№ 39552
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110131121 по описа за 2024 година
като разгледа постъпилата молба по чл. 248 от ГПК от адв. К. И. Б., пълномощник на ищеца
Г. Й. Д., по гражданско дело № 31121 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от адв. К. Б. за изменение на постановеното Решение № 16042 от
26.08.2025 г. по гр.д. № 31121/2024 г. по описа на СРС, 34-ти състав, в частта за разноските.
Молителят твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. за
предоставена безплатна правна помощ е занижено и моли да бъде увеличено до минималния
размер от 400,00 лв., предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът „....“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва молбата като
неоснователна.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, намира
следното:
Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. Б. е
осъществила безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна
помощ, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от Съда на ЕС (СЕС). Съгласно
постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., националният съд е
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, която определя задължителни
1
минимални размери на адвокатските възнаграждения, ако установи, че тя противоречи на
член 101, параграф 1 от ДФЕС.
В този смисъл, при определяне на размера на възнаграждението на оказалия безплатна
помощ адвокат, съдът следва да се ръководи не само от формалния текст на Наредба №
1/2004 г., но и да прецени справедливостта на възнаграждението с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални
действия.
В настоящия случай се установява, че делото е с ниска степен на фактическа и правна
сложност. Предявеният отрицателен установителен иск се основава основно на възражение
за изтекла погасителна давност. В подадения отговор на исковата молба, ответникът „....“
ЕАД е признал, че претендираните суми са погасени по давност. Това обстоятелство е свело
до минимум необходимостта от събиране на доказателства и провеждане на сложен
състезателен процес. Процесуалната дейност на пълномощника на ищеца се е изчерпала
основно с изготвянето на искова молба и явяване в едно открито съдебно заседание.
Като съобрази вида и обема на извършената дейност, липсата на фактическа и правна
сложност на спора и процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че присъденото
възнаграждение в размер на 250,00 лв. е справедливо, съразмерно на извършената работа и
напълно съобразено с цитираната практика на СЕС. Определянето на по-висок размер би
било необосновано с оглед минималните усилия, които са били необходими за защита на
правата на ищеца в конкретното производство.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. И. Б., подадена на основание чл. 248 от
ГПК, за изменение на Решение № 16042 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 31121/2024 г. на СРС, 34-
ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в дву седмичен срок с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2