№ 55889
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско
дело № 20241110145389 по описа за 2024 година
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********
не е депозирал надлежно възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 45389/2024г., по описа на СРС, IIIГО, респективно по
аргумент от чл. 416 ГПК, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в
законна сила.
От вписаните данни в ТР се установява, че управители на „Л.Б.“ ООД, ЕИК
********** са лицата С.Р.К. и И.К.С., като избраната форма за представляване на
дружеството е заедно.
Видно от материалите по делото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от дружеството, което обаче е подадено и подписано от единия
управител И.К.С..
С разпореждане № 37160/03.03.2025г., съдът е дал указания на длъжника, в
едноседмичен срок да представи възражение по чл. 414 ГПК, подписано от двамата
управители или подписано от адвокат, упълномощен от двамата управител. Изрично е
указано, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че в срока по чл. 414
ГПК не е депозирано надлежно възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК.
На 28.03.2025г., след срока за изпълнение на указанията, по делото е постъпило
възражение, подадено и подписано отново само от единия управител И.К.С., като
същият сочи, че възражението му е допустимо и е подписано само от единия
управител, той като другият управител отказва да го подпише.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите
лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон
или според устройствените им правила.
В случая „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********, видно от вписването в ТР, се
представлява заедно от управителите С.Р.К. и И.К.С., респективно извършването на
процесуални действия от името на дружеството само от един от управителите или от
адвокат, упълномощен само от един от управителите, прави сезирането на съда
нередовно. В такава хипотеза е налице липса на валидно изявление от носителя на
материалното право в случая дружеството „Л.Б.“ ООД, ЕИК ********** и прави
волеизявленията от името на дружеството невалидно, което не може да бъде
преодоляно чрез института на особеното представителство, доколкото това би
дерогирало съвместното представителство от двама представляващи, а отделно
противоречи на закона - чл. 30, ал. 1 ГПК. Несъгласието между лицата, заедно
представляващи съответното юридическо лице, следва да се отстрани по правилата на
дружественото право, но не и чрез назначаването на особен представител от страна на
1
съда.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че един от
формулираните въпроси по Тълкувателно решение 1/2024г. на ОСГТК на ВКС е
„Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че
двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият
управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице
с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не
дава съгласие за тях?“
От мотивите на разпореждането за образуване на тълкувателно дело е видно,
част от практиката приема, че при вписано в ТРРЮЛНЦ съвместно представителство
на повече от един управител на търговско дружество е недопустимо то да бъде
процесуално представлявано от адвокат, който е упълномощен да представлява
търговеца само от единия от управителите, а още по-малко от един от съдружниците.
Такова представителство би било допустимо единствено в хипотеза, в която другият
управител е насрещна по делото страна, но не и в случая, когато с исковата молба са
предявени от името на дружеството искове срещу трето лице – търговец. Посочено е,
че правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с
ограничена отговорност по чл. 30, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ са
императивни / в този смисъл определение № 1/02.01.2024 г. по т.д. № 522/2023 г. на
ВКС, І т.о., определение № 291/09.02.2024 г. по т.д. № 567/2023 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 355/16.02.2024 г. по т.д. № 565/2023 г. на ВКС, І т.о., и определение №
462/28.02.2024 г. по т.д. № 2664/2022 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Според друго становище, застъпено в определение № 485/29.02.2024 г. по ч.т.д.
№ 1396/2023 г. на ВКС, І т.о., и определение № 647/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 168/2024 г.
на ВКС, І т.о., при наличие на „изключителни обстоятелства” е допустимо единият от
управителите при предвидено в учредителния акт съвместно представителство да
представлява дружеството в производството срещу трето лице.
В трета група определения – определение № 58/11.01.2024 г. по т.д. № 518/2023
г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 378/19.02.2024 г. по т.д. № 28/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., и
определение № 762/27.03.2024 г. по т.д. № 523/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. – се посочва, че
за защита на интересите на дружеството при противоречие между двамата управители,
представляващи дружеството заедно, е недопустимо единият управител сам да
представлява дружеството по иск срещу трето лице.
В случая в депозираното от управителя И.С. възражение вх. №
110889/28.03.2025г., се сочи единствено, че другият управител отказва да подпише
възражението по чл. 414 ГПК, което противоречие настоящия съдебен състав намира,
че не попада в нито една от изброените хипотези в разпореждането за образуване на
ТР, а както се посочи, несъгласието между лицата, заедно представляващи „Л.Б.“ ООД,
ЕИК **********, следва да се отстрани по правилата на дружественото право.
По изложената аргументация следва извода, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не
е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
същата по аргумент от чл. 416 ГПК е влязла в законна сила.
Съгласно т. 5а от Тълкувателно решение 4/18.06.2024г., съдът не се произнася с
нарочен съдебен акт, с който да бъде върнато възражение по чл. 414 ГПК, срещу
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото в хипотезата на чл. 410 ГПК липсва
правен интерес от самостоятелна защита срещу тази преценка на заповедния съд, тъй
като защитата на длъжника се реализира по реда на чл. 407 ГПК.
По изложената аргументация настоящото разпореждане не подлежи на
самостоятелно обжалване, а защита на длъжника може да бъде реализирана
евентуално след издаване на изпълнителен лист, чрез атакуване по реда на
инстанционния контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
По въпроса за издаване на изпълнителен лист, съдът ще се произнесе след
2
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по чл. 422 ГПК,
образувано в гр.д. № 11134/2025г., което е прекратено с определение от 03.04.2025г., на
основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост, при изводи на съда, че заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по настоящото дело е влязла в законна сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е постъпило надлежно
възражение от длъжника „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********.
УКАЗВА на страните, че по молбата за издаване на изпълнителен лист,
обективирана в заявлението по чл. 410 ГПК, съдът ще се произнесе след приключване
с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 11134/2025г. / исковото
производство по чл. 422 ГПК/.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис да се прати на страните за сведение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3