№ 354
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Карамфила Тодорова
Членове:Вера Чочкова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601074 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33-та НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на
наказателно дело – нохд № 7587/2025 на Районен съд София.
В искането се посочва, че с определение от 23.05.2025г. СРС е одобрил
споразумение за решаване на делото, с което обвиняемият Д. Б. се признал за
виновен за извършено на 29.08.2025г. престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1
НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК му е наложено
наказание пробация при пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване пред пробационен служител при определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и два месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и два месеца. На основание чл. 55, ал. 2 НК му е наложена и глоба в
размер на 150 лв.
С искането се релевират доводи за допуснати от съда съществени
процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, състоящи се в това, че в
одобреното споразумение била вписана грешна година на извършване на
деянието – 2025, вместо 2024г. Поддържа се и, че осъденото лице е с висока
степен на обществена опасност, изведена от неговото съдебно минало и от
данните за извършени нарушения по ЗДвП, поради което наложеното
1
наказание се явява явно несправедливо като занижено – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Обосновава се, че наказанието е
следвало да бъде определено при условията на чл. 54 НК.
В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на САП
пледира, че са налице основанията на искането за възобновяване на
наказателното дело. Предлага да се уважи.
Защитникът на осъденото лице пледира, че не са налице основанията на
искането за възобновяване. Относно релевираната грешка в годината на
деянието обосновава, че се касае за очевидна фактическа грешка, която не е
съществено процесуално нарушение. Относно наказанието аргументира, че то
е резултат на съгласувана воля на страните и е справедливо. Посочва, че
осъденият към онзи момент не е бил осъждан. Заявява обаче допуснато друго
процесуално нарушение – това, че първоинстанционният съд е следвало да
спре производството пред себе си предвид образувано пред Конституционния
съд дело за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.
343в, ал. 3 НК. Посочва, че с Решение № 7 от 12.06.2025г. на
Конституционния съд, обн. ДВ бр. 50/2025, нормата на чл. 343в, ал. 3 НК е
обявена за противоконституционна и към момента такъв престъпен състав не
съществува. Пледира по тези съображения съдът да възобнови делото, да
отмени определението, с което споразумението е одобрено и оправдае
осъдения. Алтернативно пледира делото да се върне на първоинстанционния
съд от стадия на разпоредителното заседание.
Осъденият Д. Б. в лична защита и в последна дума се присъединява към
защитника си.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането и на
страните в съдебно заседание, прие следното:
Искането е допустимо за разглеждане. Направено е от процесуално
легитимиран субект, спрямо акт от кръга на подлежащите на проверка по реда
на глава 33-та НПК, както и в предвидения срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С определение от 23.05.2025г. на СРС, НО, 3-ти състав, постановено по
нохд № 7587/25, съдът е одобрил споразумение между защитника на обв. Д.
П. Б. и прокурор от СРП, с което обвиняемият се признава виновен в това, че:
На 29.08.2025г. около 17.25 ч., в гр. София, по бул. „Тодор Александров“, с
посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“,
управлявал моторно превозно средство - мотопед марка „Пежо Спид
Файт“, с регистрационен номер № ********, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед №277/22.01.2024г. от полицейски инспектор К. К. от Отдел „Пътна
полиция”-СДВР по чл. 171, т. 1,6. „б“ от Закона за движение по пътищата,
връчена на 22.01.2024 г. – престъпление по чл.343в, ал.3 от НК и му е
наложено наказание на осн. чл.343в, ал.3 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1,
2
т. 2, б „б“ от НК - „пробация“ при пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, с явяване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една
години и два месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и два месеца, както и при условията на чл.55,
ал.2 от НК глоба в размер на 150 лв.
Не е налице съществено процесуално нарушение, за каквото искането на
главния прокурор намира допуснатата грешка в годината на извършване на
престъплението. Действително данните по делото, в това число и
постановлението за привличане на Д. П. Б. от 29.04.2025 г. /л. 37 ДП/ сочат на
дата на извършване на деянието – 29.08.2024г., а не 29.08.2025г., която
фигурира в проекта на представеното на съда споразумение и в
определението, с което то е одобрено. Тъй като определението е от достоверна
дата 23.05.2025г., очевидно е, че датата на деянието, посочена и в проекта на
споразумение, и в определението на съда като 29.08.2025г., е резултат на
очевидна фактическа грешка в частта на годината. Грешката обаче няма
характера и съдържанието на съществено процесуално нарушение, което да се
отразява на правната сила на съдебния акт, нито на правата на страните в
производството.
Изправянето на грешката може да се извърши по реда на новоприетата
разпоредба на чл. 33а НПК /нов/, обн. ДВ бр. 61 от 2025г., в сила от
31.10.2025г., действаща оттук нататък и обхващаща, в качеството си на
процесуална норма и заварените случаи на актове с допуснати такива грешки.
Не е налице и второто релевирано в искането основание за
възобновяване – явна несправедливост на наложеното наказание.
По смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо
когато очевидно не отговаря на степента на опасност на престъплението и на
дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Несправедливостта следва да е очевидна, присъстваща във висока и силно
изразена степен, така че по никакъв начин да не способства за постигане
целите на наказанието по чл. 36 НК, както и наказанието да е крайно
непропорционално на извършеното престъпление. Данните по делото не
разкриват такъв характер на наложеното наказание.
Искането релевира като относимо към наказанието осъждане на Д. Б. с
определение за одобряване на споразумение от 18.11.2024г. по нохд №
14369/24 на РС София, за извършени на 22.01.2024г. престъпления по чл.
343б, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и определено общо наказание по чл.
23, ал. 1 НК – осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Така релевираното обстоятелство обаче не се разглежда от настоящия
състав като относимо към обстоятелствата за индивидуализацията на
наказанието, тъй като деянията по двете осъждания се намират в условията на
реална съвкупност помежду си. Те са извършени преди влизане в сила на
3
осъдителните актове за тях, т.е. към момента на извършването им осъденият е
бил неосъждан. Следователно не е налице рецидивна престъпност като
типично свързано с личността обстоятелство утежняващо отговорността.
Законодателят е регулирал различен поход при определяне на наказанието в
хипотезата на реална съвкупност от престъпления, при който значението на
множеството престъпления се отчита при определянето на едно общо
наказание за всички тях. В този случай по-тежкото от отделните наложени за
деянията в съвкупността наказания поглъща по-лекото, когато са от един и
същ вид, или както е в случая – когато са наложени наказания лишаване от
свобода и пробация. Разбирането на законодателя е наказателната отговорност
да е реализирана на плоскостта на едно, най-тежко наказание за цялата
съвкупност. При това положение взаимното усилване, мултиплициране на
тежестта на наказанията за всяко отделно престъпление поради факта на
другите в съвкупността, както предлага прокурорът, би довело до нарушаване
на принципа на законността, тъй като на множеството деяния би се придало
недопустимо двойно значение и тежест. Изводът е верен с оглед законовата
възможност на чл. 24 НК за увеличаване на най-тежкото наказание като се
отчита именно обемът на съвкупната престъпна дейност.
Също така прокурорът, за да обоснове несправедливост на наказанието,
се позовава на наложени на осъденото лице административни наказания по
ЗДвП. Видно обаче от справката картон на водача Д. Б., преобладаващата част
от наложените му наказания са времево значително отдалечени от датата на
процесното деяние и не могат да бъдат отчитани меродавно в посока
утежняване на наказателноправното положение на осъдения. Освен това,
нормата на чл. 378 НПК позволява при решаване на делото по този ред
наказателната отговорност на дееца да се определи по реда на чл. 55 НК без
реално да са налице основанията на нормата, стига да не се достига до крайна
несправедливост на наказанието. Случаят не е такъв, тъй като
административните нарушения на осъдения по ЗДвП не са с обем и
съдържание, които да говорят за явно отклонение на наложеното наказание от
принципа на справедливост.
Основното и меродавно правно съображение за отхвърляне на искането
в тази част обаче се черпи от факта на постановеното Решение № 7 от
12.06.2025г. на Конституционния съд, (обн. ДВ, бр. 50 от 20 юни 2025 г.), в
сила от 24.06.2025г., с което разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от Наказателния
кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; посл. изм. бр. 42 от 2024 г.) е обявена за
противоконституционна. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗКС, актовете, обявени за
неконституционни не се прилагат.
Следователно, понастоящем престъпният състав на чл. 343в, ал. 3 от
Особената част на НК се явява дерегулиран, а съответното деяние -
декриминализирано. След като деяние, за каквото осъденото лице е осъдено,
към момента не е престъпно, съответно не е изобщо наказуемо, още по-малко
има основание за негово по-тежко наказване тепърва. Обявяването на нормата
на чл. 343в, ал. 3 НК за противоконституционна обаче е post factum
4
атакуваното определение и не е основание за неговата отмяна. Към момента
на осъждането нормата е била действаща. Съдът е приложил действащ закон,
следователно няма нарушение на принципа на законност.
Като се позовава на цитираното решение на КС и като аргументира
допуснати от решаващия съд други съществени процесуални нарушения,
защитата прави искане за отмяна на атакуваното определение и оправдаване
на осъденото лице. В настоящото производство обаче съдът е строго обвързан
от заявените от искателя поводи за възобновяване, които са касационните
поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК и не може да има за предмет на
разглеждане други, различни от тях. Служебното начало, при което съдът
съобразява нарушения, незаявени от искателя, характерно за контролно-
ревизионното производство, е неприложимо. Главният прокурор не е заявил
други касационни основания от вече обсъдените, още по-малко такива, които
са благоприятни за осъдения. Искане за възобновяване на делото, направено
от самото осъдено лице в смисъла на заявеното от защитника, по реда на глава
33-та НПК, не е направено. Ето защо, на строго процесуално основание,
такова, заявено в защитна реч, не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на главния прокурор за
възобновяване на наказателно дело – нохд № 7587/2025 на Районен съд
София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5