Р Е
Ш Е Н
И Е
18.12.2019г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№3228 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.д.А. с ЕГН ********** ***
ищецът „ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 23.10.2017г е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред РС-Пазарджик за вземанията си към ответника в размер на 440.07лв.По
входираните документи е образувано ч.гр.д.№4281/2017г. по описа на
РС-Пазарджик. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен
интерес за предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищецът в качеството си
на краен снабдител , съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН Б. Е.“ЕАД, ободрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на дружеството.По силата
на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение за
снабдява с електрическа енергия следните обекти на ответника: обект с ИТН ...., находящ се в град Пазарджик, ул.“Б.“№27,
обект с ИТН ...., находящ се в град Пазарджик, ул.“Б., маг.2 . За ответника е
открит клиентски номер **********. Твърди се, че ответникът от своя страна
съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по
начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Твърди се, че съгласно
чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди се, че според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите на крайния
снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Обектът
на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество,
на чиято лицензионна територия е разположен. Твърди се, че потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи
условия заплащат всички мрежови услуги , каква е и цената за достъп на крайния
снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г.В този смисъл е и чл.42 от общите
условия на „ЕВН Б. Е.“ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014/10.05.2008г.,
които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено
приемане-чл.104а, ал.4 от ЗЕ. Посочените общи условия са публикувани на сайта
на дружеството. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е нова цена. Тя съществува като елемент от
мрежовата услуга, която се предоставя на ползвателите на мрежата и винаги се е
заплащала от тях. С Решение №Ц-22 от 29.06.2011г на ДКЕВР цената
за достъп за стопански клиенти на дружеството/ в редакцията на ЗЕ, действаща
към настоящия момент, те се назовават „небитови клиенти“-пар.1, т.33а от ДР на
ЗЕ/, считано от 01.07.2011г. се калкулират по нов начин. При новия начин на
калкулиране цената за достъп не зависи от ползваното количество електрическа
енергия, а от договорената предоставена за обекта на клиента активна мощност/
заетия капацитет от разпределителната мрежа/.Това представлява задължение за
всеки клиент дори и ако за даден период не е ползвал електрическа енергия в
обекта си, да заплаща цена за достъп съобразно заемания капацитет, като по този
начин участва пропорционално и в покриването на постоянните разходи за
поддръжка на мрежата. Следователно дори и да бъде преустановено временно
снабдяването с електрическа енергия на обекта на клиент, то това не прекратява
задължението на клиента за заплащане на цена за достъп. Новата методика за
определяне на цената за достъп е утвърдена и в чл.29, ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г./. Цените в
енергетиката, включително и цена за достъп се определят и заплащат на основание
решения на ДКЕВР, постановени на
основание чл.21, ал.1т.8 и чл.30, ал.1т.13 от ЗЕ, което изключва свободата на
договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по
силата на която операторът на
електроразпределителната предоставя услугата достъп до електроразпределителната
мрежа. Предвид тези законоустановени положения е ясно, че цените на
предоставените от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на
основание чл.36а от ЗЕ като решенията на комисията в тази посока са задължителни
за енергийните предприятия/ чл.36, ал.1 от ЗЕ/. Твърди се, че услугата“достъп
до разпределителната мрежа“ се изразява в задължението на съответния оператор
на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите/
наричани вече в ЗЕ“клиенти“/ срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата/ чл.109, ал.1 т.4 и
чл.113, ал.1т.3 от ЗЕ/.За предоставяне на тази услуга на ползвателите на
мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и ефективна работа на съответната
мрежа, мрежовите оператори, независимо от количествата ползвана и преминала
през мрежите и съоръженията електрическа енергия, извършват едни относително постоянни разходи по поддръжка на
мрежата, така че във всеки един момент мрежата да може да разполага с
необходимата си пропускателна способност и ползвателя да може да разполага с
необходимата му заявена и предоставена мощност. Ето защо цената за достъп
следва да се заплаща от всички потребители, тя отразява всички разходи, които
операторът на съответната мрежа извършва, за да изпълни задълженията си към
обществото по осигуряване на непрекъснат достъп , ползване на мрежата,
гарантиране на преносните способности и мрежови капацитет, непрекъснато и
качествено снабдяване. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите
условия за периода 05.03.2017г -04.08.2017г ищецът доставил до обекта на
ответника електрическа енергия и предоставил мрежови услуги на обща стойност 418.85лв.,
които до този момент не са платени. Твърди се, че поради забава в заплащането
на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 21.22лв.
за периода от 21.04.2017г до 22.10.2017г. Законната лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и
период , както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава са подробно
описани в приложение препис-извлечение от клиентската сметка на ответника. Моли
се съда да постанови решение, с които да
се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 418.85
лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г., сумата от 21.22лв. лихва за забава за
периода от 21.04.2017г до 22.10.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -23.10.2017г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител- адв. С.Ч., е
подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като се твърди,
че не е възникнало облигационно
отношение между страните, тъй като общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия не са публикувани на сайта на дружеството както и
най-малко в един централен и един местен всекидневник. Оспорва исковете с
твърдение, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си за съобщи на
клиента дължимите суми за потребена
електроенергия както повелява разпоредбата на чл.18, ал.4 от ОУ. Оспорват се
твърденията на ищеца за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги на
двата обекта на ответника в претендирания период.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените
искове.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
предствените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4281/2017г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 23.10.2017 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №2627/26.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Д.А. с ЕГН **********/
ответник по делото/ да заплати на
ищцовото дружество главница в размер на 418.85лв.,
представляваща стойността на
електрическа енергия , доставена за периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г.,
сумата от 21.22лв., обезщетение за забавено плащане от 21.04.2017г. до
22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г
до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за изпълнение изрично е
вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства : неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на електрическата енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г. за обекти на
потребление в град Пазарджик, ул.“Б.“№27 с ИТН .... и град Пазарджик, ул.“Б.“№27,
маг.2 с ИТН .....Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 от ГПК . С разпореждане №8204 от 02.07.2018г заповедният съд е указал на
заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 10.07.2018г
и на 07.08.2018г/ тоест в едномесечния
срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е
процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, при връчване
на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило
се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото
исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника и
съдържащи се на лист 6-20 от досието на
делото, се установява, че с Решение №ОУ-013 от 10.05.2008г ДКВЕР е одобрила
общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Електроснабдяване“АД. Съгласно чл.35,
ал.1 от тези общи условия „ЕВН Електроснабдяване“АД публикува одобрените от ДКВЕР общи условия
най- малко в един централен и един местен
всекидневник и интернет страница, както и ги поставя на видно място във всички
центрове за работа с клиенти на ЕВН ЕС . Те влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване , без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Според ал.2 на сочената разпоредба до 30 дни след влизане в сила на Общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в ЕВН ЕС писмено заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от ЕВН ЕС
специални условия , различни от публикуваните общи условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения . Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС снабдява
с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение „АД и не се е
възползвал от правото си да избере друг доставчик . Съгласно чл.11 от ОУ
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина определени в общите условия. В
чл.17 от ОУ подробно е разписан начина на изчисляване на количествата потребена
електрическа енергия. Посочено е, че
ищцовото дружество фактурира ежемесечно доставките. Издава на клиента обща
фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени .
Издадените фактури съдържат следните задължителни реквизити съгласно действащото
законодателство: номер на измервателния уред, количеството електрическа енергия
за отчетния период, продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за отчетения пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.Видно
от данните по делото, съдържащи се на
лист 61-69 от досието на делото коментираните Общи условия са публикувани в централния ежедневник- вестник „Дневник“ от
27.05.2008т. и в местни ежедневник – вестник „Марица“ , бр.123 от 26.05.2008г.
От
представените по делото 6 броя фактури, съдържащи се на лист 15 до 20 от досието на делото и неоспорени от ответната
страна се установява, че за процесния период 05.03.2017г до 04.08.2017г.
на двата обекта на потребление с ИТН....
и с ИТН .... е фактурирана потребена електрическа енергия и
доставка на мрежови услуги на обща стойност на 418.85лв.В посочените документи
доставчик е ищцовото дружество, а получател на доставката е Г.Д.А. с клиентски
номер **********.
Според
изслушаната съдебно- техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи,
че за исковия период 05.03.2017г до 04.08.2017г. има доставена електрическа
енергия и предоставени мрежови услуги както следва:1/ до обект с ИТН ....
„Временно захранване“ на адрес град Пазарджик, ул.“Б.“027 с клиентски номер ********** за периода от 05.03.2017г. до 31.03.2017г.
доставената електроенергия е в размер на 2 455 КWh/ дневна -1 644 КWh и нощна-811 КWh. Предоставената
мощност до този обект за периода от 05.03.2017г до 31.03.2017г е 15 КWh. Доставената
електроенергия е измерена с монтирания на 13.11.2012г електромер с
фабр.№62745403 трифазен статичен електромер „Искра МТ 174“ 230/400V 10/60А, който е
преминал всички изискуеми измервания съгласно заповеди №А-441 от 13.10.2011г и
заповед№А333 от 29.05.2014г. на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор с периодичност на проверките -4 години и е
притежавал необходимите стикери , пломби и знаци за това. Този електромер е
демонтиран на 31.03.2017г. поради закриване на партидата., 2/до обект с ИТН .... на
адрес град Пазарджик, ул.“Б.“№27, магазин 2, прекъснат с титуляр Г.Д.А. с клиентски №********** за периода от
31.03.2017г до 04.08.2017г няма доставена електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги.На 31.03.2017г е монтиран електромер с фабричен №*********
еднофазен статичен електромер „ZPA“ 230V10/60А, която е
преминал всички изискуеми проверки
съгласно горевизираните заповеди на председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с периодичност на проверките -6 години и е
притежавал необходимите стикери, пломби и знаци за това. Според вещото лице
предоставената мощност до ИТН .... за периода от 31.03.2017г до 04.08.2017г е в
размер на 6 КWh. Вещото лице
обобщава, че отчетената електроенергия през процесния
период съвпада с фактурираната електрическа енергия за същия период през
процесния период е фактурираното такова количество електроенергия и мрежови
услуги каквото действително е доставено/ отчетено/ посредством измервателните
уреди, тоест отчетените и фактурирани
количества съвпадат. Предоставените мрежови услуги съвпадат с фактурираните
такива начислени съгласно решения на КЕВР за процесния период –Решение Ц-19/30.06.2016г.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на 418.85лв.
лв., представляващо стойността на консумираната от обекти на потребителя
ел.енергия и мрежови услуги за периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г. г.и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 21.22 лв. за периода от 21.04.2017г до 22.10.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението ,
тоест през процесния период е доставял договореното количество и качество
ел.енергия в него, тоест да докаже както
по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в
разпоредбите на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България“Електроснабдяване“АД, чл.2, ал.1, чл.3
и следващите , които общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от
10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за да възникне правоотношението
по покупко-продажба на ел.енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. Ето защо релевираното от ответника в писмения му отговор възражение за
липса на облигационно правоотношение между страните, е неоснователно. Следва да
се отбележи ,че съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключване на търговска
сделка, каквато е продажба на електрическа енергия, не е необходима писмена
форма. Дружеството ищец като снабдител
по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя електрическа енергия на
потребителя по цени, определени от ДКЕВР. Както се посочи по-горе съгласно
чл.13 от действащите в процесния момент общи
условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия, всеки
клиент, чието съоръжение е присъединено
към електроразпределителната мрежа, като безспорно се установи, от
кредитираното с пълно доверие експертно заключение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, че процесните обекти са били присъединени към мрежата и захранени с
електрическа енергия през исковия период.Между страните не съществуваше спор,
че ответникът е собственик обекти с ИТН ....
и ИТН...., находящи се в град Пазарджик,които са електрифицирани. За ответника е открит
клиентски номер **********, на който номер са издавани всички процесни фактури.
Според чл.7, т.1 от ОУ ищецът има задължението да снабдява с ел.енергия
клиентите си. Ответникът като потребител има насрещно задължение от чл.11, т.1
от ОУ- да заплаща стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начините, определени в чл.18, ал.1 и ал.2
от Общите условие – веднъж месечно по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и
цена за разпределение, като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден, според чл.27, ал.1 от ОУ.
В
конкретния случай общите условия са влезли в сила/ същите са били публикуване в
едни централен и един местен ежедневник/ и въз основа на тях между страните е
възникнало облигационно правоотношение предвид факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за изричното оспорване на общите условия и евентуално
сключено различно споразумение ,каквато правна възможност е съществувала и
според тези общи условия. По силата на съществуващата договорно правна връзка и
действащи общи условия са възникнали основните в корелативна обвързаност
насрещни задължения за всяка от страните идентични с присъщите на договор за
продажба и посочени по-горе.
В
съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество установи
надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.енергия за
исковия период 05.03.2017г до 04.08.2017г. От кредитираното с пълно доверие
заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установи по несъмнен
и категоричен начин, че през исковия период в процесните обекти е налице потребление на ел.енергия,
която е била отчетена правилно от съответното измервателно устройство , както и
че фактурираната количество съответства на действително доставеното. Ето защо
възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по
доставка на електрическа енергия и предоставяне на мрежови услуги е
неоснователно.Тук е момента на се отбележи, че
между страните няма спор, че фактурирането е извършено в съответствие с
цените, определени от ДКЕВР. Обстоятелството, че дружеството –доставчик не е съобщило на потребителя дължимите от
последния суми за консумирана електрическа енергия / в каквато насока възразява
ответника, позовавайки се на разпоредбата на чл.18, ал.4 от общите условия/ не
освобождава потребителя- ответник по делото от задължението му да плати като този извод се извлича по аналогия от ал.7 на чл.18 от Общите
условия, според който текст подаването на възражението срещу сметката не освобождава
клиента от задължените му да заплати дължимите суми в сроковете и по начините,
определени чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. В настоящия случай доколкото по делото не се
наведоха твърдения, нито доказателства от страна на ответника, че фактурираното
количество потребена ел.енергия и доставени мрежови услуги е заплатено, то главния иск се явява основателен и следва
да бъде уважен като следва да се приеме, по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 418.85лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за
периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното исканеза лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като първата фактура е с падеж 20.04.2017г./ до 22.10.2017г/ преди подаване на
заявлението, подадено на 23.10.2017г.Предвид наличието на уговорен падеж на
задължението по всяка отделна фактура , представена по делото , с настъпването
на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана за
плащане поради срочния характер на задължението. Срокът кани
длъжника.Изложените съображения обосновават извода, че предявеният акцесорен
иск е доказан по основание. Относно
размерът на претенцията съдът взе предвид неоспорения препис –извлечение от
сметка / лист 14 от делото/, видно от който размерът възлиза общо на сумата от
21.22лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава, изчислени в размер на
законната лихва върху дължимите суми по всяка от издадените фактури за
доставена електрическа енергия и мрежови услуги.Ето защо следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане и за
сумата от 21.22 лв. обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г до 22.10.2017г.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
175 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 725лв.разноски в исковото
производство / от които 75лв.ДТ, 300лв. за особен представител, 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение и 250лв. за вещо лице/.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на Г.Д.А. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37,
представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. за следните суми: главница в размер на 418.85лв.,
представляваща стойността на консумираната електрическа енергия и начислена
цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 05.03.2017г до 04.08.2017г,
обезщетение за забава в размер на 21.22 лв. за периода от 21.04.2017г до 22.10.2017г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-24.10.2017г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед№2627/26.10.2017г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№4281/2017г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Д.А. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37,
представлявано от М. М. М.-Д., Жанет Петкова сумата от 175 лв. разносни в
заповедното производство и сумата от 725 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :