РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110204108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. Д. Я., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0445-000675 от
30.08.2022 г., издадено от Началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са
наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото собственика не е бил
уведомен, съответно и въззивника твърди, че не е знаел.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2022 г. около 11:16 ч. в община Аксаково, по път II-2901, посока с.
Калиманци, управлявания от въззивника л. а. „БМВ 330Д“, рег.*, собственост на Ж. С. С.,
ЕГН **********, бил спрян за проверка от служители на РУ Аксаково – свидетелите Е. А. и
Д. В., при която било констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено в
автоматизираната информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците им“
прекратяване на регистрацията без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
1
свид. Е. А. съставил спрямо въззивника АУАН серия GA, №692451, в който било отразено,
че въззивникът Д. Я. е управлявал съответното превозно средство, като същото е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.1 ЗДвП от 24.05.2022 г., с което е
осъществил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.
В последствие административно-наказателната преписка била изпратена до
РП Варна за преценка относно престъпление по чл.345, ал.2 НК като с Постановление
№8524/2022 от 11.07.2022 г. прокурор при РП Варна издал отказ да образува досъдебно
производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл. 345, ал.2, НК поради
неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е
собственик и на превозното средство, не е знаел за служебно извършената дерегистрация и
липсват данни собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация.
Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на РУ Аксаково при
ОД на МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача
на автомобила.
Въз основа на постановлението на РП Варна, наказващият орган издал
обжалваното НП като наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1
ЗДвП наказания глоба в размер 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6
месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свид. Е. А., така и от приобщените документи – НП №22-0445-
000675 от 30.08.2022 г., АУАН серия GA №692451 от 13.06.2022 г., справка нарушител-
водач, докладна записка рег.№445р-6538 от 15.06.2022 г., Постановление №8524/2022 от
11.07.2022 г., Заповед №812з-14632 от 02.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
Аксаково в ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от
приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал
процесното МПС, със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143,
ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно
това основание, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за
2
прекратяването на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие
на визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената
регистрация. Но от приобщените документи е видно, че въззивника Д. Я. не е собственик на
процесното МПС, съответно собственикът му Живко Стефанов Стефанов не е бил надлежно
уведомен нито от „Гаранционен фонд“, нито от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна. Тази информация е била установена и подробно описана в Постановлението на РП
Варна, като съдът я приема изцяло. По-важно обаче е друго. Дори въпросното уведомление
да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на
МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението
само се указва, че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в
предоставения срок), а доказателства за такова уведомяване липсват.
При изложените съображения съдът намира, че към момента на проверката
въззивникът Д. Я. не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията на
автомобила. Данни в тази насока не са представени от въззиваемата страна, като същата не
отрича липсата на извършено уведомяване. Следователно, след служебното прекратяване на
регистрацията на МПС служителите на С „ПП“ при ОД на МВР Варна не са изпълнили
задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18,
т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят
собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе
изтъкнато, липсват доказателства въззивникът да е бил уведомен и от Гаранционния фонд
по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети
действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор
"Пътна полиция" за предприемане на действия по дерегистрация. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че още на 13.06.2022г. в 14:30 ч. няколко часа след проверката е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. С оглед горното
съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е съставомерно
от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият към
инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за
извършената служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за
съответното обстоятелство изключва вината на водача и собственик на процесното МПС
при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не
осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1, ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата
24.05.2022г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без
валидна застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
3
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага
се извод, че вмененото на въззивника нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би могло да бъде
извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която правна
норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице,
нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано.
Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което
съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното
искане и представения договор за правна защита, в полза на въззивника следва да се
присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания
размер от 500.00 лв, който съответства на параметрите по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0445-000675 от 30.08.2022 г.,
издадено от началник РУ Аксаково при ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП, на Д. Д. Я., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в
размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание
чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Я. ЕГН **********,
сумата 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за
адвокат, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4