№ 20352
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110141666 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Й. С. П. срещу ответника Столична дирекция на
вътрешните работи осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 4 320 лв., представляваща левовата
равностойност на храна, дължима на основание чл.181, ал. 1, вр. чл.142, ал. 1, т. 2
ЗМВР за периода от м.07.2020г. до м.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Й. С. П. твърди, че през 2005г. е назначен на служба в МВР и до
момента е изпълнявал различни длъжности в структурата. Сочи, че във връзка с
изменение и допълнение на ЗМВР , на основание чл. 9 от ЗДС със заповед № 8121К-
1830/06.02.2017 г. е назначен на длъжност „старши експерт“ /ОМП/ в 1. Сектор към
отдел „Оперативен дежурен център“ при С.-МВР с ранг IV- младши. Твърди, че със
заповед № 8112К-2629/13.03.2018 г. на административен секретар на МВР е повишен в
ранг, а със заповед № 8121К-3201/17.03.2018г. на административен секретар на МВР
му е определен нов по- висок размер на основната месечна заплата. Поддържа, че от
19.09.2022 г. временно е преназначен на длъжност „началник сектор въоръжение“ към
УССД при С. със Заповед № 11267/19.09.2022г. на административния секретар на МВР.
Поддържа, че от дата 01.02.2017г. до настоящия момент не е получавал и не му е била
осигурявана безплатна храна, нито му е начислявана левовата равностойност за такава
към месечната заплата. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с
оглед нормата на чл.142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР такова доволствие му се дължи, тъй като,
то се отнася за всички служители на МВР, без значение в коя група по чл. 142, ал. 1
1
ЗМВР попада служителят. Счита, че му се дължи левовата равностойност на храната
за периода от м.07.2020г. до м.07.2023г. в размер на 4320 лв., представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна – по 120 лева месечно. Моли съда да уважи
предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи в законоустановения срок
по чл.131 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва исковата претенция по основание
и размер. Излага доводи, че спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
какъвто се явява и ищецът, приложение намира ЗДСл, съответно той не е държавен
служител по ЗМВР, на който се дължи предоставяне на безплатна храна, тъй като тя е
включена при определяне на основаната ми заплата на основание § 69, ал. 6 от ПЗР на
ЗИДЗМВР и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
Излага съображения, че за процесния период, възнаграждението за прослужено време
и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват
компонент от получаваното от ищеца основно възнаграждение. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.181, ал.1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните предпоставки: съществуване на служебно правоотношение с ответника в
рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен служител,
както и размера на левовата равностоиност на храната.
Безспорно между страните по делото, а и видно от приетата по делото кадрова
справка за ищеца, в която последователно са описани заеманите от него длъжности
понастоящем на длъжност „началник“ на сектор „Въоръжение“ към отдел „Управление
на собствеността и социални дейности“ при Столична дирекция на вътрешните работи
на МВР /л. 11/ е, че за процесния период между ищеца и Столична дирекция на
вътрешните работи е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжност по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за
длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор
се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на
Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението,
2
който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се
осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение
№99/03.07.2019г. по гр. д. №1876/2018г. на ВКС, IV ГО; решение №11/27.01.2016г. по
гр. д. №3330/2015г. на ВКС, IV ГО; решение №470/28.02.2014г. по гр. д. №3253/2013г.
на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищеца като
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е министърът на вътрешните
работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в Столична
дирекция на вътрешните работи, поради което и материално-правно легитимиран да
отговаря по предявените искове е именно ответника Столична дирекция на
вътрешните работи.
Със заповеди № 8121з-1464/31.12.2019г., № 8121з-1410/30.12.2020г., №8121з
1723/31.12.2021г. и № 8121з-130/31.01.2023г. на основание чл. 181, ал.4, вр. ал.1 ЗМВР
министърът на вътрешните работи е определил на служителите от МВР по чл.142,
ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР през годините от 2020г. до 2023г. да се изплаща левовата
равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на
чл.142, ал.1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението /т.1/; държавни служители
/т.2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т.3/. От събраните по
делото доказателства се установява, че през процесния период страните по делото са
били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът е имал статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.4
ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1, т. 2 се урежда със Закона за
държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал.1 и 7 , чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182,
чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и чл. 233 от този закон. В чл.1 ЗМВР е
предвидено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението
и устройството на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на
служителите в него. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е
обща и се отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл.142, ал.1, т.2, доколкото не
са налице изрични норми, които да изключат приложението по отношение на тези
служители.
Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата равностойност. В цитираната норма не е предвидено изключение на
определена категория служители от системата на МВР и конкретно за държавните
служители, какъвто е и ищецът. Обстоятелството, че в чл.1 от Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност
на служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с нея се
определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на
ЗМВР, не променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на
3
вътрешните работи да определя кои служители следва да получават храна или парична
равностойност, респективно да ограничи кръга на работещите с право да получат
храна или парична равностойност, а само да определи условията и реда за
предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1- 3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181
ЗМВР/.
Дори да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на чл.1 от
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на нормативния акт от по
висока степен, т.е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената
разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната
служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в
противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били
поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са
назначени по трудово, респективно по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би
отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности
на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата
равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл.142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не.
Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на
ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на
този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на
закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР урежда, че в
хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите
в такива по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена
храна. Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1
ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в
системата на МВР.
Изложеното обосновава извод, че притежаваното от ищеца качество на
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от
работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните
разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.
Съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за
4
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството
на вътрешните работи, служителите на МВР, на които не се осигурява храна,
получават ежемесечно левовата равностойност, която се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи.
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал
труд, като включително и към момента на предявяване на исковете продължава да
заема длъжността „началник“ на сектор „Въоръжение“ към отдел „Управление на
собствеността и социални дейности“ при С. на МВР, като не се твърди и установява
да му е била осигурена храна.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за левовата равностойност на храната. Размерът и доволствията, които се
дължат на всички служители на МВР в това число и на ищеца, се определят ежегодно
със заповед на Министъра на вътрешните работи. В процесните заповеди е посочено,
че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.3 ЗМВР.
Доколкото обаче се достигна до извод, че ответникът дължи левовата равностойност
на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т.2 ЗМВР, каквото качество
несъмнено има и ищецът, и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер,
то по аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на
посочените подзаконови нормативни актове.
В случая от представените по делото заповед № 8121з-1464/31.12.2019г. (в сила
от 01.01.2020г.), заповед № 8121з-1410/30.12.2020г. (в сила от 01.01.2021г.), заповед №
8121з-1723/31.12.2021г. (в сила от 01.01.2022г.), заповед № 8121з-130/31.01.2023 г. (в
сила от 01.01.2023г.) и заповед №8121з-1400/05.09.2023г. (в сила от 01.08.2023г.) се
установява размерът на полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, а
именно – по 120 лв. месечно за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2023г. Следователно
дължимото се обезщетение за неосигурена храна за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2023г. /37 пълни месеца/, при съобразяване неоспореното заключение на ССчЕ,
се равнява на сумата от общо 4 440 лв., поради което предявеният иск за сумата 4320
лева при съобразяване на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ е основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 732 лв., което е
действително заплатено на адв. В., видно от договор за правна защита и съдействие от
30.06.2023г., представляващ разписка за получената сума /л. 137 от делото/.
Ответникът С. своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Предвид предмета
на делото, неговата правна и фактическа сложност, събраните по делото доказателства
5
и разглеждането му в едно съдебно заседание, съдът намира направеното възражение
за неоснователно, доколкото същото е определено в минимален размер, при
съобразяване приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът С. следва да заплати по сметка на съда разноски в общ размер на
472,80 лв., от които 172,80 лв. държавна такса по уважения иск и 300 лв. – депозит за
ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, адрес: гр.
София, ул. „Антим I“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. П., ЕГН **********, на основание
чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР сумата от 4 320 лв., представляваща сбор от
левовата равностойност на ежемесечно дължимите суми за полагащата се и
неосигурена от работодателя храна за периода от м.07.2020г. до м.07.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 732 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична дирекция на вътрешните
работи при МВР, адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд сумата от 472,80 лв., представляваща държавна такса и
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6