№ 44449
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110137774 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. М. М., ЕГН
********** против И. М. Ц. - С. и Н. Н. Н., с която е предявен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника И. М. Ц. - С.. Не е постъпил отговор от Н. Н..
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за представяне и приобщаване на документи, за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане и за
допускане на съдебно-психологическа експертиза.
Съдът намира представените от ищеца документи като писмени доказателства за
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, с
оглед на което те следва да бъдат приети.
Следва да бъде изискано за послужване НОХД № 7065/2024 г. по описа на СРС, НО,
132 състав.
Следва да бъде задължен началника на 06 РУ-СДВР да представи по делото Заповед
№230з-1333/11.12.2023 г. за осигуряване на пътна безопасност в района на учебните
заведения.
Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане с цел
установяване на психическото и емоционалното съС.ие на ищцата вследствие на инцидента
следва да бъде уважено, тъй като то е допустимо и цели установяване на спорни по делото
факти.
Искането за допускане на съдебно-психологическа експертиза се оставя без
уважение, тъй като не се твърди ищцата да е развила психическо разстройство вследствие на
процесния инцидент и в конкретния случай съдът намира, че не са необходими специални
знания за установяване на релевантните факти.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
1
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели за ищеца при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ищеца да води
свидетелите в първото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
психологическа експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, НО, 132 състав за послужване НОХД №
7065/2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК началника на 06 РУ-СДВР да представи по
делото своя Заповед №230з-1333/11.12.2023 г. за осигуряване на пътна безопасност в района
на учебните заведения в двуседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от 10.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
1. Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. М. М.,
ЕГН ********** против И. М. Ц. – С. и Н. Н. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, стрес, уплаха, срам и уронване на авторитета, вследствие противоправно
поведение на ответниците - нанесени на 11.12.2023 г. удари с юмрук в областта на главата на
ищцата, оказване на съпротива при задържане и отправяне на обиди и ругатни, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2023 г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди в исковата молба, че към 11.12.2023 г. заемала длъжността младши
полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ Витоша в сектор „Охранителна
полиция» при 06 РУ-СДВР“. В този ден тя изпълнявала служебните си задължения по време
на Специализирана полицейска операция, съгласно Заповед №230з-1333/11.12.2023г., на
началник при 06 РУ-СДВР за осигуряване на пътна безопасност в района на учебните
2
заведения и План-разстановка с рег.№230р-49363/11.12.2023г. На 11.12.2023г. около 17:40ч.,
в гр.София, бул. „Александър Пушкин“, №112, на тротоар пред 52 СУ „Цанко Церковски“,
ищцата се намирала в средата на пешеходната пътека на платното за движение, за да може
да регулира/спира движението на автомобилите при преминаването на пешеходци. Докато
изпълнявала служебните си задължения, към нея се насочили И. М. Ц.-С. и Н. Н. Н., като И.
Ц. започнала да снима пострадалата с телефон в ръка и да й задава различни въпроси: „Кой
пазиш тука?“, „Кой ти плаща?“, докато двамата пресичали пешеходната пътека и застанали
на тротоара към училището. В този момент имало още пресичащи пешеходци и ищцата
застанала отново в средата на пешеходната пътека, за да обезопаси пресичането им, като
двамата ответници отново пресекли пешеходната пътека, и без никаква обективна причина
И. Ц. - С. започнала да обижда М., изричайки репликата: „Да гориш в ада!“, като отказала да
се измести от пешеходната пътека, за да не пречи на движението на автомобилите и на
пешеходците, даже и след неколкократните разпореждания от страна на ищцата. След
поредното разпореждане, С. отишла на тротоара от страната на училището, а М. я помолила
да представи личните си документи, за да бъде установена. С. отказала под претекст, че
такива не носи в себе си. М. извикала подкрепление и указала на С. да остане на място и да
изчака приключването на полицейската проверка, но същата отказала да стори това. М.
направила няколко крачки към нея, като в отговор С. посегнала на ищцата един път
неуспешно, след което я бутнала и й нанесла удар с юмрук с дясната си ръка в областта на
главата, след това замахнала още веднъж с юмрук, но ищцата успяла да избегне втория удар.
В този момент от отсрещния тротоар на помощ на С. се притичал Н. Н., който също
започнал да обижда и да крещи на полицейския служител: „Какво правиш, тъпачко?“, след
което рязко блъснал М. с двете си ръце в гърба, тя залитнала напред, и се оказала
„заклещена“ между двамата ответници. В резултат на нанесения удар с юмрук от С., както и
нанесените удари в областта на главата и тялото от Н., на Р. М. били причинени травматични
увреждания: контузия в дясна теменна област на главата и оток на четвърти пръст на
дясната ръка. На място пристигнал полицейски патрул, като ответниците били задържани. И
през това време те продължили да обиждат ищцата. Във връзка с така описаното деяние е
започнато бързо производство ЗМ №2248/2023 г. пр. пр. 54105/2023 г. по описа на СРП, по
което е образувано НОХД № 7065 по описа на Софийски районен съд за 2024г., 132 състав,
приключило със споразумение от дата 03.04.2025г. Съгласно последното И. М. Ц.-С. и Н. Н.
Н. са се признали за виновни за това, че по хулигански подбуди са причинили лека телесна
повреда и са оказали съпротива при задържане на полицейски орган при изпълнение на
службата му, което представлява престъпление по чл. 131, ал. 2, т 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Ищцата твърди, че вследствие на нанесената
телесна повреда е изпитала болки и дискомфорт и затруднение при използването на дясната
си ръка. Физическото нападение и изречените обидни квалификации са довели до чувство на
уплаха, несигурност и безпомощност и дори депресия, тревожност, отчаяние. Авторитетът й
бил силно уронен. Р. М. се затворила в себе си, чувствала се недостатъчно добър
професионалист в работата си и ограничила социалните си контакти.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
И. Ц. - С., с който предявеният иск се оспорва по размер. Твърди, че не трябва да отговаря
солидарно за нанесените вреди, а всеки от ответниците следва да обезщети ищеца до
размера на конкретно причинените от него вреди. Навежда аргументи за намаляване на
размера на дължимото обезщетение, като посочва, че е снимала ищцата от интерес и не е
имала намерение да провокира конфликт. Ищцата е отнела телефона , което я е
провокирало да започне да го дърпа и да заплашва. Счита, че твърдените от ищцата
неимуществени вреди са силно преувеличени, а някои от тях – хипотетични и недоказани.
Посочва, че ищцата, като служител на МВР, е преминала псхитестове и подготовка, което я
прави много устойчива психически. Поради това тя не би следвало да е изпаднала в
депресия и да е загубила мотивация вследствие на случилото се.
1. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на
делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
2. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за
3
които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Между страните е сключено споразумение от дата 03.04.2025г., одобрено с Протокол
на СРС, НО, 132 състав, по НОХД № 7065/2024 г., което обвързва настоящия съдебен състав
на основание чл. 300 ГПК, а и ответниците не оспорват, че виновно са извършили
посоченото противоправно деяние, поради което като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че на 11.12.2023г. около 17:40ч., в
гр.София, на бул. „Александър Пушкин“, №112, на тротоар пред 52 СУ „Цанко Церковски“
И. М. Ц.-С. и Н. Н. Н. в съучастие по хулигански подбуди са причинили лека телесна
повреда чрез нанасяне на удари в главата и тялото на ищцата при изпълнение на служебните
задължения като полицейски орган и са оказали съпротива при задържане, което
представлява престъпление по чл. 131, ал. 2, т 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На ищцата е причинена контузия в дясна теменна област на
главата и оток на четвърти пръст на дясната ръка, което е реализирало медикобиологичен
признак болка и страдание без разстройство на здравето. Към ищцата били отправени обиди
и заплахи от ответниците.
3. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер, както и
че същите са настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответниците. При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в случая съдът е обвързан от Споразумението между страните
относно вината на ответниците.
При установяване на горните факти, в тежест на ответниците е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга. Ответниците следва да докажат положителните
факти, на които основават възраженията си.
4. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат
доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК - ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4