РЕШЕНИЕ
№ 23245
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110146279 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „**********“ ЕООД, ЕИК:
*************** със седалище и адрес: ******************** представлявано от
управителите ****************************** срещу П. К. Ш., ЕГН **********, с адрес:
**************************** с която се моли съда да приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ****** сключен на 06.01.2020 г. между „СК ООД и
ответника, ведно със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 35,04 лева (тридесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 06.01.2020 г. до 20.02.2020 г., сумата 212,42 лева (двеста и дванадесет лева и 42
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2020 г. до 29.01.2025 г
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. ************** г., по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 06.01.2020 г. П. К. Ш., ЕГН: **********, е сключил Договор за
потребителски кредит № ****** с „СК ООД, по силата на който е получил сумата от 700
лева, срещу което се съгласил да върне една вноска от 735 лева в срок до 20.02.2020 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.61 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
****** на 06.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора.
1
Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ********. г.
„СК ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „**********“ ЕООД, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: ******************* Вземането срещу длъжника по
настоящото производство е индидуализирано на в Приложение № 1 към договора за цесия.
Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между П. К. Ш. и „СК ООД е сключен договор за паричен заем К № ******/06.01.2020
г., по реда на ЗПФУР, по силата на който П. К. Ш. е получил в заем сумата от 700 лева както
и, че заемните средства са предоставени от „СК ООД на потребителя, съобразно условията в
договора. По силата на договора е отпуснат заем в размер на 700 лева, който е следвало да се
върне без разсрочване на 20.02.2020 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на
40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.61 %. Общата сума за плащане е
735.04 лева. Включена е такса за експресно разглеждане в размер на 358.96 лева, с която
такса вноската става 1094.00 лева.
Съгласно §16 от Общи условия на „СК” ООД за заеми „К”, предоставяни чрез
интернет Експресно разглеждане на заем е незадължителна за Заемателя услуга,
предоставяна от Заемодателя при отправяне на искане за заем, която осигурява разглеждане
на отправеното искане до един час, считано от момента на неговото отправяне.
Според чл. Чл. 31. (от ОУ Когато това е предвидено за съответния продукт,
Заемодателят може да предложи на Заемателя допълнителна незадължителна услуга за
експресно разглеждане на искането за заем. Размерът на вноската с включена такса за
използване на допълнителната услуга експресно разглеждане на искането за заем се посочва
изрично в договора за заем. Заемателят има право по свое желание, изразено при
кандидатстването, да заяви ползването на допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на своето искане. Експресното разглеждане е незадължителна за
заемателя услуга и нейното избиране не увеличава възможността за сключване на договор за
заем със Замодателя. Експресното разглеждане на искането задължава Заемодателя да
разгледа подаденото искане приоритетно, като обяви своето становище в срок до един час,
считано от подаването на всяко конкретно искане, освен когато това е невъзможно поради
причини от обективен характер или забавянето се дължи на независещи от Заемодателя
обстоятелства. В тези случаи Заемодателят е длъжен да разгледа подаденото искане във
възможно най-кратък срок. В случаите, в които исканията с избрана услуга за експресно
разглеждане бъдат подадени в последния час от работното време на Заемодателя или извън
него, последният може да разгледа исканията в началото на следващия работен ден, без това
2
да се счете за нарушение на задълженията му спрямо Заемателя. При избор на услугата за
експресно разглеждане на искане Заемателят дължи на Заемодателя такса. Таксата за
експресно разглеждане се дължи от Заемателя само в случаите, когато Заемодателят одобри
подаденото искане и е платима при погасяване на договора за заем съгласно определените в
настоящите общи условия правила за ред на погасяване.
Представен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022
г., сключен между „СК ООД –цедент и „**********“ ЕООД–цесионер. Представено е и
извадка от Приложение № 1 към него г., с което СК ООД е прехвърлило вземането си към
различни длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано
вземане по договор с №****** с длъжник П. К. Ш..
В договора е посочено, че цедентът „СК ООД е упълномощил цесионера **********“
ЕООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които то е цедирало.
Не са представени доказателства уведомително писмо да е връчено на ответника преди
завеждане на делото. Независимо от това във връчената исковата молба са направени
изявления за уведомяване за цесията.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „СК ООД и
ответника П. К. Ш. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 700 лева, за което е налице изявление от негова
страна в договора. Доколкото крайният падеж на договора- 20.02.2020 г. е настъпил всички
вземания по договора са изискуеми.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
3
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на ответника, както и поради изричното изявление,
инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за
цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо
кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане е свързана с усвояване и
управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на
такава в противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на
клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите
нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът е
несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от
1 месец. Затова такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая
това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.
За съда е неясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса
в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита.
4
Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна.
Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора.
Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с
общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.05 %
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането в размер на
358.96 лева- такса за бързо разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 71.98 лева.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на
ГПР става 21203%, съобразно изчисление на съда с calculator.bg по реда на чл. 162 ГПК,
надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 50 %/ към месец
февруари 2020 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -0 %/, а имено
представлява близо двадесет и една хиляди пъти размера на законна лихва -/чл.19,
ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 700 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
5
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи ,,Защита на
кредита“ и ,,Еднократна такса за оценка на риска“, невключени в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17,
EU:C:2019:250/.
Частичната основателност на иска налага съразмерно уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за сумата от 92.35 лева от пълно претендиран
размер – 125 лева- държавна такса в размер на 25 лева, и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 34.80 лева от пълен
размер от 47.10 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**********“ ЕООД, ЕИК:
*************** със седалище и адрес: ******************** представлявано от
управителите ****************************** срещу П. К. Ш., ЕГН **********, с адрес:
******************, ******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК, че ответника дължи на ищеца сумата от 700,00 лева (седемстотин
лева), представляваща главница по прогласения за нищожен Договор за потребителски
кредит № ****** сключен на 06.01.2020 г. между „СК ООД и ответника, по отношение на
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. **************
г., по описа на СРС, 46 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за законна лихва върху главницата
за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 35,04 лева (тридесет и пет лева
и 04 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 06.01.2020 г. до 20.02.2020 г.,
сумата 212,42 лева (двеста и дванадесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 20.02.2020 г. до 29.01.2025 г
ОСЪЖДА П. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на „**********“ ЕООД, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 92.35 лева за
настоящото производство и 34.80 лева за ч.гр.д. ************** г., по описа на СРС, 46
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7