№ 799
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110113402 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Делото е образувано по предявен от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес:
с. Константиново, община Белослав, област Варна, местност „Припек” № 87, иск с правно
основание чл. 558, ал. 7 КЗ за заплащане на сумата 17968.23 лв., представляваща изплатено
от Гаранционен фонд обезщетение по щета 19110382/22.08.2019 г. и влязло в сила съдебно
решение по гр. д. № 1561/2020 г. по описа на ВРС за увреждания на лек автомобил „Субару
Аутбек”, с ДК № В 5373 НС, собственост на Илия Петров Тодоров, настъпили в резултат на
реализирано на 31.07.2019 г., около 17:10 часа, в с. Константиново ПТП, причинено по вина
на ответника В. В. в качеството му на водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с ДК № В
9129 КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че на основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а” КЗ е изплатил по щета № 19110382/22.08.2019 г. обезщетение за увреждания на
лек автомобил „Субару Аутбек”, с ДК № В 5373 НС, собственост на Илия Петров Тодоров,
настъпили в резултат на реализирано на 31.07.2019 г., около 17:10 часа, в с. Константиново
ПТП, по влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1561/2020 г. по описа на ВРС. По това
дело ответникът В. Д. В. бил конституиран като трето-лице помагач на страната на
Гаранционен фонд. Посочва, че виновен за настъпване на вредите е ответникът, който
управлявайки лек автомобил „Ситроен Ксара“, с ДК № В 9129 КН, при движение по път №
9004 от с. Константиново посока гр. Варна не се уверява в безопасността на предприетата от
него маневра – завой наляво и не пропуска правомерно движещия се по пътя с предимство
лек автомобил „Субару Аутбек”, с ДК № В 5373 НС. Поддържа, че в нарушение на чл. 490
КЗ ответникът е управлявал автомобила, без да има за него действаща към датата на ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че до настоящия момент
същият не е погасил задължението си за възстановяване на изплатеното обезщетение. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
1
Ответникът В. Д. В., редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение с нарочна молба от 22.02.2023 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени
доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните
суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно
основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени
разноски в размер на сумата 718.73 лв. – държавна такса. Ищецът се представлява от
юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на
сумата 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, предвид характера на предявения иск, правната и фактическа сложност на
делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
818.73 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. Константиново, община Белослав,
област Варна, местност „Припек” № 87, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата 17968.23 лв.
/седемнадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета 19110382/22.08.2019
г. и влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1561/2020г. по описа на ВРС за увреждания
на лек автомобил „Субару Аутбек”, с ДК № В 5373 НС, собственост на Илия Петров
Тодоров, настъпили в резултат на реализирано на 31.07.2019 г., около 17:10 часа, в с.
Константиново ПТП, причинено по вина на ответника В. В. в качеството му на водач на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с ДК № В 9129 КН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. Константиново, община Белослав,
2
област Варна, местност „Припек” № 87, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата 818.73 лв. /осемстотин и
осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3