№ 30
гр. Ловеч, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20234300200108 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни по подсъдност на основание чл.31,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ЧНД № 282/2023 г. по описа на ОС – Плевен,
съдебното производство по което е прекратено с Определение №
225/21.03.2023 година. Последното е било образувано по изпратено им от
нидерландските компетентни власти Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции за признаване и приемане за
изпълнение на наложена финансова санкция от Кралство Нидерландия. Към
същото е приложено и Решение за плащане на на финансова санкция № EGS
– ********* постановено на 30.04.2022 г., влязло в сила на 11.06.2022 г.,
касаещо засегнатото лице И. И. П., роден на ********** г., в гр.Ч.,
обл.Плевен, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : с.З.,
обл.Ловешка, ул. „*****” № 88.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 400 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и 9 евро разноски по
1
съдебното и административното производство или общия размер на
финансовата санкция е 409 (четиристотин и девет) евро.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това.
Засегнатото лице М.М.С., редовно призован, се явява лично и изявява
желание за признаване на санкцията, като сочи, че би могъл да плати сумата
разсрочено, тъй като няма възможност за еднократно плащане.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното :
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № EGS – *********
на RDW - Централна агенция за съдебни събирания - Кралство Нидерландия
за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 30.04.2022
г. и е влязло в законна сила на 11.06.2022 година. Решението се отнася за
деяние, представляващо административно нарушение изразяващо се в
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е
изискването на чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото
деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за
административно нарушение извършено на територията на издаващата
държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа
на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на
български език (л.12-13). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото
лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна
от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на
решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за
пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с
решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не
2
е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 409
евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Република България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – по
чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. В удостоверението е
посочено, че : „При проверка в регистъра на 10.03.2022 г. в 17:01 часа е било
установено, че засегнатото лице в качеството си на водач на МПС с
регистрация 22JHNG не е сключил и не е поддълржал необходимата
застраховка на МПС.“
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во
от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на
деянието.
Засегнатото лице - И. И. П., към момента на извършване на
нарушението е бил пълнолетен, носи административно - наказателна
отговорност и подлежи на административно - наказателно преследване за
деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение
П. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава ,
същото е постановено на 30.04.2022 г. и е влязло в законна сила на 11.06.2022
година. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение
за заплащане на парична сума в размер на 400 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и 9 разноски по съдебното
3
и административното производство или общия размер на финансовата
санкция е 409 евро, която сума към деня на постановяване на решението –
30.04.2022 г. е била равностойна на 799,93 български лева.
От така представените доказателства – извършен превод на български
език (л.12-13) се установява, че представеното Удостоверение е пълно и
отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се
откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на
финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските
съдилища, както се посочи по-горе.
При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС
направените разноски по настоящото производство са за сметка на
българската държава.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решениие № EGS – ********* постановено от RDW –
Централна агенция за съдебни събирания, Кралство Нидерландия за
прилагане на финансови санкции, в сила от 11.06.2022 г., с което по
отношение на българския гражданин И. И. П., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес : с.З., обл.Ловешка, ул. „*****” № 88 е наложена финансова
санкция в размер на 409 (четиристотин и девет) евро, равностойни на 799,93
български лева , по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –
30.04.2022 година.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
4
На основание чл. 13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по
настоящото производство са за сметка на българската държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр.
последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5