Р Е Ш Е Н И Е
№ 948 / 16.7.2020г.
гр. Перник, 16.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 3124 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу ответника З.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество за сумата 604.78 лв. /шестстотин и
четири лв. и 78 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., сумата 94.92 лв. /деветдесет и четири
лв. и 92 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
604.78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед № 5887/14.11.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08002 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Перник. Моли се да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител адв. Е.В., е подал отговор, в който оспорва предявените
искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 5887/14.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08002 по описа за 2018 г. на РС-Перник срещу З.Н.Д., ЕГН **********, за сумата 604.78 лв. /Шестстотин и четири лв. и 78
ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018 г., сумата 94.92 лв. /Деветдесет и четири лв. и 92
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
604.78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В месечен срок от съобщението за указанията на съда по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил искова молба за установяване на вземанията си
по заповедта.
От представения заверен препис на Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че
същите са публикувани във в. Съперник,
бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г.
Съгласно приетото по делото писмо от Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Перник за адрес: гр. Перник, ул. „Ленински проспект“
бл. 5, вх. Б, ап. 35, в информационния масив на дирекция МДТ не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че между
етажната собственост и „Техем сърисиз” ЕООД, гр. София, е сключен договор № 470/01.06.2017 г. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на
етажна собственост, като преди това сградата се е обслужвала от фирма
„Данувиус” ООД от 2001 г. Посочва, че между „Топлофикация Перник” ЕАД и „Техем сърисиз” ЕООД, гр. София е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. със срок за една година с клауза за безсрочно продължение
с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни и Договор
№ 76/01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат
за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет
на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното
количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Съгласно заключението през процесния период е
начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото
лице посочва, че в имота е монтиран уред за
измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Начислен е
разход на топла вода според отчетените показания на уреда. След провеждане на
годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия е
преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните
отчетени периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за
топла вода, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота. В
имота е проведен редовен годишен отчет.
Отоплителните тела в стаите са демонтирани. Налино е само
отоплителното тяло в помещение „Баня” - щранг-лира, без ИРУ, общо за всички
имоти по вертикала. За него начисляван разход на толинна енергия по
изчислителен път, като за тяло работило непрексънато. След провеждане на
задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът за
топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани, като разликата е отразена в индивидуалните годишни
изравнителни сметки. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, също е
разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само
през зимния отоплителен период, като определените суми са отразени в
индивидуалната сметка за имота. Не е начислявана топлоенергия за общите части в
сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил
по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по
време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице
пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата
сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за
главница за процесния имот е 604,78 лв. за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018
г., а за законна лихва – 94,92 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено
плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото
дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на
сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са
предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.)
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението
на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в
сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
По
делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или
вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на
писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка не е доказано
наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и
за процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва
извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените
от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. Същият не е направил искане и представил
доказателства за извършването им, порди което такива не следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, срещу З.Н.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 604,78 лв. /шестстотин и четири лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и сумата
94.92 лв. /деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата 604.78 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 5887/14.11.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08002 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08002 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: