Решение по дело №89/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.40 от ЗДОИ, образувано по жалба с рег.№ДА-01-482 от 18.02.2025г. по описа на ШАдмС от М. П. С., с постоянен адрес в [населено място] против мълчалив отказ на Кмета на община Каспичан за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ 1/03.02.2025год. на М. П. С..

Съдът, с оглед съдържащите се в преписката материали и изявленията на оспорващия в допълнение към жалбата, предвид последвалия подаването на жалбата изричен отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в Решение №ДОИ-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан, с Определение №335/06.03.2025г. е приел, че подадената жалба срещу мълчалив отказ за достъп до обществена информация №ДОИ-1/03.02.2025г. на М. П. С., следва да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен такъв, респективно и срещу Решение №ДОИ-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан.

В жалбата и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-501/19.02.25025г. по описа на ШАдмС се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив и изричен отказ, поради противоречието им с материалния закон. Сочи се, че независимо от факта, че изричният отказ, обективиран в обжалваното решение е издаден, органът не е спазил законоустановения срок за произнасяне, изтекъл на 17.02.2025г., което съставлява нарушение на чл.28, ал.2 от ЗДОИ. По изложените съображения, се отправя искане за отмяна на мълчаливия и на последвалия изричен отказ на Кмета на община Каспичан и връщане на преписката с указания да се предостави исканата обществена информация.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Каспичан, чрез процесуалния си представител-юрк.К. оспорва жалбата срещу изричен отказ, обективиран в Решение№ДОИ-01-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан като неоснователна. Релевира довод, че исканата информация по подаденото заявление за достъп до ОИ е извън приложното поле на ЗДОИ, доколкото не става въпрос за сдобиване с информация, от която да се създаде мнение за работата на администрацията.Освен това заявителят разполага с правото да се сдобие с исканата информация по реда на чл.34 от АПК.Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, втори състав, като прецени допустимостта на жалбата и след като обсъди доводите на страните и представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоначално производството по делото е образувано по жалба с рег. №ДА-01-482 от 18.02.2025г. по описа на ШАдмС от М. П. С., с постоянен адрес в [населено място] против мълчалив отказ на Кмета на община Каспичан за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ 1/03.02.2025год.Впоследствие е налице постановен от органа-кмета на Община Каспичан изричен отказ за предоставяне на достъп до исканата информация по подаденото заявление,обективиран в Решение№ №ДОИ-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан.

С придружително писмо рег.№ДА-01621/05.03.2025г. по описа на ШАдмС ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка по жалба с рег. №ДА-01-482 от 18.02.2025г. по описа на ШАдмС от М. П. С., с постоянен адрес в [населено място] против мълчалив отказ на Кмета на община Каспичан за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ 1/03.02.2025год. на М. П. С., вкл. и Решение№№ДОИ-1-001 на кмета на Община Каспичан /с дата на изготвяне 18.02.2025 г./ за изричен отказ за предоставяне на достъп до информация по заявлението на жалбоподателя, връчено на последния на 19.02.2025г., видно от прил. удостоверение за връчване.

От представените по делото доказателства се установява, че по заявлението на С. за предоставяне на достъп до обществена информация№ДОИ-1/03.02.2025г. кметът на Община Каспичан е постановил изричен административен акт - Решение №ДОИ-001/18.02.2025г., обективиращо изричен отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г., когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. Следователно и в унисон с константната и актуална към момента съдебна практика на ВАС, предмет на съдебния контрол за законосъобразност по настоящото а.д.№89/2025г. е изричният отказ, материализиран в Решение №ДОИ-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан, независимо, че производството е било образувано по жалба срещу мълчалив отказ.В този смисъл е многобройната практика на ВАС /вж.Определение№10012 от 25.09.2024г. по а.д.№8493/2024г. на ВАС, Определение№6068/07.06.2023г. по а.д.№4809/2023г. на ВАС, Определение№7815/29.06.2021г. по а.д.№6157/2021г. на ВАС, Определение№1072/22.01.2020г. по а.д.№11821/2019г. на ВАС, Решение№5964/10.05.2020г. по а.д.№250/2010г. на ВАС, Решение№5647/30.04.2018г. по а.д.№14739/2017г. на ВАС, Решение№5425/09.05.2016г. по а.д.№11032/2015г. на ВАС, Определение№4202/26.03.2014г. по а.д.№3202/2014г. на ВАС, Определение№5784/23.04.2012г. по а.д.№4230/2012г. на ВАС и др./. В унисон с цитираната многобройна съдебна практика и по аргумент на чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г., жалбата следва да се разгледа като жалба срещу направения по-късно изричен отказ.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледа по същество, жалбата е неоснователна.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти /чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ/. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая е налице подадено заявление за достъп до обществена информация, адресирано до кмета на Община Каспичан, отнасящо се до предоставянето на хартиен носител на копия от депозирани от П. П. жалби с вх.№94-00-98/24.01.2025г. и вх.№В-49/27.01.2025г.,в които са наведени доводи за извършени незаконосъобразни действия по реда на ЗУТ от заявителя М. П. С.. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите", съответно от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации и физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя, от което следва, че кметът на Община Каспичан е длъжен да се произнесе с изричен акт.Противно на твърденията на жалбоподателя обаче, съобразно съдебната практика, срокът по чл.28, ал.1 от ЗДОИ е инструктивен, а не преклузивен, с оглед на което с изтичането му не се преклудира възможността на органа да постанови решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до ОИ по подаденото заявление. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация

В случая спор, че кметът на Община Каспичан е задължено лице, не е налице между страните. Няма спор и че в законоустановения срок, изтекъл на 17.02.2025г. липсва произнасяне от органа. Същият се е произнесъл по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация на следващия ден-18.02.2025г. с Решение№№ДОИ-001/18.02.2025г, като е отказал предоставянето на такъв, което именно е и предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да е налице задължение за предоставяне на достъп до определена информация обаче, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, в случая-за дейността на общинската администрация, каквото не се констатира да е налице в случая. Това е така, тъй като жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени на хартиен носител копия на жалби от трето лице, съдържащи наведени доводи за извършени от заявителя незаконосъобразни действия по реда на ЗУТ, а административният орган е отказал да я предостави, като основателно е приел,че исканата информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. При това, органът, правилно е посочил в мотивите на обжалваното решение, че заявителят, като страна в административното производство, образувано срещу него по цитираните по-горе жалби има право на основание чл.34 ал.1 от АПК на достъп и преглед на документите по преписката, както и да и прави бележки или извадки по тях съобразно техническите възможности както по време на производството, така и след приключването му с издаването на индивидуален административен акт.

След като търсената информация не е обществена, тя не попада в обхвата на ЗДОИ и задълженият субект не е длъжен да преценява наличието на надделяващ обществен интерес. Тази преценка се дължи само, ако исканата информация е с обществен характер, засяга определени лица и те са заявили изричното си несъгласие да я предоставят. Тя не е и такава, която да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субект.

Оспореното решение е издадено от компетентния орган; при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М. П. С., с постоянен адрес в [населено място] [улица] против Решение №ДОИ-001/18.02.2025г. на кмета на Община Каспичан,с което му е отказан достъп до обществена информация по заявление вх.№ДОИ-01 от 03.02.2025г.

ОСЪЖДА М. П. С., с постоянен адрес в [населено място] [улица] да заплати на Община Каспичан РАЗНОСКИ по делото,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/лв.

Решението, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ е окончателно и не подлежи на обжалване.