Р Е Ш Е Н И Е
№ 560/30.12.2019г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 622/2019г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145, ал.1 от АПК, във вр. чл.205, ал.5 от ЗПУО.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от В.А.М., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си М.Ф.А., ЕГН **********,***, срещу заповед №
РД-04-22/24.09.2019г. на директора на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич, с която на
основание чл.259, ал.1 ЗПУО и чл.19, ал.2, т.17 от Наредба № 12/01.09.2016г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, във вр. чл.203, ал.1 и
чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО, във вр. чл.58, чл.64 и
чл.69, ал.1 от Наредба за приобщаващото образование, чл.38, ал.1 от Правилника
за дейността на училището, на жалбоподателката в
качеството й на ученичка от ІХ клас за учебната 2019/2020г. е наложена санкция
“преместване в друго училище” за допуснато нарушение на чл.36, ал.2, т.16 от
Правилника за дейността на училището, изразяващо се в уронване престижа и
доброто име на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич. В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че заповедта е немотивирана
и не отговаря на изискванията за форма и съдържание. Твърди се, че липсват
фактически основания за издаването на акта, както и основни реквизити като
начин и срок на обжалване. Сочи се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като обжалваната заповед е съобщена само
на нейната майка, което е в противоречие
с чл.205, ал.3 от ЗПУО. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.199, ал.1
от ЗПУО, тъй като няма доказателства да са предприемани мерки и да са изчерпани
механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на
проблемното поведение на ученика. Сочи се, че в оспорената заповед липсват
мотиви защо е наложено именно това наказание предвид на изискването на чл.200,
ал.4 от ЗПУО този вид санкция да се налага само за тежки и системни нарушения. Твърди
се, че санкцията е наложена, без да са изяснени и проверени всички факти и
обстоятелства във връзка с конкретното нарушение. Излагат се доводи и за
допуснати нарушения на чл.140в, чл.140г, ал.2 от ППЗНП, тъй като наказанието е
наложено по предложение на директора на училището, а не по предложение на педагогическия
съвет. Сочи се, че липсва формален акт за определяне на докладчик по случая. Възразява
се, че наложеното наказание е еднолично определено от директора на гимназията и
не съответства на тежестта на извършеното нарушение. В пледоарията по същество
се излага
също, че липсва срок за налагане на санкцията. Иска се
отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответната страна – директорът
на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата по съображения, че обжалваната заповед е издадена
при спазване на законовата процедура, има необходимата форма и съдържание и е
фактически и правно мотивирана. Твърди, че в нея няма подробно описание на
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, с цел да се
запази достойнството на жалбоподателката и да не се
разгласяват (оповестяват) непристойните й действия, уронващи престижа и доброто
име на гимназията. Сочи, че процесната заповед е
издадена, след като е преценено, че са изчерпани всички възможности за
въздействие върху проблемното поведение на ученичката, като наложеното
наказание съответства на тежестта и характера на извършеното нарушение. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – ДСП – Добрич, конституирана
на основание чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, чрез своя представител,
изразява становище, че не са взети предхождащи мерки за въздействие върху
поведението на ученичката, преди да се предприеме издаването на обжалваната
заповед.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за съдебно обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че жалбоподателката В.А.М. е
била ученичка в VІІІ клас с профил “Софтуерни и хардуерни науки” в ЧПГТП “Р.Ц.” през учебната 2018/2019г.
Съгласно неоспорените и кредитирани от
съда като обективни и достоверни обяснения на директора на ЧПГТП “Р.Ц.” – М.Х.,
дадени в хода на производството, и съответстващите им показания на разпитаната
по делото св. Х.К. - класен ръководител на VІІІ клас през учебната 2018/2019г.,
през месец май 2019г. е получена информация за разпространени в интернет видеоклипове
с порнографско съдържание с участието на В.М., които са широко известни сред тинейджърите от град Добрич и в частност учениците от
гимназията. След проведена консултация на директора с педагогическия съветник
на училище Монтесори, който го е посъветвал да бъде потърсена специализирана
психологическа помощ, е инициирана среща с майката на ученичката – М.А., на
която е присъствал и класният ръководител на VІІІ клас – Х.К.. На тази среща майката
е информирана за ситуацията, като е посъветвана да потърси съдействие от
психолог и да предприеме мерки за преместване на дъщеря си в друго училище през
следващата учебна година. Уведомена е, че гимназията не може да осигури нужната
психологическа помощ, тъй като не разполага с психолог или педагогически
съветник, като са й предложени няколко имена на специалисти, както и няколко
училища в града със същата специалност, в която се обучава В.. По време на
разговора майката е отказала да се запознае с видеоматериалите. Споделила е, че
по-рано е имало друг случай, свързан с разпространение на снимки с подобно съдържание,
заради който В. е била преместена в друго училище и е работила с психолог.
Изказала е съмненията си от ползите от терапията, но е уверила, че ще потърси
психологическа помощ и ще предприеме действия за преместване на дъщеря си в
друго училище след края на учебната година. Малко преди началото на следващата
учебна година след проведени телефонни разговори с майката директорът на училището
и класният ръководител са установили, че не е потърсена помощ от психолог, нито
са предприети действия по намиране на ново училище. По време на тези разговори А.
е отказала да премести В. от гимназията под предлог, че не може да й намери друго
училище, в резултат на което е предупредена, че спрямо дъщеря й ще бъде
предприета процедура по налагане на санкция “преместване в друго училище”.
На 09.09.2019г. класният ръководител Х.К.
е внесла мотивирано предложение с вх.№ І-233/09.09.2019г. до директора на
гимназията, с което е уведомила за допуснато от М. нарушение по чл.36, ал.2,
т.16 от Правилника за дейността на училището, изразяващо се в уронване на престижа
и доброто име на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич. Предложила е за извършеното провинение
на ученичката да бъде наложена санкция “преместване в друго училище” по чл.199,
ал.1, т.4 от ЗПУО, след като бъде разгледана и гласувана на педагогически
съвет. Посочила е, че до момента е проведен разговор с родител, който е
запознат с допуснатите нарушения, като са предложени мерки за овладяване на
ситуацията.
На 10.09.2019г. е проведено заседание
на Педагогическия съвет на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич, на което е разгледано
предложението на класния ръководител за санкциониране на М.. На заседанието са
присъствали общо 20 членове на съвета, които са гласували единодушно за
започване на процедура за налагане на наказание на ученичката по чл.199, ал.1,
т.4 от ЗПУО за извършено нарушение на чл.36, ал.2, т.16 от Правилника за
дейността на училището. За проведеното заседание е изготвен протокол №
5/10.09.2019г., в който са обективирани резултатите
от гласуването.
На 12.09.2019г. майката на ученичката М.Ф.А.
е уведомена по имейл за откритата процедура по налагане на санкция. В тази
насока е приложеното по делото уведомление с изх.№ РД-18-153/11.09.2019г.
(л.20). В уведомлението е посочено, че преди налагане на санкцията ученичката
има право да бъде изслушана или писмено да обясни фактите и обстоятелствата,
свързани с конкретното нарушение, като изслушването от директора ще се проведе на
17.09.2019г. от 10, 00 часа. Посочено е, че А. като родител има право да присъства
на изслушването и да изрази мнение, като за налагането на предстоящото
наказание ще бъде уведомена Дирекция “Социално подпомагане”, представител на
която ще присъства на изслушването.
За откриването на процедурата по
налагане на санкция и насроченото изслушване на ученичката са изпратени електронни
съобщения и до директорите на ДСП – Добрич и РДСП – Добрич – така два броя
уведомления на л.21-22 от делото.
На 17.09.2019г. е проведено изслушване
на ученичката, на което са присъствали нейната майка, директорът и
зам.директорът на училището, класният ръководител Х.К., директорът на РДСП – И.Б.и
М.М. – главен социален работник в ОЗД към ДСП –
Добрич. Изслушването не е документирано в нарочен протокол, но данни за него се
съдържат в другите документи към преписката. От тях, както и от обясненията на
ответника и показанията на св.К. се установява, че на тази среща жалбоподателката В.М. не е дала конкретни обяснения по
случая. През повечето време е мълчала, като е отговорила само на няколко
въпроса на директора на РДСП относно нейния сексуален живот. Социалните
работници са изразили становище, че ученичката трябва да работи с психолог,
като са препоръчали на ръководството на гимназията да не прибягва до мярката
“преместване в друго училище”.
На същата дата е проведено заседание
на Училищната комисия за противообществените прояви, на което е разгледан
въпросът с нарушението на М.. На заседанието са присъствали председателят на
комисията и директор на училището – д-р М.Х., както и трима нейни членове – С.К.(зам.директор),
Х.К. (учител по АЕ) и Д.Д.(учител по философски
цикъл). Членовете на комисията са запознати от председателя си за предприетите
до момента действия, касаещи процедурата по наказване, както и за приключилото изслушване
на ученичката. След проведено обсъждане и гласуване е взето решение да бъде
изготвено предложение до МКБППМН на община гр.Добрич за налагане на
възпитателна мярка по чл.13 от ЗБППМН спрямо непълнолетната В.А.М.. Заседанието
на комисията е документирано в протокол № 1/17.09.2019г., от съдържанието на
който се установява, че по време на обсъжданията директорката на гимназията М.Х.
е изразила становище, че заснемането и участието в порноклипове
е неморално деяние, което деморализира чрез широкото си разпространение сред
учениците в гимназиална степен. Трима родители на ученици от VІІІ клас са
изразили устно възмущението си от поведението на М., а родителите на ученичка
от VІІ клас са предпочели друго учебно заведение заради притесненията си за
неморално влияние върху детето им. Х. е изразила опасенията си, че ако М.
продължи да учи в гимназията, това може да доведе до отлив на ученици и
продължаващо дискредитиране на училищната институция. Класният ръководител на М.
е дала мнение, че В. има нужда от помощ за преодоляване на проблемното си
поведение. Другите двама членове на комисията са посочили, че присъствието на
ученик с проблемно поведение е в разрез със стремежа за осигуряване на спокойна
и морална среда за останалите ученици, както и че причините за поведението на М.
трябва да се търсят от специалисти, като към този момент училището няма психолог
или педагогически съветник за специализирана подкрепа на ученик в риск.
На
18.09.2019г. е изготвено мотивирано предложение с изх.№ РД-18-02 на УКБППМН към
гимназията до МКБППМН към община Добрич за налагане на възпитателна мярка по
чл.13 от ЗБППМН спрямо непълнолетната М. заради заснемане и участие в клипове с
порнографско съдържание. В предложението е описано подробно в какво се изразява
неморалното поведение на ученичката и какви мерки са предприети за овладяване
на ситуацията. Изразено е становище, че на В. може да се помогне и ако не е
ученичка в гимназията, като интересът на един не бива да нарушава интереса на
мнозинството ученици.
Копие
от предложението за налагане на възпитателна мярка по чл.13 от ЗБППМН е
изпратено и на РУО на МОН – Добрич, началникът на което е уведомил директора на
гимназията с писмо с изх.№ РД-31-890/20.09.2019г., че се касае за извършено
тежко умишлено престъпление по чл.159, ал.4, т.1 от НК, за което следва да
бъдат уведомени органите на МВР. В изпълнение на това писмо директорът на
гимназията е изпратил сигнал с изх.№ РД-18-03/20.09.2019г. до директора на ОД
на МВР – Добрич, с което го е уведомил за случая на В.М..
На
24.09.2019г. е издадена обжалваната заповед № РД-04-22/24.09.2019г., с която на
жалбоподателката като ученичка от ІХ клас за учебната
2019/2020г. е наложена санкция “преместване в друго училище” за допуснато нарушение на чл.36, ал.2, т.16 от
Правилника за дейността на училището, изразяващо се в уронване на престижа и
доброто име на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич. В мотивите към заповедта е посочено, че е
издадена на основание чл.259, ал.1 ЗПУО и чл.19, ал.2, т.17 от Наредба №
12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти, във вр. чл.203,
ал.1 и чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО, във вр. чл.58,
чл.64 и чл.69, ал.1 от Наредба за приобщаващото образование, чл.38, ал.1 от
Правилника за дейността на училището, по предложение на Х.К. – класен
ръководител и взето решение на Педагогическия съвет от 10.09.2019г.
Заповедта
заедно с уведомително писмо с изх. № РД-18-06/24.09.2019г. са изпратени по
електронната поща на майката на жалбоподателката М.А..
Заповедта
е съобщена по електронен път и на началника на РУО – Добрич, който със своя
заповед № РД-06-444/27.09.2019г., издадена на основание чл.254, ал.2 от ЗПУО и
чл.69, ал.2 от НПО, е наредил ученичката В.А.М. да продължи образованието си в
ІХ клас на ПМГ “И.В.” – Добрич.
От
разпита на св. Х.К. се установява, че непосредствено след издаване на заповедта
тя и директорът на училището са провели среща с жалбоподателката
В.М. в присъствието на педагогическия съветник на училище Монтесори, за да й
обяснят причините за преместването й в друго училище. По време на разговора
ученичката се е разплакала, за кратко е изгубила самообладание, но след това бързо
се е овладяла, като е споделила, че не е знаела, че въпросните видеоматериали
са качени в интернет, тъй като е получила уверението от човека, който ги е
правил, че няма да бъдат публично разпространени. Свидетелката твърди, че
ученичката е уведомена за издадената заповед, тъй като срещата е организирана именно
с тази цел, но не си спомня дали тогава й е връчено копие от заповедта. Признава,
че не се е запознавала с видеоматериалите и е осведомена за тях от директора на
училището. От нейните показания, както и от обясненията на ответника се
установява, че и другите членове на съвета не са виждали видеоматериалите и са
информирани за тяхното наличие и съдържание от директора на училището. Свидетелката
сочи, че не е разговаряла лично с В. за случая освен при двете им срещи в
присъствието на директора на гимназията, нито е получавала оплаквания от
родители или ученици относно публикуваните видеоматериали. По нейните думи В. е
била добра ученичка, способно и грижливо дете и се е справяла много добре в
часовете по математика и информатика.
По делото е разпитан
като свидетел и Д.Д.(преподавател по философски цикъл
в гимназията), който в показанията си заявява, че преди началото на учебната
година е бил запознат със снимки на В. с порнографско съдържание, след което е
взел участие в процедурата по налагане на санкция като член на училищната
комисия за борба с противообществените прояви и на педагогическия съвет. Сочи
също така, че познава слабо ученичката, тъй като е имал само един учебен час
седмично с нейния клас, на педагогически съвет не са разглеждани други
наказания спрямо В., не са му известни други подобни прояви на жалбоподателката, нито е разговарял с нея или с нейните
родители по случая.
От обясненията на представителя
на ДСП – Добрич - М.М. (социален работник в ОДЗ), се
установява, че по време на изслушването на момичето преди налагането на наказанието
тя и директорът на РДСП – Добрич са останали с впечатлението, че не са взети
предхождащи мерки за въздействие върху поведението на ученичката. Според
нейното мнение социалните служби не са били уведомени своевременно, за да могат
да предприемат нужната психологическа интервенция или консултация с детето.
По делото е приложен
Правилникът за дейността на ЧПГТП “Р.Ц.” за учебната 2018/2019г., в чл.36,
ал.2, т.16 от който е посочено, че ученикът няма право да уронва престижа и
доброто име на гимназията с непристойно действие или виновно бездействие.
По делото са
приложени решение № 58 от 14.10.2019г. по възпитателно дело № 34/2019г. на
МКБППМН при община Добрич и решение № 410/18.11.2019г. по н.ч.д. № 1375/2019г.
по описа на Районен съд – Добрич, които са издадени след датата на обжалваната
заповед, поради което са неотносими към настоящия
спор и не подлежат на обсъждане от съда. По същите съображения не следва да
бъдат обсъждани и приложените от ответника 3 броя писма от родители на ученици
в гимназията, от съдържанието на които е видно, че са съставени след издаването
на оспорената заповед или касаят съвсем други прояви на жалбоподателката.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Предмет на оспорване в настоящото производство
е заповед по чл.205, ал.1, във вр. чл.199, ал.1, т.4
от ЗПУО, която е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
съгласно чл.203, ал.1 от ЗПУО, в сроковете по чл.205, ал.1 от ЗПУО, във вр. чл.68, ал.1 от НПО, в предвидената от закона писмена
форма, при посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Не
може да се сподели становището на жалбоподателката,
че заповедта не е фактически мотивирана. Вярно е, че в текста на заповедта не
са изложени конкретните фактически обстоятелства, които са мотивирали органа да
я издаде, но те се съдържат в другите подготвителни документи към преписката, в
т.ч. протокола и предложението на УКБППМН и сигнала до директора на ОД на МВР -
Добрич. Безспорно тези документи нямат пряко отношение към предстоящото
издаване на акта, но са неразделна част от административната преписка, даваща
възможност да се установят действителните съображения на органа за крайното му
решение. От тяхното съдържание може да се направи обоснован извод, че основният
и единствен мотив за издаването на заповедта е заснемането и участието на
непълнолетната М. в клипове с порнографско съдържание и тяхното последващо
разпространение в интернет.
Неоснователно е и
възражението, че е нарушено правото на защита на ученичката, тъй като не е
уведомена за издаването на заповедта, а само нейната майка, което е в
противоречие с правилото на чл.205, ал.3 от ЗПУО. Действително липсват данни М.
да е получила екземпляр от заповедта, но тя е упражнила надлежно правото си на
жалба в предвидения от закона срок, поради което не е нарушено правото й на
защита. Освен това съобщаването на акта е техническо действие, последващо издаването му, което не се отразява на преценката за неговата законосъобразност.
Не може да се
сподели и възражението за опорочаване на заповедта, тъй като в нея не е
посочено през кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Няма спор, че в
заповедта е отбелязано само че може да се обжалва при условията и по реда на
АПК, но това нарушение не е от категорията на съществените, които могат да
повлияят върху нейното съдържание. Неспазването на разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.7 от АПК засяга само редовността на съобщаването и има за последица
удължаване на сроковете за обжалване, но не се отразява на законосъобразността
на акта.
Не е съществено
процесуално нарушение и непосочването на срок на санкцията, защото този пропуск
се преодолява от разпоредбите на чл.202, ал.2 и ал.3 от ЗПУО и чл.56, ал.2 и
ал.3 от НПО, които казват, че срокът на санкциите е до края на учебната година,
стига да са наложени повече от 30 учебни дни преди края на втория учебен срок.
Налице
са обаче допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, които обуславят материалната
незаконосъобразност на акта.
В
чл.59, ал.1 от НПО изрично е посочено, че преди налагане на санкцията
“преместване в друго училище” педагогическият съвет задължително изслушва
ученика и/или се запознава с писменото обяснения на ученика и обсъжда фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се
извършва в присъствието на психолог или педагогически съветник. Изискването за
изслушване на ученика от педагогическия съвет е функция на правилото на чл.57,
ал.1 от НПО, във вр. чл.203, ал.1 от ЗПУО, съгласно което
санкцията по чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО се налага със заповед на директора по
предложение на педагогическия съвет. От доказателствата по делото е видно, че
изслушването на жалбоподателката е проведено, на
първо място, от директора на гимназията, а не от педагогическия съвет, и на
второ място, в отсъствието на психолог или педагогически съветник. Изслушването
от директора на училището не може да замести изискуемото по наредбата изслушване
от педагогическия съвет, който е единственият компетентен орган да изслуша
ученика и/или да се запознае с писмените му обяснения в случаите на налагане на
санкция по чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО. Съгласно материалите по административната
преписка нито ученичката, нито нейната майка са били поканени да присъстват на
заседанието на педагогическия съвет, на което е взето само формално решение да
се открие производство по налагане на санкция на В.М.. В протокола от
заседанието липсват отразени обсъждания и разисквания относно констатираното
нарушение и причините за неговото извършване, от които да се направи обоснован
извод, че членовете на съвета са били запознати с провинението на ученичката и
предложението им за нейното санкциониране е мотивирано след пълно и всестранно
проучване на случая. Всъщност заседанието на педагогическия съвет е проведено
преди да се открие самата процедура по налагане на санкция и да се проведе
реално разследване на обстоятелствата по извършване на конкретното нарушение,
което изключва наличието на надлежно направено предложение за санкциониране по
смисъла на чл.203, ал.1 от ЗПУО. Разписаната в закона процедура по налагане на
санкция е императивна и има за цел да гарантира правата и интересите на непълнолетния
ученик, поради което неспазването й е винаги съществено процесуално нарушение,
водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Съгласно
нормата на чл.205, ал.2 от ЗПУО в заповедта се посочват видът на санкцията,
срокът и мотивите за налагането й. Чл.61, ал.2 от НПО допълва, че в мотивите се
посочват предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на
проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините да
не дадат резултат. В чл.41, т.1-9 от НПО
са изброени видовете дейности за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика,
които следва да се прилагат заедно или поотделно за преодоляване на проблемното
му поведение, като съгласно чл.39, ал.1 от НПО те са израз на общата воля и
координираните усилия на всички участници в образователния процес. От
тълкуването на тези разпоредби се налага извода, че законодателят не е
предоставил на преценката на органа дали да приложи или не посочените дейности
за интервенция. При наличието на проблемно поведение на ученик той е длъжен да
предприеме необходимите действия за мотивация, като в неговата оперативна
самостоятелност е да прецени единствено кога и какви мерки да приложи в
зависимост от конкретния проблем, възможностите и ресурсите на училището, а понякога
и от желанието на ученика и неговите родители. По делото няма доказателства училищното
ръководство да е взело някоя от нормативноопределените
педагогически мерки за преодоляване на проблемното поведение на ученичката.
Проведеният първоначален разговор с майката на детето, по време на който й е
препоръчано сама да потърси помощ от психолог, тъй като училището не разполага
с такъв, както и сама да предприеме мерки за преместване на дъщеря си в друго
училище, не може да се характеризира като действие, с което се въздейства върху
вътрешната мотивация на ученичката, защото нито е извършено с нейно знание и участие,
нито е предназначено да установи какви са реалните причини за проблемното й
поведение и начините за неговото преодоляване. Едно от първите и най-лесно
изпълними действия по смисъла на чл.41 от НПО е обсъждането между ученика и
класния ръководител на възникналия проблем с цел неговото изясняване и
насочване на ученика към определена подкрепа, а в случая от доказателствата по
делото е видно, че преди да отправи мотивираното предложение за налагане на
санкция класният ръководител на В.М. не е разговарял изобщо с нея по повод на
видеоматериалите. Не е работено с ученичката за постигане на положителна
промяна в поведението й чрез провеждане на индивидуални срещи и разговори. Не е
изразена готовност за оказване на обща личностна подкрепа и справяне с
проблема. Не е предложено консултиране с психолог или педагогически съветник
въпреки възможностите на училището да привлече външни специалисти и ресурси,
доказателство за което е и проведената среща с участието на педагогическия
съветник на училище Монтесори след издаването на обжалваната заповед. Чл.199,
ал.1 от ЗПУО и съответстващата му разпоредба на чл.49, ал.1 от НПО императивно
регламентират, че санкциите за неизпълнение на задълженията на ученика се
налагат само след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху
вътрешната му мотивация и за преодоляване на проблемното му поведение. Т.е.
налагането на санкция не е самоцел, а следва да почива на внимателна и задълбочена
преценка на поведението на ученика и цялостното му личностно развитие в резултат
от стриктното приложение на мерките по чл.41 от НПО. В случая липсата на предприети
действия за мотивация и преодоляване на проблемното поведение на М. изключва
възможността за нейното санкциониране на основание чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО,
поради което неправилно и незаконосъобразно директорът на училището е упражнил
правомощията си по чл.205, ал.1 от ЗПУО, издавайки обжалваната заповед.
Съгласно
чл.200, ал.4 от ЗПУО санкцията “преместване в друго училище” се налага само за
тежки или системни нарушения, като съгласно чл.201, ал.2 от с.з. видът на
санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при
извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните
особености на ученика. По делото не са налице доказателства, от които да се
установи, че преди да пристъпи към налагане на една от най-тежките санкции по
ЗПУО, административният орган е предприел необходимите мерки и действия за
изясняване на причините и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
кой е автор на видеоматериалите и съпричастна ли е М. към тяхното публично
разпространение в интернет пространството, за да се приеме, че с поведението си
тя е уронила престижа и доброто име на училището. Нещо повече, от показанията
на св.К. се установява, че тя дори не е била запозната със съдържанието на видеоматериалите,
по повод на които сама е предложила да се открие производство за налагане на
санкция на ученичката по чл.199, ал.1, т. 4 от ЗПУО, осланяйки се единствено на
информацията от директора на училището. От мотивите към акта и предхождащите
издаването му документи не може да се направи обективна преценка дали действително
са спазени законовите критерии при определянето на санкцията. Данните по делото
сочат, че В.М. е била добра ученичка и не е имала други противообществени
прояви и/или наложени наказания в това училище преди издаването на заповедта, които
да мотивират едно по-сериозно и строго наказание. Споделеното от майката при
първия разговор с директора и класния ръководител, че по – рано е имало друг
подобен случай с В., не е достатъчно, за да се обоснове извод, че наложената
санкция е подходяща за нейната личност и индивидуалното й психологическо
развитие и съзряване. Следователно директорът на училището не е изследвал и
проверил всички факти и обстоятелства, за да прецени какви са реалните мотиви и
подбуди за извършеното нарушение и каква е неговата тежест с оглед на възрастовите
особености и възможности за самооценка на непълнолетното лице. С това си
бездействие административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, довело до постановяването на един немотивиран и необоснован акт в
нарушение на материалния закон.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че обжалваната заповед се явява неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила и материалния закон, което е основание за нейната отмяна по смисъла на
чл.146, т.3 и 4 от АПК.
Доколкото
производството по чл.199 и сл. от ЗПУО е започнало служебно, а не въз основа на
сезиране, след отмяната на заповедта не следва да се връща преписката на
административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и
прилагането на закона.
В съответствие с изхода от делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката има
право на разноски по делото в размер на 430 лева, от които 420 лева – платен
адвокатски хонорар и 10 лева – платена държавна такса по жалбата.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.М., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си М.Ф.А., ЕГН **********,***,
заповед № РД-04-22/24.09.2019г. на директора на ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич, с която
на жалбоподателката е наложена санкция “преместване в
друго училище” за допуснато нарушение на чл.36, ал.2, т.16 от Правилника за
дейността на училището, изразяващо се в уронване престижа и доброто име на
ЧПГТП “Р.Ц.” – Добрич.
ОСЪЖДА Частна профилирана гимназия по
туризъм и предприемачество (ЧПГТП) “Р.Ц.” – град Добрич да заплати на В.А.М.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си М.Ф.А., ЕГН **********,***,
сумата от 430 лева, представляващи сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
Административен съдия :