Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 48
гр.Кубрат, 15.04.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в закрито съдебно заседание
на петнадесети
април, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 680 по описа на КРС за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал.1, предл. второ от ГПК – поправка на допусната очевидна фактическа грешка.
Делото е било образувано по искова молба на В.Т.В., ЕГН **********, с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. Мариана Николова от АК – Разград за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствени с Ц.И.Г., М.И.И., Г.И.Г. и ЕТ „Ш.- Х.Ф.“, недвижими имоти, находящи се в землището на село Равно, община Кубрат, обл. Разград.
С Решение № 67/01.04.2019 г. е допусната съдебната
делба, а с Решение № 27/21.02.2020 год. са разпределени дяловете на всеки от
съделителите.
На 28.02.2020 год. е постъпила Молба с вх. № 677 от процесуалния представител на молителя В.Т.В., в която депозира искане за открИ.е на производство за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 27/21.02.2020 год.. в което на стр.2, ред 15 от горе на долу е посочено, че земеделските имоти се намират в с. Звънарци, вместо в с. Равно.
От съделителите, всички редовно уведомени за постъпилата молба, в срока ангажира становище ЕТ „Ш.– Х.Ф.“***, който чрез процесуалния си представител заявява, че молбата е недопустима, тъй като на поправка подлежи само диспозитива, но не и мотивната част на съдебния акт.
Съдът, след като се запозна с депозираната молба, намира следното:
Молбата е неоснователна.
Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.
247, ал. 1 от ГПК. По реда на цитираната разпоредба подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки,
изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Този ред намира
приложение само в случаите, когато очевидната фактическа грешка е допусната в
някои от елементите на съдебния акт, посочени в чл. 236, ал. 1 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в
съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част (чл. 26, ал. 2
от ГПК). Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора
обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на
съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по
съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на
тази воля. Те нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество
и затова не представляват част от него, а само отразяват начина на формиране и
формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по
смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна
фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично
изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при
изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е
явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преЦ. на доказателствата по делото, а да може да се
установи без каквито и да са допълнителни преценки. Затова мотивите към
постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите в тях очевидни фактически грешки са
без правно значение. (в този смисъл Определение № 465/27.12.2018 г. по гр. д. №
781/2018 г. на IV г. о. на ВКС).
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение
молбата на В.Т.В., ЕГН **********, с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. Мариана Николова
от АК – Разград за поправка на очевидна фактическа грешка в
мотивите на Решение № 27/21.02.2020 г. по гр. д. № 680/2018 г. по описа на
РС–Кубрат.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС–Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:/П/