РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11470 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Т.Т.” ООД срещу Д.В.Г. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2980 лв., представляваща неустойка по Договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението
в съда – 10.05.2018 г. до окончателното
й изплащане, за която
сума е издадена Заповед № *. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * по описа на Районен съд – Варна, * с-в.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410
ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, която
била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, в тази връзка за ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящия
иск. Сочи се, че страните се
намирали в облигационни правоотношения по два договора – договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 20.03.2017 г. и договор
за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на
лицето за работа в чужбина от 20.04.2017 г. Съгласно уговореното между страните
в договора за посредническа дейност ищцовото
дружество заплатило всички разходи за придобиване на свидетелство за управление
категория „С“ в размер на 670 лв., за курс по професионална компетентност в
размер на 150 лв., медицински прегледи за снабдяването с шофьорска книжка и
психотест в размер на 100 лв. и обучение по немски език на ответника в размер на
570 лв., или на обща стойност от 1490 лв. Твърди се, че след като завършил
успешно курсовете си, ответникът подписал с немски работодател трудов договор,
както и необходимите декларации, че е запознат с обичаите и законите в
Република * и бил
изпратен на работа при новия си работодател. Поддържа се, че ищецът е изпълнил
всички свои задължения по подготовката на кандидата и посредничеството по
намиране на работа в Република *. От своя страна ответникът бил задължен да положи всички необходими
грижи и усилия през периода на обучение и след приключването му да отпътува за * в рамките на 10 дни и да работи за осигурения
от ищеца работодател не по-малко от шест месеца, което било пробния му период,
съгласно трудовия договор. Твърди се, че ответникът неоснователно отказал да
полага труд за работодателя си около два месеца след започване на работа и я е
напуснал. Навежда се довод, че с това си действие нарушил задълженията са по
договора и следвало да търпи санкцията, уговорена в анекс към договора, а
именно да върне платените от ищеца суми за разходи от 1490 лв. в двоен размер.
При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Д.В.Г.. Същият не се явява в първото заседание по делото, не изпраща
и процесуален представител, респ. не взима становище по така предявения иск, не
е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На
ответника е указано с връчените по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК разпореждане по
чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и предвид представените от ищеца писмени
доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. Ищецът е
представил следните надлежно заверени за вярност документи, неоспорени от
ответника – договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина
173/20.03.2017 г., декларация кандидат 173, декларация II кандидат 173/20.07.2017
г., потвърждение за назначаване, трудов договор от 31.07.2017 г., фактура от
20.03.2017 г., фактура № */16.05.2017 г., фактура № **/16.05.2017 г.,
фактура № */26.06.2017
г., платежно нареждане от 23.07.2017 г., писмо за прекратяване на договор от
13.10.2017 г. и писмо за приемане на
прекратяването от 13.10.2017 г., установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявения иск.
При
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният
иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 209,60 лв., представляваща
сбор от заплатена държавна такса в размер на 59,60 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв. По
отношение на заповедното производство в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски в общ размер – 209,60 лв., от които 59,60
лв. за държавна такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение
по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД в отношенията между
страните, че Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
2980 лв. (две хиляди деветстотин и
осемдесет лева), представляваща неустойка по Договор за посредническа дейност
по наемане на работа в чужбина от 20.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № */14.05.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, * с-в.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 209,60 лв. (двеста и девет лева и шестдесет стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 209,60 лв. (двеста и девет лева и шестдесет стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
*/2018 г. по описа на Районен
съд – *, * с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: