Определение по дело №20/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2019 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20194200500020
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово,   04.02.  2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на  четвърти февруари

през  две хиляди и деветнадесета              година в състав:

                                                            Председател: В.Топалова

Членове:         В.Генжова

                         Г. Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В.ч. гр.  .д. №   20                                                              по описа за   2019   год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Оброзувано е по подадена от П.К.П. *** , чрез адв. В.Д. ГАК частна жалба против прекратително определение № 6487/05.12.2018г., постановено по гр.д.1198/2018г. на Габровският районен съд.

В жалбата се твърди, че определението на съда, с което прекратява производството по делото, поради факта, че иска не е предявен спрямо надлежна страна в процеса е неправилно.

Счита, че ищцата е имала правен интерес да предяви отрицателния установителен иск спрямо ответника „С.Г.Груп” ООД доколкото е получила от същия покана за доброволно изпълнение. Същевременно за последващата цесия, с която вземането спрямо нея е било прехвърлено от „С.Г.Груп” ООД на „Ф.П.Колект” ЕАД не е била уведомена и не е знаела, че има друг кредитор. Смята, че има правен интерес да установи, че не съществува вземане на „С.Г.Груп” ООД спрямо нея, доколкото последващата цесия, като не и е съобщена не е произвела действие.

Моли да бъде отменено определението на ГРС за прекратяване на делото и да се разпореди продължаване на съдопроизводтвените действия.

            Ответникът е оспорил жалбата. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск и от там до недопустимостта на същия  е правилен. В случая ответникът не бил носител на спорното право, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо него. Моли определението за прекратяване на бъде потвърдено.

            Настоящият състав на съда, като взе предвид, че частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е внесена дължимата държавна такса я счете за процесуално допустима. Разгледана по същество я намери за основателна по следните съображения:

            За да предяви отрицателния установителен иск спрямо ответника „С.Г.Груп” ООД, че не дължи исковата  сума,  ищцата е обосновала правния си интерес с получено от нея уведомление изпратено от ответника, с което и съобщава за извършена от „ Мобилтел” ЕАД в негова полза цесия на сума в размер от 24,48 лв. Освен това ищцата е заявила в исковата молба, че многократно е канена по телефона от ответника да му издължи сумата.

            С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на отрицателния установителен иск поради липса на правен интерес, тъй като е предявен против ненадлежен ответник, доколкото той, към момента на предявяване на иска вече не е бил кредитор на ищцата, тъй като от своя страна е цедирал вземането спрямо нея на трето лице. Не е оспорил обстоятелството, че за тази цесия ищцата не е уведомена, но счита, че може да изпълни тези действия по уведомяването с отговора на исковата молба.

            След получаване на отговора с направените в него възражения, съдът е прекратил производството поради недопустимост на иска – липса на правен интерес, тъй като е предявен против ненадлежен ответник.

Настоящият състав на съда счита, че искът е прекратен неправилно.

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда/ процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска. Освен това  на разположение на ищеца, на тази фаза от процеса, са и други  процесуални способи,  при прилагането на които иска му може да бъде насочен към надлежния ответник.

Следва да се отбележи, че отговора на исковата молба не е връчен на ищцата, тъй като за съда липсва задължение в тази насока, т.е. към прекратяване на иска ищцата не е знаела за последващата цесия между ответника по делото и третото лице и тя не е имала възможност да вземе отношение по това  наведено от ответника обстоятелство.

 Ще следва определението за прекратяване да бъде отменено и  делото да се върне на първоинстанционния съд  за продължаване на процесуалните действия.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 6487/05.12.2018г., постановено по гр.д. № 1198/2018г. , с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

                                               

                                                                    Председател:

                                                                        Членове: