№ 192
гр. К., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510200332 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-002735 от 10.01.2024 г. на
ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят С. Е. Т., недоволен
от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното
нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. Р. К.,
който моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е частично основателна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
26.12.2023 г. в 17.46 часа в гр. К., кв. „И.“ до № ** в посока юг-север жалбоподателят
е управлявал сам л.а. „***“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си 1,20
‰, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM 0705 с проба
1
**** в 17.53 часа на 26.12.2023 г. и не е носил свидетелство за регистрация на МПС-
во, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр.
съответно с чл. 174, ал. 1, т. 2 и с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. Издаден е бил Талон
за изследване № ***** и 7 бр. холограмни стикери с № *****.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1132022 от
26.12.2023 г., Протокол за предупреждение, Талон за изследване № ***** с холограмен
стикер с № *****, извлечение от паметта на техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабр. № ARPM 0705, лабораторна справка, ЗППАМ № 23-0284-000627 от
26.12.2023 г., ЗППАМ № 23-0284-000626 от 26.12.2023 г. и показанията на св. К., които
кореспондират помежду си.
В с.з. фактическата обстановка не се оспорва, но се оспорва редът, по който е
бил установена употребата на алкохол, доколкото се възразява, че жалбоподателят не е
получил Талон за изследване № *****.
От показанията на св. Д. К. се установява, че жалбоподателят е получил талона
срещу подпис.
От самия талон обаче не се установява получаването на талона. Действително
представеното първоначално копие на талона е нечетливо, но и от представеното ново
копие не се установява, че талонът е бил получен срещу подпис.
При противоречие между гласните доказателства и писмено доказателство,
предвиждащо специален ред за удостоверяване на някои факти с правно значение,
предимство има специалния ред. В случая този на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредбата).
Следователно показанията на св. К. не са достоверни.
Следователно Талон за изследване № ***** е бил издаден, но не е бил връчен и
не е налице отказ от получаване.
Следователно не се доказват обстоятелствата в този смисъл, посочени в НП.
Установяването употребата на наркотични вещества е обвързано от реда на
Наредбата (чл. 174, ал. 4 от ЗДвП) и от тази гл. точка представлява елемент от
фактическия състав на нарушението, но в случая редът по Наредбата не е бил спазен.
Извършването на лабораторно медицинско изследване е още една възможност
за точно установяване употребата на наркотични вещества и има предимство пред
техническия тест. В случая не е била дадена такава възможност на жалбоподателя.
Безспорно налице е валидно техническо изследване с технически изправен уред, но с
невръчването на талона, жалбоподателят не е възприел, че следва да изпълни
предписанието за лабораторно изследване.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 1 от НК незнанието на фактическите
2
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва умисъла
относно това нарушение.
Следователно жалбоподателят не извършил нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от субективна страна, поради което НП в тази му част
следва да се отмени като незаконосъобразно. Случаят е почти сходен с този с
отменително решение по АНД № 554/23 г. (отказ от тест и мед. изследване),
потвърдено с Решение № 2140 от 28.06.2024 г. по КАНД № 314/24 г. на АС-С.З.
Що се отнася до оспореното в жалбата нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
– неносене на свидетелство за регистрация, същото се потвърждава от събраните по
делото доказателства, поради което в тази част НП се явява обосновано. Правилно
АНО е наложил наказание по съответната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – глоба в абсолютен размер от 10 лв.
Не се приема възражението на адв. Р. К., че е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП относно мястото на
нарушението. В НП като място на нарушението е било посочено гр. К., кв. „И.“ до №
**. От справка на Община К. се установява, по тези данни не може да се определи
точно местоположение, но тази справка няма решаващо значение. Изискването за
посочване на място на нарушение е в две направления. Първото. Мястото на
нарушението го индивидуализира наред с времето и начина извършването му и
същевременно разграничава от др. нарушения. Второто. Мястото дава възможност на
АНО и съда да преценят териториалната си компетентност да разгледат случая.
Съдебната практика познава и по общи случаи за определяне и посочване на място, а в
случая са били посочени град, квартал и номер.
Следователно не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила и не
се установяват въобще нарушения на тези правила, нерелевирани от жалбоподателя и
защитникът му.
Следователно в тази част НП следва да се потвърди, а това дава основание на
съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. съгл.
чл. 27е, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за изготвянето на
становище по делото.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0284-002735 от 10.01.2024 г. на
ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателят С. Е. Т.
ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца, а
3
в останалата му част, с която на жалбоподателя е било наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., го ПОТВЪРЖДАВА
ОСЪЖДА жалбоподателят ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК
********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4