Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2875 17.07.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
110 по описа на РС - Пловдив за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2
вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Я.Р., с ЕГН: **********,***,
представляван от адв. Б.П. – о. п., назначен да осъществява правна защита и
съдействие на ищеца по реда на Закона за правната помощ, е предявил срещу
„Алмус бус” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Лом, ул. „Стефан Караджа” № 18, ет. 5, ап. 13, представлявано от у. П. Л.
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и
ал. 2, чл. 224 ал. 1 от КТ от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: сумата от 3 088, 91 лева (три хиляди осемдесет и осем лева деветдесет и една стотинки) - неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.09.2016г. – 28.02.2017г., сумата от 330, 86 лева (триста и тридесет лева и осемдесет и шест стотинки) –
мораторна лихва върху него, за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.10.2016г. до 03.01.2018г.,
сумата от 380 лева (триста и
осемдесет лева) – обезщетение за 15 дни неползван
платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 03.01.2018г. до окончателното плащане
на дължимите суми. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50,
ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на
управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил
редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като
в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като
със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и
сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства - трудов
договор, справка, заверено копие от трудовата книжка на ищеца, писмо от ДИТ П.,
както и от приетото заключение на допуснатата ССЕ на в. л. С., може да се
направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК
следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат
изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски. Такива обаче не се
доказва да са направени. Ищецът е представляван от назначен процесуален
представител по реда на Закона за правната помощ, чиито разноски се заплащат от
НБПП, след представяне на отчет, и впоследствие се присъждат на НБПП от съда с
оглед изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо
на 223, 56 лева (двеста двадесет и
три лева и петдесет и шест стотинки), от които: 123, 56 лева - ДТ за иска по
чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50 лева – ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД, и 50 лева – ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ. В негова тежест
ще се възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на 70 лева (седемдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Алмус бус” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Лом, ул. „Стефан Караджа” № 18, ет. 5, ап. 13, представлявано от у. П. Л. да
заплати на И.Я.Р., с ЕГН: **********,***, представляван от адв. Б.П. – о. п.,
назначен да осъществява правна защита и съдействие на ищеца по реда на Закона
за правната помощ следните суми: сумата от 3 088,
91 лева (три хиляди осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) - неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.09.2016г. – 28.02.2017г., сумата от 330, 86 лева (триста и тридесет лева и осемдесет и шест стотинки) –
мораторна лихва върху него, за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.10.2016г. до 03.01.2018г.,
сумата от 380 лева (триста и
осемдесет лева) – обезщетение за 15 дни неползван
платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 03.01.2018г. до окончателното плащане
на дължимите суми..
ОСЪЖДА „Алмус бус” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Лом, ул. „Стефан Караджа” № 18, ет. 5, ап. 13, представлявано от у. П. Л. да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 223,
56 лева (двеста двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 70 лева
(седемдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ