Р Е Ш Е Н И
Е
№
…………/…………
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.12.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Станчева
в.гр.д. № 730 по описа за 2000г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.247 ал.1 вр. ал.3 ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемата Ж.И.Д. с искане за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело въззивно решение. Твърди се в молбата, че в решението
неправилно е посочен административният адрес на имота, предмет на иска –
вписано е ул.“Сан Стефано“ № 7 вместо вярното ул.
„Сан Стефано“ № 5 и ул. „Патлейна“
№ 4.
В
срока по чл.247 ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ДП
„Български спортен тотализатор“, в който се излага становище за недопустимост и
неоснователност на молбата. Сочи се, че ищцата няма правен интерес, тъй като
решението, чиято поправка се иска е изпълнено, както и поради това, че към
настоящия момент не притежава имот в сградата на ул.“Сан Стефано“
№ 7. Оспорват се и доводите за допусната очевидна фактическа грешка, тъй като
не е налице противоречие между формираната воля на съда и обективирането
й в диспозитива на решението.
Въззиваемият М.Ж.И.,
редовно уведомен не е изразил становище.
Въззиваемите И.Ж.И. и Д.В.И.
към настоящия момент са починали, като техни правоприемници по закон са Ж.Д. и М.И..
С оглед доводите, на които се основава
искането и на основание чл.247 ал.3 ГПК, съдът намира, че молбата не следва да
бъде внасяна в о.с.з.
Съдът намира, че така депозираната молба е процесуално
допустима, но неоснователна.
Искането за
поправка на очевидна фактическа грешка не е обусловено с процесуален срок, нито
от това дали решението е изпълнено или не. Ето защо и предвид обвързаността й
от СПН за страната винаги е налице правен интерес да иска отстраняване на
допусната явна фактическа грешка. В настоящия случай обаче такава не е налице.
С
постановеното въззивно решение съдът е отменил
обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е
постановил друго, с което е осъдил въззиваемите на
основание чл.109 ЗС да възстановят имот, представляващ магазин с площ от 22.41
кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в
гр.Варна, партерния етаж на сградата на ул.“Сан Стефано“
№ 7, изградена в имот с пл.№ 6 по плана на 8-ми подрайон
на града, в състоянието му съгласно предавателен протокол от 11.08.1993г.
Посоченият
административен адрес на процесния имот, както в
мотивите, така и в диспозитива на решението е този,
посочен от ищеца и всички книжа по делото. Следователно не е налице
противоречие между формираната от съда воля в мотивите и обективираната
такава в диспозитива на въззивното
решение. Евентуално констатирани след приключване на делото несъответствия
между действителния административен адрес, вписан в разписните листи и
посочения такъв по табела на самия имот, в каквато насока са доводите на въззиваемата Жекова и представените с молбата й за поправка
на ОФГ доказателства, не съставлява очевидна фактическа грешка и не е основание
за ревизиране на решението по реда на чл.247 ГПК.
Ето защо
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж.И.Д.
за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по в.гр.д. №
730/2000г. решение като за административен адрес на имота, предмет на иска бъде
вписан „ул. „Сан Стефано“ № 5 и ул. „Патлейна“ № 4“ вместо „ул.“Сан Стефано“
№ 7“.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: