Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201 /14.05.2018
гр.Плевен 14.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на осемнадесети
април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
:мл.с.ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря *** Цветков и в
присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от председателя
въззивно гр.дело № 208 по описа за 2018г.и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на ***нски
Районен съд №3 от 21.02.2018г., постановено по гр.д.№804/2017г.по описа
на същия съд е отхвърлен като неоснователен
предявения иск от П.К.,роден на ***г.гражданин на Република
Австрия,жител ***,чрез адвокат В.К. от ПАК със съдебен адрес *** срещу М.Х.К.,ЕГН
**********,представлявана от адвокат С. Я. от ПАК за обявяване на окончателен
на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,сключен между
двамата, по силата на който М.Х.К. се е задължила да продаде на П.К.,роден на ***г.,гражданин
на Република Австрия своите идеални части от недвижими имоти ,получени в
наследство от съпруга й Ц.Г. К.,находящи се в землището на гр.***,а именно:1./ 1/3 идеална част от НИВА с площ от 18,904
дка,ІІІ кат. В м.“***“, съставляваща
имот №031015 по плана за земеразделяне
в землището на гр.***,при граници и съседи: №031014;№031016; №000172;
№000007.
2./
1/3 идеална част от НИВА с площ
от 8,890 дка,ІІІ кат,в м.“***“, съставляваща имот №137015 по плана за земеразделяне в землището на гр.***,при граници и
съседи:№137014;№500544; №137029; №500545.
3./
1/3 идеална част от изоставени трайни насаждения с площ от 1,184 дка ,VІ
кат.в м.“***“,съставляващ имот №144068 по
плана
за земеразделяне в землището
на гр.***,при граници и съседи: №144074; №144075; №144032;№144069;№500048.
4./
1/3 идеална част от изоставени трайни насаждения с площ от 3,583 дка
,ІІІ кат.в м.“***“,съставляващ имот
№098077 по плана за земеразделяне в землището на гр.***,при граници и съседи:
№098078;№500050;№098049;№500033.
5./
1/3 идеална част от НИВА с площ от 30,450дка,ІІІ кат.в м.“***“,съставляваща
имот №141022 по плана за
земеразделяне в землището на гр.***,при граници и
съседи:№141021;№500048;№141023; №141017; №141016 , за сумата от
8 000лв.,изплатена на 15.02.2018г.по банков път.
С решението е
постановено,че разноските остават така както са направени от страните .
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред КРС П.К.,
който чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК го обжалва пред ПОС
като неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон .Подробни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В
заключение въззивникът моли Окръжния съд
да отмени обжалваното решение на ***нски
РС като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което предявеният
иск по чл.19 ал.3 ЗЗД бъде уважен ,като се обяви за окончателен сключения между
страните предварителен договор. В съдебното заседание на 18.04.2018г.пред
въззивната инстанция,на което бе даден ход по същество, въззивникът чрез своя
пълномощник адвокат В.К. поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я
уважи..
Въззиваемата М.Х.К. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 18.04.2018г. същата чрез своя пълномощник адвокат С.
Я. от ПАК изразява становище,че въззивната жалба е основателна и следва да се
уважи,като се обяви за окончателен предварителния договор,сключен между П.К. и М.К..
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата и
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД,предявен от П.К.,гражданин на Република Австрия ,чрез пълномощника му
адвокат В.К. срещу М.Х.К. с искане да бъде обявен за окончателен предварителен договор,сключен между страните
на 20.06.2017г.От представения предварителен договор безспорно се установява,че
въззиваемата М.К. като продавач се е задължила да прехвърли на въззивника П.К.
като купувач своите идеални части от
недвижими имоти, получени в наследство от съпруга й Ц.Г. К. , а именно 1/3 ид.части от следните земеделски
имоти 1./ НИВА с площ от 18,904 дка,ІІІ кат. в м.“***“,
съставляваща имот №031015 по плана
за земеразделяне в землището на гр.***,при
описани съседи;2./ НИВА с площ от 8,890
дка,ІІІ кат,в м.“***“, съставляваща имот
№137015 по плана за земеразделяне в землището на гр.***,при описани граници и
съседи;3./ Изоставени трайни насаждения с площ от 1,184 дка ,VІ кат.в м.“***“,съставляващ имот №144068 по плана за
земеразделяне в землището на гр.*** ,при
описани граници;4./ Изоставени трайни насаждения с площ от 3,583 дка ,ІІІ кат.в
м. “***“,съставляващ имот №098077 по плана за земеразделяне в землището на гр.*** ,при описани съседи и 5./ НИВА с площ от 30,450дка,ІІІ кат.в м.“***“,съставляваща имот №141022 по плана за земеразделяне
в землището на гр.***,при посочени граници. Съгласно чл.3 от предварителния
договор купувачът се е задължил да заплати на продавача сумата 8 000лв.при
подписване на окончателния договор при нотариус в гр.***.Според чл.4 от
договора страните са се задължили да сключат окончателен договор до
01.09.2017г.
Безспорно между страните е с оглед
представеното удостоверение за
наследници издадено от Община ***, че
наследодателят Ц.Г. К. е починал на 11.01.2011г.и е оставил за наследници
съпруга М.Х.К. /въззиваема/ и двама
синове Георги Ц.ов К. и Христо Ц.ов К..
От представените с ИМ
писмени доказателства се установява,че наследодателят на въззиваемата Ц. К. и
неин съпруг е бил собственик на процесните пет земеделски имота.С договор за
доброволна делба от 07.06.2001г.нотариално заверен и вписан в СВ гр.***,същият
е получил в дял нива с площ от 8,890
дка,в м.“***“,имот №137015.С договор за доброволна делба от 30.01.2003г.,с
нот.заверка на подписите и вписан в СВ гр.*** Ц. К. е получил в дял нива с площ от 18,904 дка в м. “***“,имот №31015,както и изоставено
трайно насаждение с площ от 3,583 дка в м.“***“,поземлен имот №98077.С трети
договор за доброволна делба от 01.07.2009г.,с нотариална заверка на
подписите и вписан в СВ гр.*** Ц. К. е
получил в дял ПИ-нива с площ от 30,450
дка в м.“***“,имот №141022,както и
ПИ-изоставено трайно насаждение с площ
от 1,184 дка в м.“***“,имот №146068.В този смисъл са и представените по делото
скици на гореописаните имоти /л.5-9/.След смъртта на наследодателя Ц. К. през
2001г.всеки от тримата му наследници-преживяла съпруга и двама синове по силата
на наследствено правоприемство е станал собственик на 1/3 ид.част от
гореописаните пет земеделски имота.
Не се спори между
страните,че в хода на процеса ,на 15.02.2018г.ищецът П.К. е превел по банков
път на ответницата М.К. сумата 7 999,10лв.Пълномощникът на въззиваемата
адвокат Я. ,както в производството пред ***нски РС,така и пред въззивната
инстанция признава факта,че с горепосочената сума е заплатена продажната цена
на имотите по предварителния договор.
Безспорно по делото е
,че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
22.06.2005г.,обективиран в нотариален акт №30 , том ІІ,дело №253/2005г.на
съдията по вписванията при Районен съд гр.***, Ц.Г. К. и М.Х.К. са продали на ищеца П.К. следния свой собствен недвижим
имот,представляващ СИО:масивна жилищна сграда,ведно с правото на строеж,гараж
,ведно с правото на строеж , находящи се в дворно място с площ от 1 550
кв.м.по нотариален акт,а по скица с площ от 1 660 кв.м.,съставляващо УПИ-VІ,в кв.113 ,пл.№4139 по плана на гр.***,при
описани съседи.Съгласно договора,продавачите Ц. К. и М.К. са си запазили правото да живеят и ползват продадения имот
до края на живота си. От представеното удостоверение, издадено от Община *** се
установява,че имотът предмет на гореописаната сделка УПИ VІ-4139,в квартал 113
по ЗРП на гр.*** е с административен адрес :гр.***,Област Плевен,ул.“***“№6.
От така представените по
делото писмени доказателства се налага извода,че ищецът-купувач по
предварителния договор е заплатил продажната цена на имотите.Спазено е
изискването на чл.363 ГПК като продавачът по договора М.К. е собственик на 1/3
идеална част от земеделските имоти,предмет на предварителния договор,придобити
по наследство от починалия й съпруг Ц. К.,починал на 10.01.2011г.,б.ж.на гр.***.
Доколкото купувач по предварителния договор е физическо лице,гражданин на
Република Австрия и предмет на сделката са земеделски земи,същият следва да
отговаря и на допълнително изискване,съгласно чл.3в от ЗСПЗЗ.Цитираната
разпоредба предвижда,че право на собственост върху земеделски земи могат да
придобиват физически или юридически лица,които са пребивавали или са установени
в Република България повече от 5 години. Съгласно чл.3в ал.3 ЗСПЗЗ при
сключване на сделката за придобиване право на собственост върху земеделска
земя,купувачите физически лица представят пред нотариус декларация за произхода
на средствата,а юридическите лица-документ , доказващ произхода на средствата.
В производството пред ***нски РС ищецът е
представил нотариално заверена декларация,рег.№151095 от 27.10.2017г.на
нотариус Росица Рашева, рег.№203 и район на действие РС София,съгласно която П.К.
е декларирал,че пребивава и е установен в Република България повече от 5
години.Със същата декларация последният е декларирал, че паричните средства по
настоящата сделка ,представляващи покупната цена на правото на собственост
върху земеделските земи,предмет на сделката имат произход от заплати.
За да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД,КРС е приел,че няма безспорни
доказателства,че господин П.К. като чужд гражданин е изпълнил критериите на
чл.3в ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ,за да придобие
право на собственост върху земеделски земи в Република България.Тези
правни доводи на КРС са правилни ,законосъобразни и се възприемат изцяло от
въззивната инстанция.Сама по себе си нотариално заверената декларация на ищеца
,че пребивава и е установен в Република България повече от пет години, не
съставлява доказателство за декларираните обстоятелства.Това е документ,
изходящ от самия ищец и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства. Ищецът
като чужд гражданин е следвало да докаже по безспорен и несъмнен начин , че
отговаря на изискванията на чл.3в ал.1 ЗСПЗЗ,че действително пет години е
пребивавал и е бил установен на територията на Република България. Такива
доказателства по делото не са ангажирани. Ищецът е могъл чрез свидетелски
показания примерно да установи от кога и за какъв период от време е пребивавал
на територията на Република България,къде точно е бил установен,че действително
този период е бил повече от 5 години.Фактът , че през 2005г. същият е придобил
недвижим имот –масивна жилищна сграда , изградена в дворно място,съставляващо УПИ
VІ,кв.113,пл.№4139 по плана на гр.***,с административен адрес:гр.***,ул.“***“№6,на
който адрес живее и продавачката по предварителния договор,също не е
доказателство за това,че ищецът като собственик на имота е живял в него,че е
пребивавал в Република България.Правото на собственост върху недвижим имот
,имащ характера на жилище не означава автоматично ,че собственикът го ползва и
живее в него.Отделен е въпроса,че
продавачите на гореописания имот,находящ се в гр.***,ул.“***“№6 Ц. К. и М.К. са си
запазили правото да ползват и живеят в продадения имот до края на живота си. По
делото не са ангажирани никакви доказателства от които да се направи
извода,че ищецът П.К. е пребивавал и е
бил установен в Република България за период повече от 5 години.Няма данни
последният да е бил адресно регистриран както на горепосочения адрес в гр.***,така
и на друго място в България.Не е установено кога точно е текъл този времеви
период от пет години ,за който ищецът е декларирал,че е пребивавал в
страната,още по-малко мястото,където е бил установен в България.От представения
фиш за заплата и удостоверение за осигурителна основа,представен на немски език
и в превод на български език се установява,че за периода от 02.08.2017г.до 31.12.
2017г., т.е за последните месеци на 2017г.ищецът е работил в Австрия, където е
получавал съответното възнаграждение,което налага извода,че за този период
същият е живял в Република Австрия.
С оглед
изложеното,Окръжният съд приема,че по делото не е установено по несъмнен
начин,че ищецът като чужд гражданин отговаря на изискванията на чл.3в ЗСПЗЗ,за да може да придобие право на собственост върху
земеделски земи.На това основание искът по чл.19 ал.3 ЗЗД
за обявяване на окончателен на предварителния договор от 20.06.2017г.на
гореописаните пет земеделски имота се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.След като е стигнал до същите правни изводи ,***нски РС е постановил
едно правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата не е направила разноски за настоящата инстанция,от нейния
пълномощник не е направено искане за присъждане на разноски и съдът не следва
да се произнася.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на ***нски Районен съд №32 от 21.02.2018г.,постановено по гр.д.№804 за
2017г.по описа на същия съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и
следв.от ГПК , в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :