№ 92
гр. гр. Димитровград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева ГрА.нско дело №
20215610101583 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Т.
К. Л. с ЕГН ********** от *****************************, чрез
Адвокатско дружество „К. и Леман Хайри", ЕИК176928522, съдебен адрес:
гр.Димитровград,ул."Цар Симеон" бл. 6 вх.Б ап.2, представлявано от адв.Г. К.
от ХАК Против А. А. Ш. с ЕГН ********** и А. Л. Ш. с ЕГН ********** и
двамата от *****************************, с която е предявен иск с правно
основание чл. 64 от ЗС.
В исковата молба ищецът твърди следното: Видно от Съдебно решение №
2174/26.01.20о6г. по к.гр.д.№ 1607/20о3г. по описа на ВКС и нот.акт № 41 том
2 с per.№ 1636 дело № 189 /2015г.на нотариус с per.№ 398 съм собственик на
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.3/ двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет точка три/ по КК и КР на
Димитровград, с адрес: гр.Димитровград,ул."Марица" № 34 със ЗП от 59/
петдесет и девет/ кв.м., и ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.4
/двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет
точка четири/ със ЗП от 69 /шестдесет и девет/ кв.м., които сгради са
построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с КИ№ 21052.1008.80 / двадесет и една
хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет/ , със стар
идентификатор няма, с номер по предходен план:58, квартал 16 парцел XVII
npu граници за целия имот: имот №
21052.1008.3,21052.1008.22,21052.1017.296,21052.1008.21,
21052.1008.81.Двете сгради представляват единна постройка бивш
„колбасарски цех", съгласно Акт за узаконяване № 2/12.01.1994г. на Община
Димитровград и са с обща застроена площ от 150 кв.м. Видно от НА № 200
т.4 рег.№ 9524 д.№ 563 от 2008г. ответниците са собственици на
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, в който са построени посочените по-горе сгради, с
1
КИ на ПИ № 21052.1008.80 / двдцесет и една хиляди и петдесет и две точка
хиляда и осем точка осемдесет/ ,ведно с построената в същия имот
ЖИЛИЩНА СГРАДА С КИ 21052.1008.80.1 В качеството си на
суперфициален собственик имам правата по чл. 64 от ЗС, а именно: да се
ползвам от земята /дворното място, което е собственост на посочените погоре
лица/, доколкото това е необходимо за използване на постройките ми, като по
този начин да ми се осигури нормапен достьп до собствените ми сгради, както
и възможност да ги поддържам и в нормално и годно за ползване състояние.
Противно на задълженията си по ЗС, собствениците на поземления имот ми
пречат да имам пряк и нормален достьп до двете промишлени сгради,
съставляващи една обща постройка, както и ми пречат да използвам околното
около тях пространство,за да ги използвам по предназначение и да ги
поддържам в нормално състояние. Собствениците на поземления имот ми
пречат и отказват достьпа ми през техния имот, както и възможностга ми да
ползвам необходимото около собствените ми постройки пространство,за да
поставям строителни материали като ги ремонтирам и използвам.Нямам и
никакъв достьп до постройките откъм улицата през поземления имот. Именно
поради горното за мен в качеството ми на суперфициален собственик
възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Фактическата искова претенция е съдът да постанови решение, с което да
определи по отношение на ответниците правото на ползване на ищеца върху
ПО3ЕМЛЕН ИМОТ с КИ№ 21052.1008.80 / двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет/ , със стар идентификатор
няма, с номер по предходен план:58, квартал 16 парцел XVII npu граници за
целия имот: имот №
21052.1008.3,21052.1008.22,21052.1017.296,21052.1008.21, 21052.1008.81 с
цел осигуряване на правото й да ползва такава част от имота, която да й
осигурява нормален и необезпокояван достьп до двете постройки съответно с
КИ № 21052.1008.80.3 със 3П от 59 кв.м. и КИ 21052.1008.80.4 със ЗП от 69
кв.м, така както са заснети в АГКК и реална 3П от 150 кв.м. както и
възможността на ищцата да ги поддържа в нормално и годно за ползване
състояние, за което решение да бъде изработена скица от вещо лице, която да
бъде неразделна част от решението- иск с основание чл. 64 от ЗС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали писмен отговор.В
съдебно заседание ответника А. Шефкет, чрез процесуалния си представител
адв.Влахова заявява, че не е дала основание за депозиране на тази искова
претенция, тъй като към момента достъпа до имота не бил ограничен и носи
ключ от вратата за предаването му на ищцата в съдебно заседание.
В съдебно заседания ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
уважаване на иска като основателен и доказан с оглед събраните в процеса
доказателства. Дава съгласие правото му на ползване да бъде уредено,
съгласно втория предложен вариант от вещото лице по допълнителната СТЕ –
Схема 2. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът А. Ш., чрез процесуалния си
представител намира иска за недопустим, с оглед липсата на доказателства
2
ответницата да е препятствала правата на ищеца по чл. 64 ЗС. В случай на
уважаване на ищцовата претенция счита, че най-удачен и за двете страни се
явява предложения от вещото лице вариант втори, обективиран в Схема №2
от допълнителната СТЕ, като в съдебно заседание от 1.3.2023г. предава на
ищеца ключ от входната врата на имота.
Отв.А. Ш., редовно призована за съдебни заседания, не взема становище
по исковата претенция, не се явява лично, не изпраща надлежно
упълномощен представител.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 64 от ЗС.
Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда отделно от
собствеността върху терена. Искът по чл. 64 ЗС има за предмет
осъществяване на съдебна администрация между собственик на сграда в чужд
имот и собственика на имота, върху който е изградена постройката, за
разрешаване на спора им относно начина на ползване на терена от
суперфициара. В този смисъл искът е допустим и подлежи на разглеждане по
същество. Докато постройката съществува, тя е годен обект на правото на
собственост и може да се ползва по предназначение независимо от статута й.
Имотът е в урбанизирана територия и суперфициарният собственик може да
ползва и поддържа постройки на терена.
От изложените от всяка от страните твърдения и възражения настоящият
съдебен състав достига до извод, че за ищецът е налице правен интерес от
защитата по чл. 64 ЗС, доколкото безспорно по делото е, че съгласно съдебно
решение № 2174/26.01.20о6г. по к.гр.д.№ 1607/20о3г. по описа на ВКС и
нот.акт № 41 том 2 с per.№ 1636 дело № 189 /2015г.на нотариус с per.№ 398
ищцата е собственик на ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.3/
двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет
точка три/ по КК и КР на Димитровград, с адрес:
гр.Димитровград,ул."Марица" № 34 със ЗП от 59/ петдесет и девет/ кв.м. и
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.4 /двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет точка четири/ със ЗП от
69 /шестдесет и девет/ кв.м., които сгради са построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с КИ№ 21052.1008.80 / двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда
и осем точка осемдесет/ , със стар идентификатор няма, с номер по предходен
план:58, квартал 16 парцел XVII npu граници за целия имот: имот №
21052.1008.3,21052.1008.22,21052.1017.296,21052.1008.21, 21052.1008.81.
Двете сгради представляват единна постройка бивш „колбасарски цех",
съгласно Акт за узаконяване № 2/12.01.1994г. на Община Димитровград и са
с обща застроена площ от 150 кв.м. Видно от НА № 200 т.4 рег.№ 9524 д.№
563 от 2008г. ответниците са собственици на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, в който
са построени посочените по-горе сгради, с КИ на ПИ № 21052.1008.80 /
двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет/
3
,ведно с построената в същия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА С КИ
21052.1008.80.1.
Същевременно се твърди и се установява по делото, че ответниците,
макар и отв.А. Ш. да заявява, че не оспорва правата на ищеца по чл. 64 от ЗС,
пречат на ищеца да използва околното около тези постройки пространство,
за да ги използва по предназначение и да ги поддържа в нормално състояние.
Собствениците на поземления имот/ответниците/ пречат и отказват достьпа
на ищеца през техния имот, както и възможностга му да ползвам
необходимото около собствените му постройки пространство, за да поставя
строителни материали като ги ремонтира и използва.Безспорно е, че няма
достьп до постройките откъм улицата през поземления имот. Горните
обстоятелства безспорно се доказаха от приетото като доказателство по
делото заключение на вещото лице, както и от факта, че едва в съдебно
заседание от 1.3.2023г. ключът за входната врата беше предаден на ищеца от
ответника А. Ш., като този ответник заяви пред съда в първо по ред съдебно
заседание “Заявявам, че желаем да се уреди достъпа до имота, в процес на
споразумение сме с ищцата, достъпа не е ограничаван, към настоящия момент
същата има достъп“.
Горните обстоятелства водят до извода за наличие на правен интерес у
ищеца за водене на настоящия процес за уреждане правата му по чл. 64 ЗС.
Настоящият състав на съда намира, че при така установените факти,
безспорно е налице интерес, като собственикът на постройка, който не е
собственик и на земята, не е задължен да изчерпи и да се ползва от друга
защита, различна от тази по чл. 64 ЗС. Той разполага, в случай на
невъзможност за доброволно уреждане на спора, с правото да претендира
безпрепятствено осъществяване на горното му законоустановено право като
суперфициарен собственик на постройки в чужд имот да се ползва от терена,
върху който са изградени, така че да осигури ползване на сградите по
предназначение. В този случай постройката има главно предназначение, а
прилежащият терен обслужващо.
Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от
земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено
правото, е постановено друго. Безпротиворечива е съдебната практиката, че
когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно
предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от
мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициаря
нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за
ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на
обикновени домакински нужди.
От заключенията на вещото лице арх.К.М.-Ш. по основната и
допълнителната задачи, които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени, безспорно се установи по делото, че от приложените към исковата
4
молба документи е установила, че собствсник на сградите, за които й е
възложено изготвяне на скица за прилежащ тсрен, е ищцата Т. К. Л.,
наследила 1/2 от тях от починалия си син Д.Й.Л. и закупила другата 1/2 от тях
от снаха си М.Н.Л.. Сградите са узаконени през 1994г. като „колбасарски цех"
без данни докога са функционирали като такива. През 2008г. собственици на
ПИ с КИ 21052.1008.80, кв. Марийно", гр. Димитровград, с площ 733кв.м,
урбанизиран, стават А. А. Ш. и А. Л. Ш., без данни за носители па други
вещни права, поради което ищецът е материалноправно легитимирана да
предявени иск и разполага с право да й бъде определена за ползване
прилежаща площ от земята на основание чл. 64 ЗС.
При иск по чл. 64 ЗС, когато се определяне мястото на преминаване и
ползване фактически се ограничава правото на собственост на титуляра на
това право, поради което съдът е длъжен да съобрази най-икономичния и
удачен вариант за страните. Смисълът на посочената разпоредбата е да се
определи прилежаща площ, която да обслужва постройката, а за да се ползва
същата по предназначение е безусловно необходимо да има реален достъп до
нея, т.е. възможност за преминаване до нея. В този смисъл преценявайки
предложените от вещото лице варианти, съобразявайки правата на страните и
нарочните им изявления и съгласие относно начина на ползуване на земята,
необходима за използуването на постройката според нейното предназначение,
съдът счита, че най-добър за двете страни се явява именно вариант
втори/Схема№2/ от допълнителната СТЕ, обективиран в Схема № 2, на л. 103
от делото. При този вариант в най-малка степен се засягат правата на
ответниците, а и ищецът изрази съгласие да обслужва и ползва имота си
именно по този вариант.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да бъде определена за ползване
по молбата на Т. К. Л. срещу А. А. Ш. и А. Л. Ш., площта на имот с
идентификатор КИ№ 21052.1008.80 / двадесет и една хиляди и петдесет и две
точка хиляда и осем точка осемдесет/ , със стар идентификатор няма, с номер
по предходен план:58, квартал 16 парцел XVII npu граници за целия имот:
имот № 21052.1008.3,21052.1008.22,21052.1017.296,21052.1008.21,
21052.1008.81, необходима за използване на намиращата се в имота,
собственост на ищеца постройка, според нейното предназначение:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.3/ двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет точка три/ по КК и КР на
Димитровград, с адрес: гр.Димитровград,ул."Марица" № 34 със ЗП от 59/
петдесет и девет/ кв.м., и ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.4
/двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет
точка четири/ със ЗП от 69 /шестдесет и девет/ кв.м., които сгради са
построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с КИ№ 21052.1008.80, както са отразени
имотът и постройките на скица-Схема №2, от СТЕ изготвена от вещото лице,
находяща се на л. 103 от делото, приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, като ищецът ще ползва площта
щрихована в зелен цвят на скицата-Схема №2/л.103/ от делото.
5
С оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищеца се следват направените и доказани по делото разноски,
своевременно претендирани още с исковата молба. Ищецът е реализирал
разноски и представил доказателства за сторени такива в общ размер на 1803
лева, от които 223 лева - заплатена държавна такса,380 лева - заплатено
възнаграждение на вещо лице и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане по делото са представени платежно нареждане, договор за
правна защита и съдействие, доказващи реалното им извършване.
Доколкото за разликата до 435.80 лева /приета от съда за действително
разходвана парична сума от ВЛ, декларирана от последното в Справка-
Декларация по чл.23 ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба №2/2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица/ и първоначално
определения от съда и внесен от ищеца депозит, ищецът не е внесъл /55.80
лева/, предвид и изхода на спора, ще следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на вещото лице арх.К.М.- Ш. сумата в размер на 55.80 лева.
По гореизложените съображения, Димитровградският районен съд
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Т. К. Л. с ЕГН ********** От
*****************************, чрез Адвокатско дружество „К. и Леман
Хайри", ЕИК176928522, съдебен адрес: гр.Димитровград,ул."Цар Симеон" бл.
6 вх.Б ап.2, представлявано от адв.Г. К. от ХАК, върху собствената на А. А.
Ш. с ЕГН ********** и А. Л. Ш. с ЕГН ********** и двамата от
*****************************, част от поземлен имот с идентификатор
КИ№ 21052.1008.80 / двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и
осем точка осемдесет/ със стар идентификатор няма, с номер по предходен
план:58, квартал 16 парцел XVII при граници за целия имот: имот №
21052.1008.3,21052.1008.22,21052.1017.296,21052.1008.21, 21052.1008.81,
целият с площ 733 кв. м., необходима за използване на намиращите се в
имота, собственост на ищеца постройки, според тяхното предназначение:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.3/ двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет точка три/ по КК и КР на
Димитровград, с адрес: гр.Димитровград,ул."Марица" № 34 със ЗП от 59/
петдесет и девет/ кв.м. и ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с КИ№ 21052.1008.80.4
/двадесет и една хиляди и петдесет и две точка хиляда и осем точка осемдесет
точка четири/ със ЗП от 69 /шестдесет и девет/ кв.м., които сгради са
построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с КИ№ 21052.1008.80, както са отразени
имотът и постройките на скица-Схема №2, от СТЕ изготвена от вещото лице
арх.К.М. - Ш., находяща се на л. 103 от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, като ищецът ще
ползва площта щрихована в зелен цвят на скицата-Схема №2/л.103/ от делото.
ОСЪЖДА А. А. Ш. с ЕГН ********** и А. Л. Ш. с ЕГН ********** и
6
двамата от *****************************, да заплатят на Т. К. Л. с ЕГН
********** от ***************************** , сумата от 1803/хиляда
осемстотин и три/ лева, представляваща сторени разноски в производството,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. Ш. с ЕГН ********** и А. Л. Ш. с ЕГН ********** и
двамата от *****************************, да заплатят на арх.К. Д. М.-Ш.
от град Хасково, ул.“Сан Стефано“№14 ап.1 сумата в размер на
55.80/петдесет и пет лева и 80 ст./ - депозит за възнаграждение на ВЛ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7