№ 217
гр. Пловдив, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900311 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С. Н. Т., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.Р. М., съдебен адрес
***, твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 22.01.2024
г. в с.Бачково, обл.Пловдив, на ул.“Ал.Стамболийски“ срещу №5. Твърди, че произшествието
е виновно причинено от Ц. Т. Ц., който, управлявайки л.а.Опел Мерива с рег.№***, е
изгубил контрол над автомобила, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал
паркиран в крайпътна отбивка л.а.Мерцедес 313 ЦДИ с рег.№***. В момента на удара
ищцата се качвала в последния автомобил, като възнамерявала да заеме предната дясна
седалка и вратата на автомобила била отворена. При инцидента са й причинени телесни
увреждания, установени след своевременното й транспортиране и приемане в болнично
заведение в гр.Пловдив, описани подробно в исковата молба. Травмите на ищцата са
наложили хоспитализирането й в клиника по ортопедия и травматология, където са
извършени редица прегледи и изследвания, проведено е медикаментозно лечение, а
впоследствие и оперативно такова под обща анестезия, третиращо счупване на долния край
на бедрената кост. На ищцата са били дадени препоръки да не стъпва на засегнатия крак в
продължение на 4 месеца след операцията, а за проведеното оперативно лечение са
извършени разходи за заплащане на специални винтове в размер 840 лв. Пътният инцидент е
причинил на ищцата множество болки и страдания, трудности и неудобства, подробно
описани в исковата молба, като болките понастоящем не са изцяло отшумели. Злополучното
събитие е довело и до отрицателни последици върху общото емоционално състояние на
ищцата, която след инцидента страда от постоянно безпокойство и тревожност и е изпаднала
1
в продължително депресивно състояние. Твърди се, че автомобилът, причинил
катастрофата, е застрахован при ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена
на 08.02.2024 г., не е определил и изплатил в законоустановения срок претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени
твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, сумата 840 лв. – обезщетение за имуществените й вреди, двете ведно
със законна лихва от 08.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за л.а.Опел Мерива с рег.№*** към датата на настъпване
на процесното ПТП. Оспорва съдебната претенцията по основание и размер. Оспорва
твърденията в исковата молба, в т.ч. относно механизма на произшествието, относно
протИ.правното поведение и вината на водача на застрахования автомобил. Счита, че
травмите на ищеца не се установяват с приложените от него медицински документи, които
са недостатъчни в тази насока. Възразява още, че претендираното обезщетение е завишено и
несъответно на принципа за справедлИ.ст, прогласен в чл.52 ЗЗД. Възразява, че принос за
настъпване на травмите има и ищцата, която непосредствено преди произшествието се е
намирала на необозначено за това място, не се е убедила за липсата на други участници в
движението и не е взела адекватни мерки за собствената си безопасност, поради което
евентуално присъденото й обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано
на половина. Оспорва иска за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като липсва
каузалност между сторените разходи и твърдените телесни увреждания. Оспорва началния
момент, от който се иска присъждане на законна лихва, като счита, че забавата настъпва след
изтичане на 15-дневен, респективно 3-месечен срок от подаване на претенцията. По
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание ищцовата страна се позовава на нормата на
чл.493, ал.2, т.6 КЗ, като излага съображения, че застрахователно обезщетение й се дължи и
в случай, че се установи произшествието да е причинено в резултат от влошаване
здравословното състояние на водача на превозното средство. В този смисъл е допълнен и
докладът по чл.146 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 22.01.2024 г. е посетено местопроизшествие в с.Бачково, обл.Пловдив, на улица
„Александър Стамболийски“ срещу №5. Констатирани са два автомобила, участвали в
произшествието, а именно: лек автомобил Опел Мерива с рег.№*** с водач Ц. Т. Ц. и лек
автомобил Мерцедес 313 ЦДИ с рег.№***, паркиран по време на произшествието. Ищцата
2
фигурира в протокола и като пътник в последното моторно превозно средство и като
пострадало лице с фрактура на ляво бедро и контузия на глава и гърди. Като пострадал е
отразен и водачът на първото превозно средство Ц. Т. Ц. с фрактура на прешлени и счупени
зъби, като допълнително в протокола е отразено, че на 22.01.2024 г. в 18,00 ч. в РУ
Асеновград е съобщено, че последният е починал в болнично заведение. Това, че смъртта на
лицето е настъпила на 22.01.2024 г. се установява и от извършената служебна справка на
л.74. В графата „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че „по първоначални данни
поради неизяснени към момента причини участник 1 губи контрол над управление, като
преминава през лентата за насрещно движение и блъска паркирания в крайпътна отбивка
участник 2“. В този смисъл е и приложената план-схема на произшествието на л.17.
От приетата по делото епикриза се установява, че в деня на горния инцидент ищцата
е постъпила в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД в гр.Пловдив, където е престояла до 28.10.2023 г. в
клиника по ортопедия и травматология. Поставена е диагноза „счупване на долния край на
бедрената кост, закрито“, като е отразено, че има и повърхностна травма на части от главата.
Извършени са изследвания и консултативни прегледи. Предприето е оперативно лечение
чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация под обща спинална анестезия,
ищцата е изписана с подобрение, предписано й е консервативно лечение и смяна на
превръзките през 2-3 дни, а на 14-ия ден – сваляне на конците. От приложените по делото
фактура и фискален бон от 22.01.2024 г. се установява, че ищцата е заплатила сумата 840 лв.
на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД за закупуване на канюлиран винт.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се установява още от
констативния протокол за ПТП и от приложената на л.15 справка от Гаранционен фонд, че за
управлявания от Ц. Т. Ц. лек автомобил с рег.№*** е сключен договор с ответното
дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
покритие от 10.03.2023 г. до 10.03.2024 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 08.02.2024
г. (л.23). Не се установява на същата да е определено и изплатено застрахователно
обезщетение.
Разпитани са двама свидетели. От показанията на свидетеля И. Х. се установява, че в
деня на произшествието свидетелят и ищцата пътували от гр.Пловдив в посока гр.Смолян.
Свидетелят управлявал автомобила, а ищцата била пътник на предна дясна седалка.
Автомобилът се движел в дясната пътна лента и отбил в първата отбивка в дясно от пътя
след влизане в с.Бачково. Свидетелят паркирал успоредно на пътя в дясно и извън него.
Ищцата слязла от буса и помогнала на свидетеля да наредят няколко празни каси в
багажника, след това тръгнала да се качва отново на предната пасажерска седалка. Ищцата
не е излизала на пътното плато според свидетеля. В момента, в който ищцата отваряла
вратата, за да се качи, настъпил удар от автомобил, който се движел насрещно. В резултат от
удара колата на св.Х. започнала да се движи назад и се преместила с около 10 м от мястото,
на което била паркирана. При движението назад ищцата била ударена от автомобила,
управляван от св.Х., след което паднала на земята на лявата си страна. Първоначално
3
свидетелят не могъл да осъществи контакт с нея – тя не мърдала и не говорела. После
показала с ръка, че я болят гърдите. Дошла линейка и я откарали в гр.Пловдив. Свидетелят я
видял отново вечерта същия ден в болницата. Била оперирана със сложени три винта до
коляното на левия крак. Оплакала се от болки в гърдите и в крака. Имала и рана в тилната
част на главата. В болницата прекарала една седмица, свидетелят бил с нея през цялото
време. След като я изписали, била четири месеца с шина на крака. Четирите месеца
прекарала на легло. Нуждаела се от чужда помощ за къпане, тоалетна, хранене и пр. Не
можела да ходи. Постоянно се оплаквала от болки в коляното и приемала болкоуспокояващи.
Не можела да спи. Притеснявала се от това, че други хора я обгрижват, че не може да върши
каквато и да е било работа в къщи. След четирите месеца на легло започнала да се
придвижва чрез проходилка, а от есента на 2024 г. ползва бастун, с помощта на който се
движи и до сега. Наложило се ищцата да ходи на рехабилитация в с.Баните, Смолянско, от
което нямало особен ефект. След инцидента и в резултат от горното ищцата станала
раздразнителна и нервна, страхувала се да се вози в автомобил, работи само седнала на стол,
защото не може да стои права. До настоящия момент има болки на мястото на счупването.
Данните, съобщени от този свидетел относно състоянието на ищцата след инцидента и по
време на лечението й, се потвърждават от свидетеля С.О., която също е полагала
непосредствени грижи за ищцата.
Прието е заключение на съдебнопсихологична експертиза, според което злополуката
от 22.01.2024 г. има неблагоприятно отражение върху психологическото състояние на
ищцата. Повлияла е изцяло жИ.та й в емоционален, социален и трудов аспект. При ищцата
се наблюдава повишена емоционалност, сензитивност, повишени нива на тревожност,
опасения, боязлИ.ст, с мисли за несправедлИ.ст, насочена към нея, със склонност болезнено
да изживява минали събития, плачлива, с изразена астено-вегетативна симптоматика,
изводима от травмиращото събитие. Към момента е с понижена комуникабилност, минорно
настроение, усещане за беззащитност, безпомощност, повишена раздразнимост и
малоценностни и изразени страхови изживявания, нежелание за общуване. Изпитва
неудобство да бъде обгрижвана и подпомагана в обслужването. Ограничени са
възможностите й за активни физически дейности и социални контакти. Последиците върху
психиката й са с негативен облик, който е в рамките на нормалпсихологичното. Няма
налично психично страдание, ищцата се е справила и продължава да се справя сама с
преживяното.
Прието е заключение на съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от което се
установява, че механизмът на произшествието е следният: водачът Ц. Т. Ц. е управлявал
л.а.Опел Мерива по платното за движение на ул.“Александър Стамболийски“ срещу №5 в
с.Бачково в посока от юг на север със скорост 45 км/ч. През това време пешеходката С. Н. Т.
се е намирала в близост до отворената предна дясна врата на л.а.Мерцедес 313 ЦДИ, който е
бил спрян в отбивка западно от платното. При преминаване през десен завой на пътя
водачът на автомобила Опел Мерива не е отклонил автомобила по направление на завоя и
така същият е продължил да се движи направо, при което е напуснал платното за движение
4
от ляво, след което е настъпил удар в предна част на л.а.Мерцедес. От удара последният
автомобил се е преместил назад и така е ударил пешеходката, която се е намирала до
отворената предна дясна врата. От техническа гледна точка причина за произшествието е
това, че водачът на л.а.Опел Мерива не е контролирал автомобила, за да премине през
десния завой или да спре при насочване към лявата граница на пътното платно.
Произшествието е настъпило през деня, при ясно време и добра видимост на дневна
светлина. Водачът на л.а.Опел Мерива е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Излага се предположение, че водачът на
същия автомобил не е имал физиологична възможност да го контролира и да задейства
спирачната му система поради внезапно заболяване. Ищцата е получила следните
травматични увреждания, намиращи се в причинно-следствена връзка с преживяното
произшествие (добре отговарят да са възникнали при движението на лекотоварния
автомобил назад при отворена предна дясна врата след удара от лекия автомобил, когато
пострадалата е била права в обсега на отворената предна дясна врата на автомобила):
счупване на долния край на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение, което е
затруднило движенията на крайника за период от около 6-8 месеца от датата на травмата;
контузия на лявата гръдна половина със счупване на 3-то, 5-то, 7-мо леви ребра и съмнение
за счупване на 6-то ляво ребро, която е затруднила движенията на снагата за период от около
1,5 – 2 месеца; хемартроза на лява колянна става, за която е бил нужен възстановителен
период от 12-15 дни; контузия на главата с повърхностна травма на други части от главата,
която е причинила разстройство на здравето за около десетина дни от травмата. При
падането на терена са се получили и по-леки контузии, кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, които не са отбелязани в медицинската документация. След
възникване на травмата на левия долен крайник и след извършената оперативна
интервенция и имобилизацията му, пострадалата се е нуждаела от чужда помощ при
осъществяване на ежедневните битови дейности за около 1,5 – 2 месеца. Непосредствено
след травмата на левия крак и коляно болките са били силни (според уточнения на вещото
лице в съдебно заседание по скала от 1 до 10, болката е равна на 10), намалявали са по
интензитет след обезболяване и с течение на времето. Пострадалата е търпяла, макар и по-
слаби болки, до края на оздравителния период на лявата бедрена кост. Болки и неудобства е
имала и по време на извършената от нея рехабилитация. Заради счупванията на ребрата
ищцата е търпяла болка при всяко вдишване и издишване в рамките на месец и половина –
два, докато зараснат костните фрагменти. Понастоящем ищцата не е напълно възстановена.
Придвижва се с помощта на патерица, затруднено е ходенето, както и свиването и клякането
с левия крак поради затруднено сгъване на коляното. При продължително ходене и стоене
права има болки в лявото коляно. Металните импланти не са отстранени, което според
вещото лице при изслушването в съдебно заседание е причина за продължаващите
неудобства. За да бъдат премахнати, е необходимо да се извърши нова операция, съответно
повторна рехабилитация. Установяват се белези от оперативната интервенция във
вътрешната част на коляното и началото на бедрото в ляво. Белезите са вертикални с
дължина 10 и 5 см., не са загрозяващи. Очаква се в бъдеще оплакванията и неудобствата да
5
се компенсират. Ищцата не е страдала от заболявания преди настъпилия пътен инцидент,
които да са оказали негативно значение за протичане на оздравителния процес. Налице е
причинна връзка между претърпените травми и направените от ищцата разходи за прегледи
и лечение в размер 840 лв., за които има данни по делото. В съдебно заседание вещото лице
П. предполага, че водачът Ц. е получил сърдечен инцидент и вероятно е изпаднал в
безсъзнание, което е довело до невъзможност да контролира автомобила. Същият е починал
по-късно от травмите, получени при произшествието. В насока на това, че невъзможността
да контролира автомобила е била физиологична, е и поведението му при отклоняването от
десния завой – водачът не е реагирал по никакъв начин със спирачка или с волан, не се е
опитал да избегне произшествието, на завоя просто е продължил направо.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за нея
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Опел Мерива с рег.№*** е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане са: протИ.правно поведение на
делинквента, вреди, причинна връзка между протИ.правното поведение и вредите, както и
вина на прекия причинител. От събраните по делото доказателства – констативен протокол
6
за ПТП с пострадали лица, гласни доказателства, съдебно-техническа и медицинска
експертиза, се установява по неоспорим начин, че застрахованият при ответника автомобил
е навлязъл в лентата за насрещно движение, излязъл е от тази лента и е напуснал платното
за движение от ляво на посоката си на движение, като е ударил паркиралия там правомерно
автомобил на свидетеля И. Х.. Водачът на застрахованото при ответника моторно превозно
средство не е контролирал непрекъснато автомобила, който управлява, което е нарушение на
нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП. Нарушена е и нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, според която
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Следователно поведението на прекия причинител на
произшествието е било протИ.правно. От това протИ.правно поведение са настъпили вреди
за ищцата, които се намират в причинно-следствена връзка с описания от експертите и
установен от гласните доказателства механизъм на произшествието. В тази връзка съдът
изцяло кредитира заключението на комплексната експертиза, което е обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вината на прекия причинител съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира. Оборването на тази презумпция изисква пълно и главно
доказване на фактите, от които произтича отсъствието на виновно поведение. Според съда
такова доказване не е проведено по делото. Предположения за това, че загубата на контрол
над автомобила се дължи на недобро здравословно състояние на водача, се съдържат в
приетата по делото комплексна експертиза, като тези предположения почиват на обсъдените
от вещите лица материали по образуваното наказателно производство, както и на данните,
че този водач е починал в същия ден. При изслушването си в съдебно заседание вещото
лице Б. П. посочва, че водачът Ц. е починал от травмите при произшествието, а не по друга
физиологична причина. Доколкото са налице само предположения и съобразно последното,
съдът намира, че горната презумпция не е оборена по изискуемия начин и следва да се
приложи. Евентуално, ако се приеме, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата не са съзнателни, а се дължат на влошено здраве, то приложима е нормата на
чл.493, ал.2, т.6 КЗ, според която застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива и отговорността за неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане, причинени по време на движение на моторното превозно
средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е
възпрепятствало управляването на моторното превозно средство. В тази хипотеза на
застрахователя е възложена допълнителна тежест, обусловена от преследваната от
законодателя социална цел – увреденият да не се лиши от обезщетяване на вредите от
пътнотранспортно произшествие, като в случая отговорността на застрахователя не е
функционално обусловена от наличието на вина като елемент от деликтната отговорност на
застрахования водач. Ето защо съдът намира, че обективните предпоставки на иска по
чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето
основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедлИ.ст. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
7
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. и много други. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от
деликта ищцата е претърпяла неимуществени вреди – преживяла е болка от причинените
травми – интензивна в началото и бавно отшумяваща, преживяла е болнично лечение, в
т.ч.оперативно такова, също съпътствано с болка и неудобства, преживяла е и последващи
битови неудобства по време на възстановителния период, ограничила е социалните си
контакти, имала е необходимост от чужда помощ. Била е трудно подвижна в продължение на
близо четири месеца, които е прекарала предимно на легло, не е могла да се обслужва, и в
последствие, когато се е придвижвала с помощни средства, включително до настоящия
момент, когато все още използва бастун, за да ходи. Понастоящем не е напълно възстановена
с остатъчни болки в областта на коляното, с болки при изправен стоеж, което затруднява
ежедневието й. Благодарение подкрепата на своите близки преодолява психичните
преживявания, свързани с произшествието – безпокойство, страх и усещане за
непълноценност в резултат от настъпилата внезапна промяна в жИ.та й. Следва да бъде
съобразени и обстоятелствата, около които е настъпило произшествието – ищцата се е
намирала на място, предназначено за престой на автомобили, а не на пътното платно,
сравнително далече от движението и е пострадала при ненадейни за нея обстоятелства. Въз
основа на така обсъденото, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за ищцата,
съобразно доказаните по делото болки и други морални вреди, които е претърпяла, както и
съобразно общоприетите критерии за справедлИ.ст, съобразено и с обществено-
икономическите условия за жИ.т в страната, се свежда до сумата 50 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между протИ.правното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В тази
връзка като протИ.правно поведение на ищцата се инвокира, че непосредствено преди
произшествието същата се е намирала на необозначено за това място, не се е убедила за
липсата на други участници в движението и не е взела адекватни мерки за собствената си
безопасност. От доказателствата по делото не се установява поведението на ищцата да е
било протИ.правно, т.е. да е в протИ.речие или в нарушение на конкретна правна норма.
Установява се, че в момента на удара ищцата се е намирала на място за паркиране на
автомобили – отбивка извън пътното платно, била е в процес на качване на мястото си в
автомобила, с оглед същият да потегли от положението, в което е бил установен. Съгласно
чл.95, ал.1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се
качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се
уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. От приетата по
делото техническа експертиза се установява, че причината за произшествието се корени
8
единствено в поведението на водача на лекия автомобил, напуснал пътното платно и ударил
челно паркиралия автомобил, в който се е качвала ищцата. Или не ищцата е създала
опасност за движението и за участниците в него, а друго лице. Следователно нормата на
чл.95, ал.1 ЗДвП не е била нарушена от нейна страна. Не е нарушена и каквато и да е друга
норма, включително липсва нормативна уредба, изискваща ищцата като участник в
движението да се намира на „обозначено място“ в конкретната ситуация, както и да взима
мерки за собствената си безопасност, подобно на други участници в движението. Главното
изискване относно пешеходците е да се движат извън пътното платно, което в случая е било
спазено. Не са нарушени правилата за движение, установени в закона спрямо пешеходците –
раздел ХХІ ЗДвП. Ето защо съдът намира, че възражението е недоказано и неоснователно.
Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата 50 000 лв. (без редукция за съпричиняване), като се отхвърли за разликата до пълния
заявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата, освен описаните по-горе
неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП –
направила е разходи за закупуване на медицински изделия в размер 840 лв. От данните по
делото, в частност медицинската експертиза, може да се заключи, че същите разходи са
пряко свързани и произтичат от произшествието, следователно тези имуществени вреди се
намират в пряка връзка с протИ.правното поведение на застрахованото лице и за тях
застрахователят отговаря, евентуално отговаря по реда на чл.493, ал.2, т.6 КЗ. Следователно
този иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за
застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за
претендираните неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило на 08.02.2024 г. Ето защо
претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
следва да бъде присъдена, считано от 08.02.2024 г.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях
има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, с който между ищцата и
адв.Р. М. е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
9
адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед частичното
уважаване на исковете, в полза на адв.М. се дължи адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер 5 580 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото, поради което по
силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 033,60 лв. – държавна такса
в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 896,40 лв. – разноски по съразмерност
по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8
ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ следва
да бъде определено такова в размер 300 лв. Тази страна е направила разноски за
възнаграждения на вещи лица в общ размер 900 лв. Общият размер на разходите на страната
е 1 200 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в тежест на
ищеца следва да се присъди сумата 342,86 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на С. Н. Т., ЕГН **********, от
***, сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 08.02.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 22.01.2024 г. в с.Бачково, обл.Пловдив,
улица „Александър Стамболийски“ срещу №5, причинено при управление на лек автомобил
Опел Мерива с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, както и да й
заплати сумата 840 лв. (осемстотин и четиридесет лева) – обезщетение за имуществени
вреди от същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 08.02.2024 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществените
вреди за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 70 000 лв., ведно със
законна лихва до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на адвокат Р. И. М., САК, личен
номер **********, адрес на упражняване на дейността – ***, сумата 5 580 лв. (пет хиляди
петстотин и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за
производството по т.д.№311/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
10
бюджета на съдебната власт, сумата 2 930 лв. (две хиляди деветстотин и тридесет лева) –
държавна такса и деловодни разноски по т.д.№311/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“
№1, сумата 342,86 лв. (триста четиридесет и два лева и 86 ст.) – юрисконсултско
възнаграждение и деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№311/2024
г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11