Мотиви
към Решение № 287 от 16.07.2018 г. по АНД № 763/2018 г. по описа на ДРС
Съдебното производство по АНД № 763/2018 г. по описа на ДРС е образувано въз основа на
Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение:
- И.Д.М. ЕГН ********** да
бъде признат за виновен за това, че на *** г. в град Д* без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана
/индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.93 грама със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 5.1 %, на стойност 5.58 лева, като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК, както и
- М.Г.К. ЕГН ********** да бъде признат за
виновен за това, че на 19.05.2017 г. в град Добрич без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана /индийски коноп,
канабис/ с нетно тегло 0.40 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.9 %, на стойност 2.40 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК.
Представителят на РП – Добрич
поддържа внесеното Постановление с предложение двамата обвиняеми да бъдат
признати за виновни и да им бъде наложено административно наказание глоба, като
внася уточнение относно допусната техническа грешка в обстоятелствената част на
прокурорския акт относно посочената дата на извършване на престъплението от
обв. К., като моли в абзац втори на страница втора датата *** г. да се чете ***
г.
Обвиняемите в съдебно заседание –
К. лично и чрез защитника си, а М. – чрез редовно упълномощения си защитник, заявяват,
че не възразяват да бъде допусната поправката на допуснатата в акта техническа
грешка.
С протоколно
определение съдът е приел, че се касае за допусната техническа грешка в обстоятелствената част на Постановление
от 27.06.2018 г., като е приел, че на стр. 4 по
делото, абзац 2-ри вместо дата 19.04.2017 г., следва да се чете дата *** г.
В хода на съдебното следствие обв.
К. заявил, че разбира обвинението си, признава всички обстоятелства, описани в
прокурорския акт по повдигнатото му обвинение и разказва как е извършил
престъплението.
От името на подзащитния си М.,
адв. Г. изразява съгласие с описаните в постановлението на ДРП факти, обвиняемият
признава вината си, не оспорва повдигнатото обвинение и не желае да бъдат
събирани други доказателства по делото.
По пренията прокурорът иска
признаване за виновен в повдигнатото обвинение на всеки от обвиняемите,
освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административни
наказания глоба в минимален размер за всеки от обвиняемите.
Редовно упълномощеният защитник
на обв. К. пледира воденото срещу подзащитния му производство да бъде
прекратено на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като алтернативно моли К. да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му бъде
наложено административно наказание в минимален размер.
Редовно упълномощеният защитник
на обв. М. пледира воденото срещу подзащитния му производство да бъде
прекратено на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
На дадената последна дума К.
изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
След преценка на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 06.04.2017 г. обвиняемият М. заедно със свои приятели – св. С*К*К* и С*В*И*,
пътували в лек автомобил марка „***“, модел „*“ с per. № **** в гр. Д*, когато автомобилът бил спрян за проверка от служители на Първо РУ на МВР – Д*ч в
състав – св. Й*А*Й* и М* К.К..
Автомобилът бил управляван от И*, а на предна дясна седалка бил св.
С*К*, а на задната
седалка стоял обв. И.М.. При извършената проверка на
автомобила и лицата в него полицейските служители установили на пода в купето
под предна лява седалка пликче с наркотично вещество, а в якето на обв. И.М. -
хартиено топче, съдържащо суха зелена тревна маса. Обвиняемият М. предал
тревната маса на служител на 01 РУ на МВР - Добрич с протокол за доброволно
предаване от 06.04.2018г. При извършен полеви тест тревната маса реагирала на
канабис.
В хода на
разследването се установило, че преди да бъдат спрени за проверка тримата са
посетили дома на обв. М.Г.К., от където
са се сдобили с наркотични вещества. Предвид събраните доказателства по делото
след предварително разрешение на съдия от PC – Д* на 19.05.2017 г. било извършено
претърсване в дома на обв. К. на адрес: ***, при което бил намерен, описан и
иззет прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревна маса, която при
извършен полеви тест реагирала на канабис.
Видно от
заключението по физико-химична експертиза № 817 от 29.08.2017г. на БНТЛ -
Варна, сухата растителна маса, предадена от обв. И.М., представлявала части от
растението Х*К* Индика Сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп,
канабис/, като нетното и тегло в лабораторни условия било установено на 0.93 грама,
а съдържанието на активен компонент - тетрахидроканабинол в нея било установено
на 5.1 %.
Видно от
заключението по физико-химична експертиза № 1038 от 30.10.2017г. на БНТЛ -
Варна, сухата растителна маса, иззета от дома на обв. М.К., представлявала
части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като МАРИХУАНА
/индийски коноп, канабис/, като нетното и тегло в лабораторни условия било
установено на 0.40 грама, а съдържанието на активен компонент - тетрахидроканабинол
в нея било установено на 2.9 %.
Марихуаната е под контрол съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
тъй като е включена в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба е тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка е чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
По делото била извършена оценка на установените в държане
на обвиняемите И.Д.М. и М.Г.К. наркотични вещества съгласно ПМС № * от
29.01.1998 г., като стойността на марихуаната, държана от М. била изчислена в
размер на 5.58 лева, а стойността на марихуаната, държана от К., била изчислена
в размер на 2.40 лева.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от приобщените в хода на съдебното следствие по надлежния
ред доказателства - постановление
за привличане на обвиняем от 17.05.2018 г.; протокол за разпит на обвиняем от
17.05.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2017 г.; протокол за разпит на обвиняем от
07.04.2017 г.; справка от УИС на Прокуратурата на РБ към 09.04.2017 г.; справка
за съдимост рег. № 869/05.04.2018 г.; справка за съдимост рег. №
1048/09.05.2017 г.; характеристика на И.Д.М. от 12.05.2017 г.; постановление за привличане на обвиняем от 10.04.2018 г. за лицето М.Г.К.; протокол за разпит
на обвиняем от 10.04.2018 г. на лицето М.Г.К.; постановление за привличане на обвиняем от 20.05.2017 г. на лицето М.Г.К.;
протокол за разпит на обвиняем М.Г.К. от 20.05.2017 г.; вносна бележка за
плащане към бюджет; справка за съдимост
рег. № 864/05.04.2018 г.; справка за съдимост рег. № 1230/01.06.2017 г.;
характеристика на М.Г.К. от 21.11.2017 г.; протокол за разпит на свидетел С*К*К* от 07.04.2017 г.; протокол за разпит на свидтел на
лиецто Й*А*Й* от 06.04.2017
г.; протокол за разпит на свидетел С*Н*С. от *** г.; протокол за разпит
на лицето Д*С*С* от 20.05.2018
г.; Определение № 317/17.05.2017 г. по ЧНД № 638/2017 г. по описа на ДРС; искане
за разрешение за издвършване на претърсване и изземване изх. № 628/2017/17.05.2017 г.; протокол за претърсване и изземване с
разрешение на съдия от 19.05.2017 г.; протокол за
доброволно предаване от 06.04.2017 г.; протокол за доброволно предаване от 19.05.2017 г.; експертиза № 817/29.08.2017 г.; протокол за
оценка на наркотични вещества рег. № ДП 305/2017 г.; експертиза №
1038/30.10.2017 г.; протокол за оценка на наркотични вещества рег. № дп
305/2017/16.11.2017 г.; протокол за доброволно предаване от 19.05.2017 г.; протокол за извършена експертиза №
17/ИЕУ-071/28.07.2017 г.; приемо-предавателен протокол 49653/25.09.2017 г.;
приемо-предавателен протокол 52485/06.02.2018
г.; приемо-предавателен протокол от 13.02.2018 г. /2 броя/.
При обсъждането на
събрания доказателствен материал съдът не констатира наличието на противоречия,
тъй като събраните доказателства представят последователно, логично и
безпротиворечиво изложение на възприетите от съда фактически обстоятелства по
делото.
За да изгради
вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
На първо място, от съществено правно
значение за разкриване на обективната истина по делото се явяват обясненията на
обвиняемите И.Д.М. и М.Г.К., дадени в досъдебното производство /за последния и
пред съда/. Пред разследващия орган двамата дейци са изложили с подробности и в
детайли как са се сдобили с процесните наркотични вещества и обстоятелствата около
установяването им в тяхно държане от компетентните органи, като насочват
безпротиворечиво към определени фактически обстоятелства, отнасящи се времето и
мястото, където им е била извършена проверка от полицаите, респ. извършено
претърсване и изземване, и са открити държаните у тях наркотични вещества.
Съдът намира, че в обясненията на обвиняемите, дадени в досъдебното
производство и пред съда липсват съществени и непреодолими противоречия относно
релевантните за предмета на спора факти като - време и място, където дейците са
държали наркотичните вещества. По отношение на обв. К. може да се посочи, че
същият изложи безпротиворичиво релевантни за спора фактически обстоятелства и
пред съда. Разгледани на плоскостта на останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства, обясненията на обвиняемите не стоят изолирано, а намират
доказателствена опора в тях и се подкрепят. От това следва, че за разкриване на
обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка на
отделните престъпления, обясненията на обвиняемите не следва да бъдат
разглеждани и ценени изолирано и самостоятелно, а в светлината на другите
събрани по делото доказателствени източници.
На следващо място, от правно
значение за разкриване на обективната истина по делото се явяват показанията на
разпитаните в досъдебното производство свидетели С*К*К*, Й*А*Й*, М*К.К. и Д*С*С*.
Тези гласни доказателствени средства съдът намери за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и взаимнодопълващи се, доколкото от тях съдим по безпротиворечив
начин за времето и мястото, където е била извършена проверката и открити
процесните наркотични вещества у обв. М.. Черпим информация още и за
поведението му към този момент. От съществено значение за разкриване на
обективната истина и установяване на фактическата обстановка на отделните
престъпни деяния, се явяват най-вече показанията на св. Й*Й* и св. М*К.К..
Посочените длъжностни лица първи са предприели действия по извършване на
проверка на намиращите се в автомобила лица и пряко са възприели поведението на
обвиняемия М..
В заключение следва да се обобщи, че
изложените от свидетелите релевантни за предмета на спора фактически
обстоятелства, допринасят в значителна степен за изясняване действителна
фактическа обстановка на престъпните деяния и установяване на обективната
истина.
Гореописаното дава повод на съда
да приеме, че показанията на свидетелите разпитани в
хода на досъдебното са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви,
като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите
факти, който са относими към предмета на доказване. В частност, относно
конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение
за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно
установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на
нито един от посочените свидетели, поради което и изцяло ги кредитира.
Съдът изцяло дава
вяра и на събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй
като са надлежно оформени и удостоверяват извършените при спазване на
съответните процесуални изисквания процесуални действия. Чрез приложените
писмени доказателства безспорно се установява времето и мястото, където обв. К.
е държал описаните в Протокол от 19.05.2017 г. за претърсване и изземване с
разрешение на съда, извършено в дома на К. при спазване на всички законови
изисквания за този вид процесуално-следствено действие и след надлежно
разрешение на съдия при ДРС, дадено с Определение № 317 от 17.05.2017 г.
Предвид всичко гореизложено съдът
приема, че всички събрани по делото доказателства – обясненията на обвиняемите,
показанията на свидетелите и приобщените по надлежния ред писмени доказателства
формират еднозначен извод за съпричастността на двамата обвиняеми в
инкриминираните престъпни деяния, залегнали в постановлението на прокурора.
Същевременно, съдът намира за необходимо да посочи
още, че в проведеното съдебно следствие не бяха събрани доказателства, които да
компрометират и разколебават описаната от прокурора фактическа обстановка на
престъпните деяния, осъществени от обвиняемите.
Настоящият състав
дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите
умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи,
обективни и пълни заключения на изготвените по делото експертизи.
При така изяснената
фактическа обстановка и след анализ на събрания доказателствен материал съдът приема
за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Обв. И.Д.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, изпълнителен продуцент с месторабота в чужбина, неосъждан, живущ ***,
ЕГН
**********.
При
изложената фактическа обстановка, след анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че обв. М. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на 06.04.2017 г. в град Добрич без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество
- марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.93 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5.1
%, на стойност 5.58 лева, като случаят е
маловажен.
Непосредствен обект на обсъжданото
престъпление са обществените отношения, които защитават от посегателство живота
и здравето на гражданина.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез „държане” от дееца, който е
упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението - марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло
0.93 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 5.1 %.
От обективна страна съдът приема,
че в конкретния случай, на процесната дата обв. М. е извършил система от
телодвижения под контрола на съзнанието, насочени към продължително упражняване
на установената фактическа власт върху наркотичното вещество марихуана /държане/.
По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичното вещество –
марихуана, което има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и
производство и е поставено под вътрешен и международен контрол /забрана/
съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, като марихуаната е
включена към Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Доколкото по делото не се
установи, обв. М. да е държал високорисковото наркотично вещество въз основа на
лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата,
издадена при реда и условията на ЗКНВП от компетентните органи, то следва да се
приеме, че с посочените действия той е осъществил незаконно, т. е. в нарушение
на установения за това ред и без надлежно разрешение, държане на наркотичното
вещество в своята фактическа власт без да има надлежно разрешително за това.
Следователно от обективна страна със своите действия обвиняемият е осъществил
фактическия състав на престъплението по повдигнатото му обвинение в хипотезата на „държане“ без надлежно разрешително
на наркотично вещество, а именно -
марихуана.
По
своята правна природа престъплението по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1 от НК е от вида на тъй нар. „безрезултатни” или
„формални” престъпления, при които за съставомерността му не съдим от това,
дали е настъпил вредоносен резултат, а дали с волепроявлението си деецът е
осъществил всички обективни и субективни признаци на престъпния състав,
посочени от законодателя. За съставомерността на деянието е без значение
обстоятелството, дали деецът владее предмета на престъплението за себе си или
за трето лице /в този смисъл Решение № 462/2011 г. на ВКС по н.д. № 2218/2011
г. на ІІІ н.о., Решение по н.д. № 100/2012 год. на ВКС , ІІІ-то н.о./.
От
субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината -
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, че „държи” у себе си без надлежно
разрешение описаните по-горе високорискови наркотични вещества, както и
упражнява фактическа власт над предмета на престъплението, без да има надлежно
разрешение за това. Деецът е предвиждал е и обществено-опасните последици от
неправомерното си поведение, като е искал тяхното настъпване, а именно – да
държи високорискови наркотични вещества за себе си, без да има надлежно
издадено разрешение за тях.
Причини
за извършване на престъпното деяние е ниската правна култура на извършителя и
явното незачитане разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, регламентиращи обществените отношения, свързани с контрола
върху наркотичните вещества и прекурсорите, в съответствие с изискванията на
международните договори, по които Република България е страна, и на
регламентите на Европейския съюз.
Правилно
и законосъобразно е прието от представителя на държавното обвинение, че
извършеното от обв. И.М. престъпление следва да се квалифицира, като
„маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Този извод се формира, след
като съобразим от една страна на факта, че у дееца е намерено не голямо количество наркотични вещества -
марихуана /индийски
коноп, канабис/ с
нетно тегло 0.93 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5.1 %, на стойност 5.58 лева, а от
друга страна с оглед на обстоятелството, че престъплението
е осъществено при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства -
чисто съдебно минало на дееца, добри характеристични
данни, признаване на вината и оказано съдействие на разследващите органи в хода
на досъдебното производство. Съдът
намира за необходимо да коментира, че за да се приеме конкретен случай за
„маловажен”, е необходимо се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но и от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства /изцяло
в тази насока е ТР № 23/81 г. на ОСНК/. Ето защо, преценката дали дадено деяние
съставлява „маловажен случай” се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното /Решение № 19/08 г. на ІІ н.о.,
Решение № 69/10 год. на ІІ н.о., Решение № 306/09 г. на ІІІ н.о./
По аргумент от изложените съображения,
съдът не споделя доводите на защитата, свързани с приложението на чл. 9, ал. 2
от НК, доколкото се цени единствено стойността на предмета на престъплението
/сочи се, че стойността на наркотичното вещество е твърде ниска/. Разглежданото
престъпно деяние, извършено от обвиняемия М. не може да бъде преценено като
„малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което налага да се извърши внимателен анализ на
обстоятелствата, дали същото обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова незначително
/минимално/, че не застрашава реално регулираните обществени отношения.
Очевидно е, че в разглеждания казус макар
стойността на наркотичното вещество да е ниска, то е налице съществена степен
на засягане на обекта на посегателство. Малкото количество и ниската
стойност на държаното наркотично вещество, както и сравнително младата възраст
на обвиняемия, чистото му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират
извършеното от него престъпление по чл. 354а от НК като „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК /изцяло в тази насока Решение № 227 от 23.04.2010 г. на ВКС по н.д. № 129/2010г., І н.о., НК, докладчик председателят Елена
Величкова и Решение № 162 от 7.04.2009 г. на ВКС по к.н.д. № 123/2009г.,
І н.о., НК, докладчик съдията Б*И*/. Законодателят обаче е криминализирал в разпоредбата на чл. 354а, ал.
5 от НК и маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото същите засягат
обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно този
предмет на престъплението обуславя обществената опасност на деянията от този
вид дори в случаите, когато се касае за държане на малко количество наркотично
вещество, на ниска стойност и/или с ниска стойност на активния наркотично
действащ компонент. В подкрепа на изложеното може да се посочи, че
престъпленията по чл. 354а от НК се извършват, а и засягат най-често лицата в
младежка възраст, както и че същите напоследък бележат изключително висок
ръст. Провежданата от обществото непрестанна борба срещу тези прояви
мотивира съда да приеме, че прилагането на нормата на чл. 9, ал. 2 НК за
деяния, осъществяващи състава на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, на
практика би засилило тази тенденция, тъй като би дало възможност на младите
хора съвсем безнаказано да държат било за себе си /респ. за лична употреба/,
било с цел разпространение, малки количества високорискови наркотични вещества,
тъй като те в този случай няма да бъдат носители на наказателна отговорност за
държането им.
Отделно
от това следва да бъде отбелязан и факта, че видно от свидетелките показания и
от обясненията на обв. М. същият е инициатор на това той и приятелите му да
„намерят материал”, в резултат на което и наркотичните вещества са открити в
него. Предвид обстоятелството, че обв. М. знае към кого да се обърне в случая и
предвид обясненията му, то следва извода, че не му е за първи път да използва
/държи/ забранени вещества.
Ето
защо, въпреки ниската стойност на високорисковото наркотично вещество, държано
от обвиняемия, доказателствата по делото сочат на извод за достатъчна степен на
обществена опасност на деянието, за да бъде третирано то като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да се явява по-ниска от обичайните
деяния от този вид, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Поради това,
неоснователно и несъстоятелно се претендира от защитата, че деянието трябва да
бъде квалифицирано като „малозначително” по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като
деецът да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Обвиняемият
М. не е осъждан до момента, няма данни за други водени срещу него наказателни
производства, както и няма постъпили сигнали до органите на МВР за нарушаване
на обществения ред. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства свързани с
дееца и деянието и моралната му укоримост сочат за по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на престъпления от този вид. Воден от
изложените съображения, съдът прие, че с деянието си обв. М. е осъществил
състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и при
наличните предпоставки на чл. 78а от НК, следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в
посочените от законодателя предели.
Предпоставка
за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност” по реда
на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание”, застъпен в глава
двадесет и осма от НПК се явяват чистото съдебно минало на обвиняемия, който до
момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, предвиденото наказание
за извършеното от дееца престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК
е глоба до хиляда лева, както и това, че от престъплението няма причинени и
невъзстановени имуществени вреди.
При
определяне размера на наказанието „глоба” съдът прие, че следва да се ръководи
от степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличните
смекчаващи вината обстоятелства – направено самопризнание и оказано съдействие
на разследващите органи за разкриване на обективната истина, добрите
характеристични данни по местоживеене, и имотното състояние на дееца, който е
безработен и не реализира трудови доходи. Съдът, след като съобрази ниската
стойност на предмета на престъплението и наличните смекчаващи обстоятелства,
при които е осъществено деянието прие, че справедливо и съответно се явява
определяне на административното наказание „глоба” в самия специален минимум –
1000 /хиляда/ лева.
Съдът
счита, че така определено по размер административно наказание „глоба” ще
изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца към
спазване на законите и добрите нрави, а едновременно с това, с него ще се
въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове от
обществото – в каквато насока са тъй нар. „специална” и „генерална” превенция
на закона, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Обв. М.Г.К. *** ***, ЕГН **********.
При изложената
фактическа обстановка, безспорно установена от събраните по делото доказателства, съдът приема,
че с деянието си, от
обективна и субективна страна обв. К. е осъществил състава на престъпление по по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на 19.05.2017 г. в град Добрич
без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.40 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.9
%, на стойност 2.40 лева, като
случаят е маловажен.
С осъществяване на инкриминираното
деяние, обвиняемият е накърнил обществените отношения, защитаващи от
посегателство живота и здравето на гражданите. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено
чрез „държане” от
дееца, който е упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението - марихуана
/индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.40 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.9
%.
От обективна страна съдът приема,
че в конкретния случай, на процесната дата обв. К. е извършил система от телодвижения
под контрола на съзнанието, насочени към продължително упражняване на
установената фактическа власт върху наркотичното вещество марихуана /държане/.
По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичното вещество –
марихуана, което има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и
производство и е поставено под вътрешен и международен контрол /забрана/
съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, като марихуаната е
включена към Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Доколкото по делото не се
установи, обв. К. да е държал високорисковото наркотично вещество въз основа на
лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена
при реда и условията на ЗКНВП от компетентните органи, то следва да се приеме,
че с посочените действия той е осъществил незаконно, т. е. в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение, държане на веществото.
По
своята правна природа престъплението по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1 от НК е от вида на тъй нар. „безрезултатни” или
„формални” престъпления, при които за съставомерността му съдим не от това,
дали е настъпил определен вредоносен резултат, а дали с деянието си
извършителят е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъпния
състав, посочени от законодателя. За съставомерността на деянието е ирелевантен
факта, дали деецът владее предмета на престъплението за себе си или за трето
лице /в този смисъл Решение № 462/2011 год. ВКС по н.д. № 2218/11 год. на ІІІ
н.о и Решение по н.д. № 100/2012 год. на ВКС , ІІІ н.о./.
От
субективна страна деянието е извършено от дееца при форма на вината - пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, че „държи” у себе си без надлежно разрешение посоченото
по-горе високорисково наркотично вещество „марихуана”, като по този начин
упражнява фактическа власт над предмета на престъплението, без да има надлежно
разрешение. Предвиждал е обществено-опасните последици от неправомерното си
поведение и е искал тяхното настъпване, а именно – да държи високорисково
наркотично вещество за себе си, без да има надлежно издадено разрешение за
него.
Причини
за извършване на инкриминираното престъпление - ниска правна култура на дееца и
явно незачитане на разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, регламентиращи обществените отношения, свързани с
контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, в съответствие с
изискванията на международните договори, по които Република България е страна,
и на регламентите на Европейския съюз.
Съдът
споделя изцяло становището на прокурора, че извършеното от обв. М.К. престъпно
деяние следва да се квалифицира, като „маловажен”
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. До този извод стигаме, след като съобразим от една
страна сравнително ниската стойност на държаното от дееца наркотично
вещество - марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.40 грама със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 2.9 %, на стойност 2.40 лева, но така също наличните смекчаващи обстоятелства, при
които е осъществено деянието – чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, оказано съдействие на разследващите органи за разкриване
на обективната истина и направено самопризнание.
Върховният
законодател в константната си практика е застъпил становище в ТР № 23/81, че за
да се приеме даден случай за „маловажен”, съдът следва да изхожда преди всичко
от размера на вредните последици, но да съобрази също и другите смекчаващи
обстоятелства. Ето защо, преценката дали деянието съставлява „маловажен случай”
се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се
до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното /в тази насока са Решение № 19/08 г. на ІІ н.о., Решение № 69/10 год.
на ІІ н.о., Решение № 306/09 г. на ІІІ н.о./.
По
аргумент от изложените съображения, съдът не споделя доводите на защитата,
свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото се цени единствено
стойността на предмета на престъплението. Разглежданото престъпно деяние,
извършено от обвиняемия К. не може да бъде преценено като „малозначително”.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, което налага да се извърши внимателен анализ на обстоятелствата, дали
същото обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова незначително /минимално/, че не
застрашава реално регулираните обществени отношения. Очевидно е, че в
разглеждания казус макар стойността на
наркотичното вещество да е ниска, то е налице съществена степен на засягане на
обекта на посегателство. Малкото количество и ниската стойност на държаното
наркотично вещество, както и сравнително младата възраст на обвиняемия, чистото
му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират извършеното от него
престъпление по чл. 354а от НК като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК /изцяло в тази насока Решение № 227 от 23.04.2010г. на ВКС по н.д. №
129/2010г., І н.о., НК, докладчик председателят Елена Величкова и Решение № 162
от 7.04.2009г. на ВКС по к.н.д. № 123/2009г., І н.о., НК, докладчик съдията Б*И*/.
Законодателят обаче е криминализирал в разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК и
маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото същите засягат
обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно този
предмет на престъплението обуславя обществената опасност на деянията от този
вид дори в случаите, когато се касае за държане на малко количество наркотично
вещество, на ниска стойност и/или с ниска стойност на активния наркотично действащ
компонент. В подкрепа на изложеното може да се посочи, че престъпленията по чл.
354а от НК се извършват, а и засягат най-често лицата в младежка възраст, както
и че същите напоследък бележат изключително висок ръст. Провежданата от
обществото непрестанна борба срещу тези прояви мотивира съда да приеме, че
прилагането на нормата на чл. 9, ал. 2 НК за деяния, осъществяващи състава на
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, на практика би засилило тази тенденция,
тъй като би дало възможност на младите хора съвсем безнаказано да държат било
за себе си /респ. за лична употреба/, било с цел разпространение, малки
количества високорискови наркотични вещества, тъй като те в този случай няма да
бъдат носители на наказателна отговорност за държането им.
Отделно
от това следва да бъде отбелязан и факта, че видно от свидетелките показания и
от обясненията на обв. М. именно обв. К. им е предоставил забранените вещества,
установени по-късно от полицейските служители в тяхно държане. От показанията
на св. К* се установява, че обв. К. е известен с това, че „продава” забранени
вещества.
Ето
защо, въпреки ниската стойност на високорисковото наркотично вещество, държано
от обвиняемия, останалите обстоятелства и доказателства по делото сочат на
извод за достатъчна степен на обществена опасност на деянието, за да бъде
третирано то като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се
явява по-ниска от обичайните деяния от този вид, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Поради това, неоснователно и несъстоятелно се претендира от защитата, че
деянието трябва да бъде квалифицирано като „малозначително” по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, като деецът да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК.
В санкцията на правната норма на
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е предвидено наказание „глоба“ до хиляда лева.
Обв.
К. до момента не е осъждан, срещу него няма водени други наказателни
производства и постъпили сигнали за нарушаване на обществения ред. Съвкупната
преценка на изложените обстоятелства свързани с дееца и деянието и моралната му
укоримост сочат за по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи
на престъпления от този вид. Съдът споделя изцяло позицията на прокурора, че за
извършеното престъпно деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и
при наличните предпоставки в разпоредбата на чл. 78а от НК, обвиняемият
М.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по този ред /глава
двадесет и осма от НПК/, като му се наложи административно наказание „глоба” в
посочените от законодателя предели.
Предпоставка
за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност” с
налагане на административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК
се явяват: чистото съдебно минало на дееца, който до момента не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел от НПК, предвиденото наказание за извършеното престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК е глоба до хиляда лева, както и това,
че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди.
Предвиденото в чл. 78а от НК административно
наказание „глоба” от 1000 лв. до 5000 лв., в конкретния случай следва да бъде
съобразено със степента на обществена опасност на дееца и деянието и с
разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК. От съществено значение при
индивидуализиране на наказанието в настоящия казус се явяват наличните
смекчаващи вината обстоятелства за обвиняемия - чисто съдебно минало, липсата
на водени други наказателни производства, оказано съдействие на разследващите
органи в досъдебното производство и добри характеристични данни по
местоживеене.
Воден от изложените правни съображения,
съдът прие, че справедливо и съответно се явява определяне на административното
наказание „глоба” в самия специален минимум – 1000 /хиляда/ лева. Съдът намира,
че така определено макар и в минимален размер административното наказание може
да изиграе целения от законодателя възпитателен и поправителен ефект по
отношение на дееца към спазване на законите и добрите нрави, а едновременно с
това, да се въздейства и върху останалите членове от обществото – в каквато
насока са „специалната” и „генерална” превенция на
законодателя, заложени в чл. 36 от
НК.
С настоящия съдебен акт съдът
постанови иззетото в хода на разследването наркотично вещество – марихуана /индийски коноп,
канабис/
с нетно тегло 0.93 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5.1 %, изпратени за съхранение в Агенция “Митници” – гр. София,
ЦМУ, отдел “МРР - НОП” с приемателно-предавателен протокол № 49653/25.09.2017
г. и марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.40 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 2.9 %, изпратени за съхранение в
Агенция “Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел “МРР - НОП” с
приемателно-предавателен протокол № 52485/06.02.2018 г., след влизане в законна
сила на настоящия съдебен акт, съобразно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите да се унищожи от съответните органи.
Относно приобщеното
по делото веществени доказателства, приложени по делото – опаковки от
изследваното наркотично, съдът постанови след влизане в сила на решението да се
унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от обвиняемите да заплати една втора от сторените по
делото разноски в размер на по 109,06 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Добрич.
Предвид
решението си и съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от НПК с определение съдът
отмени взетата спрямо обвиняемия М.Г.К. ЕГН ********** мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер
на 500 лева по ДП № 305/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, наложена
с Постановление от 20.05.2017 г. за привличане в качеството на обвиняем /л. 28/
и внесена с Вносна бележка реф. № 930DCCB171420001 /л. 31 от ДП/.
По изложените съображения, съдът
постанови Решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/