РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Хасково, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгив Административно
наказателно дело № 20245640200973 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. В. В. от град София, чрез адв. С. П. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-002719 от 01.02.2024 г.
на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 -
то от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му
били допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото имало
объркване с момента на настъпване на транспортното произшествие. Твърди
се в подадената жалба, че жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение, тъй като „единственото му прегрешение“ на посочената дата
било, че преминал не през град Хасково, а използвал обхождащото го шосе и
1
през цялото време на движение през посочения маршрут не бил извършвал
маневра „изпреварване“, а посоченият механизъм на транспортното
произшествие бил вписан в опит да се намери изкупителна жертва за
осъществяването му в лицето на жалбоподателя. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
С Решение № 119 от 13.06.2024 г., постановено от РС – Хасково по
АНД № 349 за 2024 г. наказателното постановление е било потвърдено, а с
Решение № 4941 от 21.11.2024 г. на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 672/2024 г. постановеният съдебен акт е отменен, а делото – върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС – Хасково, станало основание за
образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител - адв. С. П. от АК – Хасково заявява, че поддържа
жалбата, отправя искания за събиране на доказателства, но в съдебно
заседание, в което е даден ход по същество, не се явява, за да развие конкретни
допълнителни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник - група Сектор „ПП“
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с
нея наказателно постановление. В съпроводителното писмо излага становище
описаните в жалбата обстоятелства да не бъдат вземани предвид от съда и
същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност,
възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 12.11.2023 г., свидетелят Г. Б. К. управлявал в град Хасково, по ПП I –
2
5, в участъка, определян като околовръстен път на град Хасково лек
автомобил марка „****“, модел „****, с рег. № **** и се движел към
търговски обект „****“, като насреща в посока за град Кърджали се движел
товарен автомобил - влекач марка „*****“, модел „***“, рег. № **** с
прикачено полуремарке рег. № ****, управляван от свид. М. М. М.. В участъка
на км. 296-100, при ясна видимост и при налична маркировка тип М5,
забраняваща пресичането и преминаването в лентата за насрещно движещи се
превозни средства, водачът на лек автомобил марка „****, модел „***“ с рег.
№ **** предприел изпреварване на товарния автомобил - влекач марка
„*****, модел „****, рег. № *** с прикачено полуремарке, при което
възприемайки тази маневра и отнетото предимство на насрещно движещия се
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **** водачът на товарния
автомобил предприел спиране, а за да избегне челния удар с изпреварващия
автомобил, водачът на лек автомобил марка „****“, модел „****, с рег. №
****, навлязъл в лявата лента за движение по посока към обект „***“ и се
ударил във влекача, като настъпили щети по предна броня на влекача от
средата наляво, след което отново превозното средство преминало в дясна
лента за движение и се ударило в движещия се пред него лек автомобил марка
„****“, модел „***“, с рег. № **** с водач свид. Ц. К. К., който също
преминал плътно вдясно, за да осигури разминаване с отнелия предимството
му автомобил. Настъпили деформации по цялата дясна страница, на височина
равна на височината от терена на мантинелата, с която имало контакт и на
лявата страница с най – голямо вдлъбване от зоната на средната колонка към
заден десен калник. Щетите по лек автомобил марка ****“, модел „****“, с
рег. № **** били по преден ляв ръб и по лявата страница в зоната на преден
ляв калник до задна лява врата, насочени навътре с най – голямо вдлъбване в
зоната на лявата колонка и предна лява врата. Водачът на лек автомобил марка
*****“, модел **** с рег. №***, предприел изпреварване на товарния
автомобил - влекач марка „*****“, модел „****“, рег. №**** с прикачено
полуремарке, след настъпване на транспортното произшествие продължил,
без да спре и да установи последиците.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите И. И. Ч. и
Ц. Б. Б., на длъжност „*****” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково
установили самоличността на водачите на превозните средства и извършили
оглед на местопроизшествието и на намиращите се там ППС и съответно на
3
тяхното разположение, като изготвили снимков материал и извършили
преглед на записите от камерите за видеонаблюдение на Община Хасково по
маршрута на движение. Така установили превозното средство – лек
автомобил марка „*****“, модел „***“ с рег. № ****, собственика на същото в
лицето на свид. Л. Д. В., към онзи момент с фамилно име Я., която
потвърдила, както и впоследствие пред съда, че на въпросния участък от пътя,
собственият й лек автомобил бил управляван от жалбоподателя В. В. В., с
когото била във фактическо съжителство, а впоследствие били сключили и
граждански брак. Двамата били приканени и се явили по – късно на същата
дата в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, където,
въз основа на направените на мястото на инцидента констатации относно
регулирането на движението в процесния участък от пътя с марК.ка,
уреждащи предимството, разположението на превозните средства, участващи
в инцидента и техните показания, контролните органи достигнали до извод за
допуснато от водача на лекия автомобил, марка „****“, модел „***“ с рег. №
*** в лицето на жалбоподателя лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В резултат на този извод,
срещу него, в негово присъствие, бил съставен на същата дата, от свид. Х. В.
Х. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1151361
от 12.11.2023 г., за нарушение, квалифицирано по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал,
че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока,
като в законовия срок от връчване на АУАН не е постъпило възражение срещу
него.
При издаване на наказателното постановление, станало на 01.02.2024 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че „при
изпреварване, навлиза в лентата, предназначена за насрещно движение и
реализира ПТП, и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
наложил процесната глоба.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното производство автотехническа експертиза, сред техническите
причини за настъпване на транспортното произшествие са несъобразена
маневра „изпреварване“ от страна на водача на лек автомобил марка „***,
4
довело до аварийно спиране на от страна на водача на лек автомобил марка
„***“. Като такава причина е посочена и несъобразената скорост на движение
от страна на водача на лек автомобил марка „***“. Техническа възможност за
предотвратяване на транспортното произшествие съществувала, според
вещото лице, за водача на лек автомобил марка „***“, като не предприема
посочената маневра, несъобразена с наличната марК.ка тип М5 от ЗДвП,
двойна смесена линия и в зона на действие на пътен знак „В24 – забранено
изпреварването на моторни превозни средства с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош“ откъм двете пътни ленти за движение. Техническа
възможност за предотвратяване на транспортното произшествие съществувала
и за водача на лек автомобил марка „*****“ като управлява превозното
средство със съобразена скорост.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното производство авто техническа експертиза, което възприема като
компетентно изготвено и цени при обосноваване на фактическите си изводи, в
частта относно въпросите, изискващи специални знания, както и от
показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели.
Най – напред, съдът кредитира показанията на свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б.,
които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат
впечатления относно вероятния механизъм на процесното ПТП и участниците
в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на
изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с
действията им, развили се след пристигането им като част от състава на
патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е
възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на
показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на
участниците в инцидента и тези, отнасящи се до издирването на собственика и
водача на лекия автомобил марка „*****“ и съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс
от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и
от свид. Г. Б. К., свид. М. М. М. и свид. Ц. К. К., всеки от които има качеството
водач на МПС и участник в транспортното произшествие и разполагащ с
преки и непосредствени впечатления за механизма на настъпването му.
5
Показанията на всички са логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, с изключение на отделни нюанси във възприятията им,
които не влияят на горния извод, поради което се възприемат от съда като
съответни на обективната истина. Всъщност, относно обстоятелствата,
включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност
относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице
съществено разминаване в гласните доказателствени източници, най – вече по
отношение на поведението на всеки от водачите, което да налага по – обстоен
анализ за тяхната достоверност. Спори се относно участието на жалбоподателя
в него и причината за неговото настъпване. Във връзка с обвързващата
доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно
нарушение, в който е очертан механизмът, следва да се има предвид, че
въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в
случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Затова,
съдът в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност оцени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и сред гласните такива
прие за достоверни показанията на изброените по – горе свидетели. На тях не
противоречи и изложеното от свид. Л. Л. В., че заедно с жалбоподателя й, са
преминали със собственото й превозно средства през участъка от пътя, в който
е настъпило транспортното престъпление, на датата и във времето, в което то е
реализирано и че именно жалбоподателят В. В. е управлявал лекия автомобил.
В тази връзка, показанията й са правдиви и изцяло съответни на останалия
приобщен доказателствен материал, като липсата на възприятия за извършена
маневра от страна на жалбоподателя, не променят факта, че такава е
осъществена по начина и с последиците, описани по – горе и в тази част,
показанията на този свидетел, още повече предвид възможната индиция за
предубеденост и заинтерисованост, с оглед близките, вече съпружески
отношения с жалбоподателя, не се кредитират от съда с доверие и не могат да
6
разколебаят изградените фактически изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата, Водач, който изпреварва, е длъжен: т. 1. по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; т. 2. когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и т. 3 да се
убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването
за кратко време. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната марК.ка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението подлежи на административно наказание, а според ал. 2, който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв, ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са
допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя,
посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в
процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право
следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от
съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да
реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в
аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за
установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
7
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е
изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или
не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него,
доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма
на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните
нарушения.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Изискванията на чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с
изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички
факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а
последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за
съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за
законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е описано по
необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, откъм обстоятелствата,
характеризиращи го от обективна страна, така, че да бъде обезпечена
възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към
административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира
правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото
описание на деянието и начина на изложение на твърденията, от една страна
и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от друга напълно
кореспондират с изискванията на закона за релативност. Що се касае до
разминаването в часа на посочената дата, то следва да се отбележи, че
посочения в титулната част на процесния АУАН час се отнася до времето на
съставянето му, а след това ясно е означено за какви обстоятелства, свързани с
датата, часа, мястото и начина на осъществяване на деянието се цели да бъде
привлечено към отговорност лицето, срещу което актът се съставя.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, следва да се отбележи, че то
8
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН относно необходимите реквизити,
като ясно е посочено кога, включително в колко часа е съставен актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
и кога, вкл. в колко часа, къде е извършено и в какво се изразява самото
деяние, така, че да бъде обезпечено правото на защита в пълен предоставен от
закона обем, а доводите на жалбоподателя в обратна насока следва да се
приемат за неоснователни.
От материалноправна страна е установено, че действително е налице
настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя
разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение
на което са причинени щети, но в случая все пак може да се отбележи, че то е
чуждо за водача, причинил деянието, като щети са причинени не по
отношение на управляваното от него ППС, а на останалите участвали в
инцидента. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат,
поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите
участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с
неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които
по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпИ.т
съставомерен резултат се дължи именно на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, като тази разпоредба покрива смисъла и съдържанието на текста на чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а в случая се установява, поведение, поради което,
вследствие на несъобразяване с правилата за изпреварване, предвид
естеството на пътя и регулацията на движението в процесния участък, е
настъпил съставомерният резултат. В случая изискването е за съобразяване с
предписанието на пътните знаци и марК.ка и на правилата на специалната
норма на чл. 42 от ЗДвП, уреждащи правилата за движение при изпреварване в
цялост и конкретно приложимите в участъка от пътя, на който е причинено
транспортното произшествие в контекста на пътната обстановка и
интензивността на движение. Тоест, водачът на превозното средство, не
просто е следвало да пропусне движещите се в лентата за насрещно движещи
се и ползващи се с предимство пътни превозни средства преди, но и въобще в
този участък да не предприема маневрата изпреварване. С неспазване на
предписанието на законовата норма, обективно се е стигнало и до нарушение
на правилата за изпреварване, поради което квалификацията по чл. 179, ал. 1,
9
т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена. Налице е необходимото
фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на
нарушение, което обосновава като релевантна предложената квалификация по
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия
категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и
авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на
движението в отклонение от правилата за движение е бил именно
жалбоподателят. Същият е било необходимо да прояви дължимата грижа в
това му качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по
управление на МПС и е могъл, а така също е бил длъжен да предвиди
настъпване на инцидента. Последното подкрепя извода за проявена
непредпазливост от страна на жалбоподателя при започване на
изпреварването, без да осигури предимство, като навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, на превозните средства, движещи се по
нея, поради което е налице и съставомерно негово поведение. В случая, в
пряка причинно – следствена връзка с настъпване на съставомерния и
вредоносен резултат е именно поведението на жалбоподателя, изразяващо се в
нарушение на правилата за изпреварване, като няма как водачът на движещия
се в лентата за насрещно движение автомобил да предвиди, нито е бил длъжен
да предвиди това поведение на жалбоподателя, за да се приеме, че е
управлявал превозното средство с несъобразена скорост, като причина от
правно естество и с правно значение за настъпване на съставомерния резултат.
Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото
и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно
постановление. Случаят не разкрива по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи от такъв вид, за да се отчете наличие на
хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а санкцията е определена съобразно предвиденото в
наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера
на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган,
което прави и доводите за нарушение по чл. 27 ЗАНН несъстоятелни.
По така предложените аргументи, жалбата се явява неоснователна и е
необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното
10
присъждане от жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на
спора, то в негова тежест остават направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-002719 от
01.02.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Сеекретар: Г.С.
11