Определение по дело №555/2018 на Районен съд - Панагюрище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          Номер                  Година                                              Град                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

на                                                                          Година                                      

в закрито заседание в следния състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

като разгледа докладваното от                                                                                   

                                     гр.д.№                   по описа за                        год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 78, ал.3, във връзка с чл.248 от ГПК.

Предявена е искова молба от «М.» АД, със седалище и адрес на управление:***«ГСР» № ***, ет.5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.С., чрез юрисконсулт В.З., срещу С.С.А.,***, в която се сочи, че дружеството ищец са предявили заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, съгласно което ответницата С.С.А., Д.Х.А.и Здравка Х.А. следва да заплатят, съобразно с наследствените си права и задължения, съответни суми. В исковата молба се сочи, че вземането на дружеството –ищец, в качеството им на частен правоприемник (цесионер) на „Уни Кредит Булбанк“ АД, произтича от Договор за банков кредит № 237-71708322/16.04.2008г., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД и Д.Х.А., с който договор банката е отпуснала кредит в размер на 5 000,00 лв. Според ищците, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.11.2013г., сключен между банка „УниКредит Булбанк“ АД и дружеството –ищец, са прехвърлени на «М.» АД и ищците са новият кредитор по вземанията на банката, съгласно Договор за банков кредит № 237-71708322/16.04.2008г. – дължими суми, в едно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите принадлежности. Сочат, че кредитополучателят Д.Х.А. е починал на 18.01.2016г. и съгласно чл. 60 от ЗНасл, неговите наследници се явяват задължени лица по отношение на ищците. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищците, в качеството си на пълномощници на „Уни Кредит Булбанк“ АД са изпратили до ответницата С.А. уведомление, изх. № 4425/22.03.2018г., с което длъжницата А. е уведомена за извършената цесия. Сочи се, че същата е получила уведомлението лично на 26.03.2018г. Според исковата молба е налице неизпълнение на процесния договор за банков кредит, тъй като крайният срок за окончателно погасяване на сумите по кредита е изтекъл на 16.04.2013г., като на тази дата всички дължими суми са падежирали, задължението е станало изискуемо и длъжникът е изпаднал в забава, съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗЗД. Ищците твърдят, че липсват плащания по процесния договор за кредит, както от страна на Д А, така и на неговата наследница С.С.А..

          «М.» АД         молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответницата С.С.А., че същата дължи на дружеството- ищец, в качеството им на частен правоприемник – цесионер на „Уни Кредит Булбанк“ АД, заплащането на 4/6 идеални части от общото вземане, което възлиза на следните суми: главница в размер на 2769,77 лв., ведно със законната лихва  върху тази главница, считано от датата на предявяване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, считано от 16.04.2018 г. до окончателно погасяване на задължението; мораторната лихва в размер на 844,55 лв. за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2018г., част от държавната такса в размер на 72,29 лв. и 33,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират сторените съдебно -деловодни разноски.

Представят писмени доказателства.

В законоустановения срок ответницата С.С.А. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, а изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, както и приложените доказателства към нея сочат, че правото на иск не принадлежи на дружеството- ищец. Според ответницата, не става ясно кога е преустановено плащането по процесния кредит и кога е станал изцяло изискуем този кредит, което е законово основание за предявяване на подобен иск. С.А. сочи, че искът е и неоснователен, като оспорва изцяло изложените в исковата молба факти. Твърди, че е направила отказ от наследството на покойния й съпруг Д.Х.А., починал на 18.01.2016г., като с този акт не е приела наследството и няма как да отговаря за пасивите в него. Твърди, че с това свое волеизявление е недопустимо да бъде ответна страна в настоящия процес и да отговаря за задълженията на съпруга си. Според ответницата А., от приложените по делото доказателства не става ясно кога е преустановено плащането на процесния кредит от страна на длъжника и от кога вземането е станало изцяло изискуемо. Сочи също, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като се касае за периодични парични плащания, за които съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е предвидена тригодишна давност, като периодичните вноски са погасени по давност. Ответницата сочи, че е изтекла и по-дългата петгодишна давност за изискуемост на цялото вземане.

Представя следното писмено доказателство в копие: Съдебно удостоверение, издадено на 03.04.2018г. по частно гр. дело № 337/2018г., по описа на Районен съд Панагюрище.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2018 г.

На 15.11.2018 г. «М.» АД са  представили молба, в която сочат, че се отказват от предявения установителен иск срещу С.С.А., поради отказ от наследство, направен от ответницата. Молят,  при присъждане на съдебните разноски, претендирани от С.А., да се приложи Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след представяне на доказателства за заплащането им.

Съдът, след като се е запознал с приложеното по делото съдебно удостоверение от 03.04.2018 г., издадено по от ч. гр. дело № 337/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище, е установил, че ответницата С.С.А. се е отказала от наследството, останало след смъртта на съпруга й Д.Х.А., на 03.04.2018г. и този отказ е вписан в особените книги на Районен съд Панагюрище под рег. № 12/03.04.2018г.

На основание чл.233 от ГПК, Панагюрският районен съд, е прекратил настоящото гражданско дело, водено от «М.» АД  срещу С.С.А., поради отказ от иска от страна на дружеството -ищец.

Ищците са осъдени да заплатят на С.С.А. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 483,00 лв.

На 29.11.2018г. в канцеларията на Районен съд Панагюрище е депозирана молба от дружеството- ищец, в която същите сочат, че молят да бъде изменено Определение № 604/20.11.2018 г., постановено по настоящото гр. дело, в частта за разноските, тъй като в образуваното исково производство на ищците срещу ответницата А., е представен отговор на исковата молба, в нейно лично качество и без процесуален представител от 25.07.2018 г., като в писмения отговор се твърди, че А. няма задължения към „М.“ АД, поради отказ от наследство.

На 09.11.2018 г. дружеството -ищец са депозирали молба, с която е направен отказ от предявения установителен иск срещу А., като не е проведено насроченото за 21.11.2018 г. открито съдебно заседание.

Ищците твърдят, че А. не е представила доказателства, с които да удостовери претендираното адвокатско възнаграждение, като не са налице и индикации същата да е представлявана от адвокат в производството.

„М.“ АД молят съда да изменено постановеното Определение № 604/20.11.2018 г. в частта за разноските, с която са осъдени да заплатят сумата от 483,00 лв.- за адвокатско възнаграждение на ответницата, тъй като в случая такива разноски не са дължими.

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че е оставил без уважение описаната молба със свое разпореждане от 11.10.2019 г. Това разпореждане е обжалвано от дружеството- ищец пред Окръжен съд Пазарджик и със свое Определение № 433/07.08.2019 г., въззивният съд е обявил за нищожно разпореждането на Районен съд Панагюрище, поради липса на форма.

Делото е върнато на Районен съд Панагюрище за изпълнение на указанията, дадени в посоченото определение на въззивния съд.

На 17.12.2018 г. е представен отговор на молбата на дружеството- ищец по смисъла на чл. 248 от ГПК, предявена от ответницата А. чрез процесуалния й представител- адвокат П.Х.А.-А. от ПзАК. В отговора се сочи, че А. не е дала основание за завеждане на настоящото гражданско дело, тъй като отказът от наследството на покойния й съпруг Д.Х.А., починал на 18.01.2016 г., е направен на 03.04.2018 г., тоест 10  дни преди завеждане от страна на ищците на ч. гр. дело № 363/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище. А. сочи, че тъй като регистърът за откази от наследство при Районен съд Панагюрище е публичен, всеки правен субект може да извърши справка по него с оглед допустимостта и основателността на иск, при възникнал спор, касаещ облигационни отношения с починал длъжник. Ответницата сочи, че при направено възражение от нейна страна по ч. гр. дело № 363/2018 г. ищците са продължили процедурата, с образуване на настоящото гражданско дело, и ако А. не е подала писмен отговор, за да оспори допустимостта и основателността на иска, този иск е щял да бъде уважен, като бъдат поискани и присъдени сторените от нея разноски. Ищцата А. сочи, че е ползвала адвокатски услуги, като е заплатила адвокатско възнаграждение още на 23.07.2018 г., във връзка с изготване на писмен отговор по настоящото гражданско дело. Твърди, че ищците са направили отказ от предявения иск, като в молбата си за това обстоятелство са поискали и присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, след представяне на доказателства за това.

С.С.А. моли съда да остави без уважение молбата на дружеството –ищец, с която се иска изменение на Определение № 604/20.11.2018 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта за присъдените разноски.

След като се запозна с делото, съдът установи, че ч. гр. дело № 363/2018 г. е образувано на 16.04.2018 г., като е предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.А., Д.Х.А.и Здравка Х.А.. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 236/19.04.2018 г., с която и тримата длъжници са осъдени да заплатят, солидарно и в качестовто им на наследници на Д.Х.А., починал на 18.01.2016 г., задължението му, възникнало в резултат на Договор за банков кредит № 237-71708322/16.04.2008г., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД и Д.Х.А.. Посочено е, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.11.2013 г.,  „Уни Кредит Булбанк“ АД и „М.“ са се споразумели всички вземания на банката по този договор за кредит да станат собственост на заявителите.

По делото на 30.04.2018 г. е допизирано възражение от С.С.А., в което същата сочи, че не дължи изпълнение на вземането, което е наложило предявяването на искова молба от „М.“ АД и образуването на настоящото гражданско дело. На 25.07.2018 г. ответницата С.С.А. депозира писмен отговор на исковата молба, в която сочи, че оспорва предявената искова претенция, като неоснователна и недопустима, тъй като е направила отказ от наследството на съпруга си Д.Х.А., с който акт не е приела наследството и не може да отговаря за пасивите по него. Прилага съдебно удостоверение, издадено на 03.04.2018 г. от Районен съд Панагюрище по ч. гр. дело № 337/2018 г., от което е видно, че С.С.А. е поискала да бъде вписан отказа й от наследство, останало след смъртта на съпруга си Д.Х.А. на 03.04.2018 г. Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание с Определение № 521/11.10.2018 г.

На 15.11.2018 г. е депозирана молба от дружеството- ищец, с която се заявява отказ от предявения установителен иск срещу С.С.А., поради отказ от наследство, направен от ответницата. В молбата ищците молят, адвокатското възнаграждение, претендирано от С.С.А. да бъде намалено до минималния размер за съответния вид правни услуги, съобразно с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по граждански дела адвокатското възнаграждение при материален интерес от 1000 до 5000 лв., следва да бъде 300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв., като по този начин дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение, дължимо и заплатено от С.С.А. възлиза на 483,00 лв.

Съдът приема, че предявената молба, с оглед изхода на настоящото гражданско дело, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като от всички събрани по делото писмени доказателства се установи ясно и категорично, че претенцията на ответницата С.С.А. е за заплащане на минималното адвокатско възнаграждение, което тя е извършила за процесуалното представителство по настоящото гражданско дело.

Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК, Панагюрският районен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна и недоказана, молбата на «М.» АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***«ГСР» № ***, ет.5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.С., чрез юрисконсулт В.З.,  да бъде изменено Определение № 604/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 555/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище, в частта за разноските, дължими на ответницата С.С.А., с ЕГН- **********,***.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от датата на получаване на препис от същото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: