№ 6087
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Силвана Гълъбова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100510300 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10300/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на А. М. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №10964 от
10.10.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД , че С. дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата
от 600 лв главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.01.2019 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** ,
ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 100 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г -
11.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№7303 от 14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските ;
-и по частна жалба на А. М. С. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №31857 от
24.11.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя от 04.11.2022 г за присъждане на разноски на адвоката й в
заповедното и в исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете .
Въззивникът във въззивната си жалба излага доводи за неправилност на решението на СРС
/в посочената част/ , тъй като не е доказано да е потребител на топлинна енергия за
1
процесния имот . Не се дължат лихви за забава , защото няма данни за публикуване на
съответните сметки на сайта на ищеца и липсва покана за плащане до длъжника .
Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .
В частната си жалба въззивникът доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Доказано е уговаряне на адвокатско възнаграждение от 700 лева , като срещу
него няма възражение за прекомерност . Възнаграждението следва да се присъди в полза на
адвокат С. К. К. ЕГН ********** , която я е защитавала безплатно .
Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва
частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 24.10.2022 г и е обжалвано в срок на 07.11.2022 г . Определението на СРС по
чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 12.12.2022 г и е обжалвано в срок на 19.12.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответницата е потребител на
топлинна енергия . Същата като наследник е обявила саморъчно завещание през 2003 г .
Освен това ответницата е получила призовка в заповедното производство на адреса на
процесния имот . Ищецът е доказал собственост на ответницата към минал момента , а
последната „не е разколебала“ представения титул за собственост , нито е доказала ново
обстоятелство /напр.последващо разпореждане с имота/ . В процеса ответницата ангажира
взаимно изключващи се доводи . Исковете са основателни в посочените размери , като
същите са определени по реда на чл.162 ГПК .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или вещният ползвател на имота . Според
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС
няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
2
КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този
правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия .
В процесния случай ищецът не е представил молба-декларация за откриване на партида от
ответницата , както и убедителни доказателства , че ответницата-въззивник е собственик на
процесния имот. Представеното копие от саморъчно завещание е с неясен текст и повече от
един заветник . Освен това липсват доказателства , че завещателят е бил собственик на
процесния имот , за да се придобие последния от ответницата по реда на наследяването .
Ирелевантно с оглед чл.153 ЗЕ е дали ответницата живее на адреса на имота и дали е
получавала призовки на този адрес . След като не е установено ответницата да е потребител
на топлинна енергия за процесния имот исковете срещу нея са неоснователни и само на това
основание . Отделно , по делото не е допусната СТЕ за установяване на вземанията по
основание и размер . След отмяна на решението на СРС обжалваната част исковете трябва
да се отхвърлят .
По разноските . С оглед изхода на делото ответницата не дължи разноски в заповедното
производство и пред СРС , определението по чл.248 ГПК трябва да се отмени . Ищецът
дължи адвокатски възнаграждения на адвокат С. К. К. ЕГН ********** за осъществена
безплатна правна помощ в заповедното производство , пред СРС и пред настоящия съд /
съответно 50 лева , 300 лева и 300 лева/ , както . След като защитата на ответницата е
безплатна ирелевантно е уговаряне на адвокатско възнаграждение и дали има възражение за
неговата прекомерност . Ищецът дължи и разноските на ответницата пред СГС за държавна
такса и банкова комисионна .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10964 от 10.10.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , в
частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че А. М. С. ЕГН ********** от гр.София
дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 600 лв главница ,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2019 г.-
м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** , ведно със
законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100 лв
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г - 11.02.2022 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №7303 от
14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав ; както и в частта , в която
А. М. С. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
141,58 лева разноски пред СРС и 42,28 лева разноски в заповедното производство ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София , които
искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
3
; да се признае за установено , че А. М. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 600
лв главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.01.2019 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** ,
ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 100 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г -
11.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№7303 от 14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав .
ОТМЕНЯ определение №31857 от 24.11.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на адвокат С.
К. К. ЕГН ********** от АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата от общо 650 лева
адвокатски възнаграждения в заповедното производство , пред СРС и пред СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на А. М. С.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 66,75 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4