РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260044 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. № 67/2020 г.
от Софийски окръжен съд, ответникът – Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на М. Ц. М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
19.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 50 000 лева;
- сумата от 2 745.55 /две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и
петдесет и пет ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.02.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
1
- на адв. Т.И. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 700 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 509.82 лева и деловодни разноски в
размер на сумата от 608.27 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - М.
Ц. М., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 895.81 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Ц. М.,
ЕГН: ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева, с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е занижен и не съответства на действително
претърпените от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 15 000 лева, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 15.02.2020 г.
Моли да се присъдят всички направени деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да
се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, както и да се
присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – М. Ц. М., ЕГН ********** е предявил против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
19.09.2019 г., около 13:00 часа на бул. „Цар Освободител“ в гр. Ботевград е
настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***,
управляван от Т. Б. Т., ЕГН ********** и управлявания от него лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил
„Сузуки“, който се е движил с несъобразена скорост и внезапно е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където е предизвикал челен удар с
управлявания от него автомобил;
- след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „Света
Анна“ АД – София, където е установено счупване на лява бедрена кост и е
претърпял две операции;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед и Констативен протокол;
- лекият автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***, управляван от Т. Б.
Т., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 14.11.2019 г. е предявил претенция за обезщетяване на
претърпените вреди, по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил
обезщетения;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева и обезщетение
за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 2 745.55 лева,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 15.02.2020 г.
Поискал ответникът да му заплати направените деловодни разноски,
както и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 52/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
3
че поведението на застрахования при негов водач на лек автомобил „Сузуки
Витара“, с рег. № *** не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът не е пътувал възможно най - вдясно на платното за движение и е
могъл да предотврати настъпването на ПТП.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.05.2019
г., около 13:00 часа на булевард „Цар Освободител“ в гр. Ботевград е
настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № ***,
управляван от Т. Б. Т., ЕГН ********** и лек автомобил „Рено Клио“, с рег.
№ ***, управляван М. Ц. М., ЕГН **********.
Лекият автомобил „Сузуки Витара“, управляван от Т. Б. Т., ЕГН
********** се движел в посока от центъра на града към с. Трудовец.
Вследствие на загубата на контрол върху управлението навлязъл лентата за
насрещно движение, където последвал удар с лекия автомобил „Рено Клио“, с
рег. № ***, управляван от ищеца.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от
Констативния протокол за ПТП /л. 8/ и писменото заключение на вещото
лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза -л. 88.
Единствената причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***, а водачът на лекия автомобил „Рено“,
т.е. ищецът не е имал възможност да предотврати удара между МПС.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинската експертиза /л. 92/ се установява, че в пряка
причинна връзка с ПТП е установената при ищеца фрактура на лявата
бедрена кост.
Ищецът след ПТП е бил приет за лечение по спешност в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД - София.
На 20.09.2020 г. е извършена кръвна репозиция с поставяне на метална
остеосинтеза на фрактурата. Изписан от болничното заведение на 26.09.2019
4
г. след гладък следоперативен период.
На 18.11.2019 г. е постъпил отново в болницата за премахване на
поставения имплант, като след успешно проведена операция е изписан на
21.11.2019 г.
Общият лечебен и възстановителен период при ищеца е продължил 9 месеца.
Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след ПТП и при
започналото раздвижване, като постепенно са намалели и отшумели напълно до
приключването на възстановителния период.
Очаква се ищецът да търпи спорадични болки в крайника при промяна на
времето и физическо натоварване.
Възстановяването му е приключило и няма данни за настъпили усложнения.
По делото са приложени фактури и касови бонове, удостоверяващи направени
разходи за лечение, които са потвърдени от вещото лице, извършило медицинската
експертиза, в размер на сумата от 2 745.55 лева.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
психологичната експертиза /л. 71/, от което се установява, че вследствие на инцидента
ищецът е отключил посттравматично разстройство с благоприятна прогноза за
възстановяване.
Лекият автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № Т307RUY е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 14.11.2019 г., по която е
образувана щета, но не е изплатено обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира единствено до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
Приложими за разрешаване на правния спор са нормите на Кодекса на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и
имуществени вреди:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, лекият автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***, управляван
от Т. Б. Т., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото няма приложен съдебен акт, постановен от наказателния съд
и влязъл в сила, който да е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност с виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Независимо от това обстоятелство, доказателствата по делото и фактът,
че ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителната
част, обосновават извода на настоящия състав, че водачът на лекия автомобил
„Сузуки“ при управлението му е допуснал нарушение на правилата за
движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който на пътно платно с
двупосочно движение, с две пътни ленти, на водача се забранява да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
6
заобикаляне.
Претърпените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от
това противоправно поведение и доколкото не е оборена установената
презумция за виновност следва извода, че поведението на застрахования
водач осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Обстоятелствата по делото не обосновават извод, че пострадалият с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение;
получените травматични увреждания по своите медико-биологични
характеристики представляват средна телесна повреда; извършените две
оперативни интервенции; общият лечебен и възстановителен период – 9
месеца; отсъствие на негативни за здравето последици; обществено –
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен в пълния предявен размер.
Ищецът е претърпял в пряка причинна връзка с увреждането и
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, в размер на сумата
от 2 745.55 лева и прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на тези вреди е
основателен в пълния предявен размер.
7
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 14.11.2019 г.,
като впоследствие е представил допълнително доказателства за определяне
размера на обезщетенията, поради което застрахователят дължи законната
лихва върху двете обезщетения, считано от 15.02.2020 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
8
основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. е
отхвърлен, за разликата над уважения /35 000 лева/ до пълния предявен
размер от 50 000 лева и вместо това да се осъди ответникът да заплати
допълнително обезщетение, в размер на сумата от 15 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2020 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължимата се държавна такса и разноски, в
размер на сумата от 1 509. 82 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължимите се разноски, в размер на сумата
от 608.27 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, в размер на сумата от 1 700 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 895.81 лева;
- да се осъди ответника да заплати по сметка на Апелативен съд София,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, допълнителна държавна такса, в размер на
сумата от 900 /деветстотин/ лева, както и разликата до пълния размер на
дължимите се разноски, в размер на сумата от 241.73 /двеста четиридесет и
един лв. и седемдесет и три ст./ лева;
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана от
страните част е влязло в сила.
По разноските:
9
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 330 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260044 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. №
67/2020 г. от Софийски окръжен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявеният от М. Ц. М., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 19.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
15.02.2020 г., за разликата над сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева
до пълния предявен размер от 50 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на М. Ц. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86, л. 1 от ЗЗД, допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.09.2019 г., в размер на сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044 от 26.03.2021 г., постановено по
т.д. № 67/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Т.И. П. от САК, като процесуален
представител на ищеца, в размер на сумата от 1 700 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 509.82 лева и деловодни разноски, в
размер на сумата от 608.27 лева;
ОТМЕНЯ решение № 260044 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. №
67/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ищецът М. Ц. М.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК деловодни
разноски, в размер на сумата от 895.81 лева.
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати:
10
- държавна такса по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 900 /деветстотин/ лева и разликата до
пълния размер на дължимите се разноски, в размер на сумата от 241.73
/двеста четиридесет и един лв. и седемдесет и три ст./ лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Т.И. П. от САК, като процесуален
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата
от 330 /триста и тридесет/ лева;
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11