Р Е Ш Е Н И Е
№ 58 28.03.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и втори март
две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ
СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 26 по описа
за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.И.Р. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва решение №318/25.11.2022г.
по а.н.д.№998/2022г. на РС - Дупница. Релевираното касационно основание е по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен
състав и липса на маловажност на случая по см. на чл.189з от ЗДвП. Моли се за
отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
К.Д.М. *** не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна,
поради което моли за оставянето му в сила. Касационната жалба намира за
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №BG01032022/5800/Р8-234/20.08.2022г.
на директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на К.Д.М. на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 800лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 27.02.2022г. в 09.24 часа на Дяково, по път А-3, при
км.52+049м, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно
Приложение към т.1 на Решение №101/20.02.2020г. на МС е засечено от контролно
устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП състав от ППС с влекач „Скания Р500 ЛА 4Х2 МЛА“ с рег.№*** с обща техническа
допустима маса над 3,5 т /над 12 тона/, собственост на „Дани Транс 2004“ ЕООД,
представлявано от К.М.. ППС е засечено да се движи с влекач с 2 оси и прикачено
ремарке с 3 оси, декларирано и отчетено за преминаване през сегмент
№**********, като такова с 2 оси, вместо с 5 оси. Съставен е снимков материал
със запис от нарушението. На 01.03.2022г. около 00.03 часа на ГКПП – Кулата на
излизане от страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при
извършена проверка в информационната система по номера на ППС от митнически
служители е установено посоченото управление на ППС на 27.02.2022г., за което е
съставен АУАН.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство и маловажност на случая.
Съдът е установил нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
т.к. в АУАН и НП не е посочена относимата материално правна норма на чл.139,
ал.7 от ЗДвП, като употребата на чл.179, ал.3а от ЗДвП като нарушена материално
правна норма и санкционна такава представлява неправилно приложение на
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП. По отношение
авторството на деянието съдът е установил липса на доказателства за управление
от дееца на 27.02.2022г. във връзка с приложените по делото данни от разпечатка
от тахографа с дигитална карта на лице/водач Йорданка Тилева и справката от РД
“АА-София“ по повод управление на ППС с извадена карта на водача без данни за
дейностите за времето на изминатите км. Данните по чл.189е, ал.8 от ЗДвП не
съдържат авторството на деянието, чиято доказателствена тежест е възложена на
АНО. Маловажният случай съдът е установил поради ниската степен на обществена
опасност на дееца, който не е наказван за други подобни нарушения и ниската
степен на обществена опасност на деянието поради заплатената пътна такса за ППС
с 2 оси вместо за 5 оси, което е резултат от пропуска да се декларира коректно
ППС и възможността това деклариране да се дължи на грешка на водача. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП досежно реквизита по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
а именно – липсата на посочена нарушена законова разпоредба. Правната
квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е
санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че
нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за
поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за
отмяна на НП, както правилно е установил районния съд.
Правилен
е извода на съда и досежно недоказаното авторство на деянието. Нормата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който
управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това,
че на 27.02.2022г. в Дяково на път А-3 в посочената отсечка от пътя и в
посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Заплатената
пътна такса е за управление на ППС с 2 оси, вместо установеното от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП управление на ППС с 5
оси, което действие се приравнява на неизпълнение на задълженията за
установяване на изминато разстояние. Размерът на дължимата тол такса по см. на
чл.10б, ал.4 от ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол
данни по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 от ЗП или чрез закупуване
на маршрутна карта, като част от декларираните тол данни представлява броя оси
на ППС. Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните
съставомерни елементи от състава на чл.79, ал.3а от ЗДвП, но не и авторството
на деянието на датата по обвинението. Правилен е извода на районния съд за
недоказано управление на 27.02.2022г. на посоченото ППС от наказаното физическо
лице. Във възражението на лицето срещу АУАН не се съдържа признание за
управление на съставомерната дата. Липсата на отговор на писмото от 27.07.2022г.
от НТУ и непредставяне на пътен лист или друг заместващ документ за управление
на ППС на 27.02.2022г. не може да се тълкува във вреда на дееца, т.к. тежестта
за установяване на авторството принадлежи на АНО. В резултат на проявената от
съда активност е установено, че в извлечена от картата на водача информация
липсват данни за самоличността на водача на датата по обвинението - на
27.02.2022г. не е поставяна карта в дигиталния тахограф на ППС и няма данни кое
лице е управлявало ППС на разстояние от 161км. При тези доказателства, необоснован
е извода на АНО за управление от наказания субект. Липсата на доказано
авторство на деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП, както
правилно е установил районния съд. Касационният
съд не споделя извода на районния съд за маловажен случай поради приложение на
специалното правило по чл.189з от ЗДвП, но допуснатото от АНО нарушение в
правната квалификация на деянието и недоказаното авторство потвърждават извода
на районния съд за дължима отмяна на НП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №318/25.11.2022г.
по а.н.д. №998/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.