Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
07.01.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2786/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на В. А. Х. ***, ЕГН **********, против
Решение №3170 от 25.07.2019г., постановено по гр.д. №11031/2015г., по
описа на Районен съд- Пловдив, ІV
гр.с., в частта му,
с
която се изнася
на публична продан допуснатия
до делба недвижим имот- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.521.740.1.3 по КККР на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота гр. Пловдив, р-н Централен, п.к. 4000, ул. „***, с
предназначение - жилище, апартамент, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.740, с площ 314 кв. м. и
съседи 56784 521 1338 56784.521.1340, 56784.521.739, 56784.521.741; с площ от
150 кв. м., ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, изба и таван,
и 1/3 идеална част от дворното място. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, с което
имотът се изнася
на публична продан, като се иска
отмяната му и
възлагане на имота на жалбоподателката В. А. Х..
Насрещната страна
по въззивната жалба-
Д. И. З., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Д. Е., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка
за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
Производството пред първоинстанционния съд е за извършване на съдебна делба
на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.521.740.1.3 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Пловдив, р-н Централен, п.к. 4000, ул. „***, с предназначение - жилище,
апартамент, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.521.740, с площ 314 кв. м. и съседи 56784 521 1338
56784.521.1340, 56784.521.739, 56784.521.741; с площ от 150 кв. м., ведно с 1/3
идеална част от общите части на сградата, изба и таван, и 1/3 идеална част от
дворното място, като с
влязлото в сила решение
по допускане на делбата
същата е допусната
да се извърши между
съделителите В. А. Х. и Д. И. З. при
квота от по
½ идеална част
от имота за всеки от
тях. По делото няма спор
между страните, а и
се установява от
събраните по делото доказателства, че допуснатият до
делба имот е бил съпружеска имуществена
общност между съделителите, прекратена
с развод, както и че
от него не могат да бъдат обособени две самостоятелни жилища. Предвид
горното извършването на делбата чрез съставянето на
дялове се явява
невъзможно. Жалбоподателката В. Х. е
направила искане за
възлагане на имота, което не може да
бъде уважено, тъй като
не са налице предпоставките на
чл.349, ал.1 от ГПК- родителските права по отношение
на родените от брака деца
не са били предоставени
на нея, а и същите
към момента са навършили
пълнолетие. Ето защо претенцията
й за възлагане на имота е
неоснователна и единственият
възможен начин за извършване на делбата
е чрез изнасяне на имота на
публична продан.
Предвид
горното въззивната жалба,
с която се иска
възлагане на имота
на жалбоподателката, е
неоснователна, а обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3170
от 25.07.2019г., постановено по гр.д. №11031/2015г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ІV
гр.с., в частта му,
с
която се изнася
на публична продан допуснатия
до делба недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.521.740.1.3 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Пловдив, р-н Централен, п.к. 4000, ул. ****, с предназначение - жилище,
апартамент, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.521.740, с площ 314 кв. м. и съседи 56784 521 1338
56784.521.1340, 56784.521.739, 56784.521.741; с площ от 150 кв. м., ведно с 1/3
идеална част от общите части на сградата, изба и таван, и 1/3 идеална част от
дворното място.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.