостоверение за наследници като наследник на Стефан Райков фигурира дъщеря му А.С.Р..
С оглед направения отказ от наследство от страна на А.Р. на 09.08.2016 г. от
наследството на баща й Стефан Райков, който е вписан в Особената книга на
Районен съд, град Варна, следва правния извод, че същата е загубила качеството
си наследник на това лице. Депозираното от нея възражение по реда на чл. 414 ГПК на 13.04.2017 г. следва да се приравни на липсващо възражение, тъй като
същата не е процесуално легитимирана да подава такова, тъй като и към датата на
която й е връчена поканата за доброволно изпълнение – 06.04.2017 г. и към
датата на подаване на възражението – 13.04.2017 г. същата не е имала качеството
наследник на починалото лице.
На основание гореизложеното следва, че е налице липса
на депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което не е налице
едно от специалните изисквания, обуславящи допустимостта на исковото
производство – подадено възражение в законовоустановения
срок, поради което същото се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, на
основание чл. 130 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9050/2017 г. по описа на
Районен съд, град Варна и ВРЪЩА ИСКОВАТА
МОЛБА с рег. № 36727/29.06.2017 г., подадена от А.Р.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу А.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 130 ГПК
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на А.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***
Препис от настоящото определение не следва да се връчва на А.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***
РАЙОНЕН СЪДИЯ: