Решение по дело №174/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/14.8.2020 г., град Варна

      

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14-ти състав  в открито  заседание  на четиринадесети  юли две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                    Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

                  при участието на секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 174  по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

   

 

         Производството  е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от „А.Л.“ ЕАД *** за установяване на вземането му по заповед за изпълнение от 20.9.2019 г., издадена по гр.д. № 14906/19 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът К.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на  кредитора  А.Л.” ЕАД, ЕИК *** с адрес: *** сумата от 549.44 лева, представляващи изискуеми и неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 02001263/00001 от 22.11.2018 г. от които:  212.96 лева – изискуема и неплатена сума по фактура № ********** от 20.01.2019 г., от която: 85.14 лева - втора лизингова вноска по договора за финансов лизинг, 89.57 лева -договорна лихва върху лизинговата вноска и 38.25 лева - втора вноска по застрахователна премия за застраховка КАСКО на МПС с падеж 20.01.2019 г., 336.48 лева - част от дължима сума по фактура с № ********** от 19.12.2018 г. в общ размер на 336.52 лева, от които: 317.27 лева - застрахователна премия по полица № 07118003526074 за застраховка „Гражданска отговорност" с падеж 19.12.2018 г. за периода 19.12.2018-19.12.2019 г., 6.35 лева - данък върху застрахователната премия и 12.90 лева -дължима такса към Гаранционният фонд и за стикер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 19.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, вкл. дължимите разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

     В молбата се твърди, че вземането на ищеца произтича от задължения по  Договор за финансов лизинг № 02001263/00001 от 22.11.2018 г. с лизингодател „А.л.“ ЕАД и лизингополучател К.И.Г..

     Ищецът моли за уважаване на иска и осъждане на ответника да му заплати раазноските за производството.

     В срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.  

     В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което поддържа молбата и моли за уважаване на иска. 

              Ответникът се явява лично и предеставя доказателство за заплащане на сумите по исковата претенеция като  признава изцяло предявения  срещу него иск.

             Съдът, като съобрази становищата на страните,   събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа  страна следното:

             От приложеното ч.гр. д № 14906/2019 г. по описа РС Варна се установява, че по повод заявление, подадено от   „А.л.“ ЕАД  е издадена Заповед № 7193 от 20.9.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът  К.И.Г. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на  заявителя А.Л.” ЕАД, ЕИК *** с адрес: *** сумата от 549.44 лева, представляващи изискуеми и неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 02001263/00001 от 22.11.2018 г. от които: 212.96 лева – изискуема и неплатена сума по фактура № ********** от 20.01.2019 г., от която: 85.14 лева - втора лизингова вноска по договора за финансов лизинг, 89.57 лева -договорна лихва върху лизинговата вноска и 38.25 лева - втора вноска по застрахователна премия за застраховка КАСКО на МПС с падеж 20.01.2019 г., 336.48 лева - част от дължима сума по фактура с № ********** от 19.12.2018 г. в общ размер на 336.52 лева, от които: 317.27 лева - застрахователна премия по полица № 07118003526074 за застраховка „гражданска отговорност" с падеж 19.12.2018 г. за периода 19.12.2018-19.12.2019 г., 6.35 лева - данък върху застрахователната премия и 12.90 лева -дължима такса към Гаранционният фонд и за стикер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 19.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, вкл. дължимите разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

                 Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок,  като довнесе дължимата държавна такса.

               Видно е от  съобщението до кредитора, че същият  е упражнил правото си на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.

      За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства, а именно договор за финансов лизинг от 22.11.2018 г., приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г., Общи условия към договора, Застрахователна полица – 2 бр.,  Преводно нареждане – 2 бр.,  Отчет -10 листа, Сметка за дължима сума – 2бр.

         Същите доказателства са допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК,  надлежно заверени са от ищеца по реда на чл. 183 ГПК и НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства.

        В съдебно заседание ответникът К.И.Г. е представил вносна бележка от 24.02.2020 год., издадена от  „Българо-американска кредитна банка“ АД. От същата се установява, че 24.02.2020 г. вносителят К.И.Г. е наредил паричен превод в полза на А.л. ЕАД в размер на 549.44 лева. Сумата съответства по размер на исковата претенция от което следва, че задължението на ответника е погасено в хода на производството.

                В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.   

                 Ответникът не е оспорил по основание и по размер начислените във фактурите суми  за целия процесен период, както и не оспорва, че му е предоставен финансов лизинг  след подписване на целеви договор  с ищеца от 22.11.2018 г. Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са декларирани пред доставчика на услугата.

                 Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателство за извършено плащане е представено  в съдебно заседание до  приключване на устните състезания, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен при признание на иск в хипотезата на чл.237 ГПК.

                 Поради изпадане в забава на ответника, същият дължи на ищеца обезщетение за забава върху главницата  549.44 лева за периода от  подаване на заявлението  - 19.09.2019 г. до датата на плащане  на  задължението - 24.02.2020 г., извършено чрез  банков превод с вносна бележка 30266776  от 24.02.2020 г. по сметка на „А.л.“ ЕАД IBAN *** „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, на осн.чл.86, вр.чл.84 ЗЗД. Изчислена с помощта на продукт  https://www.calculator.bg/ лихвата за забава върху главницата за същия период е в размер на 24.27 лева. Акцесорния иск следва да се уважи като основателен.  

                 При направено искане по реда на чл.78 ГПК и доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият  следва да заплати на ищеца разноски  за настоящото производство в размер на 125 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 75 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

                 Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „А.Л.” ЕАД, ЕИК *** с адрес: *** срещу  К.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2019 г.,  издадена по ч.гр.д.№ 14906/19 г. на РС  Варна, 12 състав, с която е разпоредено длъжникът К.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на  кредитора  „А.Л.” ЕАД, ЕИК ********* с адрес: *** сумата от 549.44 лева, представляващи изискуеми и неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 02001263/00001 от 22.11.2018 г. от които:  212.96 лева – изискуема и неплатена сума по фактура № ********** от 20.01.2019 г., от която: 85.14 лева - втора лизингова вноска по договора за финансов лизинг, 89.57 лева -договорна лихва върху лизинговата вноска и 38.25 лева - втора вноска по застрахователна премия за застраховка КАСКО на МПС с падеж 20.01.2019 г., 336.48 лева - част от дължима сума по фактура с № ********** от 19.12.2018 г. в общ размер на 336.52 лева, от които: 317.27 лева - застрахователна премия по полица № 07118003526074 за застраховка „Гражданска отговорност" с падеж 19.12.2018 г. за периода 19.12.2018-19.12.2019 г., 6.35 лева - данък върху застрахователната премия и 12.90 лева-дължима такса към Гаранционният фонд и за стикер, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,  поради погасяване  на задължението изцяло от длъжника К.Герчев в хода на производството с вносна бележка 30266776  от 24.02.2020 г. по сметка на „А.л.“ ЕАД IBAN *** „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД.

 

 

             ПРИЗНАВА за установено в отношенията между  страните, че К.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „А.Л.” ЕАД, ЕИК *** с адрес ***  по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2019 г.,  издадена по ч.гр.д.№ 14906/19 г. на РС  Варна, 12 състав сумата 24.27 /двадесет и четири лева и 27 ст./  лева, представляваща дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 549.44 лева, дължима на основание  Договор за финансов лизинг № 02001263/00001 от 22.11.2018 г.,  за периода от подаване на заявлението  - 19.09.2019 г. до  датата  на погасяване на задължението,  извършено  с  вносна бележка 30266776  от 24.02.2020 г. по сметка на „А.л.“ ЕАД IBAN *** „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, на осн.чл.86 ЗЗД.

 

               ОСЪЖДА К.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Л.” ЕАД, ЕИК *** с адрес: *** разноски за заповедното производство 75.00 лева и за исковото производство 125.00 лева – общо 200 /двеста/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

               Решението  може да се обжаалва  с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните. 

 

 

 

                                                      Районен съдия: